№ 864
гр. Плевен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430102691 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството по делото е образувано по молба на ЮЛ. АС. АНГ. с
ЕГН **********, с която се претендира закрила от домашно насилие,
упражнено от П. В. М. с ЕГН **********, с когото молителката живее на
съпружески начала.
Излагат се фактически твърдения за упражнявано от ответника
системно домашно насилие след употреба на алкохол, изразяващо се в
употреба на физическа сила, гонене на молителката от дома им, а също
психическо насилие.
Твърди се, че последния акт на домашно насилие бил извършен около
две седмици преди завеждане на молбата.
Претендира се издаване на заповед, с която да се предостави закрила
на молителката.
Ответникът П.В. не е депозирал писмен отговор по молбата в
предоставения му срок, не се явява в открито съдебно заседание, за което е
редовно призован и не изразява становище.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
От приложената справка от НБД е видно, че ответника П.М. е с
регистриран настоящ и постоянен адрес като сочения такъв за молителката
Ю.А., което може да обуслови извод, че живеят във фактическо съпружеско
съжителство.
За установяване на твърдените в молбата факти е представена
единствено от молителката като доказателство подписана от нея декларация.
Със същата е декларирано, че ответника системно я биел и тормозел и я
изгонил на улицата. Декларирала е също така, че ответника заплашвал и
нейните майка, брат и син. При това не е изложено никакво описание на
обстоятелствата на извършване и дата/дати, когато е било сторено.
Не са ангажирани други доказателства, в това число и в проведеното
съдебно заседание.
От изисканата служебно справка за съдимост на ответника се
установява, че е осъждан многократно за престъпления против собствеността,
престъпления по транспорта, против реда и общественото спокойствие.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Молбата е депозирана от лице и се търси защита за лице, попадащо в
законоустановения кръг по чл.3, т.2 от ЗЗДН. Съдът приема, че е подадена и в
преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН, доколкото в молбата се твърди, че
последния акт на насилие бил осъществен две седмици преди депозирането й.
При тези обстоятелства, съдът приема молбата за допустима.
Съгласно чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище.
В настоящото производство подлежи на изследване въпроса дали са
налице доказателства за упражнено насилие спрямо молителката Ю.А. от
страна на ответника П.М. в преклузивния едномесечен срок преди завеждане
2
на молбата.
За установяване на факта на упражнено насилие е представена
декларация от молителката Ю.А. с посоченото по-горе съдържание –
декларативно изявление единствено за извършван системен тормоз и бой, но
липсва деклариране на дата или период, през който е извършено
деянието/деянията на ответника.
За да бъде достатъчно основание за издаване на заповед за закрила,
декларацията трябва да съдържа изложени конкретни факти за упражнено
насилие – на коя дата какви конкретни действия е извършило лицето, като на
основание декларираните обстоятелства следва да бъде извършена преценка
дали действията представляват домашно насилие по смисъла на закона и в коя
от формите на проявление - физическо или психическо. В случая, дори да се
приеме, че има описание на едно конкретно действие – нанасяне на побой, не
е посочена в декларацията датата, на която е осъществено това деяние.
Следва да се посочи, че самите твърдения, изложени в първоначалната
молба и в съдебно заседание не могат да бъдат приети като доказателство, т.к.
не са допустими такива според Закона, а са само фактически твърдения на
една от страните. В производството по делото твърденията на молителите
подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства.
Декларацията е допустимо доказателство, но както се посочи, тя ще е
достатъчно такова сама по себе си, единствено, ако съдържа деклариране на
всички обстоятелства, позволяващи да се приеме за доказано кой, на коя дата
какви конкретно действия е извършил и съответно така установените
действия вече да могат да се квалифицират като домашно насилие.
В производството по реда на ЗЗДН се изследват твърдения за актове на
домашно насилие, които винаги са конкретни – случили се на определена дата
или поне период /която трябва да е в срок до един месец преди датата на
депозиране на молбата/ и изразили се в конкретни действия и именно те
подлежат на доказване. От приложената по делото декларация не може да се
направи извод за деяние на ответника, осъществено на определена конкретна
дата, а в хода на делото молителката не ангажира никакви други
доказателства. Поради това и не може да се приеме за доказано, че той е имал
твърдяното в молбата поведение за нанасяне на побой и изгонване на
молителката от общо обитаваното жилище.
3
За разлика от издаването на заповед за незабавна защита при
депозиране на молбата, когато могат да бъдат съобразени и единствено
твърденията на молителя, при постановяване на крайния съдебен акт от
значение са събраните в хода на производството по делото доказателства,
каквито в случая няма ангажирани за установяване на извършено насилие.
Предвид изложеното съдът намира, че отправеното искане за налагане
спрямо ответника на мерки за защита по реда на ЗЗДН се явява неоснователно
и недоказано и следва да се отхвърли като такова.
Предвид изхода на производството и на основание чл.11, ал.3 от
ЗЗСДН молителката Ю.А. дължи по сметка на ПлРС държавна такса в размер
на 25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЮЛ. АС. АНГ. с ЕГН ********** за
постановяване мерки за защита по чл.5 ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие срещу П. В. М. с ЕГН **********, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН ЮЛ. АС. АНГ. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25
лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4