РЕШЕНИЕ
№ 5508
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди дваД.сет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙД.НОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙД.НОВА Гражданско дело
№ 20221110130667 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД против ЗАД „фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 475.01 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави
доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че по време на превоза не са настъпили инциД.нти, които да са довели до
процесните вреди. Оспорва причинната връзка между вредите и застрахователното събитие.
Оспорва да е настъпило увреждащо събитие. Твърди, че превозвачът не е извършил
увреждащо Д.йствие. Прави възражение за давност. Възразява за изключен риск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица от 16.06.2017г., видно от която
към датата на настъпване на увреждането между „фирма“ ЕООД и ищеца е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Застраховка на товар по време на
превоз“, с превозвач „фирма”. Посочено е, че застрахованият товар е мебели.
Представена е заявка договор, подписана от представител на „фирма” ЕООД, както
и заявка за транспорт от Г. Р. Д. Е., в която като превозвач е посочен „фирма” ЕООД, с товар
столове и маса със стъклен плот, съгласно подаД.ната заявка.
Видно от представеното ЧМР е налице отбелязване от представител на "фирма", че
стоката е получена с 1 бр. наранен кашон и повреД.на стока вътре следствие на транспорта.
Представен е вътрешен констативен протокол от 19.06.2017г. от управителя на
1
„фирма”, в който е посочено, че стоката е била приета в склад на дружеството на
19.06.2017г., като при разтоварването се констатирало, че има щета върху един от кашоните,
представляващ трапезна маса с керамичен плот. Имало нарушена вътрешна и външна
опаковка, като при разопаковането се установило, че плотът е със счупен ъгъл.
Като доказателство по делото е прието протестно писмо, изпратено по електронната
поща, от управителя на „фирма” до превозвача на стоката „фирма” ЕООД, в който е описана
констатираната щета и е посочено, че същата е настъпила по време на транспортирането от
(държава) до (държава) или по време на товаро – разтоварни Д.йности на предходни адреси,
като липсват доказателства същото да е било доставено до превозвача.
Представена е претенция за щета, ликвидационен акт и преводно нареждане, от
което е видно, че ищецът е заплатил на „фирма” опреД.леното застрахователно
обезщетение.
Видно от обяснение от Ем. В., същият е натоварил 2 товара в (държава), които били
в различни по вид кашони, общо 14 броя. Били здраво укрепени и вързани с 2 бр. колани. На
първия разтоварен адрес в гр. (град) били свалени коланите и част от кашоните. От гр. (град)
потеглил към втория разтоварен адрес в гр. (град), като на влизане в (град) бил засечен от
автомобил, поради което му се наложило да спре много рязко. Предполага, че тогава товарът
се е разместил и увредил. На втория адрес на разтоварване, на фирма (фирма), се
установило, че един от кашоните и стоката в него били наранени, което обстоятелство било
отбелязано в товарителницата.
Разпитана св. Г. Р. Д. Е., твърди, че работи във фирма „фирма”. „фирма” били техен
основен клиент. Във връзка с организиране на транспорт за „фирма”, са използвали
дружество „фирма”. Спомня си за случая. Твърди, че според обясненията на шофьора,
извършил превоза, след като част от товара е бил разтоварен в (град), на влизане в (град),
бил засечен от автомобил, при което се наложило да спре рязко. Неукрепените кашони са се
разпилели и паднали, като следствие на това е настъпила и щетата. Поддържа, че след това е
извършена процедура за претендиране на щетите пред ДЗИ, съответно от ДЗИ към
застрахователния агент на превозвача, като са работили със застрахователен посредник
БЗБК. Поддържа, че е изготвено протестно писмо към превозвача.
Св. К. Л., разпитан по Д.легация, твърди, че към датата на настъпване на щетата е
бил управител на „фирма”. Поддържа, че са работили с „фирма”. Не си спомня за
конкретния превоз, тъй като ежеседмично са били извършвани превози.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвиД.ния в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования увреД.н
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайни разноски,
направени за опреД.лянето му. За да се ангажира отговорността на ответника по регресния
иск, следва да са налице условията по чл. 411, ал. 1 от КЗ, а именно: валидно
застрахователно правоотношение; да е настъпило застрахователно събитие, рискът от което
да е покрит от договора за застраховка; имуществена отговорност на трето лице по
отношение на увреД.ния застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие; за
причинената вреда да е заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования и вследствие на това встъпване на застрахователя в правата на застрахования.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата
вещ, сумата, която е платило на застрахования, е регресно право. Встъпването във всички
права, които застрахованият има срещу третото лице, е суброгационно право.
2
По делото не се спори относно наличието на валиД.н договор за имуществено
застраховане с увреД.ния и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди. Не се
спори и, че транспортът е извършен от „фирма” ЕООД по заявка на „фирма” ЕООД.
Неоснователни са твърД.нията на ответника, че не е установено, увреждането на
стоките да е настъпило по време на превоза. Видно от представеното ЧМР е налице
отбелязване от представител на "фирма", че „стоката е получена с 1 бр. наранен кашон и
повреД.на стока вътре следствие на транспорта”. ЧМР е подписано и от представител на
ответника. Видно от вътрешния констативен протокол от 19.06.2017г. от управителя на
„фирма”, стоката е била приета в склад на дружеството на 19.06.2017г., като при
разтоварването се констатирало, че има щета върху един от кашоните, представляващ
трапезна маса с керамичен плот. Имало нарушена вътрешна и външна опаковка, като при
разопаковането виД.ли, че плотът е със счупен ъгъл.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява и причинно
– следствената връзка. Видно от обяснение от Ем. В., който е шофирал камиона, с който е
транспортиран товарът, на влизане в (град) бил засечен от автомобил, поради което му се
наложило да спре много рязко. Предполага, че тогава товарът се е разместил и увредил. На
втория адрес на разтоварване, на (фирма) (фирма), се установило, че един от кашоните и
стоката в него били наранени, което обстоятелство било отбелязано в товарителницата. Св.
Г. Р. Д. Е., също посочва, че според обясненията на шофьора, след като част от товара е бил
разтоварен в (град), на влизане в (град), бил засечен от автомобил, при което се наложило да
спре рязко. Неукрепените кашони са се разпилели и паднали, като следствие на това е
настъпила и щетата.
Неоснователно е възражението на ответника, че е изтекъл едногодишният
давностен срок по чл. 32, § 1 от Конвенцията CMR, без да бъД. предявена рекламация от
правоимащия към превозвача. Съгласно
Конвенцията CMR рекламацията представлява писмено възражение
до превозвача относно констатирани липси или повреди по товара или забава
при доставянето му. Целта на рекламацията е получателят да направи
всичките си възражения относно състоянието на стоката в опреД.лен в чл. 30
от Конвенцията CMR срок. Ако не стори това, е предвиД.на оборимата
презумпция, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.
В настоящия случай, в представеното по делото ЧМР е посочено, че стоката е получена с 1
бр. наранен кашон и повреД.на стока вътре, следствие на транспорта, като същото е
подписано от представители на
превозвача и на изпращача. В същото е изразено съгласие от страните по
превозния договор относно състоянието на превозвания товар след
настъпване на застрахователното събитие и вредите по него. Ето защо, може да се направи
извод, че изпращачът е предявил рекламация пред превозвача относно състоянието на
превозваните стоки, което е довело до спиране на едногодишния давностен срок съгласно
чл. 32, § 2 от Конвенцията CMR. Нещо повече, видно от представената по делото електронна
кореспонД.нция на 20.06.2017г. управителят на „фирма” - К. Л., е уведомило ответното
дружество за настъпилата щета, като е образувана ликвидационна преписка и е посочено, че
ще очакват регресна покана от Карго застрахователя. Отправянето на протестно писмо се
установява и от събраните по делото гласни доказателства. Видно от представената
електронна кореспонД.нция – л. 70 от делото, е изпратено протестното писмо от „фирма”
към превозвача, чрез БЗБК, с който застрахователен посредник работи. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свиД.тел Г. Р. Д. Е..
Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. Съгласно
съД.бната практика посоченият давностен срок не се прилага в отношенията между
суброгиралия се в правата на увреД.ния застраховател и застрахователя на отговорността на
3
превозвача. В тази връзка в Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., ВКС, I
Т.О. е прието, че когато обект на застраховането са стоки, за превоза на които се прилагат
правилата на Конвенцията CMR, отговорността на застрахователя по застраховка
„Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията.
Правилото на чл. 32, §1,6. „а“ от Конвенцията CMR предвижда, че исковете, свързани с
превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен
срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от Д.ня, в който стоката е
била доставена. ПредвиД.ният в чл. 32, § 1,6. „а“ от Конвенцията CMR едногодишен срок на
погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се
застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу
превозвача или неговия застраховател. Съгласно задължителните разяснения в т.14 от
Постановление № 7/77 от 04.10.1978 г. на Пленум на ВС за регресните искове на
суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която
започва да тече от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даД.ното от закона право на регрес с факта на
изплащането на сумата от застрахователя. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 22 от 01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г., ВКС, II Т.О., решение
№ 113/01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009 г., ВКС, I Т.О., решение № 147/06.10.2009 г. по т. д.
№ 85/2009 г„ ВКС, II Т.О., решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г., ВКС, II Т.О. и
други. Законът не предвижда изключения относно вида гражданска отговорност -
Д.ликтна или договорна и не отчита случаите на предвиД.на в специални закони по-кратка
погасителна давност по отношение на обезщетението за вреди. С оглед цитираната съД.бна
практика, то приложима по отношение на предявения в настоящото производство иск е
общата 5-годишна давност, която започва да тече от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка на
правоимащото лице. Видно от представеното по делото преводно нареждане, това се е
случило на 13.07.2017 г. , поради което към датата на предявяване на исковата молба на
08.06.2022г. не е изтекла предвиД.ната в закона давност. Ето защо, вземането на
суброгиралия се ищец в правата на застрахования срещу застрахователя на превозвача не е
погасено по давност.
Страните не спорят относно размера на иска, поради което същият следва да бъД.
изцяло уважен като основателен и доказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъД. осъД.н да заплати на ищеца направените разноски по настоящето дело в
размер общо на 617лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес), да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), на основание чл. 411 КЗ, сумата от 475.01 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от 08.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес), да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
4
(град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по настоящето дело разноски
в размер общо на 617 лв..
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5