Присъда по дело №617/2018 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ към Присъда № 34 от 30.04.2019 г., постановена по НОХД  № 617/2018 г.  по описа на  Районен съд – гр. Дупница

         Районна прокуратура гр. Дупница е повдигнала и предявила обвинение срещу А.Г.К. *** за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 в сл. на чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК за това, че в периода от 14.07.2016г. до края на месец юли 2016г. в град Дупница, при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до края на месец юли в гр. Дупница по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у М.Г. *** (че ще му достави мотоциклет от Р Италия) и у С.П.С. *** (че ще му докара три мотора от Р Италия) и с това им е причинил имотна вреда, както следва: до 15.07.2016 г. в гр. Дупница, по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у М.Г. *** (че ще му достави мотоциклет от Р Италия) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 918 лв. (три хиляди деветстотин и осемнадесет лева), платени изцяло по банков път по банкова сметка *** А.Г.К.; До края на месец юли 2016 г. по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у С.П.С. *** (че ще му достави три мотора от Р Италия) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 100 евро с равностойност 9 974.58 лв. (девет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), платени изцяло лично на А.Г.К. чрез свидетеля Р.П., като общата причинена имотна вреда е в размер на 13 892.58 лв. (тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет и осем стотинки), като деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, след като със Споразумение № 1891/10.03.2014г. по НОХД № 375/2014г. по описа на Районен съд гр. Благоевград, влязло в сила на 10.03.2014г., за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК му е наложено наказание 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, и преди да е изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр. Дупница в съдебно заседание е поддържал обвинението, като счита същото за доказано и пледира за налагане на наказание на подсъдимия К. при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия излага доводи за невиновност на подсъдимия поради недоказаност на деянието от субективна страна. Акцентира на обстоятелството, че имуществените вреди причинени в резултат на престъплението са възстановени. Твърди, че в случая са налице гражданскоправни отношения, поради което деянието е несъставомерно.

 Подсъдимият се е явил единствено на разпоредителното заседание, след което производството е проведено в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият А.Г.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ***, с ***, женен, ***образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Със Споразумение № 1891/10.03.2014 г. по НОХД № 375/2014 г. по описа на Районен съд гр. Благоевград, влязло в сила от 10.03.2014 г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 55, ал. 1 от НК на обв. К. е наложено наказание 10 /десет/ месеца «лишаване от свобода», което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отлжено за срок от три години.

Подсъдимият К. дълго време живеел в Р Италия, включително и в периода от 14.07.2016 г. до края на месец юли 2016 г. Св. М.Д. и св. Г.С. се интересували от мотоциклети и харесали мотор КТМ 450 на снимка от Вайбър, която била изпратена от К.. Двамата харесали мотоциклета и св. Д. решил да го закупи. На 14.07.2016 г. св. Д. се свързал по телефона с К., попитал го колко струва мотоциклета, а той му отговорил, че с транспорта до Р България мотоциклетът ще струва 2000 евро /3918.00 лв./. Подсъдимият казал на св. Д., че следва да му изпрати парите веднага, тъй като с тях работи и след като ги получи, до една седмица въпросния мотоциклет ще бъде доставен на св. Д. в Р България, чрез св. Р.П., който имал платформа за мотоциклети. Подсъдимият изпратил по Вайбър номера на собствената си сметка с трите си имена в ,,Уни Кредит Булбанк“, но нямал никакво намерение, след като получи сумата от св. Д., да му изпрати въпросния мотоциклет. На следващия ден - 15.07.2016 г. св. Д. превел сумата по сметката К., чрез своя приятел Илиян Миланов, за което била издадена и вносна бележка. Сумата, която превел св. Д. била 3918.00 лв., включително и 11.00 лв. за банкова такса. Св. Д. се обадил на К. и го информирал, че е изпратил парите, в отговор на което К. веднага потвърдил, че е получил парите по сметката си и доставката ще стане следващата седмица. След изтичането и на следващата седмицата, св. Д. позвънил отново на К., като последният му заявил, че вече е изпратил мотоциклета по друг автовоз и ще го информира при пристигането му. Св. Д. изчакал още няколко дни, и след като никой не му се обадил, отново потърсил К., който първоначално спрял да отговаря на обажданията и съобщенията на св. Д., а по-късно сменил и телефонния си номер. Въпреки постоянното търсене от страна на св. Д., К. не отговарял на обажданията. Междувременно, св. Д. провел разговор със св. П., с когото подсъдимият бил разговарял и който, отново според думите на К., е следвало да докара въпросния мотоциклет. Св. П. заявил, че няма никаква информация за К., не знае нищо за него и въобще не е разговарял с него по този случай. Впоследствие св. Д. разбрал, че К. е бил осъждан многократно за измами, извършени по същата схема, включително и за други лица, които са му изпращали пари, но нищо не получили. Св. Д. споделил това със св. Г.С.. Двамата започнали да търсят по телефона К., който нито отговарял на съобщенията, нито реализирал какъвто и да било разговор с двамата. Опитали се да го издирят чрез други лица, но не успели. Разбирайки, че е измамен св. Д. депозирал жалба в полицията, в която описал случая. Отново по Вайбър, на 14 юли 2016 г., К. изпратил на св. С.С. снимка на мотор Х.СRF 450, който св. С. харесал и решил да закупи. Уговорил се с К., който му казал, че мотоциклетът струва 2100 евро и следва да му изпрати парите по св. П.. Св. С. предал парите на св. П., който пътувал до Р Италия, като двамата се уговорили сумата да бъде предадена на К., а св. П. да докара мотоциклета с неговия автовоз. Няколко дни по-късно св. П. предал парите на К. и според уговорката  той следвало веднага да натовари мотоциклета на платформата на св. П. и да го достави на св. С.. Връщайки се в Р България обаче св. П. заявил на св. С., че мотоциклетът не му е предаден, тъй като подсъдимият следвало да оформи документите, след което ще бъде докаран. Междувременно, св. С. провел разговор по телефона с К., като последният заявил, че има още няколко мотора, които може да достави, като на 22.07.2016 г. К. изпратил по Вайбър снимки на още два мотора - Х.СRF 450 и мотор GАS GAS, 300 кубикови, които стрували 3000 евро. Подсъдимият заявил, че и трите мотора ще бъдат докарани наведнъж. Относно сумата представляваща стойността на двата мотоциклета, обв. К. казал на св. С. да я предаде на неговата тъща. В края на месеца, св. С. предал парите на св. П., който от своя страна предал сумата на тъщата на К.. След като предал парите, св. С. се обадил на К., който потвърдил получаването на парите и го уверил, че всичко ще бъде наред. Общата сумата, която св. С. предал на К. била 5100 евро с левова равностойност – 9974.58 лева. В края на м. юли св. С. и подсъдимият се чули по телефона като последния заявил, че няма никакъв проблем и ще натовари мотоциклетите на автовоза на св. П.. Пристигайки в Р Италия обаче, св. П. провел разговор по телефона с К., като последния му заявил, че той ще закара лично мотоциклетите в Р България и ще ги предаде на св. С.. По същото време, когато св. П. пристигнал в Р Италия, св. С. отново се чул с К., който му казал, че пътува за Р България, че в момента на разговора се намирал в Р Гърция и кара въпросните мотоциклети. Това бил последния разговор на св. С. с К., след което последният престанал да отговаря на позвъняванията на св. С., като междувременно св. С. получил информация, че К. системно взима пари от различни лица от България, с обещание да им докара мотоциклети след, което се укривал. Св. С. разбрал, че К. се издържал само от измами и неговия случай не бил единствен. Продължил да звъни многократно на подсъдимия, който изобщо не отговарял на обажданията. След като разбрал, че е измамен, св. С. сигнализирал за случая в полицията. На досъдебното производство, на 30.03.2017 г. обв. К. възстановил на пострадалите лица Д. и С. сумите, които получил от тях за доставка на инкриминираните превозни средства.

Така описаната фактическа обстановка се установи по безспорен начин в хода на проведеното съдебно следствие, въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: жалба от М.Д. до Районна прокуратура гр. Дупница; вносна бележка за внесена на 15.07.2016 г. сума в размер на 3918 лв.; справка-характеристика на А.К.; справка за курсове на българския лев към еврото; нотариално заверена декларация от С.С. от 30.03.2017 г.; нотариално заверена декларация от М.Д. от 30.03.2017 г.; справка за съдимост на А.К., справка за висящи дела срещу А.К., както и от гласните такива – свидетелски показания на С.С. /присъединени чрез прочитането им при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК/, М.Д., Г.С., В.К. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК/ и Р.П. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 НПК/. Показанията на свидетелите са систематизирани и вътрешно непротиворечиви, кореспондират с данните, съдържащи се в писмените доказателствени източници, които ги подкрепят и допълват, поради което съдът изцяло ги кредитира.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изложената и установена по безспорен начин в хода на съдебното следствие фактическа обстановка е видно, че от обективна страна подсъдимият А.Г.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 в сл. на чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като в периода от 14.07.2016г. до края на месец юли 2016 г. в град Дупница, при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до края на месец юли в гр. Дупница по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у М.Г. *** (че ще му достави мотоциклет от Р Италия) и у С.П.С. *** (че ще му докара три мотора от Р Италия) и с това им е причинил имотна вреда, както следва: до 15.07.2016 г. в гр. Дупница, по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у М.Г. *** (че ще му достави мотоциклет от Р Италия) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 918 лв. платени изцяло по банков път по банкова сметка *** А.Г.К.; до края на месец юли 2016 г. по телефона по Вайбър е поддържал заблуждение у С.П.С. *** (че ще му достави три мотора от Р Италия) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 100 евро с равностойност 9 974.58 лв., платени изцяло лично на А.Г.К. чрез свидетеля Р.П., като общата причинена имотна вреда е в размер на 13 892.58 лв., като деянието е извършено повторно в немаловажни случаи, след като със Споразумение № 1891/10.03.2014г. по НОХД № 375/2014г. по описа на Районен съд гр. Благоевград, влязло в сила на 10.03.2014г., за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК на А.К. му е наложено наказание 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, и преди да е изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30 от НК.

От доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 в сл. на чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Свидетелят М.Д. си харесал мотор КТМ 450 по снимка, която подсъдимият му изпратил по Вайбър, и на 14.07.2016 г. Д. се обадил на К. по телефона, попитал го колко ще струва мотоциклета, а последният му отговорил, че с транспорта от Р Италия до България ще струва 2000 евро /3918.00 лв./. От своя страна, доволен от предложената му цена и външния вид на видяното на снимката моторното превозно средство, Д. се съгласил да му бъде доставен мотоциклета. По този начин К. създал неверни представи у св. Д., че е налице обстоятелство /предстоящо закупуване на мотоциклет/, обуславящо извършването на имуществено разпореждане /заплащане стойността на процесния мотоциклет/. Вследствие на така създадените неверни представи, подкрепени и с обаждане по телефона да му изпрати парите веднага тъй като с тях работи и след като ги получи до една седмица въпросният мотоциклет ще бъде доставен на св. Д. в Р България чрез св. Р.П., който имал платформа за мотоциклети, Д. чрез свой приятел превел по банковата сметка на К. сумата в размер на 3918.00 лв.

 При идентична фактическа обстановка подсъдимият е извършил от обективна страна и второто деяние. Отново по Вайбър, на 14.07.2016 г. подсъдимият изпратил на св. С.С. снимка на мотор Х.CRF 450, който С. харесал и решил да закупи. Уговорили се с К., който му казал, че мотоциклетът струва 2100 евро, като се уговорили парите да му изпрати по св. П., който пътувал до Р Италия, и след предаването им на К., П. трябвало да докара мотоциклета с неговия автовоз. Връщайки се в Р България св. П. казал на С., че мотоциклетът не му е предаден от К., поради това, че трябвало да оформи документите и ще му го достави след една седмица. Междувременно бил проведен още един разговор между подсъдимият К. и св. С., при който първият му казал, че има още няколко мотора, които може да му достави, като на 22.07.2016 г. К. отново изпратил две снимки на още два мотора – Х.CRF 450 и мотор  GAS, които стрували 3 000 евро, които ще бъдат докарани заедно.  Отново подсъдимият дал указания на св. С. на кое лице да предаде сумата, в случая на неговата тъща, което С. сторил чрез св. П.. Впоследствие при проведен разговор между подсъдимия и С., първият потвърдил, че е получил парите и убедил С., че всичко ще бъде наред.

Подсъдимият е поддържал така създаденото у пострадалите заблуждение като е твърдял различни причини препятстващи доставката на уговорените моторни превозни средства. В действителност подсъдимият изобщо не е имал намерение да изпълни уговорките за доставка на същите, а единствено се е възползвал от заблуждението им, за да получи паричните суми.  Измамливите действия на подсъдимия повлияват на волята на свидетелите М.Д. и С.С. по такъв начин, че последните извършват имуществено разпореждане - св. Д. заплатил сумата от 3918 лв., а свидетелят С.С. – сумата в размер на 9 974.58 лв., което не биха направили, без заблуждението, в което са били въведени от подсъдимия К.. В резултат на осъщественото имуществено разпореждане, настъпила имотна вреда за Д. в размер на 3918 лв., а за С.С. – 9 974.58 лв.

От обективна страна подсъдимият К. е извършил две отделни деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при които са извършени, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, поради което извършените от него деяния се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна измамата е престъпление, което има два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество. В случая у пострадалите лица – свидетелите М.Д. и С.С.  са се формирала неправилни представи относно действителните намерения на подсъдимия. Измамата представлява резултатно престъпление, тъй като НК изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда. В конкретния случай, в резултат на измамливите действия на подсъдимия, свидетелите М.Д. и С.С. са  претърпели имотна вреда в общ размер на 13 892.58 лв. С настъпването на имотната вреда, самото престъпление е довършено. Налице е също така и причинна връзка между деянието и престъпния резултат. Последният /имотната вреда/ е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, извършено от пострадалите. Това разпореждане, както вече бе посочено по-горе е следствие на неправилната представа у последните относно действителните намерения на подсъдимия. Безспорно се установи, че пострадалите Д. и С. са харесали процесните моторни превозни средства по снимки изпратени им от К. по Вайбър, уговорили с подсъдимия цената за доставката, която впоследствие била платена от пострадалите и съответно те са имали очаквания, че подсъдимият ще им ги достави, след като авансово са заплатили уговорената цена. Извършеното от подсъдимия осъществява квалифицирания състав на престъплението измама по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК. Видно от справката за съдимост, със Споразумение № 1891/10.03.2014г. по НОХД № 375/2014г. по описа на Районен съд гр. Благоевград, влязло в сила на 10.03.2014г., за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от НК на К. е наложено наказание 10 (десет) месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и преди да е изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30 от НК.

От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият  е предвиждал, че в резултат на упражненото от него въздействие върху измамените лица ще възникнат неправилни представи относно действителните му намерения. Доказа се специалната користна цел за престъплението ,,измама”, като последната е обективирана в извършеното от подсъдимия, насочено към облагодетелстване чрез получаване на чуждо имущество без правно основание и причиняване имотна вреда на пострадалите М.Д. и С.С.. Подсъдимият е причинил имотна вреда на посочените лица, която е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд. Умисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието. От значение за съставомерността му е действителното намерение на дееца в момента на сключването на сделката. Деянието е осъществено в момента на получаването на паричните средства и тогава е настъпил съставомерния резултат, поради което е неоснователен довода на защитника на подсъдимия за несъставомерност предвид възстановената до приключване на съдебното следствие щета.

Съдът намира за неоснователен довода на защитника, че се касае за гражданскоправни отношения между подсъдимия и пострадалите лица. Съгласно трайната съдебна практика в повечето от случаите на измама, изпълнителното деяние е прикрито под формата на договор. Разграничителният критерий се съдържа в това дали към момента на ,,договарянето“ деецът изобщо е имал намерение да влиза в гражданскоправни отношения и съответно да изпълнява задължения по тях или единствената му цел е била да предразположи другата страна и така да получи облагата, след което да се укрие от измамения. В конкретния случай и двете деяния, включени в инкриминираното продължавано престъпление са извършени от подсъдимия при пряк умисъл, обективиран в конкретното му вербално поведение, съпроводено с изпращане на снимки по Вайбър разкриващи, че е съзнавал, че създава неверни представи у пострадалите, както и че пряко е целял настъпването на съставомерните обществени последици - получаване на имотната облага лично за себе си.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Съдът определи наказанието на подсъдимия като взе предвид вида и пределите предвидени в чл.210, ал. 1, т.4 от НК, степента на обществена опасност на деянието, както и тази на подсъдимия, като отчете и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години. При определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази като отегчаващи отговорността му обстоятелства - значителния размер на причинените имуществени вреди, проявената безскрупулност при осъществяване на деянието, както и процесуалното поведение на подсъдимия – същият е нарушил изменената му мярка за неотклонение ,,Домашен арест“, което е мотивирало съда да я измени в ,,Задържане под стража“, която не е изпълнена поради ненамирането на лицето от ОЗ ,,Охрана“, търсено многократно на адреса, на който се е изпълнявала мярката ,,домашен арест“. Тези обстоятелства сочат на завишена степен на обществена опасност, както на конкретното престъпление, така и на самия деец. Смекчаващо обстоятелство се явява възстановяването на имуществената вреда, което обаче е сторено едва след като е издадена ЕЗА и подсъдимият е върнат в страната за реализиране на наказателната му отговорност. Съдът взе предвид и факта, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан за престъпления по чл. 209, ал. 1 НК, както и наличните към момента висящи наказателни производства за деяния със същата правна квалификация.

Поради изложените съображения, съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно 3 (три) години лишаване от свобода. Съдът отчете, че не са налице материалните и формални предпоставки за прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, поради което определи ефективно изтърпяване на наказанието, при първоначален ,,строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС.

Съдът счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът  определи на подсъдимия по влезли в сила присъди по НОХД № 227/2014 г. на Районен съд – Петрич, НОХД № 375/2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград и НОХД № 134/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница, едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно 12 (дванадесет) месеца „Лишаване от свобода”, тъй като деянията по тях са извършени преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях и на основание чл. 68, ал. 1 от НК така определеното общо най-тежко наказание от 12 месеца лишаване от свобода, съдът приведе в изпълнение и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален „общ” режим на изтърпяване. Деянието предмет на настоящото дело е извършено в периода от 14.07.2016 г. до края на месец юли 2016 г., т.е. в изпитателния срок на отложените наказания по горните дела, поради което съдът приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.

            На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 16.02.2018 г. до 21.02.2018 г., както и времето, през което по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест” от 21.02.2018 г.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Районна прокуратура гр. Дупница, сумата в размер на 180.00 лв., представляващи направени разноски за превод на документи.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: