№ 5033
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508564 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Г. срещу Решение № 10755/05.06.2024 г. по
гр.д. № 65660/2023 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е отхвърлена молбата за
защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу Г. Н. Е., неин син,
за осъществен акт на домашно насилие на 15.11.2023 г. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на съдебното решение, което се твърди да е постановено в противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства. Въззивникът отправя искане да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата за
защита по реда на ЗЗДН срещу Г. Н. Е. като по отношение на последния бъдат наложени
мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗЗДН. Претендира присъждане на сторените пред
първоинстанционния и въззивния съд разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Г. Н. Е. е депозирал отговор, с който
оспорва подадената въззивната жалба. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. Г. Г. за защита от
1
домашно насилие, извършено от Г. Н. Е. на 15.11.2023 г., описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 10755/05.06.2024 г. по гр.д. № 65660/2023 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти
състав е оставена без уважение молбата на Д. Г. Г. за издаване на заповед за съдебна защита
по ЗЗДН срещу Г. Н. Е. и е отказано издаване на заповед за съдебна защита. Д. Г. Г. е осъдена
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на
СД.Б.И. сумата от 1 020 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално
легитимирана страна.
От първоинстанционния съд е отделено като безспорно, че въззиваемият е син на
въззивника, поради което последният попада в обхвата на чл.3, т.5 ЗЗДН и срещу него Д. Г. Г.
разполага с възможността да търси защита по реда на този закон.
Страните не спорят и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
през 1997 г. въззивникът и нейния съпруг Н.Е.Г. дарили на сина им Г. Н. Е. притежавания от
тях в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ
апартамент 16, находящ се в гр.София, ул. **** като двамата дарители си запазили
пожизнено и безвъзмездно право на ползване, заедно и поотделно, върху дарения имот. С
влязло в законна сила на 11.01.2008 г. решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 15/2007 г. по описа
на СГС, ГО, 43-ти състав въззиваемият и А.П.Е. са осъдени, на основание чл.108 вр.чл.111
ЗС, да предадат на Д. Г. Г. и Н.Е.Г. фактическата власт над имота.
Страните не спорят и по делото се установява от приобщените писмени
доказателства, че отношенията между въззивника и въззиваемия са влошени, а в защита на
дъщерята и съпругата на последния са издадени срещу Д. Г. Г. заповеди по чл.18 ЗЗДН.
Доказва се в производството, че на 14.11.2023 г. въззиваемият е депозирал в СРП жалба
срещу свидетеля В. Н. Е. за незаконно проникване в жилището му и отнемане на движими
вещи.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, за установяване на релевантните за спора факти.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че с разпоредбата на
чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е придадено доказателствено
значение, а съгласно новелата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът
издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация.
В случая страните не спорят и от показанията на свидетелите В. Н. Е. и Т.Л.Т. се установява,
че същите са станали очевидци на развилия се на 15.11.2023 г. конфликт, поради което
2
разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗД не може да намери приложение и представената от молителя
в първоинстанционното производство декларация следва да се цени с оглед цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност.
В декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН процесният акт на домашно насилие не е изложен
по идентичен начин на този в сезираща молба за защита. В последвана е посочено, че по
време на придвижване на въззивника от обитаваната от нея стая към кухненското
помещение на апартамента, в коридора на жилището въззиваемият започнал да блъска
майка си в областта на раменете и гърдите, а в кухнята отново я блъснал силно с дланите на
двете ръце в областта на раменете и гърдите в посока към стената. В представената пред
първоинстанционния съд декларация въззивникът не е посочила да е била блъскана от сина
си Г. Н. Е. в коридора на апартамента, а единство в кухненското помещение, в което в този
момент са се намирали и свидетелите Е. и Т..
Следва да се посочи, че в заявление от 15.11.2023 г., депозирано до 04 РУ – СДВР и
даденото сведение по образуваната въз основа на заявлението преписка въззивникът също
не е описала на тази дата да е осъществено физическо насилие над нея от страна на
въззиваемия в коридора на жилището.
Единствено в разпита на свидетелят Т. се съдържат данни за съприкосновение между
въззивника и въззиваемата, при което първият е бутнал майка си при придвижването му към
кухнята, тъй като тя е била последна. Същият свидетел е категоричен, че не е възприел
нанесени по Д. Г. Г. удари.
Еднопосочно по делото се установява, че между свидетеля Е. и въззиваемия на
15.11.2023 г. е възникнал конфликт, чието развитие е довело до подаден от първия сигнал за
„скандал между двама братя“ чрез Национална система 112 до органите на полицията.
Пристигналите на място полицейски служители съставили предупредителни протоколи по
чл.65 ЗМВР на въззиваемия и свидетеля Е.. Във връзка с възникналия конфликт по
заявления на страните в настоящото производство и свидетеля Е. са образувани преписки
УРИ № 228000-19279/2023 г. УРИ № 228000-19284/2023 г. и УРИ 228р-29181/2023 г. по
описа на 04 РУ – СДВР, по които, след извършена проверка, е постановен отказ от
образуване на досъдебно производство.
Анализът на доказателствената съвкупност по делото налага извод, че в конфликта
между свидетеля Е. и въззиваемия се е намесила и тяхната майка с оглед преустановяването
му. Въз основа на показанията на свидетеля Т. по делото се установява, че въззиваемият е
бутнал майка си, която „била последна“, но това е сторено в хода на придвижването му към
кухненското помещение, където в този момент се намирал свидетеля Е.. Показанията на
свидетеля Т. не подкрепят изложеното в молбата за защита и представената с нея декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Същият е категоричен, че не е възприел нанесени на въззивника от
въззиваемия удари, не описва да е възприел изложените в молбата четирикратни блъскания
на майката от сина й Г. Е., залитания на Д. Г. Г. вследствие на упражнено от последния
физическо насилие, както и изтласкването й до стената. Въз основа на показанията на този
свидетел се установява еднократно избутване на въззивника в коридора при придвижване на
3
въззиваемия към кухненското помещение. Свидетелят Т. е очевидец на развилия се на
15.11.2023 г. конфликт в дома на въззивника. У този свидетел съдът не намери
заинтересованост от изхода на спора, а дадените от него показания пред съда и сведенията
при проведената предварителна проверка са последователни и непротиворечиви, поради
което показанията му следва да бъдат възприети.
При преценка на показанията на свидетеля Е. съдът, съобразно новелата на чл.172
ГПК, отчита родствената му връзка със страните по делото и установените конфликтни
отношения с въззиваемия.
По изложените съображения, не се доказва в производството въззиваемият да е
осъществил твърдения акт на умишлено, целенасочено физическо увреждане на въззивника
Г..
Доказателствената съвкупност по делото дава основание на въззивния съд да приеме,
че на 15.11.2023 г. в обитаваното от въззивника жилище са били демонтирани намиращите
се там електроуреди, умивалници, душ и тоалетна чиния, поради което апартаментът не е
бил годен за обитаване. Въззиваемият потвърждава, че той е привел жилището в това
състояние. Въз основа на показанията на свидетеля С.Д.А. се установява, че действията на Г.
Н. Е. са били свързани с провеждане на ремонтни дейности, наченати през лятото на 2023 г.
По делото се установява, че периодът, когато са започнати ремонтните дейности съвпада с
времето, което въззивникът ежегодно прекарва на вилата си. Поради това по делото не са
налице доказателства, въз основа на които съдът да направи единствено възможен и
непораждащ съмнение извод, че тези действия на въззиваемия представляват целенасочено
въздействие върху психиката на неговата майка за оказване на принуда, пораждане на
негативни преживявания и емоции и упражняване на контрол.
Законът гарантира защита на правото на ползване на въззивника, включително и
спрямо „голия“ собственик на имота, но накърняването на това право, доколкото не се
установява същото да представлява домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, не може да
се реализира по реда на този закон.
При този изход от спора въззивникът Г. дължи такса в размер на 12,50 лева за
разглеждане на въззивната жалба.
На въззиваемия, при приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК, се следват сторените
в производството разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10755/05.06.2024 г. по гр.д. № 65660/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 84-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
4
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Г. Н. Е., ЕГН **********, сумата
от 500 лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5