Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 17 юни 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Стилиян
Грозев като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №182…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Я.С.А. ***, срещу решение №145/04.02.2020 год.
на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №2275/2019г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление №19-1085-001852 от 24.07.2019г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното
постановление, на Я. А., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата(ЗДвП)-движение с непозволена от закона скорост в населено място, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че атакуваното решение е в
нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото
доказателства, следователно постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочат се и редица нарушения в процедурата по издаване на санкционния
акт, като се акцентира върху изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН, обстоятелство,
несъобразено от въззивния съд.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение, като мотивира това свое становище с анализ на нарушението и на приложимите
в случая правни норми, включително и по отношение разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №145/04.02.2020 год. Русенският районен
съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, с което на касатора
в настоящото производство – Я.А., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. А. е наказана в качеството й на собственик и
водач на МПС Фиат
Типо, с рег. № Р 3081 ВХ. Автомобилът бил засечен да се движи с непозволена скорост
в населено място, нарушавайки разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за МПС, кат. В-50 км/час.“
Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство –
дигитална стационарна радарна установка, SITRAFFIC ERS 400, С фиксирано устройство за скорост,
дата и час. С него било заснето, че на 19.05.2018г., МПС Фиат Типо, с рег. № Р 3081
ВХ, в гр. Русе, по бул. „България“, до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав
мост, се движело със скорост 105км/ч.(101,85км/ч след приспадане на толеранс от 3%), при ограничение за населеното
място 50 км/ч. Предвид на установеното и на факта, че МПС-то е собственост на Я.С.А.
***, АУАН е съставен срещу нея.
Въз основа на така съставения на 14.03.2019г. акт, подписан с възражения, е издадено и оспореното пред РРС
наказателно постановление с дата 24.07.2020г.
Защитата, която предприела А. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея тя не оспорва
факта на извършеното нарушение, но твърди, че е налице незаконосъобразност на
санкционния акт, поради допуснати пропуски още при съставяне и връчване на АУАН,
а така също и досежно изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН. Пред
касационната инстанция се защитава със същите аргументи.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства е
стигнал до извода, че липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е отговорил на всички направени с жалбата възражения от защитата
на П. Василева и ги отхвърлил като неоснователни. Всичко това го мотивирало да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното чрез
автоматизирано техническо средство нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено при управление на собственото на касатора МПС.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени и веществени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е
извършено нарушение на правилата, въведени със ЗДвП по отношение позволената за
движение скорост в населено място.
Доказано е управлението от страна на А. на МПС Фиат Типо, с рег. № Р 3081
ВХ, на посоченото в НП място, дата и час - бул. „България“, до бензиностанция
Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, със скорост по време на засичането от
автоматизирано техническо средство, която е с 52 км/час над позволената за
населено място. Ето защо правилно е била ангажирана за това деяние
административно-наказателната отговорност на собственика на МПС, с което е
извършено нарушението.
Доводите и пред касационната инстанция не са в посока липса на извършено
административно нарушение, а се оспорва законосъобразността на НП, като се
излагат същите съображения за незаконосъобразност на санкционния акт поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
По тези възражения обаче, изцяло се е произнесла още въззивната инстанция.
Административен съд Русе в настоящия си съдебен състав ги споделя, но намира необходимо
да уточни само следното досежно
приложението на чл.34 от ЗАНН:
Няма спор, че нарушението е извършено на 19.05.2018г. В докладна записка(л.8
от възз. дело), адресирана до началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Русе, входирана на 21.02.2019г., е записано от мл. автоконтрольор, че при
обработка на снимки за скорост от дигитална стационарна радарна установка,
SITRAFFIC ERS 400 е заснет лек автомобил с рег. № Р 3081 ВХ, който се е движел в гр. Русе, по бул. „България“, до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав
мост със скорост 102 км/ч. Именно датата, на която компетентния да вземе
отношение АНО е бил сезиран, е датата, от която тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. И нещо повече. Това, че е известен рег. № на лекия автомобил не означава,
че е известен и нарушителя. По презумпция се счита, че нарушителят е собственика
на автомобила. Тя обаче е оборима, затова и законодателят е предвидил в чл.189,
ал.5, изр. 2-ро и 3-то че „В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.“ Ето защо издаването на
АУАН на 14.03.2019г. е в законоустановения срок. Към 14.03.2019г. не е изтекъл
и срокът, разписан в чл.34, ал.1 ЗАНН, но в следващото предложение, съгласно което
„Не се образува административнонаказателно производство, ако е изтекла една
година от извършване на нарушението“.
С оглед казаното в последният абзац възражението за изтекъл давностен срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН е неоснователно.
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП,
а решението му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №145/04.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№2275/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.