№ 163
гр. Дулово, 16.09.2019 г.
Районен съд - Дулово, гражданска
колегия, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
при участието секретаря Нина Станчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 188 по описа на
съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба, с правно
основание чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз
Александър Дондуков”, № 19, етаж 2, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския
регистър под №20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова -
Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев, чрез пълномощника си
юрисконсулт В.А., Съдебен адрес:***, тел.*********, против: Ц.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да се постанови Решение, с което да се осъди ответника да заплати
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“, №
19, ет. 2 (като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент) следните
дължими и изискуеми суми:
Падежиралата и непогасена по давност към
датата на подаване на настоящата искова молба част от главницата по Договор за
кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г., в размер на 14 067,00 лв.
/четиринадесет хиляди и шестдесет и седем лева/ - сумата включва падежиралите
вноски за главница по погасителен план към Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2008г. с падежни дати, настъпили между 30-ти март 2013
година и 30-ти март 2018 г.; Предсрочно изискуема главница по същия договор в
размер на 1 228.86 лв. /хиляда двеста двадесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/ за периода от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г.
Основанието на иска е по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.110 от ЗЗД.
Претендираната договорна лихва по Договор
за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г., в размер на 1 550,66 лв.
/хиляда петстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, включва
падежиралата и непогасена по давност договорна лихва по погасителен план към
Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. за вноските падежни
дати, настъпили между 30-ти април 2015 г. и 30-ти март 2018 г.
Основанието на иска е по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. е чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. е
чл.111 б. в) от ЗЗД.
Обща цена на иска главници плюс лихви - 16
846,52 /шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и две
стотинки/ лв.
Да се осъди ответника да заплати и
законната лихва върху размера общия размер на главницата, състоящ се от сбора
на падежиралата и предсрочно изискуемата част от главница от датата на
подаването на настоящата искова молба до пълното ѝ изплащане.
В условията на евентуалност, ако съдът
счете иска за неоснователен, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, всички вноски с
настъпил падеж, съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008
г. към датата на приключване на съдебното дирене, съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Да се осъди ответникът да заплати на ищеца
направените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД в настоящето производство разноски:
- юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка е чл. 25
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450 (
четиристотин и петдесет лева и нула ст.) лв.
- Платената държавна такса в размер на
673,86 / шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. „БАНКА ДСК” ЕАД е
предоставила на Ц.И.К. креди г в размер на 24 000,00 лева /двадесет и четири
хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за
кредит и общите условия към него. „БАНКА ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си
по т.1 от договора, като е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
24 000,00 лева, който е усвоен от кредитополучателя по негова сметка. Съгласно
Договора за кредит за месечна падежна дата се определя 10-то число на всеки
месец. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Освен уговорените лихви, кредитополучателят дължи и
съответните такси за ползването и обслужването на кредита, съгласно чл. 13 от
Договора за кредит. Лихвата по кредита е 8,45% годишно. Кредитът се обезпечава
със залог върху парични вземания в лева. Неразделна част от договора за кредит
са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица. Съгласно клауза 19, т 2 от Общите условия към договора за кредит, при
допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на месечните вноски
съгласно погасителния план, продължило повече от 90 дни банката си запазва
правото за отнесе кредита в просрочие и да го направи предсрочно изискуем.
Кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на задължението на дата
01.02.2012 г. Поради тази причина банката е извършила необходимите действия,
съгласно вътрешните си правила за превръщането на задължението от редовно в
предсрочно изискуемо. Предвид факта, че предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила автоматично по силата на договора преди постановяване на ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, банката кредитор не е връчила уведомление за настъпването на
изискуемостта на вземането. По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 31.01.2013 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД (Цедент) и
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК ********* (Цесионер), последното е
придобило процесното вземане срещу кредитополучателя Ц.И.К., ведно с всичките
му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от
приложеното в заверено копие Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 31.01.2013 г. Видно от приложеното в заверено копие молба
потвърждение от „БАНКА ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърляне
на вземанията, съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 31.01.2013
г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие. На базата на изрично
пълномощно от “БАНКА ДСК“ ЕАД ищецът е изпратил от името на цедента
уведомително писмо за цесията до длъжника Ц.И.К. на адреса, посочен от него
пред “БАНКА ДСК“ ЕАД като настоящ адрес. Уведомлението за извършената смяна на
кредитора е неформален акт (така Решение № 16/04.02.2016г. на ВКС, III ГО:
„уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице
по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение
по гр. дело № 5759/2014 г., трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ
т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГНК. След като законът не изисква
специална форма за действителност на уведомлението ...“). Няма пречка цедентът
да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае
за лично и незаместимо действие. Доколкото не е установен изричен момент, до
който длъжникът следва да бъде уведомен за цесията, ищецът моли да се приеме,
че ответникът е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба,
ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор
за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от
цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Предвид наличието на
изложените предпоставки, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, се възползва от правото си да превърне непогасеният остатък от
задължението, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
18.09.2008 г. в предсрочно изискуем, обявявайки това на кредитополучателя с
исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ц.И.К. депозира
писмен отговор, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен.
Аргументира се, че размерът на вземанията по договора
за цесия са формирани по издадени преди това в полза на Банка ДСК ЕАД Заповед
за изпълнение № 437 от 12.11.2012 г. и изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по
ЧГД № 684/2012 г. по описа на PC - Дулово (по заявление по чл.417 от ГПК от
18.10.2012г.), които са обезсилени окончателно с Определение № 199 от
10.05.2017г. по в.ч.т.дело № 53/2017 г. по описа на ОС - Силистра. С посоченото
определение на ОС - Силистра, е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в заповедта за изпълнение и е обезсилен изпълнителния
лист с оглед факта, че Банка ДСК ЕАД не е обявила предсрочната изискуемост на
вземането по кредита (макар и обективно настъпилите условия за това още към
16.05.2012 г.), поради което не е спазено изискването на т.18 от ТР № 4 от 2014г.
на ВКС. Ответникът се мотивира, че сключеният между банката и ищеца Договор за
цесия е недействителен поради множество пороци, сред които привиден договор, сключен в противоречие и
заобикаляне на закона, липса на предмет/невъзможен предмет, липса на основание,
липса на съгласие (чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД), като същевременно не е произвел
действие по отношение на длъжника. На следващо място ответникът счита, че
всички вземания по Договор за кредит от 18.09.2008 г. са погасени по давност.
Обективните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост е настъпила още
към 16.05.2012 г., видно от Извлечението от счетоводни книги на банката -
приложено в заповедното производство по ЧГД № 684/2012г. по описа на PC -
Дулово. Посочва и че Договорът за кредит е недействителен, тъй като е сключен в
противоречие на закона (чл.14 ЗПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД). Отделно от това,
договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита
на потребителите. Ако се приеме, че Банка ДСК ЕАД е прехвърлила вземането в
полза на лице, което не е банка, е налице освен това нарушение и невъзможност
от страна на банката и ищеца да се изпълняват задължението по чл. 14.1.2 от
Общите условия.
По делото са събрани писмени доказателства
и е приложено ч. гр. дело № 694/2012 г. по описа на Районен съд – Дулово.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от
фактическа и правна страна следното: От
представения Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. се
установява, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Ц.И.К. кредит в размер на
24 000.00 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, при лихва и други условия,
подробно уговорени с договора за кредит. Срокът на издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата – 10-то число
на месеца, при лихва – 8.45% годишно.
Ищецът твърди, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е
изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 240 000.00 лв., която сума е усвоена
от кредитополучателя по негова сметка. За обезпечение към договора за кредит
между „БАНКА ДСК“ ЕАД от една страна и Ц.И.К. от друга, на 18.09.2008 г. е
сключен договор за залог върху вземания по трудово правоотношение. С договора
за кредит за текущо потребление, както е посочено по-горе, ответникът е приел
срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на
усвояване. Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски
10-то число на месеца. На основание чл. 7 от Договора за кредит за
предоставения кредит, кредитополучателят дължи заплащане на лихва, която се
формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Престиж“. Към датата
на сключване на договора за кредит лихвеният процент по кредита е общо 8.45 %.
Годишният процент на разходите е 9.17 %.
Съгласно т. 19.1 от Общите условия към
договора за кредит при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 /десет/
процентни пункта. Посочената наказателна надбавка не се прилага, ако
кредитополучателят погаси вноската до седмия ден след падежната дата. Според
т.19.2 от Общите условия при допусната в плащанията на главницата и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Предвид допуснато неизпълнение по договора
за кредит, изразяващо се в неплащане от страна на кредитополучателя на
уговорените месечни погасителни вноски, на 16.05.2012 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем, съгласно т. 19.2 от Общите условия и „БАНКА ДСК“ ЕАД е
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело №
684/2012 г. по описа на Районен съд – Дулово. По посоченото дело е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и Изпълнителен лист от 13.11.2012 г., съгласно които ответника Ц.И.К., е
осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 1218306161569, сумата от
18 509.85 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.10.2012 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от
1 843.06 лв. – договорна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 17.10.2012
г., сумата от 850.52 лв. – наказателна лихва за периода от 10.01.2012 г. до
17.10.2012 г., както и направените по частното гражданско дело
съдебно-деловодни разноски в размер на 1086.09 лв.
По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ 31.01.2013 г. с „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
е придобило процесното вземане срещу Ц.И.К., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава от приложеното в
заверено копие към настоящата искова молба на Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия от 13.02.2013 г. и потвърждение от
„Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за прехвърляне на вземанията
съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 31.01.2013 г., същият е
влязъл в сила и е произвел своето действие.
Въз основа на изрично пълномощно от „Банка
ДСК“ ЕАД, от ищцовото дружество са изпратили от името на цедента уведомително
писмо за цесията на Ц.И.К. /лист 50 от делото/ на адреса, посочен в договора за
кредит. В подкрепа на тези твърдения са представени уведомително писмо за
цесията до ответника, ведно с обратната разписка за връчването.
Идентификационният код на пратката /отбелязан върху самото уведомление/ съвпада
с този на придружаващата обратна разписка: *PSFABG003MKHN*, върху която не
фигурира подписа на ответника. Пратката е върната обратно на подателя с
отметка „непотърсена“.
В исковата молба се твърди, че уведомлението
за смяна на кредитора била неформален акт, което можело да бъде извършено и от
друго лице по възлагане от цедента и след като не е установен изричен момент до
който длъжникът следва да бъде уведомен за цесията следвало да се приеме, че
ответникът е уведомен за нея с
връчването на исковата молба ведно с приложените към нея доказателства.
По делото между страните не
е налице спор, че банката се е снабдила, въз основа на подадено от нея
заявление, със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 12.11.2012 г. по ч. гр. д.
№ 684/2012 г. на РС - Дулово срещу длъжника Ц.И.К. за дължимите по договор за
кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. суми, позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост на 16.05.2012 г. На 13.11.2012 г. е издаден изпълнителен
лист.
Ответникът Ц.К. в качеството си на длъжник
по заповедното производство е подал въззивна частна жалба срещу Разпореждане за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 437 от 12.11.2012 г.
С Определение № 199/10.05.2017 г. по в. т.
д. № 53/2017 г., ОС-Силистра е отменил Разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 437 от 12.11.2012 г., постановена по ч. гр. дело №
684/2012 г. по описа на РС-Дулово, отхвърлил е подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление
по чл. 417 от ГПК, с вх. № 8576/18.10.2012 г. и е обезсилил изпълнителния лист,
издаден на 13.11.2012 г. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
437/12.11.2012 г. постановена по ч. гр. дело № 684/2012 г. по описа на
РС-Дулово, като сумите, които са присъдени с нея, са предмет на Договора за
цесия от 31.01.2013 г.
Ответникът оспорва изцяло предявените
искове, като в депозирания от него писмен отговор наред с всички възражения по
основателността е направено и възражение, че исковите претенции са погасени по
давност.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение след
извършена насрещна проверка на първичната документация при ищцовото дружество,
анализ на движението по разплащателната
и кредитна сметка № 16180186 на ответника, обслужваща процесния договор за
кредит и представените по делото доказателства. Заключението не се оспорва от
страните и се възприема от съда като обективно и компетентно. Съгласно
заключението, Ц.К. е усвоил целия размер на договорения кредит от
24 000 лева. Погасявал е задълженията си по договора за кредит за текущо
потребление до 16.01.2012 г., а на 01.02.2016 г. е преустановено редовното
погасявания на задълженията по лихва и главница, като внесената сума е 12 767.57
лева. С така внесената сума са погасени такси, лихви и главница.
Според вещото лице размерът на дължимата
главница за периода от 18.09.2008 г. до датата на подаване на исковата молба е
18 509.85 лева, а размерът на договорена лихва е 7 232.54 лева.
Според вещото лице към датата на подаване
на исковата молба има 5 бр. договорени и неиздължени анюитетни вноски с
ненастъпил падеж – от 116 до 120 вноска, с общ размер 1 504.27 лв., от които
главница в размер на 1 469.40 лв. и договорна лихва в размер на 34.87 лева. Във
връзка с отговора на този въпрос вещото лице е изготвило Таблица 2/Приложение №
2.
Видно от приложения по делото договор за
кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г., кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД е
предоставил на кредитополучателя Ц.И.К. кредит в размер на 24 000 лв. за
срок от 120 месеца, който е бил усвоен изцяло. Ответникът не оспорва
сключването на така посочения договор.
По делото няма спор,
че с Определение № 199/10.05.2017 г. по в. т. д. № 53/2017 г., ОС-Силистра е
отменил Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
437 от 12.11.2012 г., постановена по ч. гр. д. № 684/2012 г. по описа на
РС-Дулово, отхвърлил е подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление по чл. 417 от ГПК с вх. №
8576/18.10.2012 г. и е обезсилил изпълнителния лист издаден на 13.11.2012 г.,
въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 437/12.11.2012 г., постановена
по ч. гр. дело № 684/2012 г. по описа на РС-Дулово, издадени срещу длъжника Ц.К., което от своя страна обуславя и допустимостта
на иска.
По делото е безспорно установено, че липсва обявяване
на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита от страна на „Банка ДСК“
ЕАД. Това е изрично заявено от ищеца в исковата молба.
Безспорно от представените по делото
договор за покупко-продажба на вземания от 31.01.2013 г., ведно с приложенията
към него, се установява, че банката е цедирала вземането си спрямо
ответника Ц.К. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, като не се спори и факта,
че уведомлението на ответника за така
извършената цесия, за което са представени уведомително писмо и известие
за доставянето му са върнати на подателя като непотърсени. Поради това съдът
намира, че ответникът е уведомен за
цесията едва с връчването на заповедта за изпълнение, след което същият е
депозирал частна жалба и същата е обезсилена с определение на ОС-Силистра.
Ищецът заявява, че правото му произтича от
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.01.2013 г., с който
„Банка ДСК“ ЕАД е продало на „ОТП Факторинг България“ ЕООД (чийто правоприемник
е ищцовото дружество) свои вземания по потребителски кредити, подробно описани
в приемо-предавателен протокол към договора, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности.
От представения приемо-предавателен
протокол от 13.02.2013 г. е видно, че по отношение на ответника Ц.К. банката е
цедирала на ищеца следните вземания, за които цедентът се е снабдил със заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК:
- главница в размер на 18 509.85 лв.;
- присъдена лихва в размер на
2 633.31лв./без да е направено разграничение каква по вид е тя –
договорна, наказателна или лихва за забава/;
- законова лихва в размер на 613.65
лв./без посочен период за който е изчислена/;
- такси в размер на 60.00 лв.;
- съдебни разноски в размер на
1 086.09 лв.
Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност на процесните вземания, произтичащи от договора за
кредит от 18.09.2008 г.
Ищецът е направил признание в исковата си
молба, че „Банка ДСК“ не е връчила на ответника уведомление за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането, тъй като същата е настъпила автоматично
по силата на договора за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. Направил
е искане съдът да приеме, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на ответника
на препис от исковата молба с приложенията ѝ, което е станало на
19.06.2018 г. /лист 57 от делото/.
Предвид гореизложеното съдът намира за
основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на процесните вземания от 14 067.00 лв. – изискуема главница,
дължима за периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г. и за сумата от 1 550.66
лв. – изискуема договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 30.03.2018 г.,
произтичащи от договора за кредит от 18.09.2008 г., тъй като до връчване на
преписа от исковата молба с приложенията ѝ на ответника, същият не е
поканен да изпълни доброволно задълженията си.
Съгласно чл. 5.4. от § 5 от договора за
цесия банката е предоставила на ищеца пълномощно, въз основа на което последният
е следвало да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. Видно от
материалите по делото, такова пълномощно е предоставено на ищеца, поради което
той е следвало да уведоми длъжника за извършената цесия считано от 04.02.2013 г.
С оглед на това, съдът намира счита, че от
04.02.2013 г. е започнала да тече погасителна давност по отношение на
произтичащите от договора за кредит изискуеми вземания, която давност е 5-годишна
и е изтекла на 04.02.2018 г., т. е. повече от два месеца преди образуване на
настоящото гражданско дело. Дори да се приеме, че давността е била прекъсната с
подаване в РС-Силистра на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на 18.10.2012 г., то от тази дата до 12.10.2017 г. отново е изтекъл
5-годишния давностен срок, с който вземанията на ищеца са погасени по давност.
Ако се приеме, че уведомление за
извършената цесия е достигнало до знанието на ответника на 19.06.2018 г./датата
на получаване на исковата молба с приложенията ѝ/ и предвид периода, за
който се претендира главницата от 14 067.00 лв. от 30.03.2013 г. до
30.03.2018 г., то към датата на подаване на исковата молба – 12.04.2018 г.
отново е изтекъл 5-годишният давностен срок, с който това вземане на ищеца е
погасено по давност.
По отношение на претендираната договорна
лихва в размер на 1 550.66 лв. за периода от 30.04.2015 г. до 30.03.2018 г.,
съдът намира, че същото е погасено, на основание чл. 119 от ЗЗД. Тази договорна лихва е неразделна част от
вноската по кредита, която е образувана от главница и договорна лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, задължението за лихва се погасява и
тогава, когато се е погасило главното задължение, независимо че давността за
лихвата не е изтекла.
С оглед на това, че вземането за главницата от 14 067.00 лв., дължима за
периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г.
е погасено по давност с изтичането на 5-годишния давностен срок и че това
задължение се явява главно, то и вземането за договорна лихва в размер на
1 550.66 лева също се явява
погасено, макар и давността за него да не е изтекла.
По отношение на предявения осъдителен иск за сумата от 1 228.86 лева – предсрочно изискуема
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г., за периода от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане:
Установената в настоящото производство
липса на обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита от страна
на „Банка ДСК“ ЕАД, предпоставя необходимост от изследване на предметния обхват
на договора за цесия и преценката на обстоятелството дали цесионерът може да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
В представения по делото
приемо-предавателен протокол към договор за покупко-продажба на вземания от
31.01.2013 г. става ясно, че предмет на договора за цесия са задължения, които
според банката са били изискуеми към датата на сключването му. В настоящия случай
следва да се има предвид и факта, че банката е прехвърлила вземания по кредит,
за които е считала, че са с настъпила предсрочна изискуемост, а не вземания за
вноски, чийто падеж все още не е настъпил. Този извод се потвърждава и от
декларациите относно съществуване на вземанията, които банката е направила в §
6 от договора за цесия, а също и от обстоятелството, че предмет на договора за
цесия са само вземания, респ. право да се получават всякакви плащания,
извършени от длъжниците (§ 5. 1 от договора за цесия), но не и други
произтичащи от договора права, в това число и потестативното право на кредитора
да измени договора като лиши кредитополучателя от преимуществото на срока при
наличие на хипотеза, договорена в общите условия. Правото на цесионера да иска
предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор за заем е
допълнително право, което следва да бъде уредено в отделен договор, респ. с
изрична клауза /Решение от 3.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2003 г., I
о.,ТК/, данни за наличието на каквато липсват по делото. В заключение,
процесният договор за цесия от 31.01.2013 г., на който се позовава ищеца, има
за предмет вземане, което не е било възникнало на посоченото от цедента
основание. Към момента на сключване на договора процесното вземане още не е
съществувало и не е било изискуемо, т. е. то не се включва в предмета на
цесията. Същевременно по силата на договора за цесия цесионерът не е придобил
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно наложилата се практика
на ВКС /решение № 123 от 09. 11. 2015 г. на ВКС по т.д. № 2561 / 2014г, ІІ т.о.
и решение № 161 от 08. 02. 2016г по т.д.1153 / 2014г на ВКС, ІІ т.о./,
предсрочно изискуемият дълг е принципно различно субективно право от разсрочено
на вноски по погасителен план задължение по кредита. В тази връзка, при условие
че „Банка ДСК“ ЕАД не е обявила на длъжника настъпване на предсрочнаизискуемост
на кредита преди цесията, тя не е разполагала с вземане на такова основание,
поради което не би могла да го прехвърли. Предметът на цесията не касае бъдещи вземания,
нито предвижда право за цесионера да обяви предсрочна изискуемост на кредита,
дори и с предявяване на исковата молба, поради което не може да се счете, че
ищецът успешно се легитимира като кредитор на спорния дълг.
С оглед изложените съображения, съдът
намира предявените осъдителни претенции за неоснователни и същите следва да се
отхвърлят.
В тази връзка следва да бъде разгледан и
евентуално предявения иск по настоящото дело, който е осъдителен. Ищецът
иска от съда да бъде осъден Ц.И.К. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК *********, като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК” ЕАД/, всички вноски
Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г., с настъпил падеж към
датата на приключване на съдебното дирене.
Предсрочната изискуемост на
кредита не е била обявена от „Банка ДСК“.
От представените Договор за
покупко-продажба на вземания от 31.01.2013 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕООД,
Приемо-предавателен протокол от 12.02.2013г. към Договора за цесия от
31.01.2013 г. относно процесното вземане, потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД до
„ОТП Факторинг България” ЕООД за прехвърляне на вземанията, съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от 31.01.2013 г., безспорно се установява
редовното прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК” ЕАД към настоящия ищец.
С договора за цесия банката е
прехвърлила вземания по кредит, за които е считала, че са с настъпила
предсрочна изискуемост, а не вземания за вноски, чийто падеж все още не е
настъпил или бъдещи вземания за вноски, чийто падеж ще настъпи, ако в бъдеще е
налице гражданско-правен спор, при приключване на който ще има вноски по
процесния договор за кредит ,които ще са с настъпил падеж. Този извод се
потвърждава и от декларациите относно съществуване на вземанията, които банката
е направила в § 6 от договора за цесия, а също и от обстоятелството, че предмет
на договора за цесия са само вземания, респ. право да се получават всякакви
плащания, извършени от длъжниците (§ 5. 1 от договора за цесия), но не и други
произтичащи от договора права, в това число и потестативното право на кредитора
да измени договора като лиши кредитополучателя от преимуществото на срока при
наличие на хипотеза, договорена в общите условия. Правото на цесионера да иска
предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор за заем е
допълнително право, което следва да бъде уредено в отделен договор, респективно
с изрична клауза /Решение от 3.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2003 г., I
о.,ТК/, данни за наличието на каквато липсват по делото. В заключение,
процесният договор за цесия от 31.01.2013 г., на който се позовава ищеца има за предмет вземане, което не е било
възникнало на посоченото от цедента основание, към момента на сключване на
договора процесното вземане още не е съществувало и не е било изискуемо, т. е.
то не се включва в предмета на цесията. Същевременно по силата на договора за
цесия цесионерът не е придобил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно наложилата се практика на ВКС /решение № 123 от 09. 11. 2015 г. на ВКС
по т.д. № 2561 / 2014г, ІІ т.о. и решение № 161 от 08. 02. 2016г по т.д.1153 /
2014г на ВКС, ІІ т.о./, предсрочно изискуемият дълг е принципно различно
субективно право от разсрочено на вноски по погасителен план задължение по кредита.
В тази връзка, при условие че „Банка ДСК“ ЕАД не е обявила на длъжника
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита преди цесията, тя не е
разполагала с вземане на такова основание, поради което не би могла да го
прехвърли. Предметът на цесията не касае бъдещи вземания, нито предвижда право
за цесионера да обяви предсрочна изискуемост на кредита, дори и с предявяване
на исковата молба, поради което не може да се счете, че ищецът успешно се
легитимира като кредитор на спорния дълг респективно на вземания, които са
падежирали след сключване на договора за цесия от 31.01.2013 г.
С оглед изложените съображения, съдът
намира предявената в условията на евентуалност
осъдителна претенция за неоснователна и същата следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Такива се претендират и от двете страни.
Пред настоящата инстанция адвокат В. е
направил искане за присъждане на разноски за главните осъдителни искове в
минималния размер адвокатско възнаграждение, като е представил договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че възнаграждението е по
чл.38,ал.2, във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата и помощта е безплатна.
Ето защо и предвид изхода на спора, ищецът дължи заплащане на разноски на
ответника за адвакотско възнаграждение.
Налице е и хипотезата на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, във вр.с чл.7, ал.2, т. 2 и т.4 от Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, като дължимите на ответника деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция са в размер на 1 327.43лв.
/988.88 лв. + 338.55 лв./
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет.2,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и
Емил Димитров Кръстев, да бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр.София:
- сумата от 14 067.00 лв. – изискуема
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008 г. за периода
от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
- сумата от 1 228.86 лева –
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2008
г., за периода от 30.04.2018 г. до
18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
- сумата от 1 550.66 лв. – изискуема
договорна лихва за периода от 30.04.2015 г. до 30.03.2018 г. , като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
, предявен от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет.2,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и
Емил Димитров Кръстев, да бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр.София всички вноски с настъпил
падеж към датата на приключване на съдебното дирене, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет.2, представлявано от Илка
Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев,
да заплати на адвокат В.И.В., на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 327.43
лв. /хиляда триста двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му, пред Силистренски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: