Р Е Ш
Е Н И Е № 254
гр.Кюстендил, 27.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на дванадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №255/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище *** обжалва решение №299/11.08.2023г. на ДРС,
постановено по АНД №1216/2022г., с което е отменено НП №10-2200099/09.11.2022г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил. Развиват се съображения
за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на
материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не се представлява по делото и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №299/11.08.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№1216/2022г. Със същото е отменено НП №10-2200099/09.11.2022г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил. “Д.2.“ ООД *** в качеството му
на работодател е санкционирано на основание чл.414, ал.3 от КТ с
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
Районният съд е отменил
наказателното постановление, приемайки че не е приложен правилно материалния
закон.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. На база установената фактическа обстановка
касационния съд приема следното:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на “Д.2.“ ООД ***-2200099/09.11.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил. При извършена
проверка по работни места на 16.08.2022г. в шивашки цех в гр.Дупница,
ул.“Хемус“ №3 е установено, че С. В. А. е приета на работа като „гладач“, без
да е сключен трудов договор между работника и работодателя. Лицето е изпълнявало
на място трудова дейност – гладене на якета. Попълнена е декларация от
работничката, в която е посочила, че е на „проба“ за длъжност „гладач“, липсва
отбелязване за наличие на трудов или граждански договор, посочено е работно
време от 8 ч. до 16.30 ч. На 12.09.2022г. е извършена и проверка по документи,
при която дружеството е представило граждански договор от 05.08.2022г. с
Атанасова за изглаждане на 100 бр. дамски якета без срок и уговорено
възнаграждение. Резултатите от проверката са обективирани в протокол
№ПР2226696/16.08.2022г. За
констатирано нарушение по чл.62, ал.1 от КТ е съставен е АУАН
№10-2200099/19.09.2022г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
“Д.2.“ ООД *** е привлечено към отговорност за това, че е извършило
нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило трудов договор в
писмена форма с работника С. А.. Възраженията
на касатора досежно наличието на трудовоправни отношения между страните,
поддържани и пред настоящата инстанция КАС намира за основателни, доколкото се потвърждават
от съдържащите се в административната преписка писмени и гласни доказателства.
В хода на проведеното административнонаказателно производство, АНО е установил успешно чрез проведено пълно и главно
доказване, наличието на трудово правоотношение между работодателя и работника.
Анализът на доказателствения материал в съвкупност и поотделно обуславя извода
на касационния съд, че в случая става въпрос за трудово правоотношение с
присъщите му елементи по чл.66, ал.1 от КТ, каквито безспорно са установени
– мястото на работа, наименованието на
длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на
неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, работното време. За
разлика от престирането на работна сила по трудово правоотношение, извършваната
работа по граждански договор е самостоятелна и независима, доколкото при нея се
дължи конкретен трудов резултат за определен срок, а изпълнителят е
самостоятелен да определи времето и начина за изпълнение, не е обвързан от
работно време и работно място, а при некачеството изпълнение резултатът може да
не бъде приет от възложителя, т.е. налице е автономия на договарянето.
Анализирайки същността на трудовото правоотношение и това по граждански
договор касационният съд счита, че въззивния съд е направил неправилен извод,
че са налице елементите на правоотношение по граждански договор, респ. че не е
приложен правилно закона, поради което работодателят не е извършил вмененото му
нарушение. Нормата на чл.62, ал.1, разгледана във връзка с чл.1, ал.2 от КТ въвежда
правилото отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като
трудови чрез сключване на трудов договор. Тази разпоредба императивно
ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет на договор е
предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено трудов договор,
който се сключва в писмена форма. След като обективно е било установено
извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова
функция, правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на нарушителя-работодател
за неизпълнение на вменено по закон задължение. От показанията на контролните
органи, извършили проверката на място, както и от писмените доказателства, се
установява, че лицето е заварено на мястото на работа, където е изпълнявало
трудови функции като гладач. Съдържанието на попълнената от работничката
декларация установява, че Атанасова се е намирала в шивашкия цех на
дружеството, изпълнявала е длъжността „гладач“ с определено работно време без
сключен трудов или граждански договор.
Липсата на отбелязан граждански договор в декларацията на лицето сочи за
липса на изготвен и действащ такъв към датата на проверката по работни места.
Този договор е сключен по-късно по повод проверката по документи и същият не
отразява реално възникнали облигационни отношения между страните. Липсата на
посочено в декларацията трудово възнаграждение не води до друг правен извод,
т.к. от една страна, декларацията има информативно значение и може да не
съдържа всички релевантни за трудовото правоотношение елементи и от друга
страна, останалите данни в декларацията ведно с констатациите от проверяващите
на място установяват основни елементи на трудовото правоотношение, като в
същото време не установяват нито един от елементите на граждански договор за
изработка.
Установените по делото фактически
обстоятелства сочат за престиране на работната сила в условията на изпитване,
т.е. проверяване годността на лицето да изпълнява работата. Това престиране
обаче се предшества от трудов договор със срок за изпитване при условията на
чл.70, ал.1 от КТ, който по общото правило на чл.62, ал.1 от КТ се документира
в писмена форма. Видът на престиране на работната сила - на основание постоянен
или срочен трудов договор, на трудов договор със срок на изпитване или на някой
от другите видове трудови договори по КТ, не е съставомерен за нарушението по
чл.62, ал.1 от КТ. Задължението по отношение писмената форма на трудовия
договор е абсолютно и еднакво за всички видове трудов договор, независимо от
техния вид. Право на работодателя е да провери уменията на кандидатстващия за
работа, което право включва извършване на практическа проверка, която предхожда
окончателното приемане на работа, но това не означава, че тази проверка следва
да се извърши без наличие на писмен трудов договор. Изводът на районния съд за
обратното е постановен при неправилно прилагане на материалния закон.
Като е достигнал до правен извод за
незаконосъобразност на оспореното НП, ДРС е постановил неправилен съдебен акт,
който ще бъде отменен поради наличие на отменителните основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Постановлението ще бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода от правия спор и на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът присъжда в полза на Д „ИТ“ – Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №299/11.08.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1216/2022г. и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП №10-2200099/09.11.2022г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил, с което на “Д.2.“ ООД ***, ЕИК********* в качеството на работодател, на
основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА “Д.2.“
ООД ***, ЕИК********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: