№ 233
гр. Дупница, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Д. Р.,
с ЕГН **********, от с. ***, община ***, област гр. ***, против НП № 7663/20.04.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
3-то от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00
(седемстотин и петдесет) лева за нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3-то от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл.8, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1,
т. 1, предл. 1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП, като счита, че
при издаване на НП са допуснати нарушения при прилагането на материалноправния и
процесуално правния закон.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява от процесуалния му
представител, поради служебна ангажираност. Същият е представил писмено становище.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. ***. Оспорва
жалбата. Пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Не претендира деловодни
разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 22.03.2022 г., около 16:25 ч. на АМ „Струма“, км 53+800, дясно на 5 км, преди
разклон за гр. Бобов дол, в посока на движение гр. София -гр. Благоевград, Б. Д. Р., е
управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ПППС с 5 оси –МПС, с две оси
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, и полуремарке с три оси, с рег. № ***, водачът като
в момента на проверката е установено, че извършва превоз на въглища, без разрешение за
дейността в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), съгласно
изискванията на чл. с чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1-во
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за
измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-КR № 118844 и ролетка №
1302/18/5м, е констатирано следното:
1. При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата на натоварването на ос на
тройна ос на полуремаркето е 27.065 т, при максимално допустимо натоварване оста 24 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.065 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла
на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във
вр. с чл.8, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава
нормите , установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
регламентирани в раздел II от Наредбата.
В АУАН е посочено, че е нарушена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ от Закона за
пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата АУАН е предявен и връчена на
нарушителя срещу подпис. Същият е посочил в графата за обяснения и възражения, че има
възражения. Такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО е възприел в атакуваното НП същата фактическа обстановка, но е квалифицирал
деянието, че е нарушена нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то от ЗдвП във вр. с чл. 8,
ал. 2 3 ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Мотивирал се е, че е неприложима
разпоредбата на чл. 28 (изм.) от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП- АУАН,
както и от гласните доказателства – показанията на св. А. и К..
По преписката са приложени: кантарен билет за измерването № 2017/22.03.22 г. от
2
16:25 ч; удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603,
издадено от „Либра инженеринг“ ООД съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за измерванията на
везни с неавтоматично действие тип DFW, със срок на валидност до 20.07.2013 г.; заявление
№ АУ000029-3-19069/16.04.2021 г. за последваща проверка на ел. везна модел DFW-КR №
118844, преминала на проверка на същата дата- 16.04.2021 г.; декларация за съответствие на
джобни ролетки
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му, прави следните правни изводи:
Видно е, че и в съставения акт за нарушение е посочена като нарушена правна норма
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, а в издаденото впоследствие наказателно постановление
като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.139, ал.1, т. 2 от ЗДвП, съгласно
която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва,
и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива
размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт.
Задължението по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, описано в АУН, обаче касае
ползването на пътя единствено за целите на специалното му ползване по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на закона. Съответно забраната се отнася до случай, когато единствено за целите на
това специално ползване в обхвата на пътя се движат извънгабаритни и тежки ППС. Според
разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“ е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно
ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.“
Внимателният анализ на нормата сочи, че специалното ползване не е самото движение по
пътя, а използването му или за превозване на тежки/извънгабаритни товари или ползването,
употребата му за определени конкретни дейности, които не представляват във функционален
аспект превоз. Логиката на закона е, че именно това превозване прави съответното ППС
тежко или извънгабаритно. Т. е. движението по пътя, което има предвид нормата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“ касае не движение на ППС, което е извънгабаритно или тежко по
смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата, а превозването от страна на ППС на тежък или
извънгабаритен товар, което превозване води до превръщането на превозващото такъв товар
ППС в извънгабаритно.
И в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е описано
3
по следния начин: при допустимо максимално натоварване на моторното превозно средство
(подробно описано чрез индивидуализиращите си белези) с две оси и полуремарке с три оси
при максимално допустимо натоварване на оста 24 т съгласно чл. 7, ал. 1 , т. 3, б. „б“ от
Наредбата, като в момента на проверката, видно измереното разстояние на осите
натоварването е 27 065 кг. (претоварване с 3 065 кг). При така направеното изписване
на нарушението в АУАН и в НП, не е посочен основен елемент от състава на нарушението,
вменено на Р.. Съвкупността от признаци, посредством които нормите от специален закон
очертават отделните видове нарушения, съставлява състава на нарушението. Конкретният
състав на санкционната норма на чл.177, ал.3 от ЗДвП гласи : „Който управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва
установения за това ред, се наказва с глоба”. Съобразно своята формулировка и функция,
тази норма има т.нар. „бланкетен състав”, при който признаците, дадени в
административнонаказателната норма, се допълват и специфицират чрез признаци, указани
в друг нормативен акт, в случая Наредба №11/2001 год. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, в която изчерпателно и конкретно са определени
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и
техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата, които не
представляват опасност за участниците в движението, и условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Това
свързване на бланкетната административнонаказателна норма с визираните в
нея разпоредби на друг нормативен акт налага извод, че спецификата на признаците на
състава, обхванати в рамките на общо формулирания бланкетен състав следва да се
съобразят не само с признаците на състава на посочената като нарушена, респ.
санкционна норма, но и с признаците, съдържащи се във визирания от последната друг акт.
В случая признаците на състава на нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, се допълват с
признаците на нормите на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” и чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В последния случай,
за да е съставомерно деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е
необходимо освен движещото се по път, отворен за обществено ползване МПС да е с две
оси с полуремарке с три и повече оси , да е с маса 40 t, същото да е натоварено с по-голям от
допустимия товар, като движението на това МПС следва да се извършва без разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (арг.: чл.8, ал.2 от Наредбата).
В издаденото НП не е посочена разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредбата.
Освен това не става ясно мястото на извършване на нарушението, тъй като е описано,
че водача управлява ППС в посока гр. София – гр. Благоевград, като не е посочено „от“
„до“, като тези два града се намират в две различни посоки.
Посочването на две различни норми, които е нарушил жалбоподателя, в двата
административни акта- АУАН и НП, както и непълното описание на нарушените правни
4
норми, въпреки прецизирането на правната квалификация в НП, от страна на АНО, и не на
последно място непълното и неточно описание на мястото на извършване на нарушението,
е довело до допускането на съществено процесуално нарушение, тъй като с АУАН се
инициира административнонаказателното производство, тъй като има присъща обвинителна
функция, като това е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, тъй като
същият не може да разбере в какво точно е обвинен и да реализира правото се на защита в
пълен обем.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК се дължат деловодни разноски и с
оглед изхода на делото, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Дупнишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7663/20.04.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при „Агенция пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на Б. Д. Р., с ЕГН **********, от с. ***, община ***, област
гр. ***, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева за
нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във
вр. с чл.8, ал. 2, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Б. Д. Р., с ЕГН **********,
от с. ***, община ***, област гр. ***, сума в размер на 300.00 (триста) лв. представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, по реда на АПК, пред
Кюстендилски административен съд, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5