№ 29041
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110105488 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове по
чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за собственост и предаване владение
върху тераса, която се твърди да е разрушена от ответника, за възстановяване на
съществуващата тераса, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което се твърди, че ищците са лишени от ползването на собствения си обект –
прилежаща тераса към апартамент.
Във връзка с връчването на исковата молба и при последваща проверка за
нейната допустимост, съдът намира така предявените искове за недопустими.
Съображенията за това са следните:
В случая се иска установяване право на собственост и защитата му върху
прилежаща част към самостоятелен обект – тераса, която към датата на
предявяване на исковете не съществува – разрушена е по твърдения на ищците,
както и заплащане на обезщетение за времето, през което ищците са били лишени
от ползването й.
Според практика на ВКС иск за собственост, предявен за несъществуваща
вещ или за несъществуваща реална част от вещ е недопустим, тъй като на защита
по исков ред подлежат само спорни субективни материални права, но не и бъдещи
права, които биха могли да възникнат. Обект на правото на собственост е дадена
вещ и с погиването й правото на собственост се погасява, съответно – до
възникването й право на собственост не възниква, тъй като субективно материално
право без обект (предмет) не може да има. Според ВКС такъв иск е недопустим,
какъвто е настоящия случай.
1
Както бе посочено по-горепредвмет на всички предявени по делото искове е
защита на право на собственост, както и заплащане обезщетение за лишаване от
ползване върху вещ, която към датата на подаване на исковата молба не
съществува.
Несъществуването на обекта на правото на собственост обосновава липса на
правен интерес от установяване на това право, съответно такъв иск е недопустим.
В Съдебно решение № 408 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 52/2009 г., I г. о., ГК
съдът взема предвид, че правото на собственост се определя като абсолютно
вещно право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали да се
въздържат от каквито и да е действия върху вещта. Независимо от това как точно
ще се дефинира правото на собственост, то винаги се свързва с конкретна вещ.
Затова предмет на иска за собственост може да бъде само вещ, която съществува
към момента на предявяване на исковата молба.
Със същото решение е прието, че е недопустимо в производство по чл. 108 от ЗС
да бъде признавано правото на собственост върху вещ, която не съществува и да
бъде осъден ответникът да предаде владението върху тази несъществуваща вещ.
Подобно разрешение е възприето и в Определение № 62 от 18.03.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 321/2020 г., II г. о., ГК, с което се приема, че когато предмет на
предявения иск са сгради, погинали в хода на процеса /унищожени от ответника/,
то предметът на спорното право по иск за собственост се погасява.
В практиката си ВКС се е произнасял и относно недопустимостта на искове
за собственост към минал момент върху вещ, която вече не съществува / така ч. гр.
д. № 216/2014 г., ВКС, I г. о., ГК/. В Определение № 64 от 10.02.2014 г. по делото се
приема, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато
има интерес от това. Ищецът има правен интерес от установяване на правото си на
собственост, тогава когато спорното материално право съществува и е налице.
Искът за собственост е винаги вещен, а това предполага наличието на обект/вещ,
която реално съществува, а не е погинала. Липсва обаче правен интерес ищецът да
установява, че вещта е съществувала в миналото и му е принадлежала. Ако фактът
на съществуване на едно право или правоотношение в миналото има значение за
други отношения, които са налице в настоящия момент, то страната разполага с
възможност да се защити като предяви спорните съществуващи права, но не и да
претендира в самостоятелно исково производство установяването на права върху
обекти, които не съществуват към момента на предявяване на иска. Какъвто и
2
интерес да посочи ищцата, той няма да е правен интерес по смисъла на закона /чл.
124, ал. 1 от ГПК./. Случаите, в които законът предполага установяване правото на
собственост към минал момент, са лимитативно посочени в закона и те са чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Във всички останали случаи
несъществуването на вещта или обекта на правото на собственост обосновава
липса на правен интерес от установяване на това правоотношение, респ. неговата
защита по чл.109 от ЗС.
В случая, с разрушаването на процесната тераса, тя като вещ е погинала и
съответно се е погасило правото на иск за защита на собствеността върху нея.
Ищците разполагат само с обезщетителна претенция по чл.45 от ЗЗД, в която би
следвало да установяват правото си на собственост върху процесния обект.
По същите съображения и доколкото липсва обект на правото на
собственост, предявените искове по чл.59 от ЗЗД също се явяват недопустими.
Евентуално нанесените вреди биха могли да бъдат репарирани в производство по
чл.45 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за
недопустими, което налага прекратяване на производството по делото.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5488 от 2024 г. по описа на СРС,
124 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3