Определение по дело №272/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 776
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700272
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 776/4.6.2020г.

 

гр. Пазарджик, 04.06.2020 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ административен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                 

                                                                                  СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 272 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е образувано по жалба на Д.Л.Г. против Решение № 501/31.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. След извършена служебна проверка съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.6 и чл.151, т. 3 от АПК. В жалбата не е било посочено в какво се състои незаконосъобразността на атакувания акт с оглед правния интерес, който има лицето да обжалва решението, тъй като от една страна се касае за защита срещу принудителното изпълнение, но от доказателствата по преписката е видно, че задълженията са събрани и производството по принудителното изпълнение на публичните вземания е прекратено, а от друга съгласно чл.266, ал.3 ДОПК не подлежи на обжалване и размера на публичното задължение. Към жалбата не е бил приложен и документ за платена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, вносима по банковата сметка на Административен съд Пазарджик. С оглед на това, съдът е оставил без движение жалбата и е разпоредил на жалбоподателката в 7–дневен срок от съобщаване на настоящото разпореждане с писмена молба до съда да отстрани нередовностите в жалбата като: посочи в какво се състои незаконосъобразността на атакувания акт с оглед правния интерес, който има да обжалва решението и внесе държавна такса в размер на 10 /десет/ лева по банковата сметка на Административен съд – Пазарджик.

Разпореждане № 584/09.03.2020 г. е редовно съобщено на 11.03.2020 г. лично на Д.Л.Г., видно от приложените по делото отрязък от съобщение с разписка. В указания седмодневен срок, считано от получаването му, който поради въведеното извънредно положение е изтекъл съответно на 26.05.2020 г. – вторник /присъствен ден/ не са отстранени нередовностите. По делото на 19.03.2020 г. е постъпила молба с приложен документ за внесена ДТ. В молбата по същество обаче отново не се сочи какъв е правният интерес от обжалване на решението при приключило производство по принудително изпълнение, като повторно се излагат доводи за изтекла погасителна давност, касаещи по същество размера на вземането. Срокът за отстраняване на нередовностите по жалбата е преклузивен, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Това е така, тъй като съдебната практика е многобройна и безпротиворечива, че за да е налице защита срещу принудителното изпълнение следва на първо място да е налице висящо производство по принудителното изпълнение на публични вземания. В материалите по преписката е налично Разпореждане за прекратяване на производството по принудителното изпълнение съгласно чл.225 ДОПК от 06.12.2019 г., тъй като задълженията за данъци и осигуровки са платени изцяло. От същата дата е налице и постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки. При липса на висящо производство по принудително изпълнение, подадената жалба по реда на чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, която е инструмент за защита срещу незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването, за наличието на който съдът следи служебно. Нещо повече – за настоящото производство е ирелевантно дали задължението е погасено лично от длъжника, или е събрано в резултат на някой от предприетите изпълнителни способи. Дотолкова, доколкото съгласно чл.266, ал.3 ДОПК не подлежи на обжалване и размерът на публичното задължение, а изложените мотиви в жалбата и допълнителната молба касаят именно този размер, е видно, че така подадената жалба не само е недопустима поради липса на правен интерес, но и поради противоречие с изричната разпоредба на чл.266, ал.3 ДОПК. С настоящата жалба длъжникът по производството по принудително изпълнение не може да получи търсената защита, при положение че вземането вече е събрано и производството прекратено. Ако претендира, че вземането е събрано неоснователно и следва да се възстанови неоснователното разместване на имуществени блага, породено от материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на правото на принудително изпълнение (твърдяната погасителна давност), длъжникът разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване.

По изложените съображения, съдът:

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Д.Л.Г. против Решение № 501/31.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 272/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на Д.Л.Г..

        

 

 

СЪДИЯ: