РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200103 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000953/31.08.2023 год.
на Директора на РД “АА” гр.В., с което на нарушителя М. И. Т., от гр. М., е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 2
000 / ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 ал.1 от Закон за
автомобилните превози, като незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.2 т.1 вр.
чл.58д т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждение за
адвокатска работа Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”
гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Т. от гр.М., сумата от 500 /ПЕТСТОТИН /
ЛЕВА, представляваща направени в съдебното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М. И. Т. от гр. М. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-
0000953/31.08.2023 год. на Директора на РД “АА” гр.В.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
С. Ч. от ВАК и от адв. В. Ч. от ВАК преупълномощен от адв. С. Ч. от ВАК.
Последните вземат становище да бъде отменено атакуваното НП като
незаконосъобразно. Акцентува се, че жалбоподателят не е осъществил
състава на административното нарушение, за което му е наложено наказание
глоба от 2 000 лева.Посочва се, че разпоредбата на чл. 6 ал.1 от Закона за
автомобилните превози не съдържа диспозиция която да бъде впоследствие
санкционирана с друга разпоредба на материалния закон. Подчертава се, че
законодателят използва множествено число, а именно превози на пътници и за
да е налице нарушение на Закона за автомобилните превози, то следва да е
налице множество извършени и те да са установени. Визира се, че
жалбоподателят е работил и е ползвал лиценз на юридическо лице, което
дружество е имало издадено разрешение от общ. М. за извършване на превоз
на пътници с леки автомобили на територията на общ. М. Подчертава се, че
жалбоподателят е имал необходимата правоспособност за водач на лек
таксиметров автомобил, което му е издадено от РД „АА“ гр. В. Иска се
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът редовно призован, представител е изпратил, в лицето на
неговия Началник, а именно И. Й. Последният е взел становище да бъде
оставена без уважение депозираната жалба от М. Т. против атакуваното НП.
Подчертава се, че акта е съставен при спазване на изискванията на ЗАНН и че
посочените доказателства по безспорен начин потвърждават извършеното
нарушение. Със съпроводителното писмо по делото се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при надвишаване на
неговия размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
2
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Съдебния състав намира, че така депозираната жалба срещу
атакуваното НП е допустима по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН , препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение, като в ал. 2 на чл. 58 е регламентирано, че когато нарушителят
или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че прилагането на законовата фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за
връчване на наказателното постановление, е обусловено от кумулативното
наличие на две предпоставки, а именно: 1. нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и 2. новият му адрес да е неизвестен.От фактическа
страна по делото не е спорно, че Наказателното постановление № 26-
0000953/31.08.2023 г. е било два пъти изпращано за връчване на
жалбоподателя М. И. Т. от гр. М. чрез пощенски оператор ("Б. п." ЕАД) на
адреса, посочен от санкционираното лице, съобразно съдържащите се данни в
административнонаказателната преписка. Безспорно е и че двата пъти
пощенските пратки са върнати с отбелязване "непотърсена" на дати съответно
на 01.09.2023г. и 24.10.2023г.В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за
пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки по чл. 34
(универсална пощенска услуга) се доставят на потребителите на местата или
съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3 - лично на получателите; в пощенските
кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските
станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения,
договорени между пощенските оператори и потребителите. Съгласно чл. 6, ал.
4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определят с
общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5,
ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски
пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се
доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
3
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката – чл. 5, ал. 2 от Общите правила. Когато при посещението
на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2
пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като
броят на служебните известия е не по-малък от две (чл. 5, ал. 3 от Общите
правила).Константна е съдебната практика, че връщането на пощенската
пратка с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя", не може да се
приравни на хипотезата "лицето не е намерено на посочения от него адрес".
Отсъствието на адресата при посещението на служител на пощенския
оператор не означава, че лицето не е намерено на посочения от него адрес по
смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН , като когато пратката е върната като
"непотърсена", административнонаказващият орган следва да предприеме
необходимите действия за надлежно връчване на наказателното постановление
по друг начин. Следователно липсва първата от нормативно регламентираните
предпоставки за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . В представената по
делото административнонаказателна преписка липсват доказателства, които
да удостоверяват, санкционираното лице да е променило адреса си или такива
за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на посочения
от него адрес. Липсват и доказателства, удостоверяващи, че наказващият
орган е предприел каквито и да е било действия по проверка за наличието на
регистриран друг постоянен и/ или настоящ адрес, различен от посочения от
санкционираното лице адрес, на който е било изпратено за връчване
наказателното постановление.Следователно не са били налице условията и
предпоставките за връчване на Наказателно постановление № 26-
0000953/31.08.2023 г. при прилагането на установената със закона фикция по
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . Извършеното от наказващия орган отбелязване, че
наказателното постановление е връчено на 02.12.2023 г. на основание чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, е абсолютно незаконосъобразно. Неполучаването на
4
наказателното постановление не се дължи на неправомерно бездействие на
санкционираното лице, а е резултат от ненадлежно изпълнение на
процедурата по връчване на наказателното постановление на нарушителя
съответно от неправилното и несъответно на закона направено отбелязване за
връчването му в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . Тук е мястото да се
отбележи, че в административнонаказателната преписка на л. 13 е приложено
сведение от жалбоподателя, в което е посочен телефон за контакт.Също така е
налично и Пълномощно за процесуално представителство на адв. В. Ч. от
ВАК, койот е бил упълномощен да изготви, подпише и подаде възражение
против АУАН №330991/22.12.2022г. На практика административнонаказващия
орган е разполагал със средства като процесуален представител и телефонен
номер с които е могъл да осъществи контакт с жалбоподателя с цел връчване
на НП. Не на последно място следва да се посочи, че
административнонаказващия орган е пристъпил към връчване на НП по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. От една страна следва да се
отбележи, че връчването на НП доколкото в ЗАНН няма специални правила се
извършва по общите правила, т.е. по реда на чл. 179-182 от НПК приложим на
основание чл. 84 от ЗАНН.По тези правила обаче, не е предвидена
възможност за редовно връчване на съобщение и книжа по пощата.
Връчването на акта по пощата би имало правно значение само ако пощенския
служител намери адресата, който с подписа си удостовери, получаването
/лично връчване/ или ако са изпълнени надлежно и процедурите по чл. 180
ал.2 - 4 от НПК.Видно е в конкретния случай, че това не е така.Ето защо и при
липсата на данни за надлежното връчване на наказателното постановление,
следва да се приеме, че жалбата на М. И. Т. от гр. М. против същото е
подадена в законово регламентирания преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и не е налице процесуална пречка за разглеждането й по същество от
въззивния съд, с произнасяне по нейната основателност. Видно от отразеното,
че жалбоподателят е получил писмото от НОИ - ТП В. на 25.02.2025г. от тази
дата започва да тече 14-дневния срок за депозиране на жалба срещу
атакуваното НП.Жалбата е входирана пред ответника на 10.03.2025г. и
безспорно е в срок.В тази насока са и допълнително приложените справка от
Териториално поделение на НОИ -В., от която е видно кога жалбоподателя М.
И. Т. от гр. М. е получил Писмо под изх. №1029-06-834/21.02.2025г. и
Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК под изх.
5
№С250006-048- 0022956/03.02.2025г.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №26- 0000953/31.08.2023г.,Договор
за правна защита и съдействие от 04.03.2025г., Пълномощно от 04.03.2025г.,
Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и
съобщенията, Становище от И. Й. - Началник ООАА - В. под рег. индекс №52-
00-52-7345/4/14.03.2025г., АУАН №330991/22.12.2022г.,Възражение от М. И. Т.
под рег. индекс №52-00-52-10756/23.12.2022г.,Пълномощно за процесуално
представителство по АУАН №430991/22.12.2022г. Сведение от М. И. Т.,
Сведение от К. И., 2бр. Известия за доставяне под рег. индекс №52-00-52-7345
с клеймо от 01.09.2023г. и 24.10.2023г. ,Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14- 5517/22.12.2022г., Разпореждане от ТД -
НАП с №Е240015-225- 0000080/09.01.2024г., Писмо до РП гр. В. под рег.
