РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Дряново, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №
20244220100067 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ж. к. *** , ***, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
чрез пълномощник адв. З. Ц. от САК, съдебен адрес гр. София, ж. к. ***, ул. ***,
против И. Н. И. от гр. Дряново, ул. ***, се излага, че между ответника и „Йеттел
България" ЕАД са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги №
*********/02.04.2021 г. за мобилен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 32,99 лв. с ДДС/27,49 лв. без ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с
ДДС/23,32 лв. без ДДС. С Приложение от 02.04.2021 г. към договора е предоставен
мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 36,99 лв. с
ДДС/30,82 лв. без ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с ДДС/26,66 лв. без ДДС. С Договор
за лизинг № *********/02.04.2021 г., към договор за номер ********** е предоставен
мобилен апарат - Motorola Moto Е6i 32GB Dual Grey. Общата цена на лизинговата вещ
била 198,26 лв. с вкл. ДДС. За ползването лизингополучателят се задължил да
извърши една първоначална вноска от 45,54 лв. с вкл. ДДС и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5,69 лв. с вкл. ДДС, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
Ответникът не заплатил задълженията си по сключените договори за периода от
1
02.04.2021 г. до 24.07.2021 г., за които били издадени следните фактури: Фактура №
**********/25.04.2021 г. за отчетен период от 02.04.2021 г. до 24.04.2021 г. за сумата
от 112,61 лв., включваща: 56,52 лв. - месечна абонаментна такса за мобилен номер
**********, 49,45 лв. - месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** и
6,64 лв. - лизингова вноска. След приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 1,11 лв., претендираната сума по фактурата е
111,50 лв.
Фактура № **********/25.05.2021 г. за отчетен период от 25.04.2021 г. до
24.05.2021 г. за сумата от 76,78 лв., включваща: 36,45 лв. - месечна абонаментна такса,
такса за спиране на номер и други услуги за мобилен номер **********, 33,69 лв. -
месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и услуги с добавена стойност
(SMS) за мобилен номер ********** и 6,64 лв. - лизингова вноска.
Фактура № **********/25.07.2021 г. за отчетен период от 25.06.2021 г. до
24.07.2021 г. за сумата от 6,64 лв. - лизингова вноска.
Съгласно т. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/02.04.2021 г.,
действаща и спрямо Приложението към него от 02.04.2021 г., в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка
не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края
на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника, поради
изпадането му в забава, по Договор за мобилни услуги № *********/02.04.2021 г. за
мобилен номер ********** била начислена неустойка в общ размер от 92,30 лв.,
включваща: 82,47 лв. - три стандартни месечни абонаментни такси по 27,49 лв. всяка,
без вкл. ДДС и 9,83 лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора. За
мобилен номер ********** била начислена неустойка в общ размер от 102,27 лв.,
включваща: 92,46 лв. - три стандартни месечни абонаментни такси по 30,82 лв. всяка,
без вкл. ДДС и 9,81 лв. - добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
2
Била издадена фактура № **********/ 25.08.2021 г. на обща стойност 327,37 лв.,
включваща неустойки в общ размер на 194,57 лв. и сумата от 132,80 лв. с вкл. ДДС -
предсрочно изискуем остатък от 20 лизингови вноски за мобилно устройство Motorola
Moto Е6i 32GB Dual Grey
За дължимите суми по издадените фактури в общ размер от 522,29 лв. в полза на
ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 196/2023 г.
по описа на Районен съд Дряново, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което след указания на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът И. Н. И. дължи на „Йеттел България" ЕАД сумата от 522,29
лв. – задължения по Договор за мобилни услуги № *********/02.04.2021 г. за мобилен
номер **********; Приложение от 02.04.2021 г. за мобилен номер ********** и
Договор за лизинг № *********/02.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
21.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 196/2023 г. на Районен съд
Дряново.
Претендират се направените съдебни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 196/2023 г. на ДРС и по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен частично или изцяло. Излага се, че по делото липсвали доказателства
ответникът да е приел и подписал ОУ към договора за мобилни услуги, съгласно чл.
147а, ал. 5 ЗЗП, което не можело да се санира с декларация. Договорът за мобилни
услуги и този за лизинг били с потребителски характер, поради което съдът следвало
да провери има ли в ОУ неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Подходът на
ищцовото дружество при договарянето с ответника бил заблуждаващ и некоректен.
Допълнително в съдебно заседание се оспорват приложените фактури, с
аргумент, че не носят подпис и печат, представляват частен документ, съставен от
ищеца за нуждите на съдебния процес, отразяват неверни записи и не установяват
твърденията, че ответникът реално дължи претендираните суми.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 02.04.2021 г. между ответника и „Теленор България” ЕАД, сега „Йеттел
България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги № ********* за мобилен
номер ********** с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 27,99 лв. за
първоначалния 24 месечен срок на договора и 32,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок.
3
На 02.04.2021 г. е сключено Приложение към Договор за мобилни услуги №
********* за мобилен номер ********** с месечен абонамент от 31,99 лв. за
първоначалния 24 месечен срок на договора и 36,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок.
На 02.04.2021 г., към договор за мобилен номер **********, е сключен Договор
за лизинг № *********, по силата на който на ответника е предоставено за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey за период
от 23 месеца, за обща лизингова цена от 198,26 лв., платима с първоначална вноска от
45,54 лв. с ДДС, платима към датата на сключването на договора, и 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 6,64 лв. с ДДС, като е предвидено те да се
фактурират с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
Съгласно договора за мобилни услуги, в случай на предсрочно прекратяване по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: 1. неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок
в размер на всички най-високи месечни абонаменти, но за не повече от 3 месеца; 2. в
случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
се дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на
плана и 3. в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
За задълженията по горните договори ищецът е издал следните фактури:
Фактура № **********/25.04.2021 г. за отчетен период 02.04.2021 г. – 24.04.2021
г., с която е начислена сумата от 112,61 лв., включваща 6,64 лв. - лизингова вноска и
105,97 лв. за абонаментни такси, от които 56,52 лв. за мобилен номер ********** и
49,45 лв. за мобилен номер **********. Използвани услуги за този период няма,
видно и от приложенията. В исковата молба е посочено, че по тази фактура се
претендира сумата от 111,50 лв. след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 1,11 лв.
В приложението към фактурата е посочено, че стойността на таксата за мобилен
номер ********** е 47,10 лв. без ДДС, а за мобилен номер ********** - 41,21 лв. без
ДДС. Посочено е още, че таксите са начислени пропорционално на дните, в които са
4
използвани услугите.
С Фактура № **********/25.05.2021 г. за отчетен период 25.04.2021 г. –
24.05.2021 г. ищецът е начислил за абонаментни такси и използвани услуги общо
сумата от 70,14 лв. с ДДС и 6,64 лв. - лизингова вноска.
С Фактура № **********/25.07.2021 г. за отчетен период 25.06.2021 г. –
24.07.2021 г. ищецът е начислил 6,64 лв. - лизингова вноска и задължения за предходен
период общ от 188,29 лв.
С Фактура № **********/25.08.2021 г. са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договора в общ размер от 194,57 лв.; лизингови вноски в общ размер
от 132,80 лв.; задължения от предходен период в общ размер от 194,93 лв. или общо
522,30 лв.
Съгласно заключението и допълнителното такова на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, задълженията по Договор за мобилни услуги № *********/
02.04.2021 г. за мобилен номер ********** за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги са, както следва: за периода от 02.04.2021 г. до 24.07.2021 г. - 27,99
лв. за абонаментна такса; за периода от 25.04.2021 г. до 24.05.2021 г. - 27,99 лв. за
абонаментна такса и 4,80 лв. използвани услуги извън абонаментния план или общо
60,78 лв.
Задълженията за мобилен номер ********** за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги са, както следва: за периода от 02.04.2021 г. до 24.07.2021 г. - 31,99
лв. за абонаментна такса; за периода от 25.04.2021 г. до 24.05.2021 г. - 31,99 лв. за
абонаментна такса и 3,56 лв. използвани услуги извън абонаментния план или общо
67,54 лв.
За периода от 25.05.2021 г. до 24.07.2021 г. няма посочени задължения за
абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за двата номера.
Неустойката в размер на три стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на договора за мобилен номер ********** е в размер на 82,47 лв., а за
мобилен номер ********** е в размер на 92,46 лв., формирани от три стандартни
месечни абонаментни такси по уговорения най-висок месечен абонамент, съответно
32,99 лв. и 36,99 лв. без включен ДДС, както са претендирани.
Задълженията по Договор за лизинг № *********/02.04.2021 г. за периода от
02.04.2021 г. до 24.07.2021 г. са в размер на 19,92 лева с ДДС, включващи три
лизингови вноски с настъпил падеж, всяка в размер на 6,64 лв. Предсрочно
изискуемите лизингови вноски са 20 бр., всяка в размер на 6,64 лв., или в общ размер
от 132,80 лв. с ДДС.
По ч. гр. д. № 196/2023 г. по описа на ДРС в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 66/22.06.2023 г. за сумата от 522,29 лв. - главница
5
за задължения по договор за мобилни услуги № *********, приложение към него от
02.04.2021 г. и договор за лизинг № *********/02.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски от
505,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. С оглед връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен
настоящият иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет
посочено в заповедта за изпълнение вземане.
По делото безспорно се установи, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на мобилни услуги №
********* за мобилен номер ********** с абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент от 27,99 лв. за първоначалния 24 месечен срок на договора и 32,99 лв. след
изтичане на първоначалния срок, както и по Приложение от 02.04.2021 г. към Договор
за мобилни услуги, за мобилен номер ********** с месечен абонамент от 31,99 лв. за
първоначалния 24 месечен срок на договора и 36,99 лв. след изтичане на
първоначалния срок.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че по
делото липсвали доказателства ответникът да е приел и подписал ОУ към договора за
мобилни услуги, съгласно чл. 147а, ал. 5 ЗЗП, което не можело да се санира с
декларация.
В нарочна декларация – съгласие от 02.04.2021 г. ответникът е удостоверил, че е
получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на "Теленор
България" ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги
и е съгласен с тях, с което са изпълнени изискванията на чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП, който
не изисква всяка страница от общите условия да са подписани от потребителя.
Неоснователно е и възражението, че издадените фактури не били връчени на
ответника. В т. 26 и т. 27 от Общите условия на "Теленор България" ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
6
плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да
ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на
достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите условия Теленор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно съгласно общите условия.
По претенциите за присъждане на суми за абонаментни такси и ползвани услуги:
По договорите за мобилни услуги ищецът е изпълнил задълженията си, като е
осигурил достъп на ответника до мобилната мрежа и договорените мобилни услуги,
което е породило насрещното задължение на ответника да заплати дължимите за това
месечни такси по тарифния план, както и цената на допълнително използваните
услуги, които не са включени в него.
В случая за мобилен номер ********** се претендира сума за месечни
абонаментни такси и ползвани услуги в размер на 83,14 лв., включващи: 49,45 лв. -
абонаментна такса за периода от 02.04.2021 г. до 24.04.2021 г. и 33,69 лв. за периода от
25.04.2021 г. до 24.05.2021 г., от които 27,99 лв. - абонаментна такса; 0,90 лв. – такса за
спиране на номер и 4,80 лв. - ползвани услуги.
Както беше посочено и по-горе, за първия отчетен период от 02.04.2021 г. до
24.04.2021 г. за мобилен номер ********** няма използвани услуги и такива не са
начислявани. С фактура № **********/25.04.2021 г. за този мобилен номер, за
посочения период, т. е. за 23 дни, е начислена абонаментна такса в размер от 49,45 лв.
лв. с ДДС, по-голяма от уговорената и дължима по договора от 27,99 лв. за месец,
макар в приложението към фактурата да е посочено, че стойността на таксата е
начислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата.
Следователно за отчетен период от 02.04.2021 г. до 24.04.2021 г., за 23 дни, за
мобилен номер ********** се дължи абонаментна такса в размер от 21,46 лв. с ДДС,
пропорционално на дните, в които е използвана услугата, поради което съдът не
кредитира с доверие заключението на вещото лице в тази част. За втория отчетен
период от 25.04.2021 г. до 24.05.2021 г. се дължи уговорената абономентна такса в
пълен размер от 27,99 лв. Така за периода от 02.04.2021 г. до 24.05.2021 г. за мобилен
номер ********** се дължат абонаментни такси в общ размер от 49,45 лв.
За мобилен номер ********** се претендира сума за месечни абонаментни такси
и ползвани услуги в размер на 92,97 лв., включващи: 56,52 лв. - абонаментна такса за
периода от 02.04.2021 г. до 24.04.2021 г. и 36,45 лв. за периода от 25.04.2021 г. до
24.05.2021 г., от които 31,99 лв. - абонаментна такса; 0,90 лв. – такса за спиране на
7
номер и 3,56 лв. - ползвани услуги.
Както беше посочено и по-горе, за първия отчетен период от 02.04.2021 г. до
24.04.2021 г. за мобилен номер ********** няма използвани услуги и такива не са
начислявани. С фактура № **********/25.04.2021 г. за този мобилен номер, за
посочения период, т. е. за 23 дни, е начислена абонаментна такса в размер от 56,52 лв.
лв. с ДДС, по-голяма от уговорената и дължима по договора от 31,99 лв. за месец,
макар в приложението към фактурата да е посочено, че стойността на таксата е
начислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата.
Следователно за отчетен период от 02.04.2021 г. до 24.04.2021 г., за 23 дни, за
мобилен номер ********** се дължи абонаментна такса в размер от 24,53 лв. с ДДС,
пропорционално на дните, в които е използвана услугата, поради което съдът не
кредитира с доверие заключението на вещото лице в тази част. За втория отчетен
период от 25.04.2021 г. до 24.05.2021 г. се дължи уговорената абономентна такса в
пълен размер от 31,99 лв. Така за периода от 02.04.2021 г. до 24.05.2021 г. за мобилен
номер ********** се дължат абонаментни такси в общ размер от 56,52 лв.
Месечните абонаментни такси са дължими от абоната, тъй като същите са
уговорени в договора и приложението към него и плащането им не е обвързано от
използването на услугите на оператора за съответния месец.
Размерът на вземанията за предоставени мобилни услуги се установява от
представените фактури и справки за потребление. Неоснователно се явява
твърдението на ответната страна, че фактурите нямат доказателствена сила, тъй като
не са подписани. На първо място подписът не е задължителен реквизит на първичните
счетоводни документи /какъвто фактурата е/ – аргумент от разпоредбата на чл. 6 от
Закона за счетоводството. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ
легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура,
същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно
събитие и начислен данък, която следва да се цени от съда, наред с всички останали
доказателства по делото. Действително всяка от фактурите не установява осъществен
факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на
нейната стойност. В случая фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на
процеса, тъй като са издадени доста преди това. Освен това от представените справки
за потребление се установява, че след сключването на договорите, на ответника са
доставени мобилни услуги, реално ползвани от него в рамките на уговорените в
месечните пакети, за които не се дължи допълнително заплащане. Поради изложеното
съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и
съответно е възникнало задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги
извън договорените в абонаментните планове за периода 25.04.2021 г. до 24.05.2021 г.,
8
както следва: за мобилен номер ********** на стойност 4,80 лв. с вкл. ДДС и за
мобилен номер ********** на стойност 3,56 лв. с вкл. ДДС, отразени в справките за за
потребление, начислени с фактура № **********/25.04.2021 г.
В конкретния случай се претендират суми от по 0,90 лв. за всеки мобилен номер,
представляващи такса за спиране на съответния номер, начислени с Фактура №
**********/25.05.2021 г. Такава такса, представляваща вид санкция, не е предвидена в
договорите, нито в представените ОУ, като не става ясно на какво основание са
начислени и как е формиран размерът им, поради което претенцията в тази част е
неоснователна.
Поради изложеното ответникът дължи на ищеца суми за месечни абонаментни
такси и ползвани услуги за периода от 02.04.2021 г. до 24.05.2021 г., както следва: за
мобилен номер ********** сумата от 54,25 лв., от която 49,45 лв. за абонаментни
такси и 4,80 лв. - ползвани услуги и за мобилен номер ********** сумата от 60,08 лв.,
от която 56,52 лв. за абонаментни такси и 3,56 лв. - ползвани услуги или общо 114,33
лв. С оглед заявеното от ищеца, че има надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 1,11 лв., същото следва да се приспадне и
предявеният установителен иск за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода от 02.04.2021 г. до 24.05.2021 г. по Договор за предоставяне на мобилни
услуги № *********/02.04.2021 г. за мобилен номер ********** и Приложение от
02.04.2021 г. към него за мобилен номер **********, следва да бъде уважен за сумата
от 113,22 лв. и отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 175 лв., като
неоснователен и недоказан.
По претенциите за присъждане на лизингови вноски:
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото
е възникнала валидна облигационна обвързаност и Договор за лизинг № *********,
сключен на 02.04.2021 г., към договор за мобилен номер **********, по силата на
който на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване мобилно
устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey за период от 23 месеца, за обща
лизингова цена от 198,26 лв., платима с първоначална вноска от 45,54 лв. с ДДС,
платима към датата на сключването на договора, и 23 месечни лизингови вноски всяка
в размер на 6,64 лв. с ДДС, платими с месечните сметки за ползваните мобилни
услуги. Фактическото предаване на лизинговите вещи от лизингодателя на
лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис
от последния в съответствие с клаузата на чл. 4 от договора. Получаването на
предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника
да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в
сроковете и размерите, уговорени между страните. Крайният срок на договора за
лизинг е настъпил преди подаване на заявлението, като ответникът не е заплатил нито
9
една лизингова вноска и не са представени доказателства да е върнал вещта преди
края на срока на лизинга, поради което дължи на ищеца уговорените 23 лизингови
вноски за мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey в общ размер от
152,72 лв., поради което претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло за тази
сума.
По претенциите за присъждане на суми за неустойки:
По Договор за мобилни услуги № *********/02.04.2021 г. за мобилен номер
********** се претендират: 82,47 лв. - неустойка в размер на три стандартни месечни
такси за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и 9,83 лв. - част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора.
По Приложение от 02.04.2021 г. за мобилен номер **********, се претендират:
92,46 лв. - неустойка в размер на три стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и 9,81 лв. - част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок
до края на договора.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е длъжен
служебно да извърши проверка относно наличието на неравноправни клаузи в
договора. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че клаузата, предвиждаща, че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на три месечни
такси по най-високия месечен абонамент, т. е. по стандартен размер без отстъпка, не е
неравноправна и не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Размерът на неустойката е отнапред зададен и съставлява
санкция за неизправната страна при виновно неизпълнение на договора. Потребителят
се е съгласил да ползва мобилни услуги, предоставени му срещу цена, намалена със
съответните отстъпки, именно поради дългосрочния характер на правоотношението.
Прекратяването му по вина на потребителя, следва да бъде санкционирано с
дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за неравноправна
клауза. Така формулирана, при срок на договора от две години, клаузата за дължимост
на неустойка в трикратен размер на месечния абонамент без отстъпка, не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по
смисъла на чл.143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната си функция.
Съгласно заключението на вещото лице неустойката в размер на три стандартни
месечни такси за предсрочно прекратяване на договора за мобилен номер **********
10
е в размер на 82,47 лв., а за мобилен номер ********** е в размер на 92,46 лв. поради
което претенцията за тези неустойки следва да бъде уважена в претендирания размер.
