Решение по дело №952/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 156
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200952
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200952 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. СТ. Н. от гр.П., ЕГН ********** против НП
№ 36-0000423 от 28.05.2021 година на директора на РД „АА”-гр.П., с което на
основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.6, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е
наложена глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Релевираните в бланкетната жалба обстоятелства се свеждат до това, че
обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно,
поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска изменение на
НП и намаляване на глобата до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски. След обявяване на делото за
решаване и в срока за постановяване на съдебното решение, с определение на
съда съдебното следствие е възобновено на основание чл.84 от ЗАНН във вр.
с чл.302 от НПК, за събиране на допълнителни доказателства. В следващите
съдебни заседания, включително и в последното, жалбоподателят, редовно
1
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна – АНО, редовно призован, не се явява лично, но в
последното съдебно заседание изпраща процесуален представител, който
излага съображения за потвърждаване на НП и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Отделно от това АНО изпраща писмено
становище по съществото на спора, с което иска НП да се потвърди. Прави и
възражение за прекомерност на разноските, в случай че са над предвидения
минимум.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
На 16.04.2021 година, около 09:30 часа, в с.Г., на изхода за гр.П.,
служители на РД „АА“-П., сред които бил актосъставителят И.П., спрели за
проверка жалбоподателя Д.Н., който управлявал т.а. „...“ с peг. № ... категория
N3, собственост на ЕТ „С.Д.“, като извършвал превоз на товари за собствена
сметка - пясък 0/4 мм за бетон, от с. Д. за гр. П., със Заверено копие №
*********/26.04.2016 г., Експедиционна бележка № 33051014012/16.04.2021
г. и Заповед на ръководителя № 485/16.04.2021 г. В хода на проверката било
установено, че водачът извършвал горепосочения превоз на пясък,
управлявайки описаното по-горе МПС, което било с две управляеми и две
неуправляеми оси, или общо четири оси. Общата маса на МПС с товара била
51 000 кг, което било видно от Експедиционна бележка №
33051014012/16.04.2021 г., като масата надвишавала нормите на максимално
допустима маса на пътните превозни средства за движение по пътищата
отворени за обществено ползване, определени от министъра на регионалната
развитие и благоустройството - от 32 000 кг, с 19 000 кг. В момента на
проверката не била представена квитанция за претоварване, издадена от АПИ.
Проверката била извършена след поискано и оказано съдействие на
служители от АПИ.
При така установеното било прието, че водачът управлява моторно
превозно средство с маса, която надвишава с 59% нормите определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което увеличава
опасността за останалите участници в движението и нарушава настилката на
пътищата, отворени за обществено ползване.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
2
във вр. с чл.6 ал.1, т.6, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което
против жалбоподателя бил съставен АУАН № 285060 от 16.04.2021г., който
му бил предявен, получен и подписан от него без възражения. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на лицето на
08.06.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 11.06.2021
год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, с оглед
на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на св. И.П., както и от писмените доказателства приети по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата, разгледана по същество е частично основателна.
Съображенията са следните:
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на санкционния акт само на това
основание.
В акта, а след това и в НП, нарушението било описано пълно и ясно,
като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл.
6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна
и субективна страна от жалбоподателя Н..
Съгласно чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Няма съмнение, че тази правна норма е бланкетна,
като нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ от
3
Наредба № 11 от 3.07.2001 г., която предвижда, че допустимата максимална
маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на ППС от
категорията на процесното - моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси е 32 тона.
От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на
проверяващите от жалбоподателя Н. Експедиционна бележка №
33051014012, издадена на 16.04.2021 г. в 08:24 ч. от мястото на натоварване–
„Холсим кариерни материали“ АД-София – цех с.Д., обл.Пазарджик,
безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на
процесното ППС и товара – „пясък 0/4мм за бетон“, възлиза на 51 тона. При
това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална
маса на ППС от категорията на процесното, която е 32 тона – с 19 тона, което
пък се равнява на 59 % над допустимото.
Не може да бъде споделено възражението на пълномощника на
жалбоподателя, изразено в хода на съдебните прения преди възобновяване на
съдебното следствие, в смисъл, че вмененото нарушение било недоказано,
т.к. претоварването на процесното ППС било установено само на база на
цитираната по-горе експедиционна бележка. В същото време нямало яснота
дали везната, с която е било претеглено ППС след натоварването му на
инкриминираната дата, е отговаряла на техническите изисквания, респ. дали с
нея е била направено коректно измерване, дали посочените стойности в
експедиционната бележка са реални.
Във връзка с това възражение съдът изиска и съответно прие като
писмени доказателства по делото официално уведомително писмо от изп. -
директор на „Холсим кариерни материали“ АД, с приложени към него 1 брой
фотос на холограмни стикери, положени върху везна, отразяващи извършена
проверка за техническа изправност и 1 брой фотос на везна, указващ
техническите й параметри /л.34, 35 и 38 от делото/. От тези доказателства
стана категорично ясно, че везната, с която е извършено измерването на
инкриминираната дата на процесното ППС, след неговото натоварване в с.Д.,
обл.Пазарджишка, е била технически изправна. Това е така, защото същата
тази автомобилна везна марка „Mettler-Toledo МТ-780“, сериен номер
*********, е била обслужена от сервизни инженери на дружеството „Либра
инструментс“ ООД на 09.12.2019г., при което е извършен бил извършен
4
сервиз и профилактика на електронното оборудване, включително е извършен
тест на везната. Товарната везна подлежи на периодична проверка от
Български институт по метрология, като последният стикер за проверка,
извършена след сервизиране на везната през м. декември 2019г., е с валидност
до м. декември 2021 г., а процесното измерване е станало на 16.04.2021г.
Тук веднага следва да се каже и това, че към официално уведомително
писмо от изп. -директор на „Холсим кариерни материали“ АД, са били
приложени също и цитираната по-горе експедиционна бележка /л.36/, но и
квитанция за претоварване, издадена от АПИ /л.37/. От писмото става ясно, че
тази квитанция е била предоставена на товарача във връзка с натоварването
по същата експедиционно бележка. Видно от въпросната квитанция за
претоварване с № 115011510034005, същата е била издадена на 12.04.2021г., в
10:08ч., от АПИ на ЕТ „С.Д.“ /работодателя на жалбоподателя/. Тя е била
относима за МПС с рег. № ..., т.е. процесното, с което на 16.04.21г. е бил
спрян жалбоподателят за проверка. Пак от съдържанието на тази квитанция
става ясно, че е била платена такса за претоварване от 72.07 лв., с която
претовареното МПС е можело да се придвижи по маршрут с. Д. – с.К.,
обл.Пазарджишка, а не по маршрута, по който действително е бил извършен
превозът от с.Д. до гр.П., респ. до мястото на което е бил спрян за проверка –
с. Г., на изхода за гр.П.. Очевидно по тази причина и когато е бил спрян за
проверка, жалбоподателят Н. въобще не е показал пред проверяващите
въпросната квитанция за претоварване, за което пък категорични показания
даде св.П..
Следователно водачът на автомобила – жалбоподателят Н. е нарушил
забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява
по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с
маса, която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на
ППС и товара превишават 32 тона, както и обстоятелството, че липсва
издадено надлежно разрешително и документ, установяващ плащането на
съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния
автомобил и товара за 16.04.2021 г., като въпреки наличните представи е
предприел управление на ППС – МПС с четири оси, две от които управляеми,
което е било с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата
посочена по-горе.
5
При тези обстоятелства абсолютно законосъобразно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр. 2
от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът намира обаче, че определената на жалбоподателя глоба в размер
на 3000 лева, се явява несправедлива и несъответстваща на обществената
опасност на дееца и деянието. Тази глоба е наложена в максимален размер,
т.к. АНО очевидно е отчел едно сериозно отегчаващо обстоятелства,
изхождайки от факта, че претоварването е било с 59%, което попада в
Приложение І, т. 4 - "Групи нарушения" на Директива 96/53/ЕО“ /повече от
20%/ от Регламент 2006/403 от 18.03.2016 г. на ЕПС, което следва да бъде
класифицирано като „най - тежко нарушение“.
Не е било отчетено обаче обстоятелството, че такова административно
нарушение жалбоподателят върши за първи път /при липса на данни за
противното/, както и обстоятелството, че извършителят е наемен работник, а
като такъв, в случай че възрази пред работодателя да извърши превоза
претоварен, рискува да загуби работата си. Ето защо неправилно глобата е
наложена в максималния й размер. Отчитайки горните обстоятелства съдът
намира, че НП ще следва да се измени, като наложената на жалбоподателят
глоба ще следва да се намали и се определи в размер малко под средния, а
именно от 1500 лева, т.е. при превес на двете смекчаващи обстоятелства над
едно отегчаващо такова, което обаче е с немалка относителна тежест. С така
определения размер на глобата ще се постигнат целите на наказанията,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход от делото, направените от страните искания за
присъждане на разноски ще следва да бъдат уважени, но разноските следва да
се определят по съразмерност.
Първо следва да се каже, че в писменото становище по съществото на
спора, представено по делото преди последното с.з., АНО прави възражение
6
на основание чл.63д ал.2 от ЗАНН за прекомерност на разноските, заплатени
от жалбоподателя за адвокат, което е основателно и следва да се уважи.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските /л.18 и 19 от делото/ се установява, че е
било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по административнонаказателни
производства, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. В случая е приложима нормата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, т.к. имуществената санкция е 3000 лева. В
последната цитирана норма е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв.,
както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лева. Тази горница е 2000
лева, а 7% от нея се равняват на 140 лева. Иначе казано минималното
дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото производство е точно 440
лева. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., т.е. с 160 лева над
минималното възнаграждение, което е прекомерно, като се има предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в три
съдебни заседания, но само в едно от тях участие взе пълномощникът на
жалбоподателя. С оглед на това платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение ще следва да се намали до минималния размер от 440 лева.
С оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се каже, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
и ал.5 от ЗАНН в полза на на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1 от АПК сочи,
7
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът,
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание. Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът като взе
предвид, че производството по делото е приключило в три кратки съдебни
заседания, като само на едно от тях присъстваше пълномощник на АНО, респ.
същото не представлява фактическа и правна сложност, то намира, че на
пълномощника, като служител с юридическо образование, следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от
80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 40
лв. /четиредесет лева/.
По същия начин – пропорционално на сумата, с която бе намалена
глобата, т.е. пропорционално на 1500 лв. /разликата от 1500 лв. до 3000 лв./
8
ще следва да бъдат присъдени и разноски в полза на жалбоподателя, т.к.
именно горната разлика се отъждествява като „уважена част от иска“ /чл.78
ГПК/. При това положение разноските за адвокатски хонорар, определени
след уваженото възражение за прекомерност – 440 лева, изчислени
пропорционално се равняват на сумата от 220 лева /двеста и двадесет лева/,
която наказващия орган ще следва да заплати на жалбоподателя.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав,след, като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 36-0000423 от 28.05.2021 година на директора на РД
„АА”-гр.П., с което на Д. СТ. Н. от гр.П., ЕГН **********, на основание
чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
във вр. с чл.6 ал.1, т.6, бук. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като НАМАЛЯВА размера на глобата
на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация”-гр.П., бул. „Х.Б.“ № 82,
ет.2, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Н., ЕГН
********** от гр.П., обл.Пазарджишка, разноски в размер на 220.00 (двеста и
двадесет) лева – възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Д. СТ. Н., ЕГН ********** от гр.П., обл.Пазарджишка ДА
ЗАПЛАТИ на РД „Автомобилна администрация”-гр.П., бул. „Х.Б.“ № 82,
ет.2, представлявана от директор, разноски в размер на 40 (четиредесет) лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9