№ 4084
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502525 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЛЮБ. В. В., ЕГН **********, гражданин на
Руската федерация, с постоянен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, област Варна,
местност „Голямата река“ № 9, ПИ №54145.127.16, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 262267/14.07.2021 год., постановено по гр. дело №
1644/2020 год. по описа на РС-Варна, с което:
1) е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба от 25.06.2012
г., обективиран в нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на
нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК, с който продавачът АНГ. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. .. продава на купувачите ЛЮБ. В. В., ЕГН **********,
гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес: **********, м-ст „Голямата река“
№ 9, ПИ №54145.127.16, и Р. Н. В., роден на 02.09.1955 г., гражданин на Руската
федерация, с адрес: **********, м-ст „Голямата река“ № 9, ПИ №54145.127.16,
следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
54145.127.16.1 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в
**********, местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 54145.127.16, като привиден поради
персонална симулация по отношение на купувачите ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В., по
предявения от ЯН. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на
********** г. във Вестерсхауен, Холандия, с адрес: Норделос 4225РК, Нордзейде 76,
Нидерландия, срещу АНГ. П. К.; ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. иск, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД и е обявен за действителен прикритият договор за покупко-
продажба от 25.06.2012 г. по нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело №
337/2012 г. на нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК, с който продавачът АНГ.
П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .. продава на прикрития купувач ЯН. АБР. В. Ф.,
гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ********** г. във Вестерсхауен,
Холандия, с адрес: Норделос 4225РК, Нордзейде 76, Нидерландия, следния недвижим
имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 54145.127.16.1 по
Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1
96/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в **********,
местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м., изградена в поземлен
имот с идентификатор № 54145.127.16, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД;
2) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. АБР. В. Ф.,
гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ********** г. във Вестерсхауен,
Холандия, с адрес: Норделос 4225РК, Нордзейде 76, Нидерландия, и ответницата
ЛЮБ. В. В., ЕГН **********, гражданин на Руската федерация, с постоянен адрес:
**********, м-ст „Голямата река“ № 9, ПИ №54145.127.16, че ищецът е собственик на
следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
54145.127.16.1 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в
**********, местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 54145.127.16, и ответницата ЛЮБ. В. В.
е осъдена да предаде на ищеца ЯН. АБР. В. Ф. владението върху гореописания имот,
на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е нищожно, евентуално
недопустимо, поради неподведомственост на спора – чл. 14 ГПК, вр. чл. 7, чл. 8 и чл.
38 от КМЧП, предвид наличието на отношения с международен елемент относно
имуществени отношения между ищеца ЯН. АБР. В. Ф. и бившата му съпруга Мариана
В., които са чужди граждани, а бившата съпруга на ищеца не е посочена от него като
ответник по подадената искова молба. Счита, че с оглед наведените от ищеца
твърдения, според които процесният имот е придобит по време на брака между него и
бившата му съпруга Мариана В. със средства, за които ищецът твърди, че са негово
лично имущество, то и българският съд не е компетентен да разреши спора за
произхода на паричните средства, които са били предоставени на ответниците Любов и
Роман Височански и с които е платена цената на процесния имот, съответно
българският съд не е компетентен да разреши преюдициалния спор с международен
елемент, а именно - спорът дали ищецът е едноличен собственик на придобития от
него по твърдяната прикрита (дисимулирана) сделка, сключена през време на брака му
с неучастващо в процеса лице – бившата му съпруга Мариана В..
В евентуалност се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба – липсвали твърдения за естеството на
търговските отношения, в резултат на които ищецът е придобил средствата, с които е
закупен имота; липсват твърдения, от които да се изведе основанието за личния
произход на средствата, с които средства по време на брака му с трето, неучастващо
като страна в процеса лице, ищецът твърди да е придобил процесния жилищен имот.
Решението е недопустимо и поради това, че съдът се е произнесъл по непредявени
искове. Ищецът не е предявявал иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията,
който иск е рзличен от иска за прогласяване на нищожност на симулативната
(привидна) сделка в хипотезата на абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2, предл. пето
ЗЗД, а съдът се е произнесъл и по иск за разкриване на симулацията, с какъвто не е бил
сезиран. Твърди се също, че ищецът не е предявявал ревандикационен иск против
ответницата Л.В., а е предявил иск за предаване на държането върху процесния имот,
но не и за приемане за установено по отношение на нея, че ищецът е собственик на
имота и за предаване на владението върху същия. Това следвало от наведените от
ищеца твърдения, че той е действителния собственик на процесния имот, тъй като е
платил цената с лични средства и ответниците Любов и Роман Височански са били
наясно със симулацията, а ответницата Л.В. държи имота (в смисъл, не го владее за
себе си, а го държи за ищеца) при което и правната квалификация на обективно
съединения осъдителен иск е за предаване на държането на облигационно основание –
иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД или друга норма от ЗЗД, но не и ревандикационен иск по
2
чл.108 ЗС. Това следвало и от различната правна същност и правни последици на
термините „държане“ и „владение“. Счита, че в резултат на погрешната правна
квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд се е произнесъл по
искове, с които не е бил сезиран, което има за последица и недопусимост на
решението.