Съдът счита, че с клаузата, позволяваща на оператора да претендира част от
отстъпките от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок на
договора, като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка
от размер на три месечни абонаментни такси, поради което тази неустойка е уговорена
във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Посочената клауза е част от стандартни, изготвени предварително типови договори на
мобилния оператор, не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП и
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й
Поради изложеното претенциите за неустойки, представляващи част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора, а именно 9,83 лв. за мобилен номер ********** и
9,81 лв. за мобилен номер **********, следва да бъдат отхвърлени.
Поради изложеното предявеният установителен иск следва да се уважи за
следните суми: 113,22 лв. - месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода
от 02.04.2021 г. до 24.05.2021 г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги №
*********/02.04.2021 г. за мобилен номер ********** и Приложение от 02.04.2021 г.
към него за мобилен номер **********, а за разликата до пълния претендиран размер
от 175 лв. искът следва да бъде отхвърлен; 152,72 лв. - 23 лизингови вноски за
мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey по Договор за лизинг №
*********/02.04.2021 г.; 82,47 лв. - неустойка в размер на три месечни такси за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на мобилни услуги №
*********/02.04.2021 г. за мобилен номер **********; 92,46 лв. - неустойка в размер
на три месечни такси за предсрочно прекратяване на Приложение от 02.04.2021 г. за
мобилен номер **********, като се отхвърли изцяло за сумите от 9,83 лв. и 9,81 лв. -
неустойки, представляващи част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по настоящото производство в общ размер от
1205,00 лв., от които: 25,00 лв. държавна такса, 400,00 лв. за особен представител на
ответника, 300 лв. – депозит за вещо лице и 480,00 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение, изплатено в брой. С оглед направеното искане и изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 1017,15 лв., съразмерно с уважената част от иска.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 196/2023 г. по описа на ДРС ищецът е
сторил разноски в общ размер от 505,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и
11
480,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото по
установителния иск ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски по заповедното производство в общ размер от 426,28
лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. И., ЕГН **********, от
гр. Дряново, ул. ***, че дължи на "Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район ***, ж. к. *** , ***, представлявано от Д. К. К. и
М. С., съдебен адрес гр. София, ж. к. ***, ул. ***, следните суми: СУМАТА от 113,22
лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща незаплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода от 02.04.2021 г. до
24.05.2021 г. по Договор за предоставяне на мобилни услуги № *********/02.04.2021
г. за мобилен номер ********** и Приложение от 02.04.2021 г. към него за мобилен
номер **********, сключени с “Теленор България“ ЕАД, сега “Йеттел България“ ЕАД,
СУМАТА от 152,72 лв. (сто петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща 23 лизингови вноски по Договор за лизинг № *********/02.04.2021 г.
за мобилно устройство Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey; СУМАТА от 82,47 лв.
(осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) - неустойка в размер на три
месечни такси за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на мобилни
услуги № *********/02.04.2021 г. за мобилен номер **********; СУМАТА от 92,46 лв.
(деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) - неустойка в размер на три
месечни такси за предсрочно прекратяване на Приложение от 02.04.2021 г. за мобилен
номер **********, ведно със законната лихва върху горните суми от 21.03.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 66/22.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело №
196/2023 г. по описа на Районен съд Дряново, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за разликата над 113,22
лв. до пълния претендиран размер от 175,00 лв.; за сумата от 9,83 лв. - неустойка,
представляваща част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план за мобилен номер **********, съответстваща на оставащия срок до края на
договора и за сумата от 9,81 лв. - неустойки, представляващи част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план за мобилен номер **********,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
"Йеттел България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
12
район ***, ж. к. *** , ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., съдебен адрес гр. София,
ж. к. ***, ул. ***, СУМАТА от 1017,15 лв. (хиляда и седемнадесет лева и петнадесет
стотинки), представляваща направени разноски в исковото производство и СУМАТА
от 426,28 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки),
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 196/2023 г. по описа на ДРС,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, препис да се приложи по ч. гр. д. № 196/ 2023
г. по описа на ДРС.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
13