РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300501173 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Н. Е. Д., ЕГН **********, от гр. П., ***,
като наследник по закон на Й. Н. Д., против Решение № 260347/08.02.2021 г.,
постановено по г.д. № 19507/ 2019 г. по описа на ПРС, с което са отхвърлени като
неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал.
1 от ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, против
жалбоподателя, за признаване за установено, че Н. Е. Д., като наследник по закон на Й.
Н. Д., дължи на ищеца следните суми: 392,88 лева – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П.,
***, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева –
обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до окончателното
погасяване, за които суми включително е издадена Заповед № 223 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 543/2015 г. по
описа на ПРС, ІХ гр.с.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при постановяването му, се иска неговата отмяна и вместо това отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, предявени след изтичане на тригодишния
давностен срок. Поддържа се, че погрешно е приложен институтът на погасителната
давност. Сочи се, че твърдяното вземане на ищеца е възникнало на 30.04.2013 г., а до
валидно предприетите срещу жалбоподателя процесуални действия – определение №
2047/08.10.2019 г. на ОС Пловдив, с което е прието възражението му срещу заповед №
223/22.01.2015 г., са изтекли повече от 6 години. В тази връзка се оспорва приетото от
1
първоинстанционния съд разрешение, че със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 27.01.2015 г. от ищеца е прекъснат давностния срок,
като се сочи, че в периода 2015 г. - 2019 г. до жалбоподателя, като наследник на
длъжника, не е връчена покана за доброволно изпълнение и затова всички
изпълнителни действия са опорочени и в този период погасителна давност за
процесното вземане тече. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт П. Х., с който се оспорва
жалбата и се излагат съображения в подкрепа на атакуваното решение, което се моли
да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Н. Е. Д. (съгласно определение №
2326/19.02.2020 г., л. 29 от делото на РС, в сила), за признаване за установено в
отношенията между страните, че Н. Е. Д., като наследник по закон на Й. Н. Д.
(починала в хода на производството – *** г.), предвид наследствените му права (от ½,
като неин син) дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД следните суми: 392,88
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П., ***, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и
сумата от 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
21.01.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми включително е издадена
Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.г.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС.
Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между ищеца и
наследодателката на ответника валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, в изпълнение на задълженията по
което, за процесния период, ищецът е доставил топлинна енергия до топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., ***, по отношение на който наследодателят Д. е имала
запазено вещно право на ползване за процесния период. Търговецът извършващ дялово
разпределение – „Бруната“ ЕООД, е разпределил за имота топлинна енергия на
стойност 826,74 лева с включен ДДС, представляваща топлинна енергия за отопление,
за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация
за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г. по пера, както следва: за отопление – 238,56
лева; за битова гореща вода – 338,04 лева; за сградна инсталация – 208,92 лева; за
услуга за разпределяне – 41,22 лева, която след изготвяне на изравнителна сметка за
съответната година, е редуцирана до 785,76 лева. Ответникът, в качеството си на
потребител на топлинна енергия, не е заплатил стойността на доставената топлинна
енергия, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия, е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена
Заповед № 223/22.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против Й. Н. Д., ЕГН ********** по ч.г.д. № 543/2015 г. по описа на РС Пловдив,
2
срещу която ответникът, като наследник - син на починалия на *** г. длъжник Д., е
подал възражение по реда на чл. 423 от ГПК, прието с окончателно определение №
2047/08.10.2019 г. по ч.г.д. № 1045/2019 г. на ОС Пловдив. В тази връзка на заявителя
са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават
предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок. Съобразно
наследствената квота на ответника – 1/2, предявените срещу него установителни
претенции, са за съответна част от предявената със заявлението: 392,88 лева –
главница, 44,52 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 21.01.2015 г. до окончателното
погасяване.
Ответникът оспорва исковете по съображение за тяхната неоснователност, като
недоказани по основание и размер, евентуално поради погасяването им по давност.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между
страните е налице валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия, по който наследодателката на ответника е
потребител, с надлежно учредено право на ползване за топлоснабдения имот в
процесния период и ответникът като неин наследник при квота ½, дължи сумата от
392,88 лева – главница, ведно с лихва за забава, с оглед изпадането на
наследодателката на ответника в забава, поради което и е уважил претенцията от 44,52
лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. – 20.01.2015 г., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2015 г. до окончателното
погасяване. Възражението за изтекла погасителна давност е счетено за неоснователно
по съображения, че изискуемостта с най – ранна начална дата е настъпила на
28.02.2013 г. Посочил е, че в случая е приложима тригодишна погасителна давност, но
преди нейното изтичане на 28.02.2016 г., а именно на 21.01.2015 г., е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и съгласно чл.
