РЕШЕНИЕ
№ 2102
гр. Бургас, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20232120106892 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Д., ЕГН **********, срещу Д.
И. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на:
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане * г. по описа на нотариус Е.Б., по силата на който Г.М. Д. е прехвърлил
на Д. И. П. собствеността върху недвижим имот - УПИ № *, с адрес *, с площ от 1 800 кв.м.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна
сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15
кв.м., паянтов гараж с площ от 20 кв.м., срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури
изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя Г.М. Д. докато е жив, като му осигури
спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил досега;
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане * по описа на нотариус Е.Б., по силата на който Г.М. Д. е прехвърлил на
Д. И. П. собствеността върху следните недвижими имоти: поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *,
находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с
начин на трайно ползване НИВА , четвърта категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“;
поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 9,754
декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21, с начин на трайно ползване НИВА, трета
категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“; поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се
в землището на гр.Камено, с площ от 8,328 декара, съставляващ парцел № 49 от масив № 54
с начин на трайно ползване НИВА, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“; поземлен
имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 10,745 декара,
съставляващ парцел № 60 от масив № 54, с начин на трайно ползване нива, трета категория в
1
местността „КАРА ЯНОС“, срещу насрещното задължение на приобретателката Д. И. П. да
поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя Г.М. Д. докато е жив, като
му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега;
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № * г. по описа на нотариус Е.Б., по силата на който Г.М. Д. е
прехвърлил на Д. И. П. собствеността върху 119,50 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор *, с площ на целия имот 555 кв.м. с адрес *, срещу задължението на Д. И. П.
да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на Г.М. Д. докато е жив, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега.
Ищецът твърди, че е син и единствен наследник на Г.М. Д., починал на * г. Сочи се,
че приживе последният, заблуден от неверните обещания и уверения на ответницата, че ще
го издържа и гледа, както и че ще му осигури спокоен и нормален живот, докато е жив, на
една и съща дата 27.09.2010 г. й е прехвърлил собствеността върху всички притежавани от
него недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба, срещу задължение
за издръжка и гледане от нейна стрА., като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имотите.
Излага се, че по-малко от месец след това Г.М. Д. се е отказал от правото си на
ползване върху прехвърлените имоти и ответницата започнала да разпродава същите, като
съответно на 22.11.2012 г. продала на ТД „Златен клас“ ЕООД всички недвижими имоти,
предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане *, дело № 108/27.09.2010 г. по описа на нотариус Е.Б., а на 11.03.2013г.
продала недвижимия имот, предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане *г. по описа на нотариус Е.Б..
Върху поземления имот с идентификатор *, предмет на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № * г. по описа на
нотариус Е.Б., пък на 09.01.2020 г. ответницата учредила право на строеж за изграждането на
самостоятелни обекти. Твърди се, че сумите, получени от ответницата като продажна цена
на имотите, с които се е разпоредила, не само, че не са използвани за издръжката и гледането
на Г.М. Д., но и почти през цялото време, през което ответницата е трябвало да го гледа и
издържа, тя е била в чужбина, включително когато е настъпила неговата смърт, поради което
и същият е погребан служебно от Община Сливен. Застъпва се, че с парите от продажбите
ответницата започнала да купува един след друг скъпи автомобили. Регистрирала Г.М. Д. на
адрес в *, но той никога не живял там, а в една сграда в селото, пуснат да живее в нея от
собственика й само, за да бъде сградата обитавА.. Тъй като ответницата не е осигурявала
никакви средства на прехвърлителя си, същият е бил обречен на гладуване и се е принудил
да се регистрира в Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен като социално слаб и като
такъв да получава хрА.. Липсата на средства за преживяване също така принуждавала Г.М.
Д. да тегли кредити, които в последствие не е могъл да изплаща и на пенсията му били
налагани запори. Налагало се същият да мие коли на хора от селото и да извършва някаква
работа по дворовете им, за да получи някакви минимални средства за преживяване, наред с
пенсията си по болест, отпусната му съобразно ТЕЛК решение. Трайното неполагане на
грижи от ответницата за прехвърлителя и обстоятелството, че същият едва е оцелявал,
живял е в изключителна мизерия и оскъдица, и не е могъл да се лекува, довело и до смъртта
му, като след като няколко поредни дни не е бил забелязан от хора от селото, те го
потърсили в сградата, която е обитавал, където и го открили мъртъв на * г. Моли съда да
уважи исковете.
