Решение по дело №207/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 207/30.11.2010 г., постановено по гр.д. № 657/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на И. Г. Т. от Г., че К. Д. К. от Г. има вземане към И. Г. Т. в размер на 9 160 лв., представляващи заплатена и получена на неосъществено основание цена на 910 дружествени дяла от капитала на “Т. - К” О. – Г., по договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т. - К” О. – Г. с дата 23.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума съществува издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 381/05.03.2010 г. по гр.д. № 242/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. Д. К. от Г. против И. Г. Т. от Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, в частта му относно признаване за установено, че И. Г. Т. дължи сумата от 3 304.53 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 9 160 лв. за в­емето от 23.07.2007 г. до 05.03.2010 г., като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от К. Д. К. от Г. против И. Г. Т. от Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, в частта му относно признаване за установено, че И. Г. Т. дължи сумата от 749.29 лв., представляващи деловодни разноски, направени от К. Д. К. в производството по ч.гр.д. № 242/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Също така И. Г. Т. е осъден да заплати на К. Д. К. деловодни разноски в размер на 665.48 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Г. Т., който го обжалва чрез процесуалния си представител в осъдителната му част, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при процесуални нарушения. Твърди се, че договорът за продажба на дялове представлявал предварителен договор, като въззивникът не бил канен да подпише договора в предвидената от закона форма. Съдът не изследвал и не коментирал този въпрос, което представлявало съществено процесуално нарушение. Не било коментирано и възражението, че след като договорът бил подписан до момента на развалянето му той обвързвал страните. Приложима била нормата на чл.87, ал.1, изречение първо от ЗЗД, като нямало писмени доказателства да е даден срок на въззивника да изпълни задължението си, след изтичането на който ищцата имала правото да развали договора. По делото нямало доказателства договорът да е прекратен, поради което не се дължали обратно сумите. Сочи се, че съдът дал неправилна правна квалификация на отношенията и приложил неправилно материалния закон, а необсъждането на възраженията в тази насока било сериозно процесуално нарушение. Първоинстанционният съд неправилно приел, че липсвало отговор на исковата молба, тъй като имало такъв, в който бил посочен номерът на делото, по което била издадена заповедта за незабавно изпълнение. Липсата на изрично заявено твърдение, с което се оспорва твърдението, че въззивникът бил канен да подпише договор с нотариална заверка на подписите не било достатъчно съдът да признае този факт, който подлежал на общо доказване от ищеца. Съдът не приел в доклада си, че приема този факт за установен – чл.146, ал.1, т.3 от ГПК. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба, по изложените в същата съображения.

Въззиваемата К. Д. К., представлявана от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски за въззивната инстанция. Сочи се, че Кърджалийския районен съд правилно приложил материалния закон, приемайки че предявеният иск е основателен. Правилно било прието, че ответникът не бил представил отговор на основание чл.131 от ГПК, което се установявало от доказателствата по делото. Твърди се, че И. Г. Т. бил поканен да възстанови получената сума, което се установявало от приложената нотариална покана. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата по изложените в отговора съображения. Сочи се, че събраните по делото доказателствата опровергавали твърдението на въззивника, че подписа в договора не е негов, както и че сумата не била получена.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна .

Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на К. Д. К. в размер на 9 160 лв. е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от доказателствата по приложеното като доказателство ч.гр.д. № 242/2010 г. по описа на РС – Кърджали, поради което същият е допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т.-К” О. – Г. с дата 23.07.2007 г., И. Г. Т. продал на К. Д. К. 916 броя дялове, с номинална стойност 10 лв. всеки, от капитала на “Т.-К” О. – Г. за сумата от 9 160 лв., която сума била изплатена на купувача в деня на подписване на договора. По делото е била назначена съдебно-графическа експертиза, от която се установява, че саморъчният подпис срещу “Продавач” в Договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т.-К” О. – Г. е положен от И. Г. Т.. При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът И. Г. Т. е получил сумата от 9 160 лв. в изпълнение на договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т.-К” ООД – Г. с дата 23.07.2007 г., като същият не е изпълнил задължението си да прехвърли дяловете от капитала на дружеството и дължи връщане на получената сума. В случая не е необходимо кредиторът да дава срок за изпълнение на задължението, каквито неоснователни доводи са изложени във въззивната жалба. Видно от представеното извлечение от търговския регистър, въззивникът И. Г. Т. не е съдружник в “Т.-К” ООД – Г., поради което не може да изпълни задължението си да прехвърли дялове от капитала на това дружество. Поради тази причина изпълнението на задължението е станало невъзможно изцяло и кредиторът не е длъжен да дава срок за изпълнение – арг. от чл.87, ал.2 от ЗЗД. Не може да бъде споделен и изложеният довод относно неправилната правна квалификация на предявения иск. В решението си първоинстанционният съд изрично е посочил, че се касае за установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Договорът за продажба на дялове не е сключен в предвидената от закона форма за действителност, поради което същият има характер на предварителен договор, като същият се счита развален с предявяване на иска. Затова сумата от 9 160 лв. се дължи на отпаднало основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е приел, че не е постъпил писмен отговор на основание чл.131, ал.2 от ГПК, тъй като такъв е бил неправилно адресиран и приложен, но по ч.гр.д. № 242/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Въпреки това, в мотивите си съдът е дал отговор на възраженията в неправилно адресирания отговора на ответника, поради което доводът за неправилна преценка на постъпилия отговор е неоснователен.

В останалата му необжалвана част решението на Кърджалийския районен съд е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 207/30.11.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 657 по описа за 2010 г. на същия съд. При този изход на делото, следва да се присъдят в полза на въззиваемата направените пред тази инстанция разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/30.11.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 657 по описа за 2010 г. на същия съд.

ОСЪЖДА И. Г. Т. от Г., К. - *”, бл.”Т. - *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * да заплати на К. Д. К. от Г., У. № *, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.