РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Добрич, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Гражданско дело №
20223230103491 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „999- Ив.А.„ ЕООД село Катуница, област Пловдив с
ЕИК ********* срещу „ВИЛА ИЛИА” ЕООД ЕИК ********* град
Сандански, с искане съдът да постанови решение, по силата на което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца предявените с исковата молба
суми, представляваща неплатена цена продадена стока препарати за
растителна защита и обезщетения за забава , както следва: - 386.46 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 07.05.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;100.26лева, представляващи лихва за забава за периода от
08.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 386.46 лева; - 952.90 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 13.05.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 245.36лева, представляващи лихва за забава за периода от
15.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 952.90 лева. - 1588.78 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 20.05.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 406.01лева, представляващи лихва за забава за периода от
1
22.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 1588.78 лева. - 2 194.89 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 04.06.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 552.36лева, представляващи лихва за забава за периода от
05.06.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 2194.89 лева. - 4278.83 лева,
представляващи непогасено задължение по фактура №********** от
16.06.2020 г.,ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; - 1062.58лева,
представляващи лихва за забава за периода от 17.06.2020 г. до 27.11.2022 г.
върху сумата от 4278.83 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба.
Ищецът носи тежестта да докаже валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на фактите, пораждащи съдебно
предявените вземания-сключване на договор за продажба на, уговорена
продажна цена , предаване на стоката на купувача .
Правно основание чл.318, ал.1 ТЗ във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
С исковата молба се сочи че страните са поддържали търговски
отношения и във връзка с търговската си дейност е ищцовото дружество е
продало и предало на ответното дружество стоки, а именно: препарати за
защита, по повод което са издадени и фактури №**********/07.05.2020г.;
№**********/13.05.2020г.; №********** от 20.05.2020г.;
№**********/04.04.2020г. и №**********/16.06.2020г. Стоката е доставена
чрез куриерска на фирма „Еконт“, като се сочи че са издадени стокови
разписки. Сочи се че с оглед запазване добрите между фирмени отношение
многократно са отправяни устни покани до ответното дружество, но е
изпратена и напомнително писмо, но плащане така и не се е получило.
Твърди се с исковата молба също така, че поради неплащане на
вземанията по фактурите на падежа, то за всяко вземане е настъпило и
дължимост на законовата лихва за забава, която и претендират по повод така
2
предявените искове.
Ищецът претендира и мораторна обезщетителна лихва дължима за
всяко падежирало вземане, обективирано в съответната фактура до датата на
предявяване на настоящия иск-27.11.2022г., както и законовата лихва
дължима от датата на депозиране на иска-27.11.2022г. до окончателно
изплащане на вземането.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият, редовно
призован, при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Управителят не се явява и в
съдебно заседание, дружеството не се представлява в съдебно заседание от
упълномощено лице и или адвокат, юрисконсулт, като не е депозирал молба-
искане делото да се гледа в негово отсъствие или да е изразено някакво
становище.
В хода на устните състезания по делото пълномощникът на ищеца е
направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение, на осн. чл.239
ГПК, доколкото иска се явява вероятно основателен, с оглед представените
и неоспорени писмени доказателства.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в
рамките на който страната може да упражни правото си да иска
постановяване на такова решение, поради което това право може да се
упражни във всяко положение на делото до приключване на устните
състезания.
Съдът намира, че са налице и трите кумулативни предпоставки на
чл.238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, а именно:
1.ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба, 2. същият не
се явява в съдебно заседание и 3. ответникът не е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение
следва да бъде уважено, тъй като са налице и предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК, а именно: 1.на ответника са указани последиците от неспазването на
срока за отговор на исковата молба и от неявяването му в съдебно
заседание/указанията в съобщението за отговор на исковата молба и
3
разпореждане на съда, връчено на ищцовото дружество по реда на чл.50, ал.2
от ГПК. Съобщението е изпратено на адреса по седалището и адреса на
управлението му, което след служебна справка в Търговски регистър по
партидата на дружеството се установи, че не е променено и наведените с
исковата молба обстоятелства и представените доказателства се подкрепят от
доказателствата по делото, които са в пряка и непосредствена връзка помежду
си и доказват изцяло искането на ищеца като основателно и дължимо в пълен
размер, а именно: страните са в търговски отношения по повод продадена и
доставена стока на препарата за растителна защита, относно което ответната
страна не е сторила плащане, поради което се претендират главницата по
вземанията обезщетения за забава , както следва:- 386.46 лева - непогасено
задължение по фактура №********** от 07.05.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;100.26лева, представляващи лихва за забава за периода от
08.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 386.46 лева;- 952.90 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 13.05.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 245.36лева, представляващи лихва за забава за периода от
15.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 952.90 лева.- 1588.78 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 20.05.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 406.01лева, представляващи лихва за забава за периода от
22.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от 1588.78 лева.- 2 194.89 лева -
непогасено задължение по фактура №********** от 04.06.2020 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; 552.36лева, представляващи лихва за забава за периода от
05.06.2020 г. до 27.11.2022 г. 2194.89 лева.;- 4278.83 лева, представляващи
непогасено задължение по фактура №********** от 16.06.2020 г.,ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 1062.58лева, представляващи
лихва за забава за периода от 17.06.2020 г. до 27.11.2022 г. върху сумата от
4278.83 лева.
Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.183 и сл. от ЗЗД чл.86, ал.1 от ЗЗД.
4
В исковата молба ищецът твърди, че между страните били налице
трайни търговски отношения. Ищецът е продал на ответното дружество
препарати за растителна защита, за което са съставени фактура №**********
от 07.05.2020 г.; фактура №********** от 13.05.2020 г.; фактура
№********** от 20.05.2020 г.; фактура №********** от 04.06.2020 г. и
фактура №********** от 16.06.2020 г..
Стоката е доставяна на ответника чрез куриерска фирма ЕКОНТ.
Издавани са стокови разписки. На ответното дружество е изпратено
напомнително писмо за дължимостта на вземанията, но плащания така и не са
сторени.
В настоящия случай, при така поставените факти и обстоятелства
ответникът е следвало да заплати така доставената стока на фактурираната
цена след като същата е била получена, приета и не се сочат възражение за
качество и или количество.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ при
търговска сделка-продажба, какъвто безспорно е настоящият случай
/страните са търговци и извършват продажба, която е при и по повод
упражняваната от тях търговска дейност/, а в съответствие с разпоредбата на
чл.327, ал.1 ТЗ- Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.По делото ответното дружество не е сторило никакво
оспорване относно това сторил ли е плащане ,кога е сторил това и в какъв
размер спрямо ищеца.
Ищецът претендира и мораторна лихва изчислима от датата на падежа
на всяко претендирано вземане до датата на предявяване на настоящия иск-
27.11.2022г, и законовата лихва от датата на депозиране на настоящия иск –
27.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, което следва да се
уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 672,50 лева-държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 460 лева.
Водим от горното и на основание чл.318, ал.1 ТЗ във връзка с чл.327,
5
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИЛА ИЛИА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Сандански, п.к.2800, ул.“Свобода“ №49, ет.1 , ап.6,
представлявано от И. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на „999- Ив.А.„ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: село Катуница, област Пловдив, Стопански
двор №1, с ЕИК *********, представлявано от И. Б. А. следните суми:
- 386.46 лева с ДДС- непогасено задължение по фактура №**********
от 07.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и 100.26лева, представляващи лихва за забава за
периода от 08.05.2020 г. до 27.11.2022 г. върху главницата от 386.46 лева;
- 952.90 лева с ДДС - непогасено задължение по фактура №**********
от 13.05.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и 245.36лева,
представляващи лихва за забава за периода от 15.05.2020 г. до 27.11.2022 г.
върху главницата от 952.90 лева.;
- 1588.78 лева - непогасено задължение по фактура №********** от
20.05.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и 406.01лева,
представляващи лихва за забава за периода от 22.05.2020 г. до 27.11.2022 г.
върху главницата от 1588.78 лева;
- 2 194.89 лева - непогасено задължение по фактура №********** от
04.06.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и 552.36лева,
представляващи лихва за забава за периода от 05.06.2020 г. до 27.11.2022 г.
върху главницата от 2194.89 лева;
- 4278.83 лева, представляващи непогасено задължение по фактура
№********** от 16.06.2020 г.,ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и 1062.58лева, представляващи лихва за забава за периода от
6
17.06.2020 г. до 27.11.2022 г. върху главницата от 4278.83 лева.
ОСЪЖДА „ВИЛА ИЛИА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Сандански, п.к.2800, ул.“Свобода“ №49, ет.1 , ап.6,
представлявано от И. С. И. ДА ЗАПЛАТИ на „999- Ив.А.„ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: село Катуница, област Пловдив, Стопански
двор №1, с ЕИК *********, представлявано от И. Б. А. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 672,50 лева-държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 460 лева.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване.
ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА
ПО ЧЛ.240 АЛ.1 ОТ ГПК.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7