№ 20245
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110160635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, инкорпорирана в Становище вх. № 207753/20.07.2023 г.,
подадена от заявителя ЮЛ, чрез пълномощника адв. А. А., за допълване на Разпореждане №
58762/29.06.2022 г. в частта с разноските, като бъдат присъдени такива в размер на 450 лв.-
адвокатско възнаграждение, и 25 лв.- държавна такса.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК длъжникът ЮЛД, чрез пълномощника си адв. М. В.,
оспорва молбата по съображения, че разноски на молителя не се дължат в заповедното
производство, доколкото такива не са били претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и не са били представени доказателство за
извършването им. Сочи, че заявителят не е обжалвал нито Заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, нито Разпореждане № 58762/29.06.2022 г. в частта с разноските, поради което
искането му за присъждане на посочените разноски е недопустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Производството по настоящото дело е образувано по заявление на ЮЛ за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ЮЛД за сумата от 3126
лв., представляваща незаплатена продажна цена по неформален договор за търговска
продажба, за осчетоводяването на който е издадена фактура № ********** от 31.08.2021 г.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2022 г. е
разпоредено длъжникът да заплати горепосочената сума.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал
възражение, че е погасил търсената сума.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 7, производството по чл. 248 ГПК е приложимо и досежно
издадената заповед за изпълнение, но само тогава когато съдът е пропуснал да се произнесе
по искането за разноски.
С подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят не е
направил искане за присъждане на разноски по делото за заплатена държавна такса, поради
което и такива не са присъдени с издадената заповед за изпълнение. Такова искане е
направено едва с подаденото становище във връзка депозираното възражение по чл. 414 „а“
ГПК, поради което е била преклудирана възможността за присъждане на претендираните
разноски. Следователно не е налице пропуск на съда да се произнесе по искането за
разноски, доколкото същото липсва.
1
Поради изложеното подадената молба по чл. 248 ГПК се явява недопустима и следва
да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл. 248 ГПК за допълване на
Разпореждане № 58762/29.06.2022 г. по ч.гр.д. № 60635/2021 г. по описа на СРС, 162-и
състав, в частта с разноските, подадена от заявителя ЮЛ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на заявителя и длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2