РЕШЕНИЕ
№ 79
гр.Поморие, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на първи юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 25 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Л.Н.
***, против наказателно постановление (НП) № 20-0320-000033/20.01.2020 г.
началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер 50 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 месец, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, затова, че 10.12.2019 г., около 14.35 ч., в
общ.Поморие, на път трети клас № 3-906, км.47+8, посока разклон с.Порой
–гр.Каблешково, като водач на лек автомобил „Ленд Ровер Флрилендер“ с рег.№ ***, при подаден сигнал за спиране от контролни
органи – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ гр.Бургас към
„Национално ТОЛ управление“ при агенция „Пътна инфраструктура“ 2495 АН, не
спира плавно на платното или на посоченото място, като продължава своето
движение. МПС тегли платформа.
Като правна квалификация на нарушението административнонаказващия орган
(АНО) е посочил нормата на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, при условията на евентуалност се иска
приложение на нормата на чл.28 ЗАНН.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в НП като нарушител.
НП е връчено на 22.01.2020 г., при спазване изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН,
лично на жалбоподателя, видно идно от отбелязването в постановлението. Жалбата
е подадена на 27.01.2020г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и следва да бъде разгледана по същество.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който
поддържа жалбата.
АНО
не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред
него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразено становище
за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
За да
се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно
нарушение (АУАН) бл.№ 593082/08.01.2020 г.,
съставен от Г.П.Д. – полицейски инспектор пътен контрол в РУ – Поморие при
ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП със заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН
реквизити. Актът е съставен в присъствието
на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетели. Подписан е от
свидетелите и от нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя, за което
също е положен подпис от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В
обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с
описаната в НП.
НП е издадено от компетентно длъжностно лице по
чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно
определен да издава НП по ЗДвП с посочената № 8121з-515/14.05.2018 г., на
Министъра на вътрешните работи, т.2.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57,
ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.
По отношение на фактическата обстановка по делото
съдът намира следното.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с
чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН
реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Предвид
изложеното съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на
установените в него факти.
Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото
доказателства, в това число показанията на актосъставителя Г.П.Д.,
изслушан от съда в качеството на свидетел по делото, се установява следната
фактическа обстановка:
На посочените в АУАН и НП дата
– 10.12.2019 г., 14.35 ч. и място – общ.Поморие,
на път трети клас № 3-906, км.47+8, посока разклон с.Порой –гр.Каблешково,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ленд Ровер Флрилендер“ с рег.№ ***,
теглещ платформа.
По същото време и на същото място органи по чл.167а, ал.1 ЗДвП, в лицето на длъжностни лица по чл.167а, ал.2 ЗДвП, а именно Ж.Т.И. и П.Е.П., двамата инспектори в сектор „Контрол и
правоприлагане“ гр.Бургас към „Национално ТОЛ управление“, определени със
заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019 г., приложена по делото, осъществявали
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране
на пътни такси.
В изпълнение на правомощията си по чл.167а, ал.2, т.1 ЗДвП, инспектор Иванова
подала на жалбоподателя сигнал за спиране със стоп палка, който бил възприет от
водача, но последният не изпълнил задължението си да спре в най-дясната
част на платното за движение, а продължил движението си с
управляваното от него превозно средство, което наложило допълнителното му
установяване по образувана преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В случая безспорно се установява, че на
посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е управлявал „Ленд Ровер Флрилендер“ с рег.№ ***, т.е. имал е
качеството водач на МПС и като такъв при
подаден сигнал за спиране от контролни органи не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания, с което е осъществил от
обективна и субективна състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП.
Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя за
обективна невъзможност да спре при подадения сигнал поради особеността на
управляваното от него превозно средство /теглещо платформа/, мястото на което
му е подаден сигнал за спиране –
автобусна спирка и опасността при спиране да създаде предпоставки за за
настъпване на ПТП, тъй като по делото се установи, че водачът не само че
не е спрял
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място при подадения му сигнал, но не
е направил и никакъв
опит за последващо спиране на отбивка или друго уширение на
пътното платно,
което е наложило допълнителното му установяване, т. е.
не е предприел каквито и да е действия за спазване на предписанието
на чл. 103 от ЗДвП.
Действително, както сочи жалбоподателя, в НП е налице посочване като място
на нарушението път трети клас № 39061, вместо път ІІІ-306, както е посочен в
АУАН, но пълното описание на мястото на нарушението в НП, а именно път 3-906,
км.47+8, посока разклон с.Порой-гр.Каблешково, дават възможност водачът да
разбере ясно къде е извършил вмененото му нарушение, поради което съдът приема,
че горепосоченото разминаване съставлява фактическа грешка, която не е довела
да нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не
представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
по чл. 103 от ЗДвП е формално, не изисква настъпването на определен вредоносен резултат и липсата му не води до извод, че
обществената опасност от деянието е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид.
Наложените
на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно
определените от закона минимални размери – лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец глоба 50
лв., които като такива не могат да бъдат изменяни –
чл.27, ал.5 ЗАНН.
В съвкупност от посоченото съдът приема, че обжалваното НП е
законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0320-000033/20.01.2020 г., на началник
група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :