№ 5796
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110125586 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 1907/10.05.2021 г., подадена от Б. АНТ. АС., ЕГН
**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на децата
ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за
защита по ЗЗДН срещу лицето, от което първата молителка има деца и баща на вторите
двама молители - Г. В. Д., ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно
насилие на 12.04.2021 г., изразяващи се във вербална и физическа агресия.
В молбата се твърди, че на 12.04.2021 г. в жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“,
бл. 237, вх. 5, ет. 8, ап. 20, около 19,00-20,00 часа ответникът нахлул в жилището, ръкомахал
и викал на молителката А. „Абе, ти какво си мислиш“, „за каква се мислиш“ и я обиждал в
присъствието на двете деца с думите: „боклук“, „мърша“, „гной“, „помияр“, „боклучар“,
заплашил я, че ще я заколи без да му мигне окото, казвал й, че му е писнало от нея. Твърди
се, че децата се изплашили от крясъците му, като детето д. се разплакало. Твърди се, че
ответникът два пъти замахнал с юмрук да удари молителката А., единият път тя се
отблъснала и не я уцелил, а вторият път тя закрила лицето си с ръка и той успял да я удари
само по рамото. Сочи се, че детето ц. било застанало помежду им и повтаряло на ответника
да си върви, което озлобило ответника и той избутал рязко детето и започнал да му крещи.
Твърди се също, че молителката държала двете деца за ръце и влязла в банята, но
ответникът силно затръшнал вратата и детето ц. останало навън, тъй като ответникът рязко
го издърпал. Детето се оттласнало от него, тъй като го заболяло, след което ответникът още
повече се разярил и му казал, че ще гние с майка си. Около 23,00 часа на същата вечер
детето ц. съобщило на майка си, че баща му е дошъл да го вземе. Тя се възпротивила детето
да тръгва с ответника, но то я помолило да отиде, за да не прави баща му проблеми. През
прозореца на входа на блока молителката А. видяла как детето ц. се качва в колата на
ответника. Малко по-късно молителката А. позвънила на детето ц., но телефонът му бил
изключен, звъняла и на телефона на ответника, но той не вдигал в продължение на 30-40
минути, поради което молителката А. позвънила на телефон 112, откъдето я посъветвали да
1
подаде жалба в полицията, което тя не сторила, тъй като било късно.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, че молителката Б. АНТ. АС., ЕГН **********, и
ответникът Г. В. Д., ЕГН **********, са родители на децата ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д.
Г. Д., ЕГН **********, както и обстоятелството, че на 24.10.2020 г. страните са се намирали
в двора на жилище находящо се в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „Втора“, № 45, където
празнували рождения ден на голямото дете Йордан. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на насилие от 24.10.2020 г. и 30.10.2020 г.
По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели Милена д. и
Ангел а.. По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Младост, в който е посочено, че
грижи за двете деца се полагат от майката, като детето ц. е споделило, че често посещава
майка си, но живее при своя баща през по-голямата част от времето, че по време на
съвместното съжителство на родителите му често е ставало свидетел на караници между
тях, но никога не е виждал баща му да удря майка му; споделило е също, че баща му често е
бил строг спрямо него, но никога не го е удрял, а майка му само през последния месец се е
опитала да му посегне няколко пъти.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 12.04.2021 г.
ответникът е извършил спрямо нея в присъствие на децата на страните актове на домашно
насилие, молбата до съда е подадена на 10.05.2021 г., поради което е спазен преклузивният
срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че ответникът и молителката А. имат общи деца, както и че
ответникът е бащата на децата ц. и д. Д.и, поради което ответникът притежава материалната
легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
Показанията на св. д. съдът не кредитира, тъй като ги намира за необективни и
противоречиви. Това е така, тъй като същата не е възприела лично случилото се на
процесната дата, освен това показанията й са недостоверни и противоречат на изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – свидетелката твърди, че е видяла синина в областта на
лакътя на молителката, а в декларацията е посочено, че ударът, насочен към лицето й, в
крайна сметка бил нанесен в нейното рамо. На следващо място, противоречи на житейската
логика твърдението на свидетелката, че вечерта на 12.04.2021 г. е говорила с молителката А.
около половин час, в което време последната е успяла да й разкаже само „на две, на три“
какво се е случило. По тази причина съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка.
2
В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са описани подробно
твърдените актове на домашно насилие по същия начин, по който са изложени и
твърденията за тях в сезиращата съда молба за защита. Съдът обаче намира, че
декларираните от молителката данни се опровергават в частта относно фактите, свързани с
позвъняванията от страна на молителката А. на телефона на ответника, от представената
справка от Дирекция Национална система 112 и приложения в записа на сигнала jpeg файл,
на който е извършен оглед в открито съдебно заседание. Това е така, доколкото в
декларацията е посочено, че майката е видяла как детето се качва в колата на ответника и
малко след това е позвънила на телефона на детето, който бил изключен; че след това
звъняла на телефона на ответника в продължение на 30-40 минути, но никой не отговарял и
едва тогава решила да позвъни на телефон 112. В същото време от записаните данни във
връзка с подадения от молителката А. сигнал на телефон 112 е видно, че същата е
сигнализирала за това, че детето е взето от бащата 20 минути преди подаване на сигнала
/подаден в 00,46 часа на 13.04.2021 г./ както и че „Георги отрича да е с него детето“, което
не кореспондира с изложените в декларацията факти, че ответникът Г.Д. не е отговарял на
позвъняванията й преди тя да сигнализира на телефон 112. По тази причина съдът намира,
че остава неясно по какъв начин молителката е имала информация ответникът да отрича
детето да е било с него по това време, след като молителката А. твърди, че при подаване на
сигнала телефонът на детето е бил изключен, а ответникът не е отговарял на позвъняванията
й и не сочи да е осъществявала други разговори междувременно. Ето защо съдът намира, че
достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се опровергава и не я кредитира.
Показанията на св. а. съдът не обсъжда, тъй като същите не са в подкрепа на молбата.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че твърденията в молбата за
осъществено физическо насилие спрямо молителката А. и спрямо детето ц. от страна на
ответника се опровергава и от споделеното от страна на детето ц. в хода на социалното
проучване относно това, че баща му никога не го е удрял, както и че никога не е присъствал
на случай, в който баща му да удря майка му.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на
делото молителката дължи на ответника разноски, но доколкото последният не претендира
присъждане на такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката А.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на
ненавършилите пълнолетие деца, за които се търси защита, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН
същите не дължат заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 1907/10.05.2021 г., депозирана от Б. АНТ.
АС., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител
на децата ЦВ. Г. Д., ЕГН **********, и Д. Г. Д., ЕГН **********, срещу Г. В. Д., ЕГН
**********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 12.04.2021 г., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Б. АНТ. АС., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4