РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1823/24.10.2023г.
гр. Пловдив,24.10.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на
прокурора Анелия Трифонова като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1757
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.
285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационни
жалби В. В.Т. от гр. Пловдив, чрез адв. С. и от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Ч., против
Решение № 782 от 26.04.2023г., постановено по адм. дело № 1290/2022г. по описа
на Административен съд - Пловдив, 10-ти състав, съответно в частта, с която
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да
заплати на Т. обезщетение в размер на 3 205лв., ведно със законовата лихва
върху тази сума, считано от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 09.03.2019г. до 07.06.2021г.
включително, изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, съответно в частта, в
която исковата претенция на Т. е отхвърлена като неоснователна. Със същото решение
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да
заплати да заплати в полза на В. Т. сумата в размер на 10лв., представляваща
заплатена държавна такса.
С касационната жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че
решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от
спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата
част на денонощието помещенията не се заключват. Твърди се, че по делото не са
доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените
бездействия на ГДИН. Не е налице причинно - следствена връзка между конкретно
изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което
да са причинени неимуществени вреди.
Иска се от съда да отмени оспореното решение в осъдителната му част,
респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца,
евентуално да отмени решението и върне делото за ново разглеждане на друг
състав на първоинстанционния съд.
С касационната жалба на Т. са изложени
доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, в
частта, в която исковата претенция е отхвърлена. Според него, неправилно е
определена нетната площ на заеманите помещения, без приспадане на площта, заета
от санитарния възел, мебелите и леглата. При позоваване на докладите на
омбудсмана на РБ за условията в затвора през процесния период, както и на установеното от ЕСПЧ по делата „Чивчибашиев,
Деянов и Янков“ се иска уважаване изцяло на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив изразява становище, че и двете касационни жалби са неоснователни,
съответно обжалваното решение правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок,
от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационната
жалба на В. Т. е неоснователна, а тази от ГДИН – частично основателна.
След като е анализирал и обсъдил
подробно събраните по делото многобройни доказателства, първоинстанционният съд
е приел, че в по-голямата част от процените периоди ищецът е пребивавал в
Затвора - Пловдив, с изключение на периода от 01.01.2018г. до 08.03.2019г.,
когато е пребивавал в ЗООТ – Смолян. През част от времевия период на
пребиваването му в Затвора – Пловдив (от 09.03.2019г. до 07.06.2022г.) ищецът е
пребивавал в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м. през следните периоди: от 25.11.2019г. до 06.01.2020г.; от
24.01.2020г. до 23.02.2020 г.; от 03.03.2020г. до 06.03.2020г.; от 12.03.2020г.
до 26.03.2020г.; от 31.03.2020г. до 21.05.2020г.; от 23.07.2021г. до 01.08.2021г.;
от 03.08.2021г. до 24.02.2022г. и от 10.05.2022г. до 07.06.2022г. (общо 390
дни). За друга част времевия период на пребиваването му в Затвора – Пловдив, а
именно за периода от 09.03.2019г. до 14.11.2019г. (общо 251 дни) ответникът ГДИН
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ (справки за броя на лишените
от свобода, пребиваващи заедно с него в едно помещение). Това представлява
нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 152 и 156
от ЗИНЗС, вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС, което води до накърнява човешкото
достойнство на ищеца и само по себе си представлява унизително третиране. В
тази връзка, за общо 641 дни, през които ищецът е търпял неприемливите условия
в Затвора – Пловдив, следва да получи справедливо обезщетение в размер на
3 205лв. (по 5лв. на ден).
По отношение на останалите твърдени
бездействия е прието, че исковата претенция е неоснователна и е отхвърлена в
останалата й част. По-конкретно за минималната жилищна площ от 4 кв.м е
направен извод, че за следния период, част от периода, през които ищецът е
пребивавал в Затвора - Пловдив, а именно: от 04.10.2019г. до 14.11.2019г.; от
15.11.2019г. до 24.11.2019г.; от 07.01.2020г. до 23.01.2020г.; от 24.02.2020г.
до 02.03.2020г.; от 06.03.2020г. до 11.03.2020г.; от 27.03.2020г. до
30.03.2020г.; от 22.05.2020г. до 23.07.2021г.; на 02.08.2021г. и от
25.02.2022г. до 09.05.2022г. са представени доказателства от ответника (2бр.
справки), че лишените от свобода, настанени заедно с Т. в едно помещение, са
толкова на брой, че да се осигури жилищна площ от минимум 4кв.м на всички.
Решението е валидно, допустимо, но
частично неправилно.
Оспореното решение е мотивирано с
подробно изложена фактическа обстановка, но направените правни изводи не
съответстват на събраните доказателства.
На първо място, видно от исковата молба,
производството по адм. дело № 1290/2022г. по описа на Административен съд –
Пловдив, Х-ти състав се е развило по претенцията на В. Т. против ГДИН за
присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, за
неимуществени вреди, вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни
условия в Затвор – Пловдив за периода от 01.01.2018г. до 16.05.2022г.
включително. Или, с обжалвания в настоящото производство съдебен акт е
присъдено обезщетение и за периода след 16.05.2022г., а именно до 07.06.2022г.
По този начин съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран и който
не е бил предмет на разглеждане. Това обуславя недопустимост на съдебното
решение в тази му част.
На следващо място се констатира, че
правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената
и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските
съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които
изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от
Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и
ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително
отнасяне – чл. 3 от ЕКПЧ. Видно от мотивите на съдебния акт,
първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото
„Нешков и други срещу България“, което сочи на правилност и обоснованост на
решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на
ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка
между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т.е., че не е приложил
елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и решението по тази причина
се счита за необосновано.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба и становищата на страните в хода на делото, първоинстанционният
съд е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като са събрани
посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка. Неоснователни според настоящия съдебен
състав са възраженията на касатора, че не е преценена доказателствената тежест
на събраните доказателства. Това е така, защото с разпореждането за насрочване
на делото в о.с.з. на страните са дадени указания, в т.ч. на ответника е
указано, че носи доказателствената тежест да установи основанията, на които
основава своите възражения, като може да стори това с всички допустими по АПК и
субсидиарно приложимия ГПК доказателства и доказателствени средства. Ето защо,
именно с оглед доказателствената тежест в процеса, правилно решаващият съд е
приел, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия
на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив
за определени периоди от неговия престой. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В случая съдът е процедирал правилно,
като е приложил както нормата на чл. 284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 от
ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от
тази на българския закон (чл. 5, ал. 4 от КРБ), а за защита на основните права
е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. С оглед
изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите
за защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен
състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с
материалния закон. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща
към тях.
По
отношение жалбата на ГДИН – София, тук е мястото да се посочи, че погрешно
решаващият съд е определил периода, през който Т. е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. От една
страна, в решението е посочено, че за периода от 04.10.2019г. до 14.11.2019г.
ищецът е бил настанен в помещения заедно с други лишени от свобода, като жизненото
му пространство отговаря на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. От друга
страна, в решението е посочено, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора – Пловдив за част от исковия период, а именно от
09.03.2019г. до 14.11.2019г.
Настоящият съдебен състав констатира, че от страна на ГДИН – София е
представено становище рег. № 4271/07.06.2022г. (л. 86 – 86 гръб), съгласно
съдържанието на което за периода от 04.10.2019г. до 14.11.2019г. включително
лишеният от свобода Т. е настанен в помещение № 50 на пост 5, което е с площ
28,70кв.м и с площ на санитарния възел от 2,48кв. м. През периода от
04.10.2019г. до 13.10.2019г. в спалното помещение са били настанени 7 лишени от
свобода; през периода от 14.10.2019г. до 04.11.2019г. – 6 лишени от свобода и
през периода от 05.11.2019г. до 14.11.2019г. – 7 лишени от свобода. В тази
връзка, неправилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че ГДИН –
София не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив за
периода от 04.10.2019г. до 14.11.2019г. Решението е неправилно, в частта му, в
която ГДИН – София е осъдена да заплати на В. Т. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив за периода от 04.10.2019г. до
14.11.2019г. и същото следва да бъде отменено, по отношение сумата в размер на 210лв.
(42 дни х 5лв./ден).
В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Касационните жалбоподатели не са заявили
претенции за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 782 от 26.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 1290/2022г. по описа на Административен съд -
Пловдив, В
ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение в
размер на 110 лева за неимуществени вреди за времето след 16.05.2022г., а
именно от 17.05.2022г. до 07.06.2022г. включително.
ОТМЕНЯ Решение № 782 от 26.04.2023г., постановено по адм. дело № 1290/2022г.
по описа на Административен съд – Пловдив, В
ЧАСТТА, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София да заплати на В. В.Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, сумата от 210лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за
периода от 04.10.2019г. до 14.11.2019г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В. В.Т., ЕГН: **********, със съдебен
адрес:***, за сумата от 210лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 04.10.2019г.
до 14.11.2019г.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 782 от 26.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 1290/2022г. по описа на Административен съд –
Пловдив, Х състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: