НОХД № 1126/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подс. Ж.К.Ф., ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.3, бук.”а”, във вр. с ал.1, бук.”б”, , във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.6, т.1, чл.25 ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗДвП, а именно затова, че на 21.12.2019г. в с.Братаница, обл.Пазарджик, на ул. “Първа“, при управление на МПС - л.а. марка „Ауди 80” с ДК № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на7

чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение с „пътните знаци“, като не е съобразил поведението си с пътни знаци “Б2-Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и „Г2 - Движение само надясно след знака“;

чл.25 ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да извърши маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като е завил наляво за навлизане по друг път и преди да започне маневрата ,не се е убедил, че няма да създаде опасност, като не се е съобразил с положението, посоката и скорост на движение на т.а. „Мерцедес“;

чл.37 ал.3 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство, излизащо от път от крайпътна територия, като … бензиностанция е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път“, като водач на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна бензиностанция, не е пропуснал движещия се по този път т.а. “Мерцедес“,

в резултата на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на:

Й.К.Т. *** тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване и причинило на пострадалия - загуба на слезка и средна телесна повреда, изразяваща се в хеморагичен шок, причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота;

В.Б.Б. *** - четири средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с контузия на мозъка, предизвикало на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; - разкъсване на десния бъбрек, предизвикало на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на черния дроб с лезия в 7/8 сегмент, предизвикало на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота; - контузия на десния бял дроб, предизвикало на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания при превес на смекчаващите обстоятелства и отчитане на фактът, че е налице съпричиняване между подсъдимия и друг участник в движението.

          Подсъдимият се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Признава за  виновен и дава обяснения по обвинението. Иска по-леки наказания.

                Защитникът на подсъдимия пледира за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.343а от НК, като излага подробни съображения в тази насока. Пледира наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1, т.2, бук. „б“ от НК, респ. ЛС да бъде заменено с пробация, а срокът на наказанието лишаване от правоуправление да бъде възможно най-краткият.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като спазвайки разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата подс. Ж.Ф. притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство с придобити  категории „В и М”, като от момента на придобиването на правоспособността си– 02.05.2019г. не е бил санкциониран за нарушение на правилата за движение по ЗДвП.

На 21.12.2019г., около обяд, подс. Ж.Ф. ***, като управлявал л.а. марка „Ауди 80” с ДК № ***. На предната седалка до него се возел брат му – св. С.Ф., а отзад – св.Й.Т.. Подсъдимият минал с автомобила през с.Ветрен дол, където към пътуващите се присъединил св. В.Б., който седнал на задната седалка. След това подсъдимият продължил движението си към с.Братаница. Преди изхода от това село в посока за с.Званичево и гр.Пазарджик, подсъдимият се отбил на бензиностанция  „Енерджи“, която се намирала отляво на пътното платно, съобразно неговата посока на движение.

След като заредил с гориво, подсъдимия потеглили с автомобила към изхода от бензиностанцията, където били поставени два знака – съответно Б2 „Стоп. Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г2 „Движение само надясно след знака“. Той обаче не се съобразил с тези два пътни знака, като предприел забранен завой наляво за навлизане по главния път. В този момент обаче по главния път се движел микробус „Мерцедес Спинтер“ с ДК№ ***, управляван от св. Н.Т., който идвал от с.Звъничево и бил навлязъл в с.Братаница. Подс. Ф. видял приближаващия от ляво на него микробус, когато с предницата на своя лек автомобил вече бил навлязъл в лентата на движение на микробуса. Тогава той натиснал педала на газта на автомобила си с надеждата да се изнесе преди микробуса да го достигне, но опитът му бил неуспешен. Последвал сблъсък между двата автомобила, като ударът бил в предната част на Мерцедеса и в задната лява странична част, в областта на задна лява врата, на Аудито. Скоростта на Аудито непосредствено преди  ПТП била равна и не по-ниска от 20 км.ч, а тази на Мерецедеса - равна и не по-ниска от 74 км.ч.

В резултата на ПТП пострадали возещите се на задната седалка в Аудито– свидетелите Т. и Б.. Двамата седели обездвижени на задната седалка, а св.Б. си бил глътнал езика. Подсъдимият забелязал това и веднага се насочил към него, като бръкнал с ръка в устата му, извадил езика му и така възстановил дишането му. След това продължил да стои до Б. и наблюдавал дали отново няма да си глътне езика. Успоредно с това оливал с вода по лицето св.Т..

След като бил подаден сигнал за инцидента на място пристигнали екипи на РУМВР-Пазарджик и спешна помощ. Двамата пострадали незабавно били транспортирани към „МБАЛ Пазарджик“ АД, където на Т. била оказана медицинска помощ. Травматичните увреждания на Б. обаче наложили незабавното му транспортиране в „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД-С., където също му била оказана медицинска помощ.

Междувременно на местопроизшествието бил извършен оглед, с което било започнато настоящото наказателно производство.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ, касаеща постр. Й.Т., което съдът цени като обективно и компетентно, става ясно, че в резултат  на настъпилото ПТП той е получил телесни увреждания - травма на далака без открита рана в корема, хиповолемичен шок, тотална спленектомия,  фрактура /счупване/ на 6 ребро в ляво.

Св.Й.Т. бил лекуван оперативно, като на 21.12.2019г. му е извършена лапаротомия и тотална спленектомия /оперативно премахване на слезката/. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма пострадал пасажер на задна седалка в лек автомобил при блъскане отзад от товарен автомобил към момента на инкриминираната дата. Всички травми са получени вътре в купето на лекия автомобил.

Травматичното разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване е причинило на пострадалия Т. загуба на слезка по смисъла на чл.128 от НК.

Хеморогичният шок е причинил на пострадалия Т. - разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Травматичното счупване на 6 ребро в ляво аксиларно, малкият преврален излив и дискретна субарахноидна хеморагия са причинила както заедно, така и поотделно на пострадалия временно разстройство        на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Останалите травматични увреждания /кръвонасядания/ са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-4 дни от датата на травмата.

 От заключението на изслушаната по делото СМЕ, касаеща постр. В.Б., което съдът цени като обективно и компетентно, става ясно, че в резултат  на настъпилото ПТП той е изпаднал в безсъзнателно състояние. Бил е       бил транспортиран до  Спешно отделение          при УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. С., където бил приет в клиниката по неврохирургия и после бил преместен в ДНХ. Там му поставили следните диагнози - тежка черепно-мозъчна травма - консервативно поведение, контузия на мозъка, контузия на главата, разкъсване на десния бъбрек, контузия на черен дроб, контузия на десен бял дроб.

На 07.01.2020г. свид.В.Б. бил изписан за в къщи, за да продължи лечението си при домашни условия.

Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма пострадал пасажер на задна седалка в лек автомобил, при блъскане отзад от товарен автомобил, към момента на инкриминираната дата. Всички травми са получени вътре в купето на лекия автомобил.

Контузия на главата с контузия на мозъка са причинили на постр. Б. -разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Разкъсването на десния бъбрек е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Контузията на черния дроб с лезия в 7/8 сегмент е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Контузията на десния бял дроб е причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно неопасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.

Останалите травматични увреждания /кръвонасядания /са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-4 дни от датата на травмата.

Видно от заключението на изслушаната основна автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвена в ДП,  техническото състояние на автомобил “Ауди 80“ с ДК№ ***и автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК№ ***, непосредствено преди ПТП на 21.12.2019г. е отговаряло на техническите изисквания и не е в причинно-следствена връзка с така настъпилото произшествие.

Относно изчислението за скоростта на автомобила “Ауди 80“ - имал е плавно и постепенно движение с ускоряване предвид статичното му предходно положение за зареждане с гориво. Подс. Ф. е предприемал  движение в кръгова крива за завиване наляво. Движението му се е извършвало по крива с дължина една четвърт от кръговото му движение съобразно радиусът му на завой. Скоростта, с която се е движел автомобилът на подсъдимия  непосредствено преди произшествието е била равна и не по-ниска от 20 км/ч.

Скоростта на автомобила на св.Т. непосредствено преди произшествието е била равна и не по- иска от 74 км/час.

„Мерцедес Спринтер“ е имал движение с лека промяна посоката си на движение и екстрено спиране едновременно с направление от североизток на югозапад от с.Звъничево за към с.Братаница.

Автомобилът е с находки за претърпени деформации в областта на предна челна част на двигателното му отделение.

За и към момента на удара т.а. „Мерцедес Спринтер“ е бил в равномерно конвенционално движение за и към мястото на удара между двете превозни средства.

Автомобил „Ауди 80“ е имал движение спрямо това на автомобила „Мерцедес Спринтер“ под ъгъл от порядъка на 40-45 градуса.

Подс. Ф. към момента на удара е бил разположен буквално пред автомобил “Мерцедес Спринтер“.

Автомобил „Мерцедес Спринтер“ непосредствено преди настъпилото ПТП се е движел от север на юг /от с.Звъничево за към с.Братаница/ със скорост равна и не по-ниска от 74 км/ч., а л.а. „Ауди 80“ е започнал да се движи равноускорително в направление от югозапад на североизток /от горивозарядната станция за към с.Звъничево/ със скорост равна и не по-ниска от 20 км/ч.

Ударът между двете превозни средства е настъпил :

За Автомобил „Мерцедес Спринтер“ в предна челна част на автомобила в областта на предната му броня в динамично положение, като е оставил и следи от екстрено спиране предвид скоростта му на движение непосредствено преди контакта с автомобила, появил се внезапно пред него.

За автомобил „Ауди 80“ ударът е нанесен върху него в страничната му лява външна част, при което е настъпило пластична деформация на купето и той се е изместил транслационно ротационно на юг от точката на местоудара.

След удара:

Автомобил „Мерцедес Спринтер“ след контакта се измества и след изминаване разстояние от порядъка на 14-15 метра се установява там, където е фиксиран при огледа на мястото на ПТП.

Автомобил „Ауди 80“ има аналогично поведение и се намирал също след транслационно движение от порядъка на 5-6 метра на юг от мястото на удара.

Причина за така настъпилото произшествие не е от техническо естество.

Нито автомобилите, нито пътя, нито околната среда са причина за конкретното поведение на подсъдимия, управлявайки автомобил „Ауди 80“ при наличие на вертикална маркировка на изхода от горивозарядната станция. Движението на двете ПС се е извършвало по прав пътен участък с дължина над 2000 метра спрямо мястото на настъпилия удар между двете превозни средства, без каквито и да било сведения или доказателства за наличие на насрещно движещи се превозни средства.

Възможностите за предотвратяването на това произшествие са били зависими изцяло и единствено от поведението на подс. Ф. относно целесъобразността и законосъобразността на движението му да предприема или преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприета от него маневра на конкретното място, при конкретните пътни условия, обстоятелства и време, предвид мястото на фактически настъпилия удар върху основното пътно платно на път от с.Звъничево към с.Братаница и обратно на тази посока, за двупосочно движение на всички МПС, при наличие на двата вида изпълнена маркировка за предимство в движението на МПС - хоризонтална и вертикална.

От заключението на изслушаната допълнителна автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвена в ДП,  става ясно, че на пътното платно с посока за движение от с.Звъничево към с.Братаница, при километър 2+840 е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, като максимално разрешената е била 40 км/ч.

Вещото лице отново сочи категорично и в това свое заключение, че скоростта на автомобила на св. Т., непосредствено преди произшествието на 21.12.2019г. е била равна и не по-ниска от 74 км/час.

Според това заключение, максимално разрешената скорост за движение извън населено място за и на мястото на конкретното произшествие е до 90 км/ч, при което фактически констатираната скорост на „Мерцедес Спринтер“ е била законово съобразена.

Наличният и твърдян знак /въвеждащ ограничение на максималната скорост за движение с до 40 км/ч – бел. моя/, дори и да е бил на същото място по време на инцидента, той фактически не е бил релевантен за и към конкретното място на произшествието. Зоната на действие на този знак, дори в населено място, е до следващото кръстовище видно и налично във всички вложени кадри от предходната и настоящата експертиза. /Установява се, че такова кръстовище има на метри преди бензиностанцията съобразно посока на движение с.Званичево-с.Братаница, при което този знак е преустановил действието си след преминаването на това кръстовище, а едва след това е мястото на инцидента – бел. моя/.

В съдебно заседание в.л. поддържа заключението си и убедено сочи, че преди мястото на ПТП, в посока с.Звъничево-с.Братаница,  не е имало пътен знак Д11, указващ началото на населеното място – с.Братаница, а същия знак се намирал на около 200 метра след мястото на инцидента, ерго самото произшествие е станало в извън населено място.

Тук веднага следва да се каже, че съдът не кредитира това заключение на допълнителната АТЕ в частта, в която се сочи, че местопроизшествието не е настъпило в рамките на населеното място /с.Братаница/, а извън населено място, както и че максимално разрешената скорост за движение извън населено място, респ. на мястото на конкретното произшествие е била до 90 км/ч, при което фактически констатираната скорост на „Мерцедес Спринтер“ от 74 км/ч е била законово съобразена.

Събраха се по делото неоспорими доказателства, че конкретното местопроизшествие е настъпило именно в границите на населеното място – с.Братаница, при което максимално допустимата скорост за движение на т.а. „Мерцедес Спринтер“ е била до 50 км/ч, съобразно императивната норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В подкрепа на този извод са на първо място показанията на св.С.В. – служител в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, който е посетил мястото на настъпилото ПТП и го е отработил чрез съставянето на констативен протокол за настъпило ПТП, план-схема на ПТП и докладна записка. След предявяването на протокол и план-схема на ПТП, св.В. бе категоричен, че щом е записал, че инцидента е станал на ул.“Първа“ в с.Братаница, то значи, че е видял къде се намира табелата за начало на населеното място и по тази причина записал именно ул.“Първа“. В противен случай, ако ПТП е било извън населеното място, щял да запише, че е на съответния път /ІІ-84 – бел. моя/, както и на кой километричен знак от него е настъпило.

От постъпилото по делото официално уведомително писмо от ОПУ-Пазарджик и приложени към него карти на процесния пътен участък става ясно, че към инкриминираната дата 21.12.2019г., пътен знак /ПЗ/ Д11 - начало на населено място /касателно с.Братаница, идвайки от с.Звъничево – бел. моя/ се намира на път ІІ-84, км 2+715 дясно, а след тази дата е изместена на км 3+205 дясно /т.е. към вътрешността на селото – бел. моя/. Това показва абсолютно категорично, че ПЗ Д11 се е намирал преди мястото на ПТП, ерго, че към онзи момент бензиностанцията, пред чийто изход е станал инцидента, е попадала в границите на населеното място. От това пък следва, че скоростта на т.а. „Мерцедес Спринтер“ от 74 км/ч е била превишена за населеното място с 24 км/ч.

Няма съмнение, че мястото на ПТП е било в населеното място и защото вече бе посочено, че от заключението на изслушаната допълнителна АТЕ стана ясно, че на пътното платно, с посока за движение от с.Звъничево към с.Братаница, при километър 2+840 е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, като максимално разрешената е била 40 км/ч. /виж снимка 1.5 и 1.6 от това заключение/. В същото време, от данните на ОПУ-Пазарджик става ясно, че ПЗ Д11 пък е бил разположен към инкриминираната дата  на км 2+715, т.е. след знака въвеждащ ограничението, в посока към вътрешността на с.Братаница и преди да се достигне до бензиностанцията. Стана ясно, че знакът въвеждащ ограничението на скоростта е преустановил действието си на кръстовището, находящо се непосредствено преди бензиностанцията, но след това веднага е действало общото ограничение на скоростта от 50 км./ч за населено място /виж сн.1.6 и 1.8 от допълнителната АТЕ, след това съпостави с картите на ОПУ-Пазарджик л.50-51 от съд. дело, при което ще се констатира, че кръстовището е там, където на картите  има синьо квадратче с изписана цифра „84“, а след това и то в посока към с.Братаница, е самата бензиностанция.

Видно от заключението на назначената и изслушана в съдебната фаза на процеса нова допълнителна АТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, със същото е отговорено на конкретно поставени три въпроса.

По първи въпрос - Щеше ли да настъпи процесното ПТП, ако водачът на „Мерцедес Спринтер” с рег. № ***се беше движил с разрешената скорост за процесния пътен участък, а именно за населено място от 50 км/ч или въпросното ПТП би било предотвратимо?

Вещото лице след съответните изчисления е отговорило, че при условие, че товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ се е движил със скорост до 50 км/ч, пътнотранспортното произшествие е било технически предотвратимо от водача му, тъй като в рамките на дистанцията от която реално той е възприел опасност /автомобила на подсъдимия – бел. моя/, технически е било възможно при скорост до 50 км/ч да намали скоростта и да спре преди мястото на удара.

По втори въпрос - Вещото лице да посочи също така в конкретния пътен участък каква би била съобразената скорост на движение от „Мерцедес Спринтер”, за да се избегне настъпването на ПТП при конкретните пътно-климатични условия.

Вещото лице след съответните изчисления е отговорило, че технически съобразената скорост на автомобила „Мерцедес Спринтер“ за избягване на ПТП в конкретната пътно-климатична ситуация е 56 км/ч.

По трети въпрос - Да се посочи по възможност от вещото лице дали уврежданията по автомобилите, респективно по пасажерите в тях, биха били аналогични на тези , които реално са получени.

Вещото лице е отговорило, че съгласно анализа по първите два въпроса на експертизата следва, че ако автомобилът „Мерцедес” се е движел с технически съобразената скорост от около 56 км/ч или максимално допустимата за пътния участък от 50 км/ч, ПТП е предотвратимо и удар между двата автомобила не би протекъл. Лекия автомобил при тези скорости би имал техническата възможност в динамика (движение) да премине през мястото на удара и своевременно да напусне лентата за движение на товарния „Мерцедес”.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Й.Т., В.Б., С.Ф., Н.Т. и С.В., заключенията на двете СМЕ, на основната и частично от допълнителна АТЕ от ДП /за последната се изложиха по-горе съображения в коя част съдът не кредитра заключението/, както и от заключението на допълнителната АТЕ от съд. фаза на процеса, също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства посредством разпита на подсъдимия и свидетелите, както и на писмените доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка. Отделно, защото те напълно съответстват на заключенията на СМЕ и на трите АТЕ, с изключение на допълнителната такава от ДП, за която съдът изложи съображения в коя част не следва да се кредитира.

Тук веднага следва да се каже, че съдът не даде вяра единствено на показанията на св.Т. в частта, в която посочи, че непосредствено преди ПТП е управлявал микробуса със скорост от около 40 км/ч, т.к. тези негови твърдения категорично се опровергаха от заключението на основната АТЕ от ДП.

В останалата им част всички гласни доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите доказателства и доказателствени средства, поради което не се налага техният подробен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс. Ж.Ф.  е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343а ал.1, бук. „в“ от НК във вр. с чл.343 ал.3, бук. „а“, вр. с ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.6, т.1 и с чл.37 ал.3 от ЗДвП, като на 21.12.2019г. в с.Братаница, обл.Пазарджик, на ул.“Първа“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.37 ал.3 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:

на Й.К.Т. *** - тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката;

на В.Б.Б. *** - комплексна средна телесна повреда /четири отделни травматични увреждания, всяко с характер на средна телесна повреда/, изразяваща се разстройство на здравето, временно опасно за живота;

като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия В.Б..

Тук веднага следва да се каже, че съдът призна подс.Ф. за виновен по по-леко наказуемият състав на чл.343а от НК, т.к. се събраха неоспорими доказателства, че веднага след ПТП той е оказал помощ на пострадалия В.Б., която е била животоспасяваща за него, т.к. последният е бил глътнал езика си, а подсъдимият бръкнал с ръка в устата му и го извадил, с което осигурил свободното дишане на пострадалия. В тази насока са категоричните и с нищо неопровергани обяснения на подсъдимия, както и на свидетелите Т. и С.Ф., а и на самият пострадал - В.Б.. Вярно е, че по делото няма данни подсъдимият да е оказвал помощ на другия пострадал от ПТП – Й.Т., но това не е пречка за приложението на института на намалената наказателна отговорност по смисъла на чл.343а от НК. Практиката на върховната съдебна инстанция е константна в смисъл, че не е необходимо деецът да е оказал помощ на всички пострадали лица. В този смисъл е Решение № 263 от 17.VI.1985 г. по н. д. № 227/85 г., III н. о., където е казано буквално: „Когато в резултат на допуснати нарушения на правилата за движение настъпят съставомерни последици - смърт на едно или няколко лица и тежки или средни телесни повреди на други лица, деецът ще носи намалена отговорност, когато е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, независимо че не е оказал помощ на всички пострадали поради липса на възможност за това“. В аналогичен смисъл и Решение № 125 от 23.03.1984 г. по н. д. № 92/84 г., III н. о., както и Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на  Пленума на ВС.

Настоящото престъпление е квалифицирано с ОА по по-тежко наказуемия състав на чл.343 ал.3 от НК, заради наличието на квалифициращия признак – настъпила телесна повреда на повече от едно лице, която правна квалификация попада точно в хипотезата на чл.343а ал.1, бук.“в“ от НК, когато деецът е оказал помощ на пострадалия/те. Независимо, че към настоящия момент нормата на чл.343а ал.1, бук.“в“ от НК е непрецизна, т.к. препраща по алинея втора на предходния член /чл.343 от НК/, но пък последният е претърпял редакция през 2002г., като неговата алинея втора е станал алинея трета.   Законодателят не е изменил в същото време и разпоредбата на чл.343а от НК, досежно препращането, но няма съмнение, че тя, в своите бук. „в“ и „г“, препраща именно към чл.343 ал.3 от НК.

Поради всичко казано до тук съдът преквалифицира деянието на подсъдимия по по-леко наказуемия престъпен състав на чл.343а от НК.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед опита, който е имал като водач на МПС, както и с оглед своите житейски знания и умения, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършил престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.

Категорично се установи по делото, че подс. Ф. е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираните  разпоредба на чл.6, т.1 и чл.37 ал.3 от ЗДвП. Първата правна норма императивно повелява, че: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Допуснал е и нарушения едновременно с това на чл.37 ал.3 от ЗДвП, която правна норма императивно повелява, че: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“.

Именно като не е съобразил поведението си с двата пътни знака, поставени на изхода на бензиностанцията – Б2 и Г2, респ. не е пропуснал движещия се по път с предимство „Мерцедес Спринтер“, излизайки от процесната бензиностанция и предприемайки забранен завой наляво, подсъдимият е станал основната причина за настъпилото ПТП. В конкретния казус Ф. не е изпълнил своите задължения в горния смисъл, въпреки че е имал обективната възможност за това и ако бе проявил дължимата дисциплина като водач на МПС – да спре на изхода на бензиностанцията и да пропусне МПС, движещо се по път с предимство, а не да предприема забранен завой пред него, то неминуемо е щял да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Той обаче не е направил това, при което неговото умишлено нарушение на горепосочените правила за движение по пътищата е станало пряка причинно-следствена връзка за настъпване на ПТП, при което се е стигнало и до реализиране на непредпазливата престъпна поява.

Тук е мястото да се посочи, че на подсъдимия с обвинителния акт е било вменено и да е извършил умишлено нарушение правило за движение, визирано в нормата на чл.25 ал.1 от ЗДП, което също да е във връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Въпросната разпоредба обаче въвежда общи правила за извършване на маневри, като са посочени неизчерпателно конкретни маневри и фактори, които следва да се съобразяват при извършването им. В същото време нормата на чл.37 ал.3 от ЗДвП съдържа специално правило за предимство при движение на МПС, излизащо на път от крайпътна територия като бензиностанция. С оглед на всичко това тази правна норма се явява специална по отношение на нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, при което воден от принципа „Lex specialis derogat legi generali”, съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно затова  да е извършил престъплението и във връзка с нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДП.

Тук вече е мястото да се каже, че освен подс.Ф., вина за настъпилото ПТП има и другият участник в него – св.Т.. Установи се, че той се е движел в населеното място с превишена скорост от 74 км/ч, а ако бе спазил правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП да се движи с разрешената такава от 50 км/ч, или пък със съобразената за конкретния пътен участък от 56 км/ч, то ПТП не би настъпило /виж отново заключението на допълнителната АТЕ, назначена в съд. фаза на процеса/. В този смисъл престъплението е било извръшено, както от подс. Ф., така и от св.Т. при условията на независимо съпричинителство. Против Т. обаче не е било повдигано обвинение от страна на прокуратурата, а единствено в нейната дискреционна власт е стояла възможността за това. В настоящият казус обаче приносът на Т. за настъпилите общественоопасни последици може и следва да се отчита само на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства за Ф..

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на пътно-транспортни произшествия заемат изключително голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик. Конкретно извършеното деяние също се характеризира със завишена степен на обществена опасност, като се има предвид естеството на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътища и обстоятелството, че това става на път от републиканската пътна мрежа, който е с интензивно движение.

Подс. Ф.  е личност с изключително ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен,  положително охарактеризиран по местоживеене, а не последно място и фактът, че откакто е правоспособен водач на МПС не е извършвал нарушение на правилата за движение по ЗДвП, за което да е бил санкциониран по административен ред.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото съблюдаване на установения в страната правов ред и преди всичко на правилата за движение по пътищата, гарантиращи безопасността на участниците в движението.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени направеното самопризнание, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на други нарушения по ЗДвП след придобиване на правоспособност, както и приносът на другият участник в ПТП /св.Т./ за неговото настъпване, при условията на независимо съпричинителство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха немалкият брой на отделните средни телесни повреди на св.Б. – общо четири, а също и причинената му една лека, както и това, че на св.Т., освен съставомерната тежка телесна повреда, е причинена също една средна и две леки такива.

            Съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до четири години, а също и че от деянието няма причинени съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване, при което намери, че спрямо Ф. следва да се приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, т. к. са налице материално-правните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за извършеното от него престъпление, като му наложи административно наказание глоба в размер близък до минималния, а именно от 1500 лева, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

При определяне размера на глобата съдът отчете наличните  смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко от тях, като съобрази и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, а също вида и степента на вината му.

Съдът отчете данните за личността на подс.Ф. и преди всичко, изследвайки причините и механизма на извършване на деянието, както и това, че е сравнително млад водач на МПС, доколкото е придобил правоспособност на 02.05.2019г., а около половин година след това си е позволил да извърши две груби нарушения на правилата за движение /чл.6, т.1 и чл.37 ал.3 от ЗДвП/. След това отчете отново наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери за необходимо да  упражни по-осезателно въздействие спрямо Ф. по посока спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС. Предвид това и на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.78а ал.4 от НК съдът лиши  подс.Ф. от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

С оглед изхода на делото - признаването на подсъдимия за виновен в престъплението, на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати направените по делото разноски за СМЕ и АТЕ в ДП общо в размер на 924.00 лева, платими по сметка на ОД МВР Пазарджик, а в полза на бюджета на СВ, по сметка на ПзРС да заплати разноски за допълнителна АТЕ в размер на 293 лева.

По изложените съображения съдт постанови присъдата си.

         

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: