Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието
на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Тони Томов, като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2538/2020 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.П.М. ЕГН **********, чрез процесуален представител
против Решение №260270/20.10.2020 г., постановено по НАХД №3881/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП №23-0000750/31.08.2020 г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на М.П.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на
основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП.
Жалбоподателят
сочи, че относно пътен лист и товарителница районният съд не се е произнесъл и
не става ясно същите приети ли са като доказателства. Намира, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата. Това е довело и до неправилен
извод, че не е налице обществен превоз. Сочи, че от клиент на дружеството е
закупен бетон и е извършен превоз на същия от М. по заявена от клиента
дестинация, представените документи доказват наличието на обществен превоз. В
потвърждение на това е снимка приложена в административната преписка, от която
е видно, че на предното стъкло на МПС не е поставена табела „Превоз за
собствена сметка“, съгласно чл. 19, ал.1 от Наредба № Н-8/2008 г., което е още
едно доказателство, че превозът не е за собствена сметка, а е налице обществен
превоз. Наличието на заявление за извършване на превоз за собствена сметка на
дружеството и на заповед на ръководителя не изключват осъществяване на
обществен превоз. Следвало е да се съобрази, че на основание чл. 6, ал.1, изр.
1 вр. чл. 12б, ал.10 от ЗАвтП дружеството притежава издаден и валиден лиценз. Излага,
че нарушението е маловажен случай. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и НП, а в условията на алтернативност делото да се върне за ново
разглеждане. Претендира присъждане на сторени разноски. При направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, моли същото да се
заплати в предвидения минимум, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност.
Ответник
– РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в писмен отговор, чрез процесуален
представител оспорва касационната жалба. Сочи, че АУАН е подписан от нарушителя
без възражение и такова не е постъпило в предоставения срок. Напротив
представена е Заповед за извършване на
превози за собствена сметка, което обстоятелство е съобразено при налагане на наказанието
и законосъобразно е прието, че превозът е за собствена сметка, поради което се
изисква представяне на заповед на ръководител. Счита, че нарушението не е
маловажен случай, поради това, че не са налице обстоятелства, които да водят до
извод, че обществената опасност е незначителна. Отправено е искане оспореното
решение да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и
моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното:
На
17.06.2020г. служители към РД “АА” Варна, осъществявали пътен контрол над
движението на ППС, извършващи превоз на товари. КПП било устроено в гр. Варна,
на ул. Девня, на около 100 метра преди кръстовището с бул. Република, в посока
към жп – гара Варна. Около 09,35 часа спрели за проверка товарен автомобил категория 2 - „Ивеко“ с рег.№***, управляван
от М.П.М., който извършвал превоз на товари за собствена сметка – земновлажен
бетон. При проверка на документите му, не представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.
Районният
съд е приел, че АУАН и НП са съставени в изискуемите срокове и съответствие с
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е изложил, че не споделя позицията на
жалбоподателя, че е извършил обществен превоз, доколкото от всички събрани в
хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен
начин се установява, че е извършен превоз за собствена сметка. От събраните
доказателства - заявление от 29.06.2020 г.; заповед №6 от 31.05.2020 г.;
товарителница и заявка е направил извод, че на 17.06.2020 г. е бил извършен
превоз за собствена сметка, към който са относими изискванията на Наредба №Н-8
от 27.06.2008 г. Прието е, че конкретизация дали заповедта следва да изхожда от
ЕТ или управляващ ЮЛ или упълномощено от тях лице не представлява съществен
елемент от обвинението, поради което и същата не е била необходима в
обстоятелствените части на АУАН и НП. Кой е конкретния ръководител, както и
съдържанието на конкретната заповед за превоза са установими от
доказателствения материал по делото, тези доказателства изхождат именно от
ръководителя на наказаното лице и Заповед №6 от 31.05.2020 г. му е била връчена
лично, видно от надлежното отбелязване върху нея, поради което тези факти са
били известни на лицето, извършващо превоза. Съдът е намерил, че правилно от
страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив - степента на обществена
опасност на нарушителя се явява завишена, видно от приложената справка за
нарушител/.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Няма спор между страните, че от М.П.М. е извършен
превоз на товар на 17.06.2020 г. и при проверка не е представил заповед
на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.
Съгласно
§1, т.1 от ДР на ЗАвтП, "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство.
Съгласно §1, т. 4а от ДР на
ЗАвтП, "Превоз за собствена сметка"
е: превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
М.П.М. е в трудови
правоотношения с „Темпо 2“ ООД по силата на Трудов договор №121/05.03.2020 г., изпълнява
длъжността шофьор на специализиран тежкотоварен автомобил в отдел бетонов
възел, месторабота – Варна.
При превоз на товар - 2 куб. м влажен бетон е издадена
товарителница серия М №459476/17.06.2020 г., в която е посочено: изпращач „ТБ“,
превозвач „ТБ“, положен е печат от
„Темпо 2“ ООД, получател „бараж“ /не е посочено друго относно получателя/,
разтоварване „Лидъл“, товар „земновлажно“. Налице е и експедиционна бележка от
17.06.2020 г., издадена от „Темпо 2“ ООД.
Съобразно §1, т.30 от
ДР на ЗАП, "Товарителница"
е товарителен запис по смисъла на чл.
371 от Търговския закон /чл. 371, ал.1 от ТЗ - Товародателят може да иска от превозвача
да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на
заповед, чл. 371, ал.2 от ТЗ, Когато е издаден товарителен запис, товарът се
предава на легитимирания приносител на записа/. Наличието на товарителница, не
е задължително да предпоставя, че товара се доставя на трето лице срещу
заплащане. В случая в товарителницата не е посочен получател, за който са
налице доказателства, че срещу заплащане е получил товара. Тя е издадена, за
проследяване на натовареното и доставено количество товар. Това обуславя извод,
че превозът е извършен за собствена сметка. Нормата на чл. 50, ал.1 от ЗАП,
предвижда, че договорът за превоз се установява с товарителница, но това не води
до извод, че при наличие на товарителница винаги е налице договор за превоз.
Поради това, доводът на жалбоподателя, че наличието на товарителница е
доказателства за осъществен обществен
превоз на товари е неоснователно.
Районният съм е
направил изводите си, въз основа на представени товарителница и пътен лист,
това е вписано на стр. 3 от решението, поради което доводът на касатора, че
тези доказателства не са възприети от съда и решението е необосновано е
неоснователен.
На основание чл. 19,
ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни
средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена
сметка". От снимка приложена в административната преписка се установява,
че процесното МПС е нямало поставена такава табела. Липсата на изпълнение на
вменено задължение по чл. 19, ал.1 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. не обосновава липса на извършен
превоз за собствена сметка. Наличието на превоз за собствена сметка се
преценява от релевантните факти предвидени в §1, т. 4а от ДР на ЗАП, като в
случая те са налице.
Касаторът сочи, че
съдът не е изследвал и обсъдил, наличието на лиценз на „Темпо 2“ ООД да
извършва превози. Както беше отбелязано сред фактите, които установяват вида на
превоза за собствена сметка не е наличие на лиценз, поради което такова
изследване не е било необходимо да се извършва при налагане на наказанието от
АНО и в съдебното производство.
Нормата на чл. 18,
т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., въвежда задължение: При
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при
поискване от контролните органи следните документи - заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват
датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът
на движение, както и видът на товара. Жалбоподателят не е оспорил наличието на
издадената Заповед № 6/31.05.2020 г. от управителя на „Темпо 2“ ООД на
основание чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
В заповедта е посочено, че е за периода
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., поради което при извършен превоз на товар на
17.06.2020 г. М.П.М. е следвало да я представи на контролните органи, което той
не е сторил. Също така не са ангажирани доказателства, че превозът попада в
изключенията предвидени в чл. 12б, ал.1, т.1-5 от ЗАвтП, за да се изключи, че е
за собствена сметка.
Нарушението не е
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Превоз на товари в определено
количество и вид, следва да е съобразено със законоустановени изисквания, като
за проследяване спазването им законодателят е предвидил, лицето за чиято сметка
се извършва превоза да издаде заповед, която се представя от водача на МПС. Неспазване
на въведените изисквания е предпоставка да се застраши живота и здравето на
неограничен брой участници в движението, поради което нарушението не е може да
се определи като маловажен случай.
По изложените съображения не са
налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
За
ответника е извършено процесуално представителство от юрисконсулт, чрез
представяне на писмено становище по спора. Претендирано е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което М.П.М., на основание чл. 63,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва да бъде осъден да
заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260270/20.10.2020 г., постановено по
НАХД № 3881/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА М.П.М. ЕГН **********, да заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.