422, ал. 1 от ГПК от последната посочена дата се смята предявен и искът за
съществуване на вземането, а според чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането. За пълнота е посочено и че от образуване на
изпълнителното производство по изп.№ 7725/2017 г. на ЧСИ Константин Павлов рег.№
824, образувано на 25.03.2015 г. не е налице период по – дълъг от две години, в който
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни, респективно да няма
извършени такива действия и не е налице хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на
ВКС. Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. След
като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки
собственик/титуляр на вещно право на ползване, е потребител на постъпилата
топлинната енергия. В конкретния случай в тежест на ищеца е да установи, че лицето,
срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия, е наследник на потребител, при твърдените права, както и че през процесния
период е доставено съответното начислено количество топлинна енергия, с настъпила
3
изискуемост за заплащане на стойността на така извършените услуги.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не е спорно, че ищецът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на град
Пловдив. В приетия по делото доклад по реда на чл. 146 от ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че ответникът е наследник
по закон (син) на починалия наследодател Й. Н. Д.; последната е имала качеството на
потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на ТЕ за топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., ***, по отношение на който е имала запазено вещно право на
ползване за процесния период. Не е спорно, а и от представеното удостоверение за
наследници (л. 11 от делото на РС) се установява, че Й. Н. Д. е починала в хода на
процеса – *** г., а неини наследници по закон са ответникът Н. Е. Д. – син, М. М. Я. –
внучка и Е. М. Я. – внук, съответно с наследствени права от ½ за първия и по ¼ за
останалите двама наследници.
В случая претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия е за
отопление; за битово горещо водоснабдяване и такава, отдадена за сградна инсталация,
за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г.
Периодът, количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
отопление; за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, се установяват от приетите в първоинстанционното производство
заключения по съдебнотехническата и счетоводната експертизи, неоспорени от
страните, които настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно
изготвени.
Вещото лице по СТЕ е установило, че за процесния период жилищният блок в
гр. П., *** където се намира процесният топлоснабден имот, е бил включен към
топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“, като абонатната станция е
работила. В имота има монтирани четири броя отоплителни тела – тип радиатор,
снабдени с индивидуални разпределителни устройства за визуален сезонен отчет на
изразходваното количество топлинна енергия за отопление; 1 брой водомерно
устройство за отчитане изразходваното количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на визуален ежемесечен отчет. През имота преминава щранглира с
мощност 756W, като изразходваното количество топлинна енергия за отопление от
същата се начислява по максимална нормативна мощност, поради липса на уред за
измерване. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота през исковия
период, възлиза на общо 8,56197 MWh, в това число 1,97252 MWh за отопление,
4,49984 MWh за битово горещо водоснабдяване и 2,08961 MWh за отдадената от
сградната инсталация. Топлинната енергия е начислена и разпределена съгласно
изискванията на съответната методика към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/ съответно на проектния отопляем
обем за процесния имот, който е 154 м3. Съгласно данните от ССЕ стойността на
същата за периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2014 г. след извършено плащане и
прихващане, с включена такса „услуги измервателно обслужване“ и начислен ДДС,
дължимата сума е общо 785,76 лева. Съобразно наследствената квота на ответника от
½, припадащия се за него размер на задължението се редуцира до 392,88 лева. Той
изцяло съвпада с претенцията в тази част, поради което и предявеният иск за
стойността на доставената топлинна енергия по посочените пера се явява установен, не
4
само в своето основание, но и по размер. На основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия
на ищцовото дружество, във връзка с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, дължима е и начислената сума за услугата дялово разпределение,
извършена в процесния период от „Бруната“ЕООД, съгласно установеното от вещото
лице по СТЕ.
Доказването по основание и размер на главния иск, обосновава извод за
доказаност и на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху
приетата за дължима главница. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят. По този начин срокът за изпълнение се
явява определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и покана за изпълнението му не е
необходима. Дължимите суми за топлинна енергия са с настъпил падеж и доколкото не
се твърди и установява те да са платени, обезщетение за забавеното им плащане, е
дължимо. Претендираните 44,52 лева - обезщетение за забава за периода 02.04.2013 г.
до 20.01.2015 г., съвпадат с посочения в заключението по съдебносчетоводната
експертиза размер на дължимото обезщетение, след редуцирането му с оглед
наследствената квота от ½ на ответника. По вече посочените съображения дължима се
явява и законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението –
21.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Също безспорно, а и установено от приложеното изпълнително дело № 103/2015
г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов, продължено под № 7725/2017 г. по описа на
ЧСИ Константин Павлов, е, че в хода на настоящото призводство (по аргумент от чл.
422, ал. 1 от ГПК) вземането на въззиваемия е погасено, чрез постъпления по наложен
запор върху вземанията на жалбоподателя от трето лице – „Интернешънъл Асет
Банк“АД (л. 268 от делото на РС), като с разпореждане изх.№ 48541/17.05.2019 г.
изпълнителното дело по отношение на ответника е приключено поради изпълнение на
задължението (л. 287, вр. с л. 335 от делото на РС).
Спорът между страните във въззивното производство е за основателността на
предявеното в първоинстанционното производство от страна на ответника възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на настоящите установителни
претенции.
Разгледано по същество същото е неоснователно.
Вземането за плащане на стойността на услугите, предоставени по договор за
продажба на топлинна енергия, са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в”ЗЗД, доколкото се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (съгласно тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно за
тяхното събиране е приложима кратка тригодишна погасителна давност. Същата
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
Най – ранният период, включен в процесния, е периодът от 01.02.2013 г. до 28.02.2013
г., Изискуемостта на вземането по него, съобразно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на
въззиваемото дружество, е настъпила на 01.04.2013 г., след изтичане на срока за
доброволното плащане на вземането за месец февруари 2013 г.
В мотивите към т. 14 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето, че при спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК има
5
обратно действие т.е. когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен при спазване на
всички предпоставки за допустимост, давността следва да се счита прекъсната от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита предявен искът за установяване на
вземането. Такъв е и настоящият случай.
Налага се извод, че тригодишният срок не е изтекъл към 21.01.2015 г., от когато
искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен. Давността е прекъсната (чл. 115, б.
"б" от ЗЗД) и не тече докато трае съдебния процес относно вземането (чл. 116, ал. 1, б.
"ж" от ЗЗД). По същите съображения, доколкото изискуемостта на вземанията за
остатъка от процесния период, е настъпила след тази на вземането за месец февруари
2013 г., не са погасени и те.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че за прекъсване на давността
за процесните вземания, следва да е налице надлежно връчване на покана за
доброволно изпълнение в изпълнителното производство, образувано за събиране на
вземането, но доколкото такова липсва в периода от 2015 г. до 2019 г. давността за
вземането е изтекла. Изпълнителните действия, предприети в хода на изп.д.№ 103/2015
г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов, образувано за събиране на вземането по
издадената заповед за изпълнение, продължено под № 7725/2017 г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, биха имали значение в случай, че срещу заповедта за изпълнение
не е подадено в срок възражение. След приемането на подаденото от ответника
възражение по реда на чл. 423 от ГПК, те са ирелевантни за настоящото производство.
Поради това не се налага анализ на изпълнителните действия, предприети за
принудително събиране на вземането. За пълнота, във връзка с доводите в жалбата,
следва да се посочи, че само по себе си връчването на покана за доброволно
изпълнение не прекъсва давността за събиране на вземането (мотивите към т. 10 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
С оглед на посоченото, така предявените в настоящото производство претенции
се явяват доказани както по основание, така и по размер, но доколкото на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид, че задължението на ответника е
погасено, чрез плащане в хода на делото, дори и същото да е осъществено
принудително в производството по изпълнително дело № 103/2015 г. по описа на ЧСИ
Величко Апостолов, продължено под № 7725/2017 г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, на това основание предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В сочения
смисъл са задължителните разяснения по т. 9 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, че в производството
по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея
решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид крайния изход от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са за юрисконсулстско възнаграждение,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100,00 лева и
следва да бъдат присъдени.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260347/08.02.2021 г., постановено по г. д. №
19507/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което са ОТХВЪРЛЕНИ като
неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане, исковете по чл. 422, ал.
1 от ГПК на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Н. Е. Д., ЕГН
**********, като наследник по закон на Й. Н. Д., (починала в хода на процеса), за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Е. Д., ЕГН **********,
като наследник по закон на Й. Н. Д. дължи на ищеца следните суми: 392,88 лева
(триста деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П.,
***, за периода 01.02.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 44,52 лева (четиридесет
и четири лева и петдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода 01.04.2013
г. – 20.01.2015 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
21.01.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми включително е издадена
Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.01.2015
г. по ч.г.д. № 543/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА Н. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
100,00 лева (сто лева), представляваща разноски в производството по в.г.д.№
1173/2021 г. по описа на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7