РЕШЕНИЕ
№ 697
гр.Бургас, 09.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
01 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 481 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.292 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Ищец е Дениз 89 ЕООД гр.Ямбол. В производството ищецът
участва чрез пълномощник - адвокат С.Т. ***.
Ответник е началника на РДНСК-ЮИР гр.Бургас.
В исковата молба се твърди, че ответникът е издал заповед
№ ДК-02-ЮИР-21/08.11.2010г., с която е разпоредил премахване на строеж
„пристройка към масивна сграда“ с административен адрес ***, попадаща в УПИ
VІІІ-7089 в кв.142 в кв.Индустриален по действащия към издаването на заповедта
план на гр.Ямбол. След проведено неуспешно оспорване пред съд, заповедта е
влязла в сила на 13.10.2011г. След влизането в сила на заповедта
административният орган не предприел никакви действия по изпълнението и до
14.02.2019г., когато ищецът получил възлагателно писмо от директора на ДНСК
София, с което на основание чл.225 ал.4 ЗУТ е възложено принудително изпълнение
на влязлата в сила заповед за премахване. Изпълнението било насрочено за
периода от 10 часа на 11.03.2019г. до 17.30 часа на 15.03.2019г. Ищецът счита,
че при тези обстоятелства задължението му по посочената заповед е погасено по
давност, на основание 285 АПК, поради което иска от съда да приеме за
установено, че задължението по заповедта не подлежи на принудително изпълнение.
Иска се присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.
Правното основание на иска е чл.292 АПК.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Прави доводи за
недопустимост на производството. Счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск за несъществуване на задължението, предмет на заповедта, поради
погасяването му по давност, тъй като правото му следва да се упражни чрез предявяване
на възражение по чл.282, ал.1, т.9 от АПК. По същество оспорва иска. Не оспорва
изложената от ищеца фактическа обстановка, но сочи допълнително обстоятелство –
извършване през процесния давностен период на изпълнителни действия, които са
довели до прекъсване на давността. Претенциите са за прекратяване на
производството като недопустимо, респективно за отхвърляне на иска като
неоснователен. Представят се доказателства.
Направеното възражение за липса на правен интерес от
предявяване на иска е неоснователно, а производството е допустимо. Твърденията
на ищеца за изтичане на предвидения от закона давностен срок спрямо засягащото
го право на принудително изпълнение и позоваването на това обстоятелство, сочат
осъществяване на нов юридически факт, който погасява спорното между страните
право. Разпоредбата на чл.285 от АПК изрично предвижда право на иск за зашита
при тези обстоятелства. Наистина чл.282, ал.1, т.9 от АПК предвижда възможност
страната да упражни това си прави и чрез възражение, но доводите за
изключителност на това правно средство за защита не намират опора в закона.
След като законодателят не е предвидил изрично позоваването на давност да се
извършва само чрез възражение следва да се приеме, че на правоимащия са
предоставени повече от едно правни средства за защита на едно и също право и е
негов избора как да се защити срещу насоченото спрямо него принудително
изпълнение. В този смисъл е възприетото в правораздавателната практика
тълкуване на закона, изразено в решение № 7746/27.06.2016г. по а.д. №
2027/2016г. на ВАС, ІІ о. и решение № 12835/28.11.2016г. по а.д. № 3614/2016г.
на ВАС, ІІ о. Искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по същество по така поставения за
решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им,
събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови
разпоредби, прие за установено следното.
Представен е препис от заповед №
ДК-02-ЮИР-21/08.11.2010г. на началника на РДНСК-ЮИР с която е разпоредено да
бъде премахнат незаконен строеж, представляващ пристройка към масивна сграда,
намиращ се в УПИ VІІІ-7089 в кв.142 по плана на гр.Ямбол. В заповедта е обективирана
констатация, че собственик на незаконния строеж е Дениз 89 ЕООД с управител П.*** Петров и това дружество е посочено като лице, адресат на заповедта, имащо
задължението да премахне строежа.
Представени са преписи от решение № 72/02.05.2011г. по
а.д. № 3/2011г. на АС Ямбол и решение № 13010/13.10.2011г. по а.д. №
8556/2011г. на ВАС, от текста на които става ясно, че заповедта е била оспорена
пред съда, но оспорването е било отхвърлено, при което заповедта за премахване
на незаконен строеж е влязла в сила от датата на постановяване на решението на
касационната инстанция, т.е. от 13.10.2011г.
Представен е препис от покана за доброволно изпълнение на
заповедта, връчена на П.* Петров в качеството му на управител на Дениз-89 ЕООД
на 17.02.2012г.
Представен е препис от протокол (приложение № 1 към чл.4,
ал.1 от Наредба 13 на МРРБ) от 16.11.2015г., от който се установи, че на
посочената дата инспекторите при РОНСК Ямбол Д. и Б., в отсъствието на Пламен
Петров, са извършили проверка и са констатирали, че заповед №
ДК-02-ЮИР-21/08.11.2010г. на началника на РДНСК-ЮИР не е била доброволно
изпълнена.
Представен е препис от протокол (приложение № 2 към чл.4,
ал.1 от Наредба 13 на МРРБ) от 16.12.2015г., от който се установи, че на
посочената дата инспекторите при РОНСК Ямбол Д. и Б. са извършили проучване
относно начина на принудителното изпълнение на заповедта, срока и необходимите
средства, като са дали становище по тези въпроси.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.292 от АПК задължението – предмет на
изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след
издаването на изпълнителното основание.
Приложима в случая е нормата на чл.285 от АПК, съгласно
която ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се
привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила, като
давността не се прилага служебно.
Процесната заповед има характера на изпълнително
основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК – индивидуален административен акт,
влязъл в сила на 13.10.2011г. и въз основа на нея надлежно е започнало
изпълнително производство по реда на
чл.267 и сл. от АПК, с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до
адресата на заповедта - Дениз 89 ЕООД.
АПК не е предвидил специални основания за спиране и
прекъсване на давността, но е уредил обща 5-годишна давност, поради което
спрямо нея следва да се прилагат общите институти на прекъсването и спирането
и. Давността прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, при което
започва да тече нова такава. Това тълкуване на закона е възприето от
правораздавателната практика, изразена в решение № 7128/30.05.2018г. по а.д. №
14280/2017г. на ВАС, ІІ о.
В процесния случай давността е прекъсната на 16.11.2015г.
и 16.12.2015г. със съставянето съответно, на протоколите образец 1 към чл.4 и
образец 2 към чл.5 от Наредба № 13. Съставянето на тези протоколи обективира
действия по принудителното изпълнение на влезли в сила заповеди за премахване
на незаконни строежи, уредено в чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Предвид установеното
прекъсване на давността, към настоящия момент същата не е изтекла. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Дениз 89 ЕООД ЕИК:*** със съдебен адрес ***, кантора 17,
адвокат С.Т. ***, против началника на РДНСК-ЮИР гр.Бургас, за оспорване на
задължението, предмет на изпълнение по заповед № ДК-02-ЮИР-21/08.11.2010г. на
началника на РДНСК-ЮИР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :