Решение по дело №275/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 32 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0306-000777/ 07.06.2024 г. на Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен в частта, в която на С. А. Ж. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът посочва, че управляваният от С. А. Ж. автомобил е регистриран в РБългария и подлежи на задължителен технически преглед. Счита, че към датата и часа на проверката било установено нарушение на задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, което е относимо и към водачите на МПС, поради което НП в отменената му част било обосновано и правилно. Посочва, че деянието е формулирано безпротиворечиво и индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава, като не е засегнато правото му на защита. Заявява, че поведението на жалбоподателя е виновно, а при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН и наказуемо. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Нова Загора, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП № 24-0306-000777/ 07.06.2024 г. на Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен в частта, с която на С. А. Ж., за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба. Посочва, че са налице субективните и обективните признаци на извършеното деяние, правилно квалифицирано по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради което моли съда да постанови решение в този смисъл.

В съдебно заседание ответникът по касацията – С. А. Ж., редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че по чл. 181, т. 1 от ЗДвП задължението за представяне МПС на преглед е на собственика и на длъжностното лице. Счита, че санкцията е наложена неправилно, тъй като ползвателят не е длъжен да следи за прегледа, особено след новите предложения за изменение на ЗДвП – всички стикери да отпаднат, като остава талонът за преглед, но той се държи от собственика, ако го носи. По отношение на разноските за назначената от Районния съд експертиза, счита, че трябва да останат, както са присъдени. Моли решението на Районния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът е допуснал смесване на отделни основания, разпоредби и санкционни части от отделни норми на ЗДвП. Посочва, че е приложена разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, която е различна от тази по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, санкционираща собственик или длъжностно лице. Счита, че всеки един субект, включително и ползвателят, който инцидентно ползва дадено моторно превозно средство, следва да съобрази преди неговото управление дали са спазени всички необходими законови изисквания, с цел осигуряване както на безопасност, така и на законосъобразно управление на това моторно превозно средство.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съд е приел, че на 25.05.2024 г. в 23:00 часа в гр. Нова Загора, по ул. „Проф. Минко Балкански“, С. А. Ж., с [ЕГН], управлявал в посока север-юг лек автомобил „Мерцедес Е 350 Д“ с рег.№ [рег. номер], собственост на П. П. Й. с [ЕГН] от [населено място], като: по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван; автомобилът не е представен на годишен технически преглед към момента на проверката, което се установило от стикер с № *********. Въз основа на констатираното при проверката, актосъставителят приел, че Ж. е нарушил разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН серия GA № 1237484 от 25.05.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП, с което на С. А. Ж., за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки; за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

С Решение № 32 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, НП № 24-0306-000777/ 07.06.2024 г. на Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен е потвърдено в частта, с която на С. Ж. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и отменено в частта, с която за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Пред настоящата инстанция Решение № 32 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, се обжалва в частта, с която НП е отменено, в частта, с която на С. Ж. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

За да отмени НП в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, приемайки, че от обективна страна са налице елементите от състава на нарушението, но липсват доказателства деянието да е осъществено виновно. Формирал е извод, че задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за собственика на автомобила или съответното длъжностно лице, като неизпълнението му се санкционира по чл. 181, т. 1 от ЗДвП и неправилно АНО е приложил нормата на чл. 185 от ЗДвП. Приел е, че МПС не е преминало задължителен периодичен технически преглед, за което бездействие отговорност следва да носи собственикът на МПС, но не и жалбоподателят в качеството му на водач на МПС.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част.

Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Настоящият касационен състав не споделя извода на Районния съд, че административнонаказателната отговорност на водача на МПС, който не е негов собственик, е била ангажираната неправилно. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от С. Ж. МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност /годишен технически преглед/. По делото не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен технически преглед. Действително ответникът по касация не е собственик, а водач на МПС, но той като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е представено на годишен технически преглед. На това основание не се споделя и формираният от първоинстанционния съд извод, че нарушението е несъставомерно, поради липса на субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

За установеното нарушение, правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Не се споделя формираният от първоинстанционния съд извод, че относимата норма е тази на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, тъй като видно от съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, жалбоподателят не е санкциониран в качеството на собственик или длъжностно лице, което не е изпълнило задължението без уважителни причини да представи в определения срок превозно средство за технически преглед, точно защото няма качеството на нито едно от двете лица, като в закона няма предвидено наказание за това нарушение, извършено от лице, в качеството му на водач на МПС. В АУАН и в НП нарушението е описано точно, по начин, от който санкционираното лице да може да разбере за какво деяние му е наложено административното наказание, съответно да организира защитата си. Наложеното с НП наказание глоба съответства на предвидения с нормата фиксиран размер.

Неоснователно е възражението на ответника по касация, че водачът не е длъжен да следи и няма как да знае дали МПС е преминало технически преглед. Ноторно известно е, че на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е предвидена функционалност, която предоставя възможност за проверка за валиден периодичен технически преглед, за достъпа до която е нужно единствено въвеждане на рег. № на съответното МПС.

По изложените по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че Районният съд е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен в обжалваната част и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП в частта, с която на С. А. Ж., [ЕГН], за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 07.04.2025 г., постановено по АНД № 409/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 24-0306-000777 от 07.06.2024 г. на Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен в частта, с която на С. А. Ж., [ЕГН], за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-000777 от 07.06.2024 г. на Началник Група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен в частта, с която на С. А. Ж., [ЕГН], за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева

Решението е окончателно.