ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260145/12.11.2020г.
гр. Варна, 12.11.2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 433/20г., намира следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от „Тома строй“ ЕООД (в
несъстоятелност), гр. Плевен, представлявано от синдика Д. Ш., насочена срещу
решение № 260141/17.07.20г. по гр.д. № 2242/19г. на ВОС, с което са били отхвърлени
предявените от въззивника обективно кумулативно съединени и в условията на
евентуалност искове за осъждане на „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр.Варна, да заплати
на ищеца, както следва:
·
сумата от
99 071.47 лева представляваща обезщетение за ползите от които е лишен
ищеца вследствие на осъщественото от ответника „Овърсийз-Хоризонт“ АД без
правно основание ползване на собствения на ищеца имот – Ресторант на две нива,
находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“, № 7-9 на партерен и
сутерен етаж на сградата с площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на
сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части
от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 20,72%
ид.части от дворното място, съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ от 753
кв.м., заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на
сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27%
ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и
0,72% ид.части от дворното място описано по-горе, определено като средномесечен
пазарен наем за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД;
·
сумата от
405 456.66 лева, представляваща общ размер на неправомерно получени от
„Овърсийз-Хоризонт“ АД наеми по сключен със „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД договор
за наем от 28.09.2016г. за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. за описания
по-горе недвижим имот, които са дължими на собственика на имота граждански
плодове от вещта, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, на основание чл.93 от ЗС;
·
евентуално
на горното - сумата от 405 456.66 лева, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, формирана като средномесечния наем за периода
от 01.10.2016г. до 17.03.2019г., поради това, че ищецът е бил лишен от
ползването на собствения си описан по-горе недвижим имот, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
05.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД;
и ищецът е бил осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Варна сумата от
20 181.13 лв., представляваща дължима държавна такса, на основание чл.620,
ал.5 от ТЗ.
В
жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, поради което се
отправя искане същото да бъде обезсилено, евентуално – отменено и предявените
искове да бъдат уважени изцяло. Счита се, че първоинстанционният съд не е
компетентен в рамките на исковото производство да пререшава въпрос, който е
решен с влязло в сила решение относно допустимостта на подадената от длъжника
„Интербетон“ ЕООД жалба срещу издаденото по изпълнителното дело Постановление
за възлагане на имота. Противното би означавало създаване на условия за
различна преценка относно момента на влизането в сила на Постановлението за
възлагане, който момент съобразно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК определя и
настъпването на вещно-транслативния ефект относно правото на собственост върху
продадения на публичната продан недвижим имот. Поради това и с оглед правната
сигурност следва да се приеме, че денят, в който влиза в сила Постановлението
за възлагане се определя от съда, който е компетентен да разглежда жалбата
срещу законосъобразността на постановлението за възлагане, подадена по реда на
чл. 435 от ГПК. Не се споделят съображенията на първоинстанционния съд,
основани на мотивите на т. 3 от ТР № 7/31.07.17г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
същите нямат отношение към поставения правен въпрос, а освен това именно т. 3 е
била подписана с много особени мнения от съдии от ВКС. Оспорват се изводите на
съда и относно това, че настоящият ответник не е участвал в производството по
в.гр.д. № 2959/19г. на СГС и поради това не е обвързан от постановеното по
същото дело решение. В тази връзка се сочи, че в това дело е участвал
взискателят по изпълнението, който е взел становище по подадената от
„Интербетон“ ЕООД жалба срещу Постановлението за възлагане. След като купувачът
на имота по публичната продан (какъвто се явява настоящият ответник) е обвързан
от евентуалната отмяна на Постановление за възлагане, той следва да бъде
обвързан и от решението, с което последното е потвърдено, вкл. и относно извода
за допустимостта на подадената срещу него жалба. Евентуални възражения на
ответника против взискателя по изпълнението за лошо водене на процеса по
посоченото дело на СГС следва да се отправят към самия взискател. Оспорват се
по същество и изложените от първоинстанционния съд съображения по процесуалния въпрос
относно надлежното връчване от ЧСИ на Постановлението за възлагане на длъжника
„Интербетон“ ЕООД чрез физическото лице Тони Чакъров, за който е установено, че
не е бил служител на дружеството на длъжника по изпълнението – евентуалното
узнаване от длъжника на факта за издадено Постановление за възлагане не е
равнозначно на съобщаването му, каквото е изискването на чл. 436, ал. 1, изр. 1
от ГПК за разлика от чл. 436, ал. 1, изр. 2 от ГПК, която е приложима за
третите за изпълнението лица. Оспорват се и мотивите, изложени в обжалваното
решение, че ответникът е бил добросъвестен владелец на имота, тъй като се
поддържа, че невлязлото в сила Постановление за възлагане не поражда
вещно-транслативен ефект и поради това е „негодно“ правно основание по см. на чл.
70 от ЗС. В цитираната норма са очертани само две възможни хипотези на
опороченост на правното основание, при които владелецънт се счита за
добросъвестен – когато праводателят му не е бил собственик или когато
предписаната от закона форма не е била спазена. Всеки друг порок (например
невлизането в сила на постановлението за възлагане) следователно не води до
добросъвестност на владението.
В
подкрепа на поддържаната от въззивника теза, че моментът на влизането в сила на
Постановлението за възлагане се определя от съдебния акт на съда, осъществяващ
контрол за законосъобразността на това действие на съдебния изпълнител по реда
на чл. 435 от ГПК, се сочат определяния на съда по несъстоятелността на
ищцовото дружество, който е възприел именно тази позиция. В тази връзка е
отправено искане да се приемат като доказателства по делото на определение №
959/04.11.19г. по т.д № 105/16г. на ОС-Плевен и определение № 951/31.10.19г. по
същото дело.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр.Варна, подадена чрез адв. В. Г. ***, с който същата
е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е допустимо
и правилно. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е пререшавал въпроса относно
законосъобразността на Постановлението за възлагане, който е бил решен с
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 2959/19г. на СГС. Исковият съд обаче е
направил допустимата преценка относно факти и обстоятелства, свързани с
твърденията на страните относно надлежното връчване на съобщението за
изготвеното Постановление за възлагане, което определя и момента на влизането
му в сила. Обратното би означавало, че произнасянето на съда относно
допустимостта на жалбата по чл. 435 от ГПК е равносилно на произнасяне по
правото на собственост върху имота, което не е вярно, тъй като споровете за
материални права не могат да се разрешават в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител. В тази връзка не се споделя изразеното от
въззивника, че подаването на възражение от взискателя по изпълнителното дело
обвързва и купувача на публичната продан с констатациите на съда относно
допустимостта на жалбата на длъжника. Купувачът е обвързан единствено от
решението на съда относно законосъобразността на Постановлението за възлагане.
Но дори и твърдените от въззивника пороци на решението на първоинстанционния
съд в тази насока да са налице, то решението не би било недопустимо, а
неправилно. Поддържа, че Постановлението за възлагане е било потвърдено и при
обжалването му от страна на самия ищец по настоящото дело, а преценката относно
момента на влизането му в сила е била извършена от ЧСИ. Въз основа на тази
преценка Постановлението за възлагане е било вписано в СВ на 21.01.16г., от
който момент то е противопоставимо спрямо всички, вкл. и спрямо ищеца, а въз
основа на вписаното постановление ответникът е бил въведен във владение на
имота на 25.03.16г. При тази фактическа обстановка ответното дружество не може
да отговаря за неоснователно обогатяване или за връщане на плодовете от имота,
защото се явява добросъвестен владелец. За да е негодно като придобивно
основание, Постановлението за възлагане следва да е било отменено като
незаконосъобразно или обявено за нищожно. Дори и да се приеме, че същото е
влязло в сила по-късно спрямо приетата от ЧСИ дата 17.11.15г., то към момента
на подаване на исковата молба ответникът е собственик на имота. Налице е
оборимата презумпция за добросъвестността по см. на чл. 70, ал. 2 от ЗС,
относима към момента на установяване на владението, поради което и наведените
твърдения за ненадлежно връчване на Постановлението за възлагане и то на друг
длъжник в изпълнителното дело, не водят до извод за незаконосъобразност на
акта, с който ответникът е придобил собствеността. Ако въззивникът твърди
настъпила вреда от действията на съдебния изпълнител, то тези претенции следва
да се насочат към последния, а не към ответното дружество. Претендира се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като допустимо и правилно, ведно
с присъждане на разноските в настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.
Искането за приемане като доказателства пред въззивната инстанция на определенията, постановени от съда по несъстоятелността на въззивното дружество са неоснователни, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящия спор.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), гр. Плевен за приемане като доказателства по делото на определение № 959/04.11.19г. и определение № 951/31.10.19г. и двете, постановени по т.д № 105/16г. на ОС-Плевен.
Насрочва делото в открито с.з. на 16.12.20г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: