№ 149
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Владислав Д. Томов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600487 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от защитника на подс.Р. Р. К. и протест на
прокурора срещу Присъда № 6 /10.02.2021 г., постановена от РС-Варна, 13 състав, по НОХД №
20203110203438.
С атакувания съдебен акт подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 03.07.2019 г.
в гр. Варна, местност „И." 552 - 2, над Военна болница, от строителен обект, чрез използване на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с peг. номер
**********, отнел чужди движими вещи - машина за рязане на тухли „JCW 600", със сериен №
*********, с диск за рязане за рязане на тухли, на стойност 1857,60 лева собственост на
търговското дружество „В.В-К.В" ЕООД с ЕИК № **********, от владението на Св. Ст. П., без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционното производство открадната вещ била върната – престъпление по
чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК. На подс. Р.К. било наложено наказание
при усл.на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК - пробация, със срок на задължителните пробационни
мерки шест месеца. На осн.чл. 302 от НПК съдът оправдал подсъдимия по обвинението вещта да
е отнета от владението на управителя на търговското дружество „В.В-К.В" ЕООД, В. Й. В.в. Освен
това подсъдимият е осъден да плати разноските по водене на делото в полза на Държавата.
В жалбата и допълнението към нея се иска присъдата на първоинстанционния съд да бъде
отменена, а подсъдимият – оправдан, тъй като не е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Алтернативно е формулирано искане за изменение на присъдата, като деянието се
преквалифицира по чл.206 ал.6 вр. ал.1 от НК.
В протеста и допълнението към него се излагат доводи за неправилност на присъдата
досежно лицето, от чиято власт е била отнета инкриминираната вещ и за неоснователно прилагане
1
на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието.
Подсъдимият и защитника му поддържат жалбата. В пледоарията си защитникът излага
доводи, че случаят следва да се квалифицира като обсебване, а не като кражба. Подсъдимият от
своя страна твърди, че е взел машината за ползване.
С последната си дума подсъдимият Р.К. поиска да бъде оправдан.
Представителят на държавното обвинение не поддържа протеста и пледира за
потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъообразна, вкл. и по отношение на
наложеното наказание.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
През лятото на 2019 г. подсъдимият Р.К. започнал работа на строителен обект в град
Варна, местност „И." 522-2 над Военна болница. Не сключил трудов договор, а постигнал
договорка да му плащат за свършена работа. Започнал работа на обекта още от изкопаване на
основите на строящата се жилищна сграда. Строителният обект бил ограден с телена мрежа и
врати. Ръководители на строежа били свидетелите Р.П. и Св.П.. Те купували строителните
материали и определяли работниците, между които и подс.К. и свид.С., какви дейности следва да
извършват на строежа. Прякото ръководство на обекта ежедневно осъществявал свид. Р. П.. Към
месец юли 2019 г. строителството на сградата било на етап груб строеж. За нуждите на строежа
свид.Р. П. поръчал 4 палета тухли на представител на търговското дружество „В.В-К.В" ЕООД,
представлявано от свид. В. В.. Практиката на това дружество била при продажбата на строителни
материали да предоставя на купувачите и машина за рязане на тухли. Тази машина се използвала
от работниците на съответните строежи и след приключване на работата с нея, била връщана на
собственика й. В следобедните часове на 03.07.2019г. в присъствие на свид. Св.П., служители на
търговското дружество „В.В-К.В" ЕООД доставили на горепосочения строителен обект 4 палета с
тухли, ведно с машина за рязане на тухли марка „JCW 600", със сериен № *********, с диск за
рязане за рязане на тухли. На място те били разтоварени от работниците - подс. Р.К. и свид. Кр.
С.. Около 17.00 часа двамата приключили работния процес, прибрали машината на първия етаж и
заключили порталната врата на строителната площадка, след което се отправили към домовете си.
След като си тръгнал от обекта подс.К. решил да вземе за себе си машината за рязане на тухли. За
да я пренесе до жилището си той се обадил на свид. Цв. Д., с когото се познавали покрай работата
на строежи, а последният имал микробус и се занимавал с превоз на товари. Подсъдимият К.
обяснил на Д., че трябва да се транспортира строителна машина, а свидетелят се съгласил, т.к. и
друг път му е извършвал транспортни услуги. С притежавания товарен автомобил марка „Форд",
модел „Транзит" с peг. номер ********** свид. Д. отишъл до предварително посочения от подс.К.
адрес на строителния обект:град Варна, местност „И." 522 -2, над Военна болница. След като
пристигнал подс. К. натоварил машината за рязане на тухли марка „JCW 600", със сериен №
*********, с диск за рязане на тухли в товарния автомобил. Двамата се уговорили подсъдимият да
се движи с неговия автомобил пред този на свид.Д., за да посочи адреса, до който следва да се
превози машината. За последната свидетелят Д. не предполагал, че не е собственост на подс. К.
След като достигнали жилището на подс. К. в ж.к. В., **, *******, той платил на свид.Д. за
транспорта и разтоварил машината, след което я прибрал в дома си. По-късно подс.К. се обадил на
свой познат - свидетеля Т. Т. и му предложил за продажба машината за рязане на тухли.
Свидетелят Т. му казал, че ще помисли и ще му се обади по-късно. На следващата сутрин Т.
2
посетил строителната борсата на свид.В. и му казал, че са му предложили да купи машина за
рязане на тухли и го посъветвал да провери дали неговите машини са налични. Сутринта на
04.07.2019г. свид. Кр. С. и подс. К. отишли на строителният обект. Свид. С. установил, че
машината за рязане на тухли липсвала. Подс.К. не съобщил, че той я е взел. Поради това свид.С.
уведомил прекия си началник за липсващата машина. След като свидетелят П. пристигнал на
обекта била подадена жалба в полицията. На място пристигнали полицейски служители, които
провели разговор с работниците на обектаь между които и подс. К. за местонахождението на
машината за рязане на тухли и записали имената на работниците. Т.к. подсъдимият и свид. С.
нямало как да работят без въпросната машина, си тръгнали от строителният обект и отишли на
друг обект, в близост до бензиностанция „Бенита", до „Вятърната мелница" в град Варна. Докато
работили подс.К. признал на свид. С., че вечерта откраднал машината за рязане на тухли. Свид. С.
му казал да я върне. Тъй като се притеснил от стореното подсъдимият позвънил на св. Цв. Д. и
поискал да отново да транспортира машината. Подс. К. тръгнал към жилището си, а свид.С.
останал на строежа. Малко след това полицейски служители му се обадили и поискали да се върне
на строежа, от който била отнета машината. Свидетелят Д. отишъл до жилището на подс.К.,
където предната вечер разтоварили веща и след като натоварили инкриминираната машина в
товарния автомобил, я върнали в строителния обект на адрес град Варна, местност „И." 522 -2, над
Военна болница. Междувременно сутринта на 04.07.2019 г. свид. Р. П., след като научил, че
липсвала инкриминираната машина, провел разговор със свид. В. и му съобщил, че била
открадната машината за рязане на тухли. Свид. П. уведомил и полицейски служители при 02 РУ -
Варна за извършената кражба. Същите предприели действия по установяване на извършителя на
престъплението и се свързали със свид. Кр. С.. Полицейски служители от 02 РУ - Варна,
съвместно със свидетелите Кр. С. и Р. П. отишли повторно на строителният обект на адрес град
Варна, местност „И." 522 -2, над Военна болница. Когато пристигнали на място, там дошъл и
подс.Р.К., които върнал машината за рязане на тухли марка „JCW 600", със сериен № *********, с
диск за рязане за рязане на тухли.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, се установява, че стойността на
инкриминираната вещ е 1857,60 лева.
Подсъдимият Р.К. не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства, които взаимно се
допълват.
При горната фактология правният извод на първоинстанционния съд, че обвиняемият
Р.К. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 197, т.3 вр. с чл.195,
ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен
състав. Безспорно от обективна страна на инкриминираната дата подс. Р.К. извършил поредица от
действия (влязъл в заключения строителен обект след края на работния ден като преди това
осигурил превозно средство, с което транспортирал вещта до жилището си), с които отнел
процесната машина за рязане на тухли, от владението на Св.П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
Подсъдимият знаел, че вещта не му принадлежи, но въпреки това предприел действия, с
3
които дълготрайно да упражнява правото на собственост върху нея, поради което съдът прие, че от
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Той е имал
съзнание за общественоопасния характер на деянието и въпреки това е пристъпил към неговото
осъществяване.
Престъплението е довършено, с прекратяване на фактическата власт, която друго лице
имало върху инкриминираната вещ, без необходимост от настъпването на допълнителен
вредоносен резултат. В случая фактическата власт върху машината за рязане на тухли се
осъществявала от свид. Св. П.. На него свид. В.В., заедно с доставката на поръчаните тухли,
предал владението върху нея. В последствие процесната машина била предоставена от свид.П. на
подсъдимия и свид. Кр.С., за изпълнение на определените работни задачи /рязане на тухли/. Т.е.
това извършване на определена дейност поставя Р.К. в позицията на държател на вещта, но не и
владелец на същата.
Предвид изложеното не може да бъде споделена тезата на защитата, поддържана и пред
районния съд, че извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира като обсебване по см. на
чл.206 от НК. Подс.К. не е упражнявал фактическа власт по отношение на отнетата вещ, тъй като
не е страна по сключения между пострадалия – свид. Св.П. и трето лице устен договор за наем. По
силата на тази договореност фактическите действия по владеене и пазене на вещта се упражняват
от този свидетел от момента в който му е предадена от представителя на собственика й. За това по
отношение на подс. К. тази вещ е чужда и разпореждането с нея без съгласието на владелеца
квалифицира действията му като кражба, а не като обсебване.
Безспорен факт в случая е, че инкиримираната вещ е върната от подсъдимия по време на
извършваната полицейска проверка, поради което и квалификация на деянието по чл.197 т.3 от НК
вр. чл.195 ал.1 т.4 от НК е законосъобразна.
Макар подадения въззивен протест, да не се поддържа от представителя на ОП-Варна,
същият не е оттеглен, поради което съдът дължи произнасяне и по него в следния смисъл: В
унисон с изложеното по-горе относно лицето, което фактически е било владелец на
инкриминираната вещ, съдът прие, че въззивния протест на прокурора е неоснователен.
Действително мотивиращата част на първоинстанционната присъда в това отношение е крайно
лаконична, но фактите, съдържащи се в свиделските показания на Св.П. и В.В. недвусмислено
обосновават извода, че владението върху машината е предадено от втория, който представлява
собственика й на първия, заедно с доставката на тухли.
Що се отнася до вида и размера на наложеното наказание настоящият състав на съда не
счита, че с определянето му по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК е допуснато нарушение, което
да обоснове отмяна на присъдата в тази й част. Установените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства - изразеното съжаление за извършеното, липса на криминални
регистрации за други противообществени прояви, съдействие в хода на воденото наказателно
производство и връщане на веща, се споделят и от въззивния съд, който ги намира за основателни
за прилагане на санкция, различна от „лишаване от свобода“, в случая „пробация“, която като
първа за дееца би била достатъчна за постигане целите на наказанието спрямо него.
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице основание
за отмяна или изменение на процесната присъда на РС-Варна, поради което и на осн. чл.334 т. 6
от НПК
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/10.02.2021 г., постановена от РС-Варна, 13 състав, по
НОХД № 20203110203438.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5