Р Е Ш Е Н И
Е
№………./24.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
Невин Шакирова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1383 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 30814/26.05.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й.,
срещу решение № 1094 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело № 16595/2019г. на
Варненския районен съд, 40-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на П.М.П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1798,88 лева, за положен и незаплатен извънреден труд в
размер на 256 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, като по
отделни тримесечия стойността му е следната: м. октомври – м. декември
2016г. при 168 часа нощен труд - 24 часа неизплатен извънреден труд на стойност
152,14 лв.; за периода м. януари – м. март 2017г. за положен 144 часа нощен
труд - 21 часа неизплатен извънреден
труд на стойност 129,91 лв.; за периода м. април – м. юни 2017г. за положен 128
часа нощен труд - 18 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 111,35 лв.; за периода м. юли – м. септември 2017г. за
положен 152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден труд на стойност
129,91 лв.; за периода м. октомври – м. декември 2017г. за положен 160 часа
нощен труд - 23 часа незаплатен извънреден труд на стойност 142,28 лв.; за
периода м. януари – м. март 2018г. за положен 152 часа нощен труд - 21 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 146,44 лв.; за периода м. април – м. юни
2018г. за положен 120 часа нощен труд - 17 часа незаплатен извънреден труд на
стойност 125,66 лв.; за периода м. юли –м. септември 2018г. за положен 168 часа
нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден труд на стойност 177,40 лв.; за
периода м. октомври – м. декември 2018г. за положен 168 часа нощен труд - 14
часа незаплатен извънреден труд на стойност 177,40 лв.; за периода м. януари –
м. март 2019г. за положен 144 часа нощен труд - 20 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 162,66 лв.; за периода м. април – м. юни 2019г. за положен 136
часа нощен труд - 19 часа незаплатен извънреден труд на стойност 154,53 лв.; за
периода м. юли – м. септември 2019г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 195,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска – 15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност
на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към
нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма
изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители,
назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в
законодателството. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне
частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 272,10
лв. /сбор от дължимата сума за първо и втор тримесечие на 2018г. – 146,44 и
125,66 лв, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен
труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР от П.М.П. срещу ОД на МВР-Варна за заплащане на сумата от 1798,88 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 256 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, като за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал длъжността мл. експерт в 02 РУ към ОДМВР Варна. В този период е работил нощни смени
за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. Заявява,
че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Твърди, че за процесния период
е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв,
за което се дължи допълнително възнаграждение. Посочва, че за процесния период
е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите, в която
липсвала изрична регламентация за преобразуването на часовете нощен труд в
дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва
да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. Твърди, че
в периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил общо
1648 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от
235,66 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и
увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено становище за
неоснователност. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при
него по служебно правоотношение, заемайки длъжност по щата на ОДМВР Варна, като
е работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г.
относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна.
Посочва се, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими, доколкото е
налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е
установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през
нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа се, че положеният от
ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите
специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на
евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва
направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен
труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.
С обжалваното
решение предявеният
иск е изцяло уважен.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представената кадрова справка се установява, че
ищецът от 2012г. е
служител на МВР, като през процесния период е бил служител в ответното държавно
учреждениe.
Между
страните не се спори, а и от представените платежни бележки се установява, че
ищецът през процесния период ищецът е положил 447 часа нощен
труд, за който е получавал ежемесечно допълнително възнаграждение.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на предоставени на вещото лице месечни
графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и
месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за
процесния период, се установява, че процесния период ищецът е положил общо 447
часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждение. Според експертът,
стойността на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд ,
получен след преобразуване на нощните часове с коефициент 1,143 за процесния
период е в размер на 1798,88 лв. за 256 часа.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението
за валидно и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Не
се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Спорният
момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде преизчислен с
коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с
увеличение от 50%.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г.,
в сила от 19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59
от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.).
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г.
до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1
от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7
часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители
в МВР, е 1,143.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод за
приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. С цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в
Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период
часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е
наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд
се отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията
на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд
през процесния период в дневен.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, в претендирания размер, се явява доказана по основание и размер, поради
което следва да се уважи.
Поради
съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1094 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело
№ 16595/2019г. на Варненския районен съд, 40-ти състав, с което Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 е
осъдена да заплати на П.М.П., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1798,88 лева, за положен и
незаплатен извънреден труд в размер на 256 часа за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, като по отделни тримесечия стойността му е следната: м. октомври
– м. декември 2016г. при 168 часа нощен труд - 24 часа неизплатен извънреден
труд на стойност 152,14 лв.; за периода м. януари – м. март 2017г. за положен
144 часа нощен труд - 21 часа неизплатен
извънреден труд на стойност 129,91 лв.; за периода м. април – м. юни 2017г. за
положен 128 часа нощен труд - 18 часа незаплатен извънреден труд на стойност 111,35 лв.; за периода м.
юли – м. септември 2017г. за положен 152 часа нощен труд - 21 часа незаплатен
извънреден труд на стойност 129,91 лв.; за периода м. октомври – м. декември
2017г. за положен 160 часа нощен труд - 23 часа незаплатен извънреден труд на
стойност 142,28 лв.; за периода м. януари – м. март 2018г. за положен 152 часа
нощен труд - 21 часа незаплатен извънреден труд на стойност 146,44 лв.; за
периода м. април – м. юни 2018г. за положен 120 часа нощен труд - 17 часа
незаплатен извънреден труд на стойност 125,66 лв.; за периода м. юли –м.
септември 2018г. за положен 168 часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден
труд на стойност 177,40 лв.; за периода м. октомври – м. декември 2018г. за
положен 168 часа нощен труд - 14 часа незаплатен извънреден труд на стойност
177,40 лв.; за периода м. януари – м. март 2019г. за положен 144 часа нощен
труд - 20 часа незаплатен извънреден труд на стойност 162,66 лв.; за периода м.
април – м. юни 2019г. за положен 136 часа нощен труд - 19 часа незаплатен
извънреден труд на стойност 154,53 лв.; за периода м. юли – м. септември 2019г.
за положен 168 часа нощен труд - 24 часа незаплатен извънреден труд на стойност
195,19 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2
да заплати на П.М.П., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: