Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 123 Година 04.02.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.В. ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря:
С. Х.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2892 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от А.Н.А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, чрез процесуален представител адв. В.А., с адрес *** срещу решение №
149/23.09.2021г., постановено по н.а.х.д. № 607/2021г. по описа на Районен съд Несебър. Счита решението за неправилно. Изразява становище за несъставоменост на
извършеното деяние, както и за наличие на предпоставки за прилагане института
на маловажност. Иска
се отмяна на съдебното решение.
Ответникът – Районно
управление Несебър към ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Несебър е потвърдил
наказателно постановление № 21-0304-000863 от 29.07.2021г., издадено от началник Сектор към ОД
МВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.А. на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът не е установил съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на
НП. Преценил е,
че от събраните по делото доказателства се установява, че А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а концентрацията на алкохол е
установена по надлежен ред, чрез годно техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ № 0189. Изложени са мотиви, че соченото
от наказаното лице обстоятелство, а именно че е управлявал МПС поради
полицейско разпореждане, по никакъв начин не може да се отрази на отговорността
му и не може да се възприеме като извинителна причина. Прието е, че деецът е
имал възможност да откаже да изпълни това разпореждане, доколкото изпълнявайки го
осъществява очевидно за него нарушение. Относно размера на наложените наказания,
съдът е приел, че същите са правилно определени по вид и размер, след
приложение на относимата санкционна норма.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него
мотиви се споделят и от настоящия касационен състав.
На А.А., в качеството му на водач на МПС, е съставен АУАН и издадено наказателно
постановление за това, че на 25.07.2021г., около 21:33 часа, в гр.Несебър, на
ул. Без име – Сл.Бряг, главна алея, до хотел Карлово в посока гр.Свети Влас,
управлява лек автомобил „Ауди А3 Спортбек“, с рег.№ СВ4362КХ, след употреба на
алкохол, констатирано с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с №0189, отчел 0,53
промила алкохол. Водачът е запознат с показанието на техническото средство и му
е издаден талон за медицинско изследване № 081386. Той не се е явил в
определения му срок за вземане на кръвна проба за анализ.
Правилно
първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление относно
установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая касаторът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните стойности по
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която концентрация е установена по предвидения от
законодателя ред, като правилно са му наложени по вид и размер наказания
предвидените в приложимата санкционна норма.
При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от
тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата,
касаещи административното нарушение, както и фактическите основания за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
Неоснователно е
възражението, поддържано и пред настоящата инстанция, че неправомерното
действие (управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда) е в изпълнение на полицейско нареждане. Настоящия съдебен състав, напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд, че посоченото полицейско
разпореждане не може да се приеме като извинителна причина лицето да управлява
лекия автомобил, след като е употребило алкохол. В случая, доколкото употребата
на алкохол е установена на място различно от това на което е дадено
полицейското разпореждане, полицейският орган няма как да е знаел, че лицето е
употребило алкохол. Същевременно, касатора е бил наясно с това обстоятелство поради
което е следвало да уведоми полицейския орган и да откаже да изпълни
разпореждането или да поиска да му се предостави повече време, през което да
ангажира лице, неупотребило алкохол и притежаващо съответното свидетелство за
управление на МПС, да премести автомобила от мястото където е бил неправомерно
паркиран. Като не е сторил това и знаейки, че е употребил алкохол, изпълнението
на полицейското разпореждане представлява очевидно за касатора административно
нарушение и не са налице основания по чл.25 от ЗАНН, за отпадане на неговата
административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е и
искането на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно посочената норма,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от
съответния вид. Напротив, в случая се касае за управление на МПС след употреба
на алкохол, установено по несъмнен начин, засягащо обществени отношения за безопасността
на движението по пътищата, както и застрашаващо живота и здравето на
участниците в него, поради което не са налице основанията за приложение на
чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението, като маловажен случай.
В допълнение на
изложеното следва да се има в предвид и нормата на чл.29 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021г., съгласно която разпоредбата на чл.28 не се прилага
за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове
транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози, както е в настоящия случай. Съответно в нормата на чл.189з от ЗДвП, в
сила от 23.12.2021г., е предвидено, че за нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
С оглед изложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/23.09.2021г., постановено по н.а.х.д. № 607/2021г.
по описа на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.