В законоустановия срок ответницата депозира отговор на исковата молба, в който
застъпва становище за неоснователност на предявените искове и излага подробни
съображения в тази насока. Сочи се, че не отговаря на истината твърдението на ищеца за
2
липса на полагани от нея грижи и предоставяна издръжка за починалия Г.М. Д.. Твърди се,
че с цитираните в исковата молба разпоредителни сделки последният действително й е
прехвърлил собствеността върху процесните имоти, но това е било само въз основа на
изричното настояване от негова стрА.. Сочи се, че още през 2009 г. Г.М. Д., неин братовчед, я
посетил в хотела, който стопанисвала в гр. Сливен, Сливенски минерални бани, изплашен и
силно притеснен, след престой в болницата, като споделил на ответницата, че синът му М.
го е тормозел (физически и психически), блъснал го върху остъклена врата, вследствие на
което Г. получил травма – порязване на сухожилието на ръката и не могъл да свива пръстите
на лявата си ръка. Именно в тази връзка му било издадено и цитираното в исковата молба
ТЕЛК решение. Д. заявил на ответницата, че не желае да се върне повече в гр. Камено,
където живеел със сина си, именно поради влошените им отношения и поради изпитвания
страх, че отново ще бъде пребиван и тормозен. Помолил ответницата да остане при нея, тъй
като няма къде другаде да отиде, след което тя го настанила в стая в стопанисвания от нея
хотел (където живеела и тя) и започнала да се грижи за него. След известно време, въпреки
нежеланието си, Г. се върнал при сина си М. в гр. Камено, за да оправят отношенията, но
още същата вечер звъннал на ответницата, за да й каже, че М. го е затворил в една стая в
къщата им, като му е оставил едно парче хляб и малко сирене. На следващия ден Г. отново
звъннал на ответницата, за да й каже, че е бил тормозен, избягал е и искал да се върне при
нея, като стои на спирката в гр. Българово и настоявал тя да отиде да го прибере.
Ответницата отишла да го вземе, след което Г. отново заживял при нея. Споделил й, че М. го
притиска да му прехвърли имотите си, но той не искал това и така се стигнало до
предложението от стрА. на Г. да прехвърли именно на ответницата своите имоти, тъй като тя
и без друго вече се грижила от повече от година за него, осигурявала му всичко, от което
имал нужда - подслон, хрА., грижи, дрехи и др. По изрично искане на ответницата, в
нотариалните актове, обективиращи разпоредителните сделки, бил вписано запазване
правото на ползване на прехвърлителя, като Г. категорично бил казал пред свидетели, че не
желае това. В тази връзка, около месец по късно, пак по изрично негово настояване, той
направил отказ от право на ползване по отношение прехвърлените имоти. В края на 2014 г.
се наложило ответницата да освободи хотела, който стопанисвала, и заедно с Г. се прибрали
в с. К. Тъй като тя и мъжът, с когото живеела на съпружески начала тогава, били закупили
къща в с. К, в която живеели и неговите родители, било невъзможно и Г. да бъде настанен
при тях, поради което ответницата го настанила в съседна къща, където тя заплащала всички
консумативни разходи, носела му ежедневно хрА., той ходел при тях всеки ден, както и тя,
за да го наглежда, да му чисти и се чували по телефона. Била се уговорила и със
собственичката на местния магазин Г. да си взима допълнителни неща от магазина на
вересия, които след това ответницата плащала. Сочи, че на 02.02.2015 г. действително
заминала за Германия при дъщеря си за около два-три месеца, но през този период била
осигурила хора, на които заплащала, които да полагат грижи за Г. по време на отсъствието й,
както и пари за издръжката му. Предвид липсата на възможност за трудова заетост в с. К,
през пролетта на 2016г. ответницата заминала на сезонна работа в Испания, като отново
оставила пари и осигурила хора, които да полагат грижи за Г. от нейно име. Излага, че
поради работата си в Испания средногодишно е била извън с. К за около шест месеца, като
през остА.лото време си е била там и лично е полагала грижи за Г., както и е осигурявала
издръжката му. По време на отсъствието й поетите от нея задължения за грижи и издръжка
не са прекъсвали, а били осъществявани чрез специално ангажирани за това от ответницата
лица, като разходите за това заплащала тя. С Г. се чували по телефона през няколко дни, като
той винаги й казвал, че всичко е наред и да не се притеснява. Веднъж, когато си била в
България, той й споделил, че са го подлъгали и е взел бърз кредит от финансова институция,
като на въпроса защо го е направил и дали има нужда от нещо друго, Г. отговорил, че искал
да си купува повече алкохол. Взимал е неголеми суми, но поради високите лихви по тези
кредити, се налагало ответницата лично да ходи с него и да заплаща немалки суми по
кредитите. Сочи се, че до края на м. февруари 2020г. ответницата е била плътно до Г., след
това отново заминала на работа в Испания, като през цялото време двамата поддържали
контакт по телефона. На 04.05.2020 г. също се чули по повод раждането на внучката на
3
ответницата. След това отново разговаряли по телефона до * г., когато ответницата помолила
мъжа, с когото живеела на съпружески начала в съседната къща на тази, в която живеел Г., да
отиде да види как е братовчед й, защото не успявала да се свърже с него. Той направил това
и малко по-късно й се обадил, за да й каже, че е намерил Г. мъртъв. Ответницата искала
веднага да се прибере, но не могла, поради ограниченията във връзка с COVID —
пандемията.
Оспорват се като неверни твърденията, че се е налагало Г. да работи и мие коли, за да
си набавя средства, като се сочи, че не само, че това не е било нужно, доколкото ответницата
е осигурявала необходимите му грижи и издръжка, но и същият не й е споделял такова нещо,
а в случай, че го е правил – то е било в резултат от негово решение. Сочи се също така, че с
имотите – предмет на договорите, чието разваляне се иска, ответницата вече се е
разпоредила, като тези в гр. Камено и землището му са продадени през 2012 и 2013 година,
а по отношение имота в гр. Бургас е извършила разпореждане чрез учредяване право на
строеж. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 120/27.09.2010 г., нот. дело № 107/2010 г. по описа на нотариус Е.Б. (за краткост
Договор 1), Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. (ответник по делото) собствеността върху
собствените си 119,50 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *, с площ на
целия имот 555 кв.м. с адрес *, с трайно предназначение на територията - урбанизирА. и
начин на трайно ползване - високо застрояване /над 15 м./, срещу задължението на Д. П. да
поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на Г. Д., докато е жив, като му осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега. Прехвърлителят запазва за себе си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота, който прехвърля.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 121/27.09.2010 г., нот. дело № 108/2010 г. по описа на нотариус Е.Б. (за краткост
Договор 2), Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху следните свои недвижими
имоти: поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от
2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на трайно ползване нива, четвърта
категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“; поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в
землището на гр.Камено, с площ от 9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21,
с начин на трайно ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“;
поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 8,327
декара съставляващ парцел № 49 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета
категория в местността „КАРА ЯНОС“; поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в
землището на гр.Камено, с площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60 от масив № 54 с
начин на трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“, срещу
насрещното задължение П. да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на
прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е
водил досега. Прехвърлителят запазва за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване и плодоползване връху всички имоти, които прехвърля (наеми, рента и други
плодове от имотите), както и правото да ги отдава под наем или аренда по свое усмотрение.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 122/27.09.2010 г., нот. дело № 109/2010 г. по описа на нотариус Е.Б. (за краткост
Договор 3), Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху своя недвижим имот,
представляващ УПИ № *, с адрес *, с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота
масивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м.,
4
паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м., паянтов гараж с
площ от 20 кв.м., срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и
издръжката на прехвърлителя Г.М. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален
живот такъв, какъвто е водил досега. Прехвърлителят запазва за себе си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху целия имот, който прехвърля.
Към датата на сключване на договорите и до 19.05.2014 г. прехвърлителят е с настоящ
адрес *. От цитирА.та дата до 12.09.2015 г. той е с адрес *, а от 12.09.2015 г. до смъртта си с
настоящ адрес с. К, ул. *. Считано от 12.09.2015 г. това е и постоянният адрес на
прехвърлителя. Установява се от свидетелските показания, че прехвърлителят не е живял на
ул. *. Той е живял в съседен имот. Там е настанен от ответницата, защото не е имало място
за него в къщата на ул. *.
По малко от месец, след като се сключват трите договора, на 22.10.2010 г.
прехвърлителят Г. Д. подписва три нотариално заверени декларации, че се отказва от
вещното си право на ползване по отношение на всички имоти.
На 22.11.2012 г. ответницата продава на „ЗЛАТЕН КЛАС 2004“ ЕООД имотите,
предмет на Договор 2, срещу продажба цена от 9000 лева. На 11.03.2013 г. ответницата
продава на * имота, предмет на Договор 3, срещу продажна цена от 9000 лева. С нотариален
акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
строителство от 09.01.2020 г., нот. дело № 16/2020 г. по описа на нотариус Н.М.,
ответницата, заедно с други физически лица, учредява право на строеж на „РАТЕЛ“ ЕООД
на седеметажна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор * по КККР на
гр. Бургас, с адрес *, срещу което ответницата ще придобие право на собственост върху
апартамент № 7 и склад към него. С договора се предвижда 12,50 кв. ид. части от
поземления имот, отредени за реално ползване за паркиране, да се ползват от ответницата
П..
С разпореждане от 27.05.2011 г. на ТП на НОИ – Бургас на Г. Д. е определена пенсия
за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115,67 лева. За периода от месец април
2011 г. до месец май 2020 г. Г. Д. получава пенсия и добавка към нея, като в нито един
момент от този период сумата, която му е превеждА., не надвишава 300 лева, като само на
два пъти (през месец юни 2012 г. и през месец авугст 2014 г.) той получава по-високи суми –
701,60 лева, респективно 685,16 лева, в които се включват плащания за няколко месеца.
Върху пенсията му няма налагани запори и удръжки.
Докато Г. е живеел в хотел в Сливенски минерални бани, стопанисван от ответницата,
преди да се премести в с. К, нещата били „долу-горе“ добре (по думи на свидетеля Г.И.).
Това твърдение следва да се разбира, че са били полагани грижи за прехвърлителя.
През юли и септември 2015 г. ответницата работи за по няколко дни през двата
месеца по трудово правоотношение в две търговски дружества. За периода 2010 г. – 2020 г.
няма данни за декларирани от П. доходи с годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
През 2016 г. свидетелят И.Д. се среща на няколко пъти с наследодателя, като той
винаги изглежда в окаяно състояние. При една от срещите им през 2020 г. в гр. Сливен
наследодателят й иска пари, за да си купи хрА. и билет, за да се прибере в с. К. Той й
разказва, че няма бойлер и няма пералня, както и че се е излъгал, като е прехвърлил имотите
си на Д..
От показанията на свидетеля Д.Й. се установява, че наследодателят му е споделял, че
живее в тази стая, защото където живеела Д., той не можело да живее и нямало къде другаде
да живее. Споделял му е също така, че освен пенсията други доходи няма, като „Д. трябвало
да му помага“. Свидетелят е възприел, че Г. Д. е нечистоплътен, като последният му
обяснявал, че няма къде да се изкъпе. Прехвърлителят е отделял за себе си от хрА.,
предназначена за прасета, когато е ходил на работа в свинарник в селото, за да получи
възнаграждение. Г. Д. е вършил и „дребни неща“ за свидетеля Й. срещу възнаграждение.
Нужни са му били пари за цигари, алкохол и да си погасява бързи кредити. Свидетелят Й.
посочва, че Г. е имал проблем с очите, но доколкото знае, ответницата не го е водила на очен
5
лекар.
За периода 06.02.2018 г. до 28.02.2020 г. Г. Д. е получавал топъл обяд и е потребител
по проект „Осигуряване на топъл обяд в Община Сливен“ по Оперативна програма за храни
и/или основно материално подпомагане, Фонд за европейско подпомагане на най-
нуждаещите се лица.
За периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2020 г. Г. Д. е подпомаган с целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. със сума в размер на 465,90 лева, изплатена
през месец август 2019 г., и по чл.70 от Закон за хора с увреждания с месечна финансова
подкрепа в размер на 24,36 лева месечно (за периода от 01.04.2019 г. до 31.01.2020 г.) и в
размер на 25,41 лева за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г. В заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление, подадена от Г. Д. на 24.07.2019 г., той посочва, че
живее в жилище, което се състои от една стая, което е собственост на З.М. – племеница. В
стаята има мивка, някаква печка с котлон за готвене (показания на свидетеля Д. С.) и легло.
Тоалетната е в двора (показания на свидетеля С. И.). Баня и бойлер няма.
В свое проучване за преценка отпускане на целева помощ Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Сливен установява, че Г. Д. притежава ЕР на ТЕЛК, издадено през 2014 г.
от „МБАЛ-БУРГАС“ АД с пожизнен срок, като след злополука той не може да си служи с
лявата ръка. Издържа се с доходите от пенсия, които са недостатъчни за закупуване на
твърдо гориво.
От приета по делото справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР за
периода януари 2014 г. – декември 2024 г. се установява, че през всяка една от годините в
периода 2015 г. – 2020 г. ответницата е била за няколко месеца в чужбина, включително през
месец май 2020 г., което не се оспорва от нея и се потвърждава от показанията на
свидетелите. През времето, когато ответницата е била в чужбина, никой не се е грижил за Г.
Д. (показания на свидетеля С. И.), той е бил на „самоиздръжка“ (показания на свидетеля С.
И.). Когато е била в България през ден, през два ответницата е носила хрА. на
наследодателя. Свидетелят Г.И. също е носил хрА. на наследодателя, но от съжаление, като
не е имало уговорка той да се грижи за Г. Д.. Последният му е споделял, че „очаква грижи“
от ответницата. Свидетелят М. също е давал дребни суми на Г. Д., за да си купи хрА..
По делото са приети като доказателства няколко превода на парични суми от чужбина
към България чрез системата „Уестърн Юниън“, както следва: от Т.И.И. с бенефициент Г.И.
И. през месец април 2016 г. в размер на 100 евро с мотив на трансакцията „друг“; от Т.И.И. с
бенефициент Г.И. И. през юли 2016 г. в размер на 100 евро с мотив на трансакцията „друг“;
от Д. П. П. с бенефициент Г.И. И. през май 2018 г. в размер на 200 евро с мотив на
трансакцията „семейна помощ“; от Д. П. П. с бенефициент Г.И. И. през октомври 2018 г. в
размер на 200 евро с мотив на трансакцията „семейна помощ“. От показанията на свидетеля
Г.И. се установява, че тези пари са изпращани на него, но не и за Г..
На * г. Г. Д. умира в с. К, като оставя за свой единствен наследник по закон сина си
М. Г. Д. – ищецът по делото. На погребението му не присъстват нито синът му, нито
ответницата П., която към същия момент е в чужбина. Към деня на смъртта в стаята, в която
е живеел прехвърлителя, не е било чисто. Парите за погребението са платени от свидетеля
Г.И..
По доказателствата:
Така описА.та фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, както и на
свидетелските показания на свидетелите Д. В. С., И.Т.Д., Д.С. Й., С. Г. И., Г.И. И., И.Д. М.,
М.С.Д. (частично), защото от 2015 г. до 2021 г. не е ходила нито на Сливенските минерални
бани, нито в с. К, като през 2021 г. е разбрала за смъртта на Г. Д.. Според показанията на
свидетеля Д.С.П. ответницата е започнала да се грижи за наследодателя през 2013 г., а не от
2010 г. Този свидетел твърди, че през 2016 г. е заминал да работи в чужбина, поради което не
може да има преки впечатления за грижите, които е полагала ответницата за прехвърлителя
след този период. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, че в жилището на
6
наследодателя е имало тоалетна, тъй като това противоречи на изложеното от свидетеля И..
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, че ответницата е „перяла“ дрехите на
прехвърлителя, тъй като се установи, че той е ходил с мръсни дрехи и е нямало къде да се
изкъпе (така свидетелят Й.). Съдът не кредитира и твърдението на свидетеля П., че
ответницата е чистила стаята на прехвърлителя – според показанията на свидетеля С. в
стаята „не беше особено чисто“. Според показанията на свидетеля П.Д., той е живял само
няколко месеца с наследодателя. Заявеното от този свидетел, че Г. е имал пералня,
противоречи на показанията на свидетеля П., който твърди, че Д. е перяла дрехите на Г..
Недостоверно е и твърдението на свидетеля Д., че в стаята е имало две легла, както и че Г.
винаги е имал хрА. в дома си, защото това противоречи на показанията на свидетеля Й..
Според показанията на свидетеля Г.С.Г., Г. е бил „щастлив“, което противоречи на
остА.лия по делото доказателствен материал, че прехвърлителят е имал нужда от пари и
грижи, включително медицински. Според този свидетел братът на Д. е носил дърва за огрев
на Г., но съдът приема това твърдение за недостоверно, защото прехвърлителят не би
кандидаствал за помощ за отопление. Доколкото този свидетел няма възприятия дали Г. е
искал пари от някого на заем и дали е получавал пари от свидетеля Г.И., изпратени от
ответницата от чужбина, то съдът кредитира неговите показания само досежно
обстоятелството, че прехвърлителят е имал проблем с ръката и ответницата е била често в
чужбина.
При така установените факти съдът намира от правна стрА. следното:
Предявени са три иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Ищецът има правен
интерес от предявяване на исковете, тъй като е наследник на починалия прехвърлител. Тъй
като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява (Решение №
57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, могат да
осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от
длъжника съобразно размера на наследените права (ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК; Решение
№ 1037/27.12.85 г., по гр.д. № 715/85 г., на II г.о., Решение № 1048/27.11.97 г., по гр.д. №
82/97 г., на II г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г., по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о.). Тъй като
ищецът е единствен наследник на прехвърлителя, той може да иска развалянето изцяло на
трите договора.
В настоящия случай и в трите договора не е отразено, че те са сключени и поради
вече предоставени грижи и издръжка, поради което те са сключени с оглед бъдещи издръжка
и грижи. В този случай не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а оттам и какъв е
обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, включително и неяснота
относно промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както и неговото
физическо, психическо и емоционално състояние. В този смисъл, касае се за алеаторни
договори, при които частичното неизпълнение от стрА. на длъжника се приравнява на пълно
неизпълнение като основание за цялостно, а не за частично разваляне на договора.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не
пречи на другата стрА. да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението
на прехвърлителя се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния
му ефект. В настоящия случай със сключването на трите договора ответницата е стА.ла
собственик на имотите.
Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на
договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично (Решение № 633/01.07.2002 г., по гр.д. № 944/2001 г., на II г.о. на ВКС; Решение
№ 293/24.06.2009 г., по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о. на ВКС; Решение № 165/01.03.2010 г., по
гр.д. № 71/2009 г., на III г.о. на ВКС). Задължението е неделимо, поради което е недопустимо
да се дели по обем и на периоди (Решение № 412/30.04.2009 г., по гр.д. № 1512/2998 г., на I
г.о. на ВКС; Решение № 95/12.02.2010 г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о. на ВКС).
7
Ето защо престирането от време навреме на грижи и хрА., включително и от трето
лице, без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от стрА.
на длъжника (Решение № 1150/18.11.2008 г., по гр.д. № 3952/2007 г., на III г.о. на ВКС). По
делото са налице доказателства, че докато е бил в хотел на Сливенските минерални бани, Г. е
получавал грижи, но това се променя, след като се премества в с. К.
Ответницата твърди, че когато е била в чужбина, други лица са се грижили за
прехвърлителя. Последният обаче не е давал съгласие за това. Нещо повече, от показанията
на свидетеля Й. се установява, че Г. Д. е чакал „кака да се върне“, за да го заведе на очен
лекар, и е „трябвало“ тя да му помага. Ето защо частичното неизпълнение е равнозначно на
пълно неизпълнение и основание за разваляне на договорите за издръжка и гледане. По
делото се установи, че ответницата е била в чужбина в периода от 2015 г. до смъртта на
прехвърлителя през 2020 г. за няколко месеца всяка година. През тези периоди на отсъствие
от стрА.та никой не е имал задължението да се грижи за наследодателя и той е получавал
спорадични такива от трети лица.
Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички
нужди на прехвърлителя, като не е необхоД. кредиторът да го уведомява за промяната в
нуждите си (Решение № 653/08.07.2002 г., по гр.д. № 295/2002 г., на II г.о.). В този смисъл,
ако Г. Д. е обичал „да си пийва“ и да пуши, това означава, че ответницата е следвало да му
осигури или пари за алкохол и цигари, или да му ги закупува, което не е сторено.
Неблагоприятните изменения в психиката и поведението на прехвърлителя с
напредване на възрастта му, не са основания за неизпълнение и освобождаване от
отговорност на длъжника, тъй като същността на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника да се
приспособява към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи последиците и на
психическите, и физическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на
времето у прехвърлителя. Ето защо приобретателят по този вид договори следва да е наясно
с възможните проявления, които затрудняват общия живот и дори могат да го направят
неприятен (Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д. № 5287/2007 г., на IV г.о.). Ответницата е
следвало да осигурява средства на прехвърлителя, включително и средства за лечение, което
не е сторено.
Задължението за издръжка е носимо (чл. 68, б. “а” ЗЗД), а не търсимо, и то следва да
се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее постоянно – в случая в
къща с. К, преди това – в Сливенски минерални бани. Освен това, тъй като по договорите
задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях,
евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението им (Решение №
1041/29.10.2008 г., по гр.д. № 4405/2007 г., на II г.о.). В този смисъл е без значение, че
наследодателят се е записал на програма за топъл обяд, че евентуално е теглил кредити, с
които си е осигурил парични средства, или че някой му е дал пари на заем.
При договора за издръжка и гледане не възниква задължение за страните да живеят
заедно в едно домакинство или най-малкото в едно населено място. Ако страните по
договора не са уговорили изрично в кое жилище ще живеят (както е в настоящия случай),
прехвърлителят е този, който следва да определи мястото на живеене (Решение №
1117/09.10.2008 г., по гр.д. № 3418/2007 г., на IV г.о. на ВКС). В случай, че прехвърлителят
си е запазил правото на ползване върху имотите (първоначално Г. Д. прави точно това), от
това следва, че страните изрично са уговорили, че няма да живеят заедно. В този смисъл
обстоятелството, че ответницата в определени периоди се намира в чужбина, не може да я
ползва. Следва изрично също така да се посочи, че не прехвърлителят, а ответницата е
решила къде ще живее Г. Д..
Видът и обемът на дължимата престация на приобретателя се определят от
уговореното в договора. Съгласно Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на
IV г.о. на ВКС, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение,
тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници. Поради това длъжникът П. не може да се позовава на обективна
8
невъзможност да предостави обещаното по договорите било, защото няма парични средства,
било защото се намира в чужбина.
В трите договора е използвА. формулировката „да поеме и осигури изцяло гледането
и издръжката“ поради което следва, че страните са се съгласили да се осигурява цялата
необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него
грижи, на базата на действителните му конкретни нужди във всеки един момент, като се
отчитат промените в състоянието на същия, което означава издръжката да включва изцяло
хрА., режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, както и да се
полагат грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата
нужда и възможностите му да се справя сам (аргумент от Решение № 82/05.04.2011 г., по
гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о. на ВКС).
След като свидетелите на ответника твърдят, че докато е живял в Сливенски
минерални бани, Г. е получавал всичко необхоД., то този „стандарт“ на живот е следвало да
бъде поддържан от ответницата и в с. К, което не е сторено. Натуралната престация може да
се трансформира в парична при обективна невъзможност на длъжника (приобретателя) да
престира дължимото (като в този случай той може да поиска от съда да му определи срок по
чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД и да трансформира задължението от натурално в парично).
Ответницата не се е възползвала от тази възможност.
Установи се безспорно по делото, че прехвърлителят е имал нужда от издръжка. От
общодостъпна информация от Национален статистически институт линията на бедност в
периода от 2010 г. до 2016 г. е над 300 лева, за 2017 г. тя е 314 лева, за 2018 г. – 321 лева, за
2019 г. – 348 лева, за 2020 г. – 451 лева, а Г. Д. не е получавал по-голяма пенсия от 200 лева.
В този смисъл, по доходи той се е намирал под линията на бедност, поради което се е
нуждаел от парични средства за издръжка. По делото няма никакви доказателства да е
получавал ежемесечно средства от ответницата над пенсията му дори до размера на линията
на бедност. Твърдението на свидетелите на ответницата, че тя е изпращала парични средства
от чужбина за прехвърлителя, остА. недоказано. Тези средства са били предназначени за
свидетеля И., но дори и те да са предназначени за прехвърлителя, те са били „спорадични“ и
крайно недостатъчни като размер (около 200 лева на превод), които не покриват дори
месечната му издръжка.
Ако Г. Д. е разполагал с парични средства, осигурени му от ответницата, той не би
вземал продукти на „вересия“. От друга стрА., ако действително е вземал продукти на
вересия, а впоследствие ответницата е „погасявала тези вземания“, прехвърлителят не би
имал нужда да се записва по програма за топъл обяд. Ако ответницата чрез брат си е
осигурявала дърва за огрев на прехвърлителя, то той не би имал нужда от целева помощ за
отопление. Ако той е разполагал с финансови средства, то не би вземал кредити, за което
споменават свидетелите по делото, нито би вземал пари на заем от трети лица.
На следващо място, по делото са налице доказателства, включително от проучването
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Сливен, че Г. Д. не е могъл да си служи с лявата
ръка. Това означава, че прехвърлителят се нуждае от чужда помощ, която трябва да бъде
осигурена било чрез трето лице, стига кредиторът да приеме такова изпълнение, било чрез
съвместно живеене с приобретателя (Решение № 422/11.09.2009 г., по гр.д. № 873/2008 г., на
IV г.о.). Установи се, че нито едно от тези действия не е предприето от ответницата.
Все поради здравословното си състояние Г. Д. се е нуждаел и от грижи, свързани с
приготвяне на хрА., грижи за чистотата и подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи
и обувки. Не се установи ответницата да се е грижила за дома на прехвърлителя. По делото
са налице данни, че е имал „развалена пералня“ и не е имало къде да се изкъпе.
Предвид изложеното се налага категоричният извод, че ответницата не е полагала
дължимите грижи за Г. Д. през целия период от придобиване на имотите до смъртта на
прехвърлителя и не му е осигурила „спокоен и нормален живот“, поради което договорите за
издръжка и гледане следва да бъдат развалени.
По въпроса за разноските:
9
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Той е представил
списък на разноските по чл.80 от ГПК, но не всички суми от него следва да бъдат
присъдени, като мотивите за това са следните:
Гаранцията за допускане на обезпечение не представлява разноски по делото. Същата
подлежи на освобождаване при определени предпоставки (чл.403 от ГПК), поради което не
следва да се присъжда в полза на ищеца. Платените такси за получаване на преписи от
документи по делото не представляват разноски по водене на делото, поради което същите
не подлежат на присъждане по реда на чл. 78 ГПК (Решение № 71/11.05.2009 г., по гр. д. №
4081/2007 г., на I г.о.). Ето защо сумата от 38 лева по т.9 от списъка по чл.80 от ГПК не
следва да се присъжда.
На последно място, на присъждане по реда на чл. 78 от ГПК подлежат само
съдебните разноски, а не и сторените разноски пред други институции за подготовка на
делото – за снабдяване с документи (скици, данъчни оценки и други). В този смисъл на
ищеца се дължат разноски в размер на 4903,95 лева, в които се включват държавни такси за
исковете и съдебни удостоверения, адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на * г., в качеството
прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален
акт № 120/27.09.2010 г., нот. дело № 107/2010 г. по описа на нотариус Е.Б., по силата на
който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху собствените си 119,50 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор *, с площ на целия имот 555 кв.м. с адрес
*, с трайно предназначение на територията – урбанизирА. и начин на трайно ползване –
високо застрояване (над 15 метра), срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури
изцяло гледането и издръжката на Г. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и
гледане.
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на * г., в качеството
прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален
акт № 121/27.09.2010 г., нот. дело № 108/2010 г. по описа на нотариус Е.Б., по силата на
който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху следните свои недвижими имоти:
поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 2,780
декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, в
местността „МЕРДЖЕМЕКА“; поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на
гр.Камено, с площ от 9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21, с начин на
трайно ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“; поземлен имот
№ * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от 8,327 декара съставляващ
парцел № 49 от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността
„КАРА ЯНОС“; поземлен имот № * с ЕКАТТЕ *, находящ се в землището на гр.Камено, с
площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60 от масив № 54 с начин на трайно ползване
нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“, срещу насрещното задължение на Д. И.
П. да поеме и осигури изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя, докато е жив, като
му осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил досега, поради неизпълнение
на задължението за издръжка и гледане.
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на * г., в качеството
прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като приобретател, обективиран в нотариален
акт № 122/27.09.2010 г., нот. дело № 109/2010 г. по описа на нотариус Е.Б., по силата на
10
който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П. собствеността върху своя недвижим имот,
представляващ УПИ № *, с адрес *, с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота
масивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м.,
паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м., паянтов гараж с
площ от 20 кв.м., срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и
издръжката на прехвърлителя Г.М. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален
живот такъв, какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и
гледане.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН – **********, да заплати на ищеца М. Г. Д., ЕГН –
**********, сумата от 4903,95 лева (четири хиляди деветстотин и три лева и деветдесет и
пет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11