Твърди се също, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на
процесуалните правила – неизготвяне на доклад на делото с необходимото
съдържание, недаване на указания към ответницата за подлежащите на доказване
релеваантни за спора факти, неправилно разпределение на доказателствената тежест,
недаване на указания към ответницата, че не сочи доказателства за установяването на
релевантни за спора факти. Излагат се и оплаквания, че в нарушение на
съдопроизводствените правила са допуснати свидетелски показания за установяване на
твърдяната от ищеца персонална симулация, без да са налице предпоставките на чл.
165, ал. 2, изр. първо от ГПК. Представеният от ищеца документ, именуван
„Заявление“, съдържащ писмено изявление на пълномощника на купувачите Любов и
Роман Височански – Деян Добрев, не изхожда от страната/страните, поради което и
няма характер на „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр.
първо ГПК., а по същността си съдържа свидетелски покзания в писмен вид на
посоченото лице. Наведени са и оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
и не е дал отговор на направените от ответницата, настояща въззивничка Л.В.
възражения, както и че неправилно са анализирани и събраните по делото
доказателства, в рез,ултат на което и изводът на съда за основателност на обуславящата
претенция за разкриване на симулацията е неправилен и необоснован. Твърди се също,
че решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД. Изложени са доводи, че при персоналната симулация явната сделка не е
нищожна в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД), а е налице действителна
сделка (в случай,, че са налице и останалите изисквания на закона за нейната
валидност) тъй като при подставеното лице се касаело за т. нар. „замяна на правни
субекти“. Като е приел, че сделката, скл. с нот. акт № 188/2012 год. на ВнН е нищожна
при установяване на персонална симулация и я е прогласил за нищожна, съдът е
постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Отправените с жалбата искания са първоинстанционното решение да се
обезсили, поради неподведомственост на спора пред българския съд и делото да се
прекрати, евентуално – да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд
за решаване от друг състав със задължителни указания, евентуално – да бъде отменено
и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се и
сторените разноски.
С въззивната жалба са направени и искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция, както следва: 1) За приемане и приобщаване към делото на
представени с въззивната жалба писмени доказателства – 21 бр. електронни писма,
придружени с преводи на български език, подробно описани в раздел Е, пункт 3.1 до
пункт 3.21 от жалбата; споразумение за развод между ищеца и бившата му съпруга
Мариана В. от 27.05.2017 год.; платежни документи за платени от ответницата Л. В.
местни данъци и такси за процесната сграда за периода 2018 – 2021 год.; 2) за
допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на
обстоятелствата, че от момента на продажбата на имота през 2012 год. до предявяване
на исковете, ответницата Л.В. е изрзходвала средства в размер на около 50 000 евро за
извършване на различни строителни дейности за сградата; 3) за допускане до разпит на
един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, че през
месец юли 2019 год. ответницата Л.В. се е заявила като реален собственик на
процесната жилищна сграда и не е допуснала трети лица в имота.
3
Доказателствените искания се обосновават с допуснати от РС-Варна
процесуални нарушения – нарушения на чл. 146 ГПК относно доклада на делото, а
именно: неправилно определяне на подлежащите на доказване в процеса факти; липса
на указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както и липса на указания по чл. 146, ал. 2 ГПК към ответницата, че
не сочи доказателства за установяването на релевантни за спора факти. В резултат на
допуснатите от РС- Варна процесуални нарушения, въззивницата е била в
невъзможност да ги посочи и представи в първоинстанционното производство, поради
което счита, че правото и да ги посочи и представи във въззивното производство не е
́
преклудирано. По отношение на представените с въззивната жалба писмени
доказателства – електронните писма и споразумението за развод между ищеца и
бившата му съпруга Мариана В. – се твърди още, че са и новооткрити доказателства по
смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като въззивничката е узнала за съществуването
им едва след като била упълномощила настоящия си процесуален представител, който
във връзка с осъществяване на процесуалното представителство по настоящото дело и
изясняване на фактическата обстановка по спора е разговарял с дъщерята на
ответницата и бивша съпруга на ищеца – Мариана В., и от нея узнал, че именно
Мариана В. била водила електронната кореспондения с ищеца и с трети лица от името
на своите родители относно закупуването на процесната жилищна сграда, която
кореспондения била препратена от М. В. на настоящия процесуален представител на
въззивничката – адв. Вл. Д. на 08.08.2021 год. и до която електронна кореспонденция
Л. В. не е имала достъп.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият, ищец
по предявените искове, ЯН. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното
решение – за валидно, допустимо и правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски. Излага подробни съображения и доводи по всяко
едно от наведените от въззивницата оплаквания. По отношение на направените с
въззивната жалба доказателствени искания счита същите за неоснователни.
Съдът, като се запозна с делото, с въззивната жалба и подадения отговор на
жалбата, намира, че исковата молба е редовна и не се налага провеждане на процедура
по чл. 129, ал. 2 ГПК; не се налага и извършване от въззивния съд на нова правна
квалификация на претендираните от ищеца права, на насрещните права на
ответницата, нито на възраженията и срещу предявените против нея искове.
́
Направените от въззивницата доказателствени искания за събиране на
доказателства във въззивната на инстанция, обосновани с твърдения за допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пороци на доклада на делото,
обусловили и невъзможността да бъдат поискани, представени и събрани в
първоинстанционното производство, настоящият състав счита за неоснователни. Не са
налице твърдяните във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила,
допуснати от първоинстанционния съд, изразяващи се в пороци на доклада на делото,
които да обусловят ново или различно от извършеното от първоинстанционния съд
разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване в
процеса факти, което от своя страна да обуслови и даването от въззивния съд на
указания към страните, съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
РБългария, респ. да обуслови и събирането на исканите с въззивната жалба
доказателства в настоящата инстанция. В случая не е налице и нито една от
предвидените в чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК хипотези, които да обусловят събирането
във въззивната инстанция на поисканите с въззивната жалба доказателства. Отделно от
това споразумението за развод между ищеца и бившата му съпруга Мариана В. от
27.05.2017 год., което споразумение е част от решението за развода на съда в Ротердам,
4
Кралство Нидерландия от 09.07.2017 год., е и неотносимо към спора. Относно
платежните документи за платени от ответницата Л. В. местни данъци и такси за
процесната сграда за периода 2018 – 2021 год. не са наведени никакви твърдения за
невъзможността да бъдат представени и събрани в първата инстанция, респ. за
представянето им едва с въззивната жалба, при положение, че видно от същите,
последнато плащане е извършено на 13.04.2021 год. – два месеца преди с. з. от
14.06.2021 год., в което са приключили съдебното дирене и устните състезания в
първата инстанция.
Обстоятелството, че през месец юли 2019 год. въззивничката Л.В. не е
допуснала трети лица в процесната жилищна сграда (настоящата съпруга на ищеца и
нейната майка) е наведено като твърдение в исковата молба на ищеца, а също и като
твърдение в подадения от Л. В. отговор на исковата молба, вкл. и че е подала и
оплакване до органите на МВР, поради което и очевидно спор относно осъщестяването
на този факт между страните няма, при което и не се налага да бъде доказван с други
доказателства.
По тези съображения, съдържащите се във въззивната жалба на Л. В. искания за
събиране на доказателства във въззивното производство са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл. 265, ал. 2 ГПК в качеството на жалбоподатели (въззивници)
следва да бъдат конституирани А.П. Калкова – Стоянова и Р. Н. В. – необходими
другари на въззивницата по иска по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД
за разкриване на персоналната симулация на договора за продажба по нот. акт №
188/2012 год. на ВнН.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от ЛЮБ. В. В., гражданин на Руската
федерация, с постоянен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, област Варна, местност
„Голямата река“ № 9, ПИ №54145.127.16, чрез процесуален представител, въззивна
жалба срещу Решение № 262267/14.07.2021 год., постановено по гр. дело № 1644/2020
год. по описа на РС-Варна;
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 265, ал. 2 ГПК в качеството на въззивници
(жалбоподатели) в настоящото производство А.П. Калкова – Стоянова и Р. Н. В. -
необходими другари на въззивницата ЛЮБ. В. В. по иска по чл. 26, ал. 2, предл. пето
ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на персоналната симулация на договора за
продажба по нот. акт № 188/2012 год. на ВнН;
ДА СЕ ВПИШАТ конституираните страни с посоченото по – горе качество в
списъка на лицата за призоваване;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания за събиране на
доказателства във въззивната инстнация, а именно: 1) За приемане и приобщаване към
делото на представени с въззивната жалба писмени доказателства – 21 бр. електронни
писма, придружени с преводи на български език, подробно описани в раздел Е, пункт
5
3.1 до пункт 3.21 от жалбата; споразумение за развод между ищеца и бившата му
съпруга Мариана В. от 27.05.2017 год.; платежни документи за платени от ответницата
Л. В. местни данъци и такси за процесната сграда за периода 2018 – 2021 год.; 2) за
допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на
обстоятелствата, че от момента на продажбата на имота през 2012 год. до предявяване
на исковете, ответницата Л.В. е изрзходвала средства в размер на около 50 000 евро за
извършване на различни строителни дейности за сградата; 3) за допускане до разпит на
един свидетел при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, че през
месец юли 2019 год. ответницата Л.В. се е заявила като реален собственик на
процесната жилищна сграда и не е допуснала трети лица в имота;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата
10.01.2022 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
връчване на препис от настоящото определение, както следва: жалбоподателката ЛЮБ.
В. В. и ответникът по жалбата ЯН. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия да
се призоват чрез процесуалните им представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, а А.П. Калкова –
Стоянова и Р. Н. В. да се призоват лично на адресите, на които са били призовани в
първата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6