№ 634
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110205007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЛЮДМ. ИВ.
К. от с.Езерово, обл.Варна срещу НП № 491/28.10.2021 год. на зам. кмет на Община Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като
не били взети под внимание направените от жалбоподателя възражения срещу акта за
административно нарушение. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че
мястото на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя не е тротоар, а циментова
площадка, както и че Община Варна не може да докаже, че на Алея първа до „ Топлата вода”
има изградени тротоари.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си
и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна –зам. кмет на Община Варна, редовно призован не се явява, не се
представлява. Депозирана е молба от Община Варна, чрез юк Борисов, с която се излага
становище по хода на делото и по същество на същото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 09.07.2021 г. в 16,20 часа св. Р.Ч., служител на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна
съставил на жалбоподателя Л.К. с ЕГН ********** в качеството му на собственик на лек
автомобил „ Хонда” с рег. № *** глоба с фиш № ********** за нарушение на чл.94,ал.3 от
1
ЗДвП, затова, че на същата дата паркирал в гр.Варна, Алея първа, / до топлата вода/ върху
тротоар.
К. обжалвал съставения фиш, като във възражението си оспорил фактическата обстановка
изложена във фиша , твърдейки, че мястото на което е паркирал не е тротоар, а циментова
площадка, както и че на мястото или в близост до него не е имало поставени пътни знаци,
указващи забранено паркирането.
При така депозираното възражение и бил съставен АУАН № 0000898/11.08.2021 год. от св.
Р. Ч. за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, затова, че на 09.07.2021 год. окоол 16,20 часа в
гр.Варна, Алея първа, до топлата вода е паркирал лек автомобил "Хонда" с рег. № *** върху
тротоар.
Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН.
Впоследствие му бил предявен и бил подписан от него без възражения. В срока по чл.44,ал1
от ЗАНН не са подадени писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел
изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от
ЗДвП за нарушение на чл.94,ал.3 от същия закон определил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.
Ч. потвърждава констатациите изложени в акта за установяване на административно
нарушение. Без да бъде категоричен, посочва, че автомобила на жалбоподателя бил
паркиран до ресторант „ Морски рай”. Приел, че автомобила е паркиран на тротоар, тъй
като имало разлика във височината, имало бордюр и настилката била друга.
От показанията на св.К. се установява, че автомобила на жалбоподателя бил паркиран точно
пред помпената станция, където имало тротоар.Твърди, че по него се движели пешеходци.
Това не бил тротоар по цялата дължина на Алея първа, а бил прекъсван от места, на които
паркирали автомобили.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ч. и К., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от полицай от
2
Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, който е компетентно лице на основание чл.167
ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. С оглед на това, процесното наказателно постановление е издадено при
законодопустима делегация в полза на заместник кмета на община Варна въз основа на
упълномощаване от страна на кмета на общината с негова заповед № 0506/07.02.2020г..
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
На първо място в обстоятелствената част на АУАНО и НП, е посочено, че жалбоподателя е
паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаване на пешеходците. Това
според състава на съда се явява смесване на обективните признаци на две административни
нарушения по ЗДвП – на чл.94,ал.3 от ЗДвП от ЗДвП, според който „за престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното
за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци” и на чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП, съгласно, който престоят
и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал.
На следващо място чл.94,ал.3 от ЗДвП съдържа две условия, касаещи паркирането в
населени места: 1. Паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране
върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние
от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).Правната норма на чл.94 ал.3
ЗДвП не е от категориите на забранителните ( за разлика от чл.98), а съдържа общи правила
за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна,а допускаща
престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия
Предвид изложеното съдържание на нормата на чл.94,ал.3 от ЗДвП, според състава на съда
НП не съдържа в обстоятелствената си част съществени белези на наказуемо по чл.178 е и
чл.94 ал.3 ЗДвП деяние: а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че
паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за
преминаване на пешеходци. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление не съдържа всички индивидуализиращи белези на нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговороност на жалбоподателя, каквото
императивно изискване законодателят е въвел с чл. 57, ал. І, т. 5 от ЗАНН.
Не на последно място трябва да се посочи и, че освен, че следва да бъдат описани всички
3
обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в
тяхна подкрепа.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”тротоар” е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Видно от писмо на Община Варна ,
Дирекция „ Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” рег. №
ИИБ22000354ВН_001ВН е, че в Община Варна не се съхранява специализирана кадастрална
карта / с отразени тротоари и басейни /. Горното, съчетано с липсата на снимки
установяващи нарушението дава основание на състава на съда да приеме, че нарушението не
е безспорно доказано.
В тежест на административно наказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните
доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно
нарушение.
При констатираните процесуални нарушения, засягащи съществено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и неяснота относно
обстоятелството, дали е извършено нарушението и при липсата на категорични
доказателства за това съдът намира, че следва да отмени НП като незаконосъобразно
издадено.
По разноските
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата
страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско възнаграждение, съдът установи
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 491/28.10.2021 год. на зам. кмет на Община Варна, с което на ЛЮДМ. ИВ.
К. от с.Езерово, обл.Варна за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на
осн.чл.178е,ал.2,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
4
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5