Р Е Ш Е Н И Е
№ 749
гр.Пловдив, 12.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на осми април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1073/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-005296 от 28.06.2018г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на В.С.В., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.150 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва констатациите в АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление като сочи, че не е управлявал МПС, не е причинявал
ПТП с имуществени щети, автомобилът бил управляван от други лице, което искало
за започне работа във фирмата. На следващо място изказва становище, че
описаната фактическа обстановка е неясна и объркваща, като от една страна
административнонаказващият орган е посочи, че жалбоподателят притежава СУМПС № ***,
от друга – „като водач, лишен от СУМПС“. Също поддържа, че административнонаказващият орган не е обсъдил
въпроса за вината, както и възможността за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН,
което задължително следва да извърши и да изложи мотиви. Предлага наказателното
постановление да бъда отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 25.01.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 29.01.2019г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателя В.С.В. издържал изпит за правоспособност за управление на
МПС – категория В на *** г.. Същият притежавал свидетелство за управление на МПС
(СУМПС) № ***, валидно до 02.06.2010г..
След изтичане срока на валидност на СУМПС № ***, валидно до 02.06.2010г.,
същото било отнето от жалбоподателя В. с
АУАН № Т710641 от 18.02.2016г..
На 14.04.2018г., около 11:40 часа, в гр.Пловдив. на бул.„Мария Луиза“
пред № 36, жалбоподателят В.С.В. управлявал МПС – лек автомобил „Волво“ с рег.№
„***“, собственост на „Перлла велл“ ЕООД, като поради неспазване на
разстоянието от спиращия пред него автомобил допуснал ПТП с материални щети. На
мястото пристигнал свидетеля С.С.Д., в качеството му на *** в ОД МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, който освен обстоятелствата по горното ПТП констатирал,
че водачът В. бил неправоспособен. На място свидетелят Д. съставил АУАН с
бланков № 477077 от 14.04.2018г. срещу жалбоподателя В. за нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, който последният подписал.
За нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП срещу жалбоподателя В. било
издадено наказателно постановление № 18-1030-002585 от 23.04.2018г..
За нарушението по чл.150 от ЗДвП срещу жалбоподателя В. било образувано
досъдебно производство – бързо производство № 146/2018г. по описа на Четвърто
РУП при ОД МВР – Пловдив. С Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 27.04.2018г. на РП – Пловдив, наказателното производство по досъдебно
производство – бързо производство № 146/2018г. по описа на Четвърто РУП при ОД
МВР – Пловдив било прекратено на основание чл.357, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1, пр.1 от НПК.
На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, било издадено обжалваното наказателно
постановление № 18-1030-005296 от 28.06.2018г. срещу жалбоподателят В. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.С.Д.. Последният не помни конкретния случая,
което съдът намира за логично, предвид изминалото време – една година между
нарушение и разпита, както и длъжността на Д. като ***, която предполага
извършване многобройни и ежедневни проверки на водачи на МПС. Въпреки това Д.
поддържа написаното в акта и сочи начина, по който се установява последното
нарушение в общия случай. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства, както
следва – справка за нарушител/вода за В.С.В., от която се установяват датите на
придобиване и отнемане на СУМПС, Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 27.04.2018г. на РП – Пловдив, от което се
установява прекратяването наказателното производство.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като компетентността на
административнонаказващия орган се установява от представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, а тази на
актосъставителя – от Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, като за последния
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което В.С.В., ЕГН:**********,
с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от Закона за движението
по пътищата, за това, че на 14.04.2018г., около 11:40 часа, в гр.Пловдив. на
бул.„Мария Луиза“ пред № 36 е управлявал МПС – лек автомобил „Волво“ с рег.№ „***“,
без да е правоспособен водач.
Следва да се посочи, че правоспособния водач е този, който удостоверява
това си качество със „съответното свидетелство“ за управление на МПС. Несъмнено
е, че „съответно свидетелство“ по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е „валидното“ свидетелство по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП., а „валидното“
свидетелство е това, което удостоверява правата на водача, в указания в същото
срок, доколкото съгласно смисъла на чл. 151, ал. 9, изр. последно, предложение
първо от ЗДвП, подмяна на свидетелство
за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на
валидност. Ето защо неправоспособен е водача, който няма „съответното“,
„валидно“ свидетелство за управление.
В случая се установява, че към датата на деянието – 14.04.2018г., СУМПС
№ *** на жалбоподателя В. е било отнето и то повече от две години преди това – с
АУАН № Т710641 от 18.02.2016г.. Още повече СУМПС № *** е било невалидно още
шест години преди да бъде отнето – от 03.06.2010г.. Ето защо и жалбоподателят В.
е бил неправоспособен към 14.04.2018г. по смисъла на чл.150 от ЗДвП.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че в случая се констатира и
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
14-0432-000035 от 01.03.2014г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, за която обаче липсват данни за е връчена по надлежния ред, съответно
– да е влязла в сила. Въпреки това същото е без значение, доколкото
обстоятелството, че В. е бил неправоспособен към 14.04.2018г. по смисъла на
чл.150 от ЗДвП се установява не от същата заповед за ПАМ, а от това, че СУМПС №
*** е било невалидно от 03.06.2010г. и
дори отнето на 18.02.2016г..
Съдът намери за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че не е
управлявал МПС, не е причинявал ПТП с имуществени щети, автомобилът бил
управляван от други лице, което искало за започне работа във фирмата. Същото
възражение е недоказано, не се сочат никакви доказателства в този смисъл,
оборващи презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, налице е само едно произволно
твърдение за друго лице, чието име дори не се споменава.
На следващо място съдът намира за неоснователно и становище, че
описаната фактическа обстановка е неясна и объркваща, като от една страна
административнонаказващият орган е посочи, че жалбоподателят притежава СУМПС № ***,
от друга – „като водач, лишен от СУМПС“. В този смисъл не се констатира нищо
неясно и объркващо в твърдението, че жалбоподателят В. е притежавал СУМПС № ***,
което в последствие му било отнето, съответно – бил лишен от СУМПС.
Също неоснователно е и възражението, че административнонаказващият орган
не е обсъдил въпроса за вината, доколкото съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, а съгласно ал.2 - непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. В случая се касае за едно съвсем просто по
характер деяние – управление на МПС от неправоспособен водач, поради което
остава неясно какво е следвало да обсъди административнонаказващият орган по
въпроса за вината.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че административнонаказващият
орган не е обсъдил и възможността за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, което
задължително следва да извърши и да изложи мотиви. Следва да се посочи, че
макар безспорно административнонаказващият орган винаги да е длъжен да обсъди
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, то за същия не съществува
задължение да изложи писмени мотиви, в които за разисква последното. Това е
така, доколкото разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, изчерпателно сочещи изискуемите
реквизити на АУАН, не предвиждат развиване на мотиви в този смисъл.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В
случая и наказанието е определено в максималния размер от 300 лева. Съдът
намира същото решение на административнонаказващия орган за правилно и
законосъобразно. В този смисъл и от справката за нарушите/водач се установява,
че в последните двадесет години жалбоподателят В. има изключително голям брой
издадени наказателно постановления за нарушения на ЗДвП, като всички те са в
сила и същевременно – не са платени (с изключение на няколко, издадени през
последните три години). Следва също да се отчете, че деянието е извършено не в
някакъв близък период, а много години след изтичане срока на валидност на СУМПС
№ ***, когато впрочем са извършени и множеството от останалите нарушения.
Всичко това налага едно заключение за нарушител, отличаващ се с висока степен
на обществена опасност, поради което съдът намери, че за постигане целите на
чл.12 от ЗАНН е необходимо същият да изтърпи наказанието в неговия размер от
300 лева, като добре кореспондиращо с тежестта на установеното нарушение и
личността на нарушителя.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-1030-005296 от
28.06.2018г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.С.В., ЕГН:**********, с адрес *** на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.