ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18641
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110176956 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „............., ЕИК: ............ с адрес: гр. С. -
представлявано от Т. И. В., в качеството на управител, чрез пълномощника си
главен юрисконсулт М. М., срещу К. Л. М., ЕГН: ********** ,с настоящ и
постоянен адрес: гр. С. , с правно основание: чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. , за сумите: 8 966,95 лева - главница, ведно със
законна лихва за периода от 07.02.2013 г. до изплащане на вземането;3708,21
лева - договорна лихва от 17.05.2008 г. до 22.01.2013 г.; 665,86 лева -
наказателна лихва за периода от 15.08.2010 г. до 22.01.2013 г.
Срокът за отговор на искова молба е изтекъл.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
1. В исковата молба се твърди, че на 18.01.2016 г. се е сключил Договор
за продажба на вземания (цесия) между „........./в качеството на цедент/ и
„........... /в качеството на цесионер/, по силата на който цедентът е прехвърлил
на ищеца необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към
договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента
с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията на
„.......... към К. Л. М.. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „
..............., „.............. е изпратило от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя К. Л. М. на посочения от
него в сключения договор за кредит адрес. Евентуално, счита, че длъжника е
уведомен за цесията с исковата молба.
Сочи, че с Разпореждане №20132638 от 2024 г. са дадени указания по
ч.гр.д. № 4930/2013., 78 състав по описа на СРС да бъде предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК по отношение на длъжника К. Л.
М..
1
Излага, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително дело № 324/2013
г. по описа на ЧСИ М. К. К., per. № 788 при КЧСИ. По данни от делото
установения постоянен адрес на К. Л. М. е посетен три пъти от призовкар на
съдебния изпълнител.
Аргументира се че изменението на чл. 415, ал. 1 от ГПК, с което се
предвиди заповедния съд да дава указания за установителен иск (УИ) по чл.
422 ГПК не само в случаите на подадено възражение по чл. 414 ГПК, но и
когато ЗНИ е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, е в
сила от 26/10/2017 (обн. ДВ, бр. 86/2017). Така, ако връчването в конкретния
случай се е реализирало по реда на чл. 47 от ГПК преди тази дата, то
заповедният съд не следва да дава указания за УИ, т.к. ЗНИ вече е влязла в
сила, а депозираното едва през 2024 г. възражение на основание чл. 414 от
ГПК се явява просрочено.
Твърди, че след прекратяване на изпълнително дело № 324/2013 г. е
образувано ново изпълнително дело № 431/2017 г. по описа на ЧСИ М. К. К.,
per. № 788 при КЧСИ. Връчване на ПДИ по новообразуваното изпълнително
дело не обуславя допустимост на възражението по издадената заповед за
изпълнение, предвид, че същата е влязла в законна сила и се е преклудирала
възможността за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Сочи, че е налице е недопустимост на възражението по издадената
заповед за изпълнение, предвид, че същата е влязла в законна сила и
възможността за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК се е
преклудирала.
По съществото на спора, твърди, че на основание чл. 15 от Договора
изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните. Поради неплащане от страна на длъжника, кредитът е направен
предсрочно изискуем. Това обстоятелство е настъпило преди издаването на ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е предвидено,че
предсрочната изискуемост предполга изявление от страна на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми и че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В случая, това
тълкуване няма как да се прилага към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост и същата е налице без да е необходимо изрично уведомяване на
длъжника.
Сочи, че действащият към момента на сключване на договора ЗАКОН
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, в сила от 01.10.2006 г. и отм. 5.03.2010 г.,
не предвижда към договора за кредит задължително да се прилагат общи
условия.
Излага, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по молба на „......... е образувано първоначално
изпълнително дело № 324/2013 г. по опис на ЧСИ М. К. К., per. № 788 при
2
КЧСИ. Счита,че още по това дело заповедта за изпълнение е влязла в сила. В
случай, че съдът не възприеме тази теза, тъй като заявлението по чл. 417 ГПК
е подадено на 07.02.2013 г.; то на основание чл. 116, буква б) от ЗЗД от
въпросната дата погасителната давност относно вземането е прекъсната, а
съгласно чл. 115, ал. 1, буква ж) от ЗЗД е спряла да тече. В конкретния случай
давността не е изтекла и поради обстоятелството, че е образувано ИД №
431/2017 г. по описа на ЧСИ М. К. К., per. № 788 при КЧСИ, по което е
поискано прилагането на конкретни изпълнителни способи спрямо
насрещната страна.
Твърди, че на 12.12.2024 г. с длъжницата е сключено споразумение за
разсрочване на парично задължение. Съгласно чл. 4 от споразумението,
длъжницата признава задължението по основание и размер.
Ищецът моли съдът да прекрати производството, като образувано
поради преклудирано възражение, евентуално - да постанови решение с което
да признае за установено по отношение на ищеца, че К. Л. М., с ЕГН
**********, дължи на .........” , ЕИК ............., паричните суми, за които са
издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по ЧГД
4930/2013 г. по описа на СРС, както следва: 8 966,95 лева - главница, ведно
със законна лихва за периода от 07.02.2013 г. до изплащане на
вземането;3708,21 лева - договорна лихва от 17.05.2008 г. до 22.01.2013
г.;665,86 лева - наказателна лихва за периода от 15.08.2010 г. до 22.01.2013 г.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба. Във възражението по чл.
414 ГПК е направено възражение за погасяване на задължението по давност.
Съдът намира за безспорни следните обстоятелства:
На 17.04.2008 г. между „.............. като кредитор и К. Л. М. като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL388389.
Съгласно договора банката предоставя кредит в размер на 10 000 лева
/десет хиляди лева/. Средствата по кредита са предоставени и отчетени по
банкова разплащателна сметка с IBAN BG70BPBI79401053319402, открита на
името на кредитополучателя в банката.
Отпуснатият кредит е усвоен еднократно от кредитополучателя на
17.04.2008 г. по посочената банкова сметка, видно от приложено бордеро към
настоящата. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да плаща
на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити, увеличен с надбавка 6,70 пункта, като към датата на
сключване на договора базовия лихвен процент на банката за потребителски
кредити е бил в размер на 8,25 % годишно, съгласно договора. Освен това
договорът е сключен и при годишен процент на разходите към датата на
отпускане на кредита - 16,82 %, видно от чл. 3, ал.3 от договора.
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
3
дължимите съгласно договора лихви, в сроковете и при условията на
Договора, а именно на 120 месечни вноски, всяка в размер на 161,03 лева,
като крайният срок за погасяване на кредита е до 17.04.2018 г. Тези условия
са описани в погасителен план към договора.
С Анекс №1 от 22.05.2009 г. срокът за погасяване на задължението и
размера на месечните вноски се променят, като считано от 22.05.2009 г. до
15.04.2018 г. размерът на дължимите погасителни вноски става 177,82 лева
седна изравнителна вноска от 168,44 лева, платима на 15.06.2009 г.
По съществото на спора, твърди, че в чл. 15 от Договора страните са
уговорили,че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на
целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява
действието на договора.
На 18.01.2016 г. се е сключил Договор за продажба на вземания (цесия)
между „............../в качеството на цедент/ и „......." /в качеството на цесионер/,
по силата на който цедентът е прехвърлил на ищеца необслужвани вземания.
Правна квалификация и доказателствена тежест:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на
валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит;
предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията по кредита от страна
на длъжника, изискуемостта на вземането (изтичане на срока на
договора/предсрочна изискуемост); размера на вземането; че няма
неравноправни клаузи или че същите са уговорени индивидуално по см. на
ЗЗП; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца
възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава
и размера на обезщетението за забава; Ако е начислявана наказателна лихва-че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при
твърдените в исковата молба условия и размер; че са били налице основания
за начисляване на наказателна лихва и нейния размер.
Ищеца следва да докаже че е сключен валиден договор за цесия по
силата на който му е прехвърлено вземане срещу ответника по сочения от него
договор, както и че длъжника е уведомен за цесията;
В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, в това число, че
вземането е погасено по давност.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
4
претендираните в настоящото производство вземания.
В тежест на ищеца е да докаже възражението си, че подаденото
възражение в заповедното производство от страна на длъжника е
преклудирано.
По доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване в настоящото производство
заповедното ч.гр.д.
Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи 2 и 3, формулирани в исковата молба е допустимо,
относимо е към предмета на делото и е необходимо за правилното решаване на
спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство,
поради което следва да бъде уважено. Задача 1 не е по спорни обстоятелства.
Вещото лице следва да даде отговор и на служебно поставени въпроси.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.06.2025 г. от
09:15 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото
определение;
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че: най-късно в първото по делото заседание
могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство заповедното дело.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в
настоящото производство със задачи 2 и 3, формулирани в исковата молба,
при депозит в размер на 380 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение. НЕ ДОПУСКА ЗАДАЧА
1. При даване на отговор на задача 2 и 3 - вещото лице да отговори и в
табличен вид, като да е виден размера на всяко вземане (главница,
5
възнаградителна лихва, наказателна лихва) в процесния период за всеки
месец.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице М. М.
При невнасяне на депозита съдът ще отмени определението в частта в
която е допуснал ССЧЕ.
УКАЗВА на вещото лице, че при необходимост от издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с документи и/или информация, необходима на
вещото лице във връзка с поставените задачи към допуснатата
съдебносчетоводна експертиза, същото своевременно следва да уведоми съда
за издаването на необходимото съдебно удостоверение.
ДА СЕ ИЗИСКА информация по изпълнително дело № 324/2013 г.
по опис на ЧСИ М. К. К., per. № 788 при КЧСИ:1. информация дали и кога
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 4930/2013 г. на
СРС е връчена на длъжника Калина Л. М.; 2. да представи препис от
уведомлението за връчване 3. да посочи дали е бил връчен и изпълнителния
лист от 11.02.2013 г. издаден по ч.гр.д.№ 4930/2013 г. на СРС. Да предостави
информацията в 1 седмичен срок. При неизпълнение на указанията в дадения
срок без основателна причина, ще бъде наложена глоба. Съдът вече е изиска
информация от ЧСИ М. К. по изп. дело. № 431/2017 г.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация
от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
в Центъра за спогодби и медиация в гр. С., . Работно време за медиации -
всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и
четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: М.Н., М. Г.- тел. ................., ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
-съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията
6
- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7