индекс №21-00-52- 180/22.12.2022г., , Постановление за прекратяване на
наказателно производство под изх.№9375/22.08.2023г. на РП гр. В., ТО-М. по
преписка с вх. №9375/2025г. по описа на прокуратурата, Молба под
№1548/18.03.2025г., като към молбата е приложено влязло в сила на
02.12.2023г. на основание чл. 58 ал.2 от ЗАНН на НП №26-
0000953/31.08.2023г. , Писмо от Началник отдел „Пенсии“ на НОИ, ТП-В. под
изх.№1029-06.834/21.02.2025г., Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК, 2 броя покани за връчване на Наказателно
постановление под рег. индекс №52-00-52-7345 ведно с известие за доставяне
с клеймо от 24.10.2023г. и от 01.09.2023г., Справка от Директора на ТП В. към
НОИ под вх. №1808/02.04.2025 г., Справка от ИД ръководител ОПС – В. към
Български пощи под вх. №1934/10.04.2025 г. и Справка от Публичен
изпълнител на НАП, ТД-В. Т., офис В. под вх. №1951/11.04.2025 г., ведно с
известие за доставяне под баркод № ИД РS3000JAON от 25.02.2025 г., заверен
препис на Решение №74/13.03.2023 г. постановено по Адм. дело №787/2022 г.
по описа на Административен съд В., Справка от Началника на ОО „АА“ В.
под вх. №2494/15.05.2025 г. ведно със Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
заверен препис от Прокурорска преписка №9375/2022 г. по описа на РП В.,
ТО-М. съдържаща 90 листа..Съответно са разпитани свидетелите А. А., С. Г.
и двамата работещи като инспектори в РД „Автомобилна администрация”
гр.В., към момента на съставяне на акта , като съответно са актосъставител и
6
свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Свидетел
при констатиране на нарушението и при съставяне на ката се явява и
свидетелят Т. В., който е служител в Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към ОД на МВР В. За разкриване на
обективната истина по делото бе допуснат в качеството на свидетел пътника в
процесния автомобил управляван от жалбоподателя , а именно свидетеля К. И.
от гр.М.
От събраните по делото доказателства се установява, че срещу
жалбоподателя е съставен АУАН сер.№ 330991 на 22.12.2022г. от А. А. затова,
че на 22.12.2022 г . около 11.00 часа в гр. М., на ул. „Х. Б.“ до №.. срещу
Блок .. при съвместна проверка с ОДМВР-В. във вр. с писмо рег.№ 369000-
21791от 06.12.2022г. при извършена проверка на л.а. „Хюндай И 30“ с рег.№
..., собственост на водача, като при проверката водача превозва 1 брой пътник
– К. Ц. И. от гр. М. и обратно за сумата от 30.00 лева, видно от снети
обяснения от К. И. и жалбоподателя, като е констатирано
нарушение изразяващо се в това, че водачът извършва обществен превоз на
пътници срещу заплащане, без да притежава лиценз за тази дейност, което е
установено от 2 бр. сведения и без да притежава удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз, в нарушение на чл.6, ал.1
от ЗАП. Към АУАН са приложени 2 бр. сведения снети от лицата К. И. и
жалбоподателя с дата 22.12.2022г. и подписани от тях. В сведенията
жалбоподателят не отрича, че му е заплатена сума от 30 лв., като лицето К. И.
в дадените от него сведения посочва същата сума. От сведенията е видно, че
същите са снети от ОДМВР-В. Срещу АУАН е депозирано от жалбоподателя
възражение рег.№ 52-00-52-10756/23.12.2022г., с което оспорва констатациите
в акта.Въз основа на установеното с АУАН №
330991/22.12.20232г., Директора на РД“АА“- В. е издал Заповед за прилагане
на ПАМ № РД-14-5517/22.12.2022 г., с която са наложени две ПАМ: 1/ По чл.
106а, ал.1, т.1, б.а, ал.2, т.1 от ЗАвтПр.- спиране от движение на лично МПС до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела с рег.№ .... и отнемане на
свидетелство за регистрация част II № ********* на л.а. „Хюндай И 30“,
собственост на жалбоподателя и 2/ По чл.106а, ал.1, т.4, б.б от
ЗАвтПр. отнемане на СУМПС № .... до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца. Процесната заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-
7
5517/22.12.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. В. е обжалвана от
жалбоподателя пред Административен съд В. Въз основа на така депозираната
жалба е образувано производство по Административно дело №787/2020 г. по
описа на Административен съд В.. Последният съд се е произнесъл с Решение
№74/13.03.2023 г. което е влязло в законна сила на 29.03.2023 г. С посочения
съдебен акт е отменена Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-
5517/22.12.2022 г. на Директора на РД „АА“ гр. В. В съдебния акт е прието, че
снетите обяснения от жалбоподателя и К. И. от гр. М. не са събрани в
административното производство по издаване на оспорената заповед. Същите
са дадени пред ОД на МВР В. и по този начин е прието, че е допуснато
нарушение, което е съществено на административно производствените
правила. На следващо място е посочено, че с разпоредбата на чл.106а,ал.1,т.1
ЗАвтПр законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката
от 12 месеца, като продължителността на действието й зависи от поведението
на адресата на мярката – мярката има действие "до отстраняване на
нарушението". Колкото по-скоро нарушителят отстрани нарушението, толкова
по-скоро ще се преустанови действието на мярката, съответно нейните
неблагоприятни последици. В конкретния случай непосочването на
конкретната разпоредба по нарушаването води до невъзможността обективно
да се установи как "се отстранява нарушението", съответно от този момент на
отстраняването да отпадне необходимостта от приложението на ПАМ. От своя
страна това води до неяснота и на разпореденото с диспозитива на оспорената
заповед, тъй като в ПАМ не е посочен срокът, за който се прилагат двете
ПАМ, като същите са наложени до "отстраняване на нарушението, но за не-
повече от 12 месеца". В случая липсата на посочена в заповедта нарушена
законова разпоредба, води до неяснота относно какви последващи действия
и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в
съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви
обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. Тази неяснота
лишава заповедта от мотиви относно продължителността на срока за
приложение на ПАМ, което е самостоятелно отменително основание по
чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Отделно от това не става ясно и защо органа приема, че
на жалбоподателя следва да се наложат две ПАМ, а не една. Въз основа на
така съставения акт и събраните към него доказателства с постановление от
16.03.2023 г. е образувано ДП за престъпление по чл. 324 ал.1 пр.1 от НК, като
8
е постановено да се установи жалбоподателят дали е притежавал
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и разрешение за
таксиметров превоз. От събраните по ДП материали наблюдаващия прокурор
с Постановление от 22.08.2023 г. е прекратил наказателното производство
образувано затова, че на 22.12.2022 г. в гр. Мездра жалбоподателят е
упражнявал професия водач на таксиметров автомобил /извършва
таксиметров превоз на пътници с лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. №..../
без съответна правоспособност – удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил и разрешение за таксиметров превоз на пътници съгласно
разпоредбата на чл. 24 от ЗАвтПр, а именно престъпление по чл. 324 ал.1 пр.1
от НК. От сърбаните по ДП доказателства както и от разпитаните на
съдебното следствие свидетели в лицето на А., Г. и В. по безспорен начин се
установява, че на 22.12.2022 г. е била проведена съвместна операция между
служители на ОД на МВР В. и РД „АА“ В. с оглед установяване на лица
извършващи нерегламентиран превоз на пътници. Около 11.00 часа в гр. М.
бил спрян за проверка лек автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег. ...
собственост и управляван от жалбоподателя. При извършената проверка се
установило, че жалбоподателя превозва един пътник в автомобила в лицето на
свидетеля К. И.. Извършеният превоз бил от гр. М. до гр.В. и обратно до гр.
М., като за него свидетелят К. И. заплатил сума в размер на 30 лева, както се
твърди от събраните по делото доказателства. От приложените по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят към момента на проверката
нямал разрешение от общ. Мездра да извършва таксиметров превоз на
пътници. Именно във връзка с това нарушение му е бил съставен процесния
АУАН. От изисканите по ДП справки то общ. М. и от РД „АА“В. се
установява, че жалбоподателят е притежавал удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил с №030079/20.06.2018 г. със срок на валидност пет
години, като безспорно се установява, че то е валидно към момента на
извършване на проверката. От друга страна обаче видно от приложената
справка от общ. М. се установява, че жалбоподателят е имал издадено
разрешение №2213/01.01.2022 г. за извършване на таксиметров превоз с лек
автомобил с рег. №ВР4849ВР към лицензирания превозвач „Е-К.“ ЕООД гр.
В., което разрешение е било прекратено със Заповед №1/27.06.2022 г. на Кмета
на общ. М. със заявление на представител на „Е-К.“ ЕООД гр. В.От събраните
по делото доказателства не са налице данни процесната заповед дали е
9
обжалвана и кога е влязла в законна сила. Както е приел представителя на РП
В., ТО-М. така и от събраните по делото доказателства на съдебното
следствие се установява, че безспорно жалбоподателят към инкриминираната
дата, а именно 22.12.2022 е имал правоспособност за водач на лек
таксиметров автомобил, което е издадено именно от ответника РД „АА“ В. В
същото време обаче той не е имал надлежно разрешение от Кмета на
общината да извършва таксиметров превоз на пътници, което се изисква по
Закона за автомобилните превози. В прокурорския акт представителят на РП
В., ТО-М. е приел, че за да е съставомерно деянието по чл. 324 ал.1 пр.1 от НК
е налице при липса на правоспособност от съответно лице да упражнява тази
професия или занаят, а както бе отбелязано и в по горните абзаци такава е
налице. Приел е, че следва да бъде прекратено ДП и респективно
постановлението да се изпрати на ответника по делото за предприемане на
съответните административнонаказателни мерки. Видно от известие за
доставяне ответника е получил постановлението на РП В., ТО-М. на
31.08.2023 г. и на същата дата е издал атакуваното НП обект на разглеждане в
настоящето производство. В атакуваното НП е отразена идентично изцяло
отразената фактическа обстановка в процесния АУАН, като е прието, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 от Закона за
автомобилните превози. Повдигнатото обвинение с атакуваното НП е, че
жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане без
да притежава лиценз за тази дейност и без да притежава удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Така
отразената в атакуваното НП фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните гласни доказателства на съдебното следствие в лицето на
разпитаните свидетели А., Г. и В.. Същите конкретизират, че управляваният
от жалбоподателят лек автомобил е бил жълт на цвят, но не могат да
конкретизират дали е имало видими обозначения за таксиметров автомобил.
Прави впечатление от разпита на свидетеля К. И., че същият е работил и
работи към настоящия момент към ОД на МВР В. и в същото време е бил
процесният пътник, който е заплатил конкретната сума на жалбоподателя при
превоза му от гр. М. до гр. В. и обратно. Буди недоумение как служител на ОД
на МВР В. и съответно пътник в процесният автомобил в един и същи ден с
други служители на същото управление са участвали в извършената проверка
на жалбоподателя. Не на последно място следва да се отрази,че липсват данни
10
за системност при извършването на посоченото от страна на жалбоподателя.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Настоящия съдебен състав приема, че наказателното постановление е
издадено от орган административно наказателната компетентност на който
произтича от упълномощаване със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
която е приложена в административно наказателната преписка и е във връзка с
чл.92 ал.2 от Закон за автомобилните превози. Както бе отбелязано в по-
горните абзаци НП е съставено в сроковете по чл. 34-36 от ЗАНН въз основа
на постановление за прекратяване на НП от 22.08.2023 г. постановено по
Преписка с вх. №9375/2023 г. по описа на РП В., ТО-М.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: В
конкретният случай не може да се приеме, че е налице нарушение именно на
чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози Последната разпоредба касае
извършването на „обществен превоз“ на пътници и товари от „превозвач“.
Съгласно пар.1,т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози „..„Превозвач“
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел…“ В случая нито има констатация в
АУАН и в НП, нито по делото се сочат доказателства за регистрация на
наказаното лице, като търговец. Последното го изключва от кръга лица,
имащи качеството "превозвач" по смисъла на горепосочената законова
дефиниция и водачът - жалбоподател няма как да притежава подобен
документ, тъй като той не е превозвач по смисъла на Закона за автомобилните
превози. Така описаното в НП деяние не покрива признаците и неправилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози. Касае се за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, като съдът намира неправилната квалификация на деянието за
съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за различни състави на
административно нарушение, по които на установяване подлежат различни
факти. Посоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно
основание за отмяна на НП. За правна прецизност следва да се отбележи, че по
11
правило автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за
живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да установи
специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална
компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и
пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите,
върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна
регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка, за
извършването на обществен превоз на пътници, законодателят в чл. 24, ал. 1
от Закона за автомобилните превози императивно е посочил, че таксиметров
превоз на пътници може да се извършва само с автомобили, които са
включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на
пътници и за които има издадено разрешение от съответната община.
Легалното определение на понятията "обществен превоз", "обществен превоз
на пътници" и "таксиметров превоз" се съдържа в § 1, т. 1, т. 3 и т. 26 от ДР на
Закона за автомобилните превози. При анализа на тези разпоредби следва да
се приеме, че таксиметров превоз на пътници е дейност, с която се извършва
превоз на физически лица срещу договорено заплащане по предварително
уточнен маршрут. Събраните в хода на производството доказателства
установяват, че жалбоподателят е извършвал превоз на пътници по заявен от
тях маршрут и срещу предварително уговорено възнаграждение. Следва да се
отбележи, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от
плащането на част от разхода за гориво, пътни такси и пр., което е характерно
при т. нар. споделено пътуване. В случая водачът-жалбоподател и пътника, а
именно свидетелят И. са договорили твърда цена, без значение какъв е
реалният разход на горивото и други плащания, съпътстващи процесния
превоз. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил
неправомерен обществен превоз на пътници с МПС, което не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници и
за което няма издадено разрешение. Следователно е следвало да бъде
ангажирана неговата административната отговорност за нарушение на чл. 24
ал.1 от ЗАвтПр, а не по чл. 6 ал.1 от Закона за автомобилните превози, която е
обща и не съдържа диспозитив на нарушение. Отново следва да се подчертае,
че с оглед отразеното в атакуваното НП неправилно наказващия орган е
подвел нарушителят под административнонаказателна отговорност по чл. 6
ал.1 от Закона за автомобилните превози вместо по чл. 24 ал.1 от Закона за
12
автомобилните превози, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение. Неправилната квалификация на нарушението винаги
представлява съществено процесуално нарушение водеща до отмяна на НП
само на това основание. Както бе подчертано в по-горните абзаци параграф 1,
т.26 от ДР на Закона за автомобилните превози дава дефиниция на понятието
таксиметрови превози. Извършването на таксиметрова дейност без
разрешение, което се субсумира под нормата на чл. 24 ал.1 от Закона за
автомобилните превози предвижда, че таксиметрови превози на пътници се
извършват от регистрирани превозвачи или от водачи извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка с леки автомобили до
седем места включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат
с фискална памет по ред определен в наредбата по чл. 12а ал.5 след издаване
на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Категорично съдебния
състав приема, че наказващия орган неправилно е подвел жалбоподателя под
административнонаказателна отговорност по чл. 6 ал.1 от Закона за
автомобилните превози, вместо по чл. 24 ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Във връзка с приетото от съдебния състав, че наказателното
постановление е незаконосъобразно ,затова и съда отмени обжалваното
Наказателно постановление № 26-0000953/31.08.2023 год. на Директора на
РД “АА” гр.В.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
процесуалния представител на жалбоподателя, за присъждане на направените
разноски по делото съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на
чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното
постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в
производството пред Районния съд в размер на 500 лева. Този размер не е
прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени четири
заседания и процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно
участие по събиране на доказателства.
Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с
13
измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения от ДВ бр.64 от 23.07.2004 г. Последните изменения обаче са
от 04.11.2022 г. /изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022 г./ респективно бр. 14 от
18.02.2025г., където вече се касае за Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Възнаграждението съответства на
чл.7 ал.2 т.2, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, като тук е мястото да се отбележи, че
заплатения адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при интерес от 1 000 лева
до 10 000 лева, се предвижда 400 лева плюс 10 процента за горницата над
1000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил
в размер на 500 лева, като видно от приложения по делото Договор за правна
защита и съдействие уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на
500 лева, което е към минимума. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби
на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на
разноските от юридическото лице в структурата, на което е административния
орган. В конкретния случай разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, като в тази насока е
чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА” гр.С.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
14