№ 1429
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501959 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 53655/04.08.2022г.,
подадена от П. П. В. срещу решение №2098/27.06.2022г., постановено по гр.д. № 17986/2021г. по
описа на ВРС, в частите, с които П. П. В. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Я. П. В.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. П., считано от подаване на
исковата молба-16.12.2021г. и издръжка за минало време за периода м. март 2021г.м. ноември
2021г. в размер на 2700лв./ 300лв. месечно/. Счита, че решението в посочените части е
необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и при съществени
процесуални нарушения по подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Въззивникът не
оспорва, че дължи издръжка в полза на своето непълнолетно дете и твърди, че е предоставял
такава, включително и в натура, чрез полагане на грижи за детето, заплащал суми за поддържане
на денталното здраве на детето и превеждал суми по сметка на майката за издръжка на детето,
закупил е телефон и предоставил дебитна карта, която се ползва от детето. Счита, че размера на
присъдената издръжка е неоснователно завишен и не съответства на потребностите на детето и
възможностите на родителя да я заплаща в този размер. При определяне на размера на издръжката
не е отчетено, че въззивникът живее с възрастната си майка и се грижи за нея. Излага също, че е
предоставил и поддържал лек автомобил, който майката е ползвала за да води детето на училище и
тренировки, придружавал е детето в пътувания за състезания и е закупувал дрехи и пособия за
тренировки и е покривал разходите за задоволяване на ежедневните нужди на детето в периода
28.06.2021г. – 29.11.2021г. в размер на 540лв. По изложените в жалбата съображения се
претендира отмяна на решението в частите, с които е уважен иска и е определена издръжка за
минало време, за периода м. март 2021г.м. ноември 2021г. в размер на 2700лв. и в размер на 300лв.
,считано от подаване на исковата молба и и отхвърляне на исковете.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна.
Излага, че решението в обжалваните части е правилно и обосновано.
Контролиращата страна ДСП Варна, не са изразили становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решение е образувано по
1
искова молба от Д. И. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу П.
П. В. с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК, за предоставяне упражняването на
родителските парва по отношение на детето Я. П. В. на ищцата, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на детето с бащата; за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 300лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.149 СК за осъждане на ответника
да заплати издръжка в полза на детето за минало време за периода от 01.03.2021г. до 30.11.2021г. в
размер на 2700лв.
С постановеното по делото решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в
размер на 3000лв. месечно за периода от подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021г., с падеж
1-во число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, и издръжка
за минало време за периода м. март 2021г.-м. ноември 2021г. в размер на 2700лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 2700лв., считано от 16.12.2021г. Решението, в частите
относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения на детето с бащата не
е обжалвано.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които са уважени
исковете за присъждане на месечна издръжка в полза на детето за минало време, както и за
периода след предявяване на исковата молба.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че след фактическата раздяла на
родителите, в началото на м. март 2021г., грижите и финансовата издръжка на детето са поети от
нея изцяло. Бащата не е участвал с каквито и до е средства в издръжката на детето. Излага, че тя и
детето живеят в жилище, собственост на родителите на ищцата. Доходът, който майката получава
не е достатъчен за осигуряване на издръжката на детето.
Ответникът е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200лв.
месечно; оспорва по основание и размер иска за издръжка за минало време за периода от
01.03.2021г. до м.11.2021г. с твърдения, че страните са се разделили през м. август 2021г.;
ответникът запазил прекрасни отношения с дъщеря си, като подпомага майката в полагането на
грижи и отглеждането на детето- предоставил е за ползване лек автомобил, заплащал ежедневните
разходи на детето, предоставял на майката суми, преведени по банковата й сметка за издръжката
на детето, ежемесечно след м. април 2021г. е заплащал тренировките на детето по художествена
гимнастика в размер на по 120лв., предоставил е на дъщеря си дебитна карта, като в периода м.
08.2021г. – м.11.2021г. детето е ползвало от нея сума в размер на 400,68лв., закупил е трико и
бухалка на стойност 385,82лв., заплащал дентални услуги, закупил мобилен телефон и
придружавал детето в пътувания за състезания, като заплащал съответните разходи.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че те са родители на детето Я. П. В., р. На 25.04.2009г. През учебната 2021/2022г.
детето е ученичка в шести клас. Към настоящия момент, детето е на 14 години години.
От събраните при първоинстанциононто разглеждане на делото гласни доказателства се
установява, че страните са разделени от м. март 2021г., като след раздялата детето живее с майка
си в гр.Белослав в жилище на баба си и дядо си по майчина линия. Грижи за детето се полагат от
майката, която осигурявала и издръжката му. Свидетелят А., ангажиран от ответника е заявил в
показанията си, че бащата е купувал на детето подаръци, като конкретно посочва, че му е купил
телефон. Всички свидетели посочват, че детето посещава тренировки по балет, както и
допълнителни индивидуални уроци по математика и английски, като за тренировките и уроците се
заплащали такси.
Пред първата инстанция са представени: служебна бележка, издадена то кл. Ръководите на
Я., в която е посочено, че тя участва в училищен проект „Фолклорна експедиция „Аспарухово
2022“ в периода 17.07.2022г. – 23.07.2022г. с цена за престоя-365лв.; амбулаторен лист и лист за
преглед на пациент в спешно отделение, рецепти и касови бонове, от които се установява, че на
08.06.2022г. на Я. е извършен преглед, предписани и са закупени медикаменти за лечение на
2
болезнен обрив по ръцете; касови бонове, квитанции, фактури, установяващи заплащане от страна
на майката на суми за закупуване на медикаменти, дрехи, такси за участие на детето в конкурси и
фестивали, ремонт на компютър, храни в периода м. април-м. май 2022г. на обща стойност около
1000лв.;представени са товарителници, медицински бележки и извлечение от банкова сметка, от
които се установява, че в периода след раздялата на родителите до 22.10.2021г. бащата е закупил
на детето телефон, трико и бухалки и заплащал разходи за ортодонтско лечение общо в размер на
1979лв.
Пред въззивната инстанция са представени квитанции за заплатени от страна на майката
суми за такси за школа по балет в размер на 70лв. месечно и индивидуални уроци по балет в
размер на 175лв. з м. септември и октомври 2022г., както и за закупуване на учебници и учебни
материали в размер на 123лв.
Съгласно представена справка от ТД на НАП Варна, П. В. има два регистрирани трудови
договора в периода 27.01.2021г.-18.04.2022г., като в периода м. 01.2021г.- 29.07.2021г. и 01.2022г.
– 03.2022г. е получавал доход в средномесечен размер от 650лв. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ответникът е работил като таксиметров шофьор, карал и камион,
като за около седмица бил и в Германия.
От справка на ТД на НАП Варна се установява, че Д. П. за периода 16.07.2021г.-
07.09.2021г. е работила по трудово правоотношение с осигурителен доход за м. 07.2021г.-
147,73лв., за м. август 2021г. – 325лв. и -9.2021г. – 105лв., считано от 28.08.2020г. е получавала
доход в размер на около 1200лв.
Пред първата инстанция са представени трудов договор и удостоверение, издадено то
„Пламко Инженеринг“ ООД, от които се установява, че Е.Т.Р. полага труд по трудово
правоотношение и получава възнаграждение в размер на 700лв. месечно, а Пламен Красимиров
Петров е управител и съдружник в дружеството „Пламко инженеринг“ООД, като в периода м.
08.2019г. – м.07.2020г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 7070лв., като
осигуряването е извършено върху минималната за страната работна заплата.
От представените пред настоящата инстанция справки от регистъра на осигурените лица от
НОИ и за актуалното състояние на трудовите договори от НАП се установява, че в периода м.01-
м.07.2021г. и м.01.22г. – м.04.2022г. П. В. е работил по трудово правоотношение в „Демак
логистик“ЕООД, на длъжност шофьор на товарен автомобил и шофьор международни превози
/27.01.2021г. – 29.07.2021г./ с осигурителен доход в размер на 650лв. Видно от издадения болничен
лист №135 за отпуск по болест на П. В. в периода 27.06.2022г.-10.07.2022г., същият продължава да
е в трудови правоотношения със същото дружество „Демак логистик“ЕООД и към м. 07.2022г. От
представеното медицинско удостоверение №630/2022г. и болничния лист се установява, че П. В. е
претърпял ПТП, в резултата на което е получил наранявания, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представени са фискални бонове за заплатени сметки за електроенергия за в периоди през
2021г. и 2022г. за обект на абонат Я. В. П. /майка на ответника/. Не е спорно също, че ответникът
няма задължения за издръжка на други непълнолетни деца.
Не са представени данни, ответникът да е регистиран като безработен в бюро па труда.
От представените пред настоящата инстанция удостоверения се установява, че за периода
м. 10.2021г. – 09.2022г. Д. И. П. е получила трудово възнаграждение в общ размер от 15 391,50лв.
по трудово правоотношение с „Хумана пийпъл Ту Пийпъл България“ЕООД и в размер на 2070лв.
по трудово правоотношение с „Маратон 2018“ЕООД.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба
издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може
да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
3
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на малолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето се
осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен,
работи и получава възнаграждение, като се осигурява върху доход от 650 лв.
В конкретния случай, предвид възрастта на детето /14 години/, както и, че издръжката
следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи,
битови разходи, но също така и за забавления и извънучилищни занимания на детето, с които то да
се развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съставът намира,
че необходимите средства за издръжка на детето са в размер на 500лв. При определяне на размера
на общата издръжка, настоящият състав на съда има предвид възрастта на детето и
обстоятелството, че същото в учебната 2022/2023г. е ученичка в 7 –ми клас и му предстои
преминаване в по-висока степен на обучение. Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че
необходимите средства за покриване на нуждите на детето от храна, облекло, обувки, пътни и др.
обичайни ежедневни нужди, както и за закупуване на учебници и учебни материали, за заплащане
на такси за извънкласни занимания се доближават по размер до този за дете в горен курс на
обучение.
Общата издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 500лв.
месечно, от които майката следва да осигурява издръжка в размер на 200лв., която е и родителят
полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща
разликата в размер на 300лв. При определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът
съобразява, че тя полага преките и непосредствени грижи за детето, купува храна и дрехи на
детето, осигурява дом и заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна възраст, работи и получава доход около минималния за страната,
поради което и предвид обстоятелството, че не дължи издръжка на други непълнолетни лица,
разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на 300лв. месечно в полза на детето Я.. Не
са налице и данни, бащата да е с влошено здравословно състояние, което да намалява
трудоспособността му и препятства или ограничава възможността му да полага труд и получава
доходи. Представеното медицинско удостоверение и болничен лист не сочат, че здравословното
състояние на П. В. е трайно влошено и налага лечение, изискващо значителни разходи или
ползване на отпуск по болест за продължително време. Ирелевантни, предвид безусловността на
задължението на родителите да издържат децата си са обстоятелствата, че ответникът оказва
финансова помощ на своята майка и брат. Издръжка в посочения размер е дължима, считано от
датата на исковата молба – 16.12.2021г.
Доколкото по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
началото на м. март 2021г. и не са ангажирани доказателства, че в издръжката на детето за периода
м. март 2021г. – м. ноември 2021г. –е участвал и бащата, като е давал средства за закупуване на
храна, дрехи, учебници, учебни пособия или заплащане на битови разходи, съдът приема че в този
период издръжката е поета изцяло от майката, която е полагала и основните грижи за него.
Закупуването еднократно и предоставянето на детето на вещи и подаръци, като телефонен апарат,
спортно облекло, уред или инцидентно плащане на суми за медицинска или дентална консултация
или манипулация, не представлява изпълнение на задължението за даване на издръжка. Предвид
изложеното искът за заплащане на издръжка за посочения период е основателен.
От доказателствата, се не установява, ответникът да е заплащал издръжка за детето за
периода след 01.03.2021г., поради което иска с правно основание чл.149 СК е основателен за
периода от 01.03.2021г. до 16.12.2021г. Издръжката за посочения период се дължи в размер на
300лв. месечно, или общо за периода -2700лв.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са уважени исковете с правно
основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на П. П. В. да заплаща издръжка в полза на детето Я. в
размер на 300лв., считано от 16.12.2021г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване и с правно основание чл.149 СК за сумата от 2700лв. за периода месец март 2021г.
месец ноември 2021г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените
4
пред настоящата инстанция разноски, доказани в размер на 300лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2098/27.06.2022г., постановено по гр.д. № 17986/2021г. по
описа на ВРС, в частите, с които П. П. В. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето
Я. П. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. П., считано от
подаване на исковата молба-16.12.2021г. в размер на 300лв. и издръжка за минало време за периода
м. март 2021г.м. ноември 2021г. в размер на 2700лв./ 300лв. месечно/ на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА П. П. В., ЕГН ********** да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски ,на основание чл.78 ГПК.
Решението в останалите части не е обжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5