Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 250 30.10.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1613 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Г.П., ЕГН ********** и Е.Т.П.,
ЕГН *********, чрез пълномощника им адв. Станимир Тасев Стоичков против Решение № 17 от
21.02.2020 г. по гр.д. № 129/2015 г. по описа на Районен съд Средец, с което
съдът е обявил за относително недействителен по отношение на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез пълномощника адв. Христина
Тодорова и адв.Румяна Трифонова, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, сключения
между ответниците „ЕП - Комерс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителите Кристиан Г.ев П., Е.Т.П. и Г.П., дружеството от една страна –
прехвърлител и Е.Т.П., ЕГН ********* и Г.П., ЕГН **********, от друга страна –
преобретатели, договор за прехвърляне на
недвижим имот за погасяване на задължение, обективиран в Нотариален акт № ***, том
**, рег.№ 3***, дело № 1*** от **.**.20**г. на нотариус Веселина Кирилова, рег.№ 560, с
район на действие Районен съд – Средец, за следните недвижими имоти,
представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти,
съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ
46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета –
678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка, при
граници, описани в решението и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива,
съставляваща имот № 149007, в землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ
30168, местност „Таирови ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета –
114.789 дка и категория пета – 5.925 дка при граници, описани в решението. С
обжалваното решение, съдът е осъдил ответниците „ЕП - Комерс“ ООД, Е.Т.П. и Г.П.
да заплатят на ищцовото дружество „Трансвагон“
АД, сумата от 2621,77 лева - разноски в производство.
С
жалбата първоинстанционото решение се оспорва като недопустимо и неправилно.
Възражението за недопустимост на решението, въззивниците обосновават с
наличието на висящо производство /т.д. № 575 от 2019 г. по описа на БОС/,
предмет на което е отричане на съществуването
на съдебно установеното вземане, с което ищецът „Трансвагон“ АД – Бургас
се легитимира като кредитор по настоящия иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
поради извършени погасявания. Позовават се на постановките, възприети в ТР № 2
от 09.07.2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно преюдициалния
характер на производството относно вземането на кредитора спрямо това по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, както и разрешението, възприето в тълкувателното решение,
според което въззивното решение, постановено при наличие на основание за
спиране по чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК представлява недопустим съдебен акт.
Намират, че висящото производство по т.д. № 575 от 2019 г. по описа на БОС
представлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск
и развитието на настоящото дело. В тази връзка е поискано спиране на настоящото
производство до приключване на производството по т.д. № 575/2019 г. Прави се
оплакване и за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил изразил
ясно становището си по въпроса за действителността на оспорената сделка. На следващо място, въззивниците считат, че съдът
неправилно е приел, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.
135 от ЗЗД, и по – конкретно качеството „кредитор на ищеца „Трансвагон“ поради
погасяване на вземането му. Излагат се подробни твърдения относно извършените
погасявания, посредством осъществени различни способи в изпълнителното
производство, образувано пред ЧСИ Трифон Димитров /запори на банкови сметки,
публични продажби, задържани задатъци на основание чл. 293 от ГПК, както и чрез
възлагане на имоти, придобити от взискателя „Трансвагон“ АД/. Частично
погасяване на вземането било извършено и чрез плащания и последващи прихващания
на насрещни вземания между страните. Позовава се и на настъпил погасителен
ефект на направено в рамките на изпълнителното производство изявление за
прихващане с дължими суми за разпределени, но неизплатени дивиденти, за които
„ЕП Комерс“ ЕООД имал право на вземане спрямо кредитора по настоящото дело
„Трансвагон“ АД за 2012г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г. С оглед на изложените твърдения за извършени
погасявания на вземането на „Трансвагон“ АД на обща стойност в размер на
3 073 341,21 лева, въззивниците намират, че е отпаднала първата главна
предпоставка за признаване на заявеното право, а именно качеството “кредитор” на ищцовото дружество. Не била налице и
следващата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, а
именно увреждане на кредитора – ищец в резултат на обявената за относително
недействителна сделка, предмет на иска.
Дори да се приеме, че вземането на „Трансвагон“ АД е останало да
съществува в някакъв незначителен остатък, то с извършването на оспорената
сделка не била намалена платежоспособността на ответното дружество „ЕП Комерс“
ООД. Увреждането като обективна предпоставка от фактическия състав на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД подлежи на главно доказване от страна на
ищеца, каквото в настоящия случай не било проведено. Счита, че ответната страна
била провела успешно насрещно доказване, с което не само било внесено съмнение
относно наличието на тази предпоставка, но дори същото било категорично
опровергано. Излагат се доводи, че воденето на настоящото дело представлявало
злоупотреба с материални и процесуални права. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника
на дружеството адв. Христина Тодорова, БАК, с който обжалваното решение на РС
Средец се намира за допустимо и правилно, а подадената от Г. П. и Е.П. въззивна
жалба –за неоснователна и недоказана. Възразява се против твърденията на ответниците
по иска за преюдициалния характер на т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС, като
заявява, че липсва идентичност на страните по двете дела, както и че липсва
връзка между предмета на споровете. По настоящото производство качеството на
кредитор на ищцовото дружество следвало да бъде установено към датата на
увреждащата сделка – 05.11.2014 г., респективно към датата на предявяване на
иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – 04.05.2015 г., докато по т.д.№ 575/2019 г. по описа на БОС предмет на
установяване е дали вземането на ищеца е погасено към датата 04.11.2019 г., на
която дата е заведен отрицателния установителен иск за вземането. Съществуването
на паричното вземане на Трансвагон“ АД към „ЕП Комерс“ ООД към датата на
завеждане на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД било безспорно установен факт по
делото, като е без значение дали към настоящия момент вземането е погасено или
не. Постановките на ТР №2 от 09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК
на ВКС не намират приложение, тъй като в същото ВКС се е произнесъл относно
преюдициалността само на осъдителния иск
за съществуването на вземането по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК , но
не и относно значението на специалния иск по чл. 439 ГПК. Посочва, че и
понастоящем вземането му продължава да съществува независимо от извършените в
хода на изпълнителното производство частични погасявания, като в тази връзка
представя доказателства. Посочва, че длъжника „ЕП Комерс“ ООД сам признава по
т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС, че и към момента съществува неплатена част
от вземането на „Трансвагон“ АД в размер на 100 000 лева. Оспорва
възражението на въззивниците за нередовност на исковата молба, като уточнява,
че не е оспорвал процесната сделка като абсолютно недействителна, а само като
относително недействителна по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. По същество намира, че
обжалваното решение е правилно, като са доказани и установени всички
предпоставки от фактическия състав на Павловия иск. „Трансвагон“ АД е кредитор
на ответното дружество както към датата на завеждане на исковата молба, така и
до приключване на устните състезания пред първата инстанция, като това качество
не е отпаднало и понастоящем. Намира за доказано и увреждащото действие на
оспорената сделка, с аргумент, че поради начисляваната законна лихва върху
главницата, дългът остава значителен по размер, както и че цялото имущество на
ответното дружество е обременено с тежести, а финансовото му състояние е недобро. Позовава се и на
заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което имотите,
предмет на настоящия отменителен иск са на обща пазарна стойност от
315 049.00 лева, а са прехвърлени на два пъти по – ниска стойност от
посочената, като поради извършеното даване вместо изпълнение напрактика
отчуждените от „ЕП Комерс“ ООД имоти не са заместени с реални и равностойни
парични постъпления. Излагат се подробни възражения против доводите на
въззивниците, според които воденето на настоящото дело представлявало
злоупотреба с материални и процесуални права, като въззиваемото дружество
излага позиция, че успешното провеждане на Павловия иск не води до
удовлетворяване на самото вземане, а само до създаване на предпоставки за
насочване на принудително изпълнение върху имотите, при непогасяване на същото. Моли да се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивниците Г.П. и Е.П. се представляват от
процесуалния си представител адв. Стоичков. По
делото на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК като необходим другар на въззивниците е конституирано ответното дружество „ЕП
Комерс“ ЕООД, представлявано от Управителите Е.П. и Г. П.. По същество молят за
отмяна на решението, както и за присъждане на разноски, в размер на платената
държавна такса. Не ангажират нови доказателства.
В производството пред въззивната инстанция, въззиваемото дружество
„Трансвагон“ АД се представлява от пълномощниците адв. Т. и адв. Т., които
оспорват въззивната жалба и ангажират доказателства, установяващи, че
вземането, легитимиращо ищеца като кредитор продължава да съществува. Също
претендират за разноски съобразно договор за правна защита и представен списък
по чл. 80 от ГПК.
С Определение №1984 от 14.07.2020 г. по настоящото дело, съдът е
оставил без уважение отправеното от въззивниците искане за спиране като е
изложил мотиви за липса на преюдициалност на производството по т.д. № 575/2019
г. по описа на БОС. В производството по чл. 135 от ЗЗД на доказване подлежи
обстоятелството дали ищецът е кредитор на парично или непарично вземане, без
съдът да изследва в какъв размер е вземането,
съответно дължимия остатък от него, а единствено дали такова вземане съществува
и то към датата на увреждащата сделка. Независимо от това, съдът въз основа на
представените доказателства - искова молба и уточняващите я такива по т.д.
№575/2019 г. по описа на БОС, е приел, че в това производство ищците – настоящи
въззивници не само не твърдят, че вземането на „Трансвагон“ АД е напълно
погасено, но дори напротив, сами посочват, уточнявайки цената на предявения
отрицателен установителен иск, че остатъка от вземането е в размер на
100 000 лева. Съдът е приел, че по смисъла на ТР №2 от 09.07.2019 г. по т.д. №2/2017 г на ОСГТК на ВКС, не е
преюдициално производството по предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
с който се установява дали съдебно установеното вземане, на което е призната и
изпълняемост, е погасено в по – късен момент поради изпълнение. Последващото
погасяване на вземането е от значение за реализиране на изпълнителното
производство, в рамките на което единствено би могло да се осъществят правата
по решението, с което е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД. Тези обстоятелства доколкото са свързани със
самото изпълнение на решението, не са от значение при преценката на съда за
допустимост и основателност на отменителния иск. С оглед на което, съдът е
приел, че остатъчния размер на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор е
без значение за производството по Павловия иск, щом същият е вече съдебно
установен, като се е позовал и на практиката на Апелативен съд Бургас,
установена в Определение №135/20.02.2020
г. по в.ч.т.д.№ 38 по описа на съда за 2020 г. По тези съображения искането за
спиране на настоящото производство е оставено без уважение и делото е разгледано
по същество.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Трансвагон“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез
пълномощника адв. Христина
Тодорова против
„ЕП-Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.“Цар Шишман“ № 1, Е.Т.П., ЕГН ********* и Г.П., ЕГН **********, за
обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на сключена между
ответниците сделка – продажба на два броя недвижими имоти,
представляващи: поземлен имот № 000119 в землището на село Малина, община
Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, при подробно
описани в исковата молба граници и поземлен имот № 149007, в землището на село
Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови ниви“, с площ 120.714
дка, също подробно индивидуализиран, като
договора е обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот за погасяване на задължение № ***, том **, рег.№ 3***, дело №
1*** от **.**.20**г. на
нотариус Веселина Кирилова, рег.№ 560, с район на действие Районен съд –
Средец. Ищецът „Трансвагон“ АД твърди, че има парично вземане спрямо ответника
„ЕП - Комерс“ ООД, което произтичало от фактура № 192/11.12.2009г., издадена от
„ЕП - Комерс“ ООД срещу „Трансвагон“ АД за продажба на метали, които не
доставило, но същите били заплатени авансово от „Трансвагон“ АД. Вземането било
признато за основателно със съдебно Решение № 54/25.07.2014г. по в.т.д.№
154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас, въз основа на което бил
издаден и изпълнителен лист от 20.08.2014г. С оспорената сделка, сключена на
05.11.2014 г. процесните имоти били
прехвърлени на физическите лица- ответници като даване вместо изпълнение като
по този начин се погасявало парично задължение на „ЕП - Комерс“ ООД към приобретателите
за сума в размер на 115 000 лева, представляваща неизплатена част от
печалбата на дружеството, разпределена с решение на ОС на съдружниците от
15.05.2011г. В исковата молба се излагат
твърдения, че оспорената сделка увреждала пряко интересите на „Трансвагон“ АД,
тъй като се възпрепятствало удовлетворяването на вземането му в хода на
образуваното изпълнително дело № 191/2014г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.
Ищецът заявява, че имотите са прехвърлени на цена, по – ниска от действителната
им пазарна стойност, както и че с оглед уговореното даване вместо изпълнение
същите напрактика са излезли от патримониума на длъжника, без да е получена
насрещна и адекватна престация, от която кредиторът да може да удовлетвори
вземането си. В допълнение ищецът твърди, че липсвали доказателства, от които
да се установява, че в действителност такова вземане на физическите лица за
част от печалбата на ответното дружество съществувало, като в тази връзка се
прави анализ на публикуваните от дружеството годишни финансови отчети, от които
можело да се направи извод, че сумите били изплатени. Ищецът посочва, че е налице и знание за
увреждащия характер на оспорената сделка както на длъжника, така и на
приобретателите- физически лица, които са едновременно съдружници и съуправители
на ответното дружество. В тази връзка подробно се изброяват действията на
ответниците, от които може да се направи извод за тяхното знание относно
съществуващото вземане на кредитора, в това число за всички производства по
неговото съдебно установяване, както и за принудителното му изпълнение, в
рамките на образуваното изпълнителното производство № 191/2014г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров. В хода на първоинстанционното производство, ищецът
представя доказателства, че вземането, което го легитимира като кредитор на „ЕП
- Комерс“ ООД, е окончателно признато със съдебно решение № 15/20.03.2018г. по
в.т.д.№ 16/2018г. на БАС, влязло в сила на 15.07.2019 г.
С
постъпилите от ответниците отговори на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Поддържа се, че не са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД за уважаване на искова претенция. Излагат доводи,
че ищецът не бил кредитор на първия ответник по иска – „ЕП - Комерс“ ООД, тъй
като не притежавал вземане по отношение на дружеството. Излагат се подробни
доводи по оспорване на вземането, произтичащо от фактура № 192/11.12.2009г.,
издадена от „ЕП - Комерс“ ООД, от която не възниквали права и задължения за
страните, каквито можели да възникнат въз основа на конкретно правоотношение,
за каквото обаче липсвали твърдения в исковата молба. Считат, че ако все пак се
приеме, че било възникнало някакво задължение за ответника „ЕП Комерс“ ООД, то същото
било погасено по давност, поради което правят възражение за изтекла погасителна
давност. Излагат се твърдения, че с предявените отменителни искове от ищеца
„Трансвагон“ АД /настоящия и този, предмет на т.д.№ 216/2015г. по описа на
БОС/, се целяло не защитата на правата на „Трансвагон“ АД, а упражняване на недопустима
намеса в правната сфера на „ЕП - Комерс“ ООД и тази на физическите лица Е.П. и Г.П..
Отправят искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
В хода на
производството ответниците правят и допълнителни възражения за погасяване на
задължението към ищеца в рамките на образуваното изпълнително производство №
191/2014 г на ЧСИ Трифон Димитров. Посочват, че посредством различни
изпълнителни способи и доброволни плащания, както и извършени прихващания, била
погасена сума в общ размер на 2 993 466,21 лева. С оглед извършеното
погасяване, качеството кредитор на ищцовото дружество било отпаднало и
понастоящем тази предпоставка за уважаване на иска по ч. 135 от ЗЗД не била
налице. Излагат се възражения за
недопустимост на иска, с оглед забраната на чл.289 от ТЗ за извършване на
действия, единствената цел на която е да се навреди на страна по търговско
правоотношение.
Настоящият състав на
Бургаският окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено
в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на
въззивниците, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за
наличието на две от предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно качеството „кредитор“ на ищцовото
дружество и наличие на увреждане, в резултат от сключената сделка. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически
твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По
делото не е спорен факта, че по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за
погасяване на задължение № ***, том **, рег.№ 3***, дело № 1*** от **.**.20**г.
на
нотариус Веселина Кирилова, рег.№ 560, с район на действие Районен съд –
Средец, ответното дружество „ЕП Комерс“ ООД е прехвърлило на физическите лица – ответници Е.Т.П. и Г.П.
собствените си недвижими имоти, подробно описани в първоинстанционното решение,
а именно: поземлен имот № 000119 в
землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с
площ 792.383 дка, с посочени граници и
поземлен имот № 149007, в землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ
30168, местност „Таирови ниви“, с площ 120.714 дка, също с подробно описани
граници. Установява се от съдържанието
на нотариалния акт, че процесните имоти са прехвърлени за сумата от общо
115 000 лева, с която сума на основание чл.65 от ЗЗД се погасява паричното
задължение на прехвърлителя „ЕП Комерс“ ООД срещу приобретателите Е.Т.П. и Г.П. в размер на 115 000 лева,
представляваща неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с
решение на Общото събрание на съдружниците на „ЕП - Комерс“ ООД, проведено на
15.05.2011г.
Не е спорен и факта, установен от удостоверение
за родствени връзки изх.№ 70-00-3197/08.05.2015г., че Е.Т.П. е съпруга на Г.П.,
както и факта, установим от справка в Търговския регистър, че посочените две
лица към датата на сключване на процесната сделка са били съдружници и
съуправители на ответното дружество „ЕП Комерс“ ООД.
От представените по делото съдебни актове, и по
– конкретното от Решение № 15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№ 16/2018г.,
по описа на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 375/15.07.2019г., постановено по т.д.№ 2034/2018г., се
установява, че „ЕП Комерс“ ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“ АД сумата
от 2 385 274,59 лева, дадена като цена с ДДС на отпаднало основание –
развален договор за покупко – продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009г.,
сумата от 56 487,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за времето от 29.03.2013г. до 21.06.2013г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 22.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 259 126 лева, представляваща всички съдебно – деловодни
разноски, направени от „Трансвагон“ АД в съдебното производство по установяване
на вземането му. Посоченото Решение № 15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№
16/2018г., по описа на Апелативен съд – Бургас е влязло в сила считано от
20.08.2019 г., който факт също не е оспорен
по делото.
Не е спорно, че въз основа на издаден от Бургаски апелативен съд
изпълнителен лист от 20.08.2014 г., въз основа на невлязло в сила съдебно
решение №54/25.07.2014 г. на БАС, с което „ЕП Комерс“ ООД е осъдено да заплати
на „Трансвагон“ АД, сумата
от 2 385 274,59 лева с ДДС – главница по фактура № 192/11.12.2009г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 56 487,94 лева за периода от
29.03.2013г. до 21.06.2013г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2013г.
до окончателното погасяване на главницата, е образувано изп.дело № 191/2014г.,
по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с район на действие Окръжен съд – Бургас.
По делото е представено
удостоверение за размера на дълга с изх.№ 4082/13.08.2019г., по изп.дело № 191/2014г., по описа на ЧСИ Трифон
Димитров, от което се установява, че към датата на издаването му главницата е в
размер на 2 385 274,59 лева, законната лихва е в размер на
1 376 737,64 лева за периода от 21.06.2013г. до 13.08.2019г., а
дължимите разноски по делото са в размер на 312 076 лева, както и 108 213,65
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Първоинстанционният съд е
обсъдил и представените доказателства във връзка с твърденията на ответниците
за извършено погасяване на вземането на „Трансвагон“ АД, като след анализа и
оценката на същите е достигнал до извод, че същите са ирелевантни при
преценката дали е налице изискуемо вземане и съответно качеството на кредитор
по отношение на ищцовото дружество. Направено е позоваване на съдебна практика
на Върховен касационен съд, в която е застъпено разбирането, че извод за
несъществуването на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е
отречено със сила на присъдено нещо. Съдът е приел, че в доказателствената
съвкупност не са приобщени такива доказателства. Изложени са мотиви, че производството
по т.д.№ 575/2019г., по описа на Окръжен съд – Бургас, образувано по
отрицателен установителен иск заведен от „ЕП - Комерс“ ООД против ЧСИ Трифон Димитров и
„Трансвагон“ АД, касае само част от вземанията, с които „Трансвагон“ АД се
легитимира като кредитор, тъй като същият е за сумата от 100 000 лева. Посочил
е, че без значение за разглеждането на Павловия иск е съдбата на изпълнителното
производство, в което е предявено вземането на кредитора – в който смисъл е и
постановеното Решение № 201/31.10.2018г., постановено по гр.д.№ 1036/2018г., по
описа на ВКС, IV
г.о.
От заключението по съдебно-икономическата
експертиза, изготвена по делото от вещото лице Банко Димитров, се установява, че пазарната стойност към
05.11.2014г. на поземлен имот № 149007 в село Загорци, местност „Таирови ниви“,
Община Средец с площ 114 789 кв.м. – девета категория /нива/ и площ
5 925 кв.м. – пета категория /нива/ е
69 410,55 лева, пазарната стойност към 05.11.2014г. на поземлен имот №
000119 с адрес: село Малина, местност „Кайл дере“, община Средец, с площ
678 797 кв.м. – девета категория, площ 106 208 кв.м. – четвърта
категория и площ 7378 – трета категория, общо 792 383 кв.м. е 245 638,73 лева. На следващо място, вещото лице е изследвало
наличието на вземания за дивидент от физическите лица – съдружници в „ЕП
Комерс“ ЕООД като в заключението посочва изчерпателно всички суми, изплатени на
ответниците на основание протоколно решение от 15.05.2011г.
Пред настоящата инстанция, въззиваемото дружество представя нови писмени
доказателства, съставени и постановени след датата на оспореното решение, в
подкрепа на твърденията си, че и към момента на провеждане на въззивното производство
вземането на „Трансвагон“ АД все още не е погасено и дружеството продължава да
се легитимира като кредитор на ответното дружество. Представя Определение №621/26.06.2020 г. по т.д. №575/2020 г. по описа на БОС, с което е прекратено
производството по предявения от „ЕП Комерс“ ЕООД отрицателен установителен иск
за признаване спрямо ответника „Трансвагон“ АД, че като длъжник по изпълнително
дело № 191/2014 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров не дължи сума в размер на
100 000 лева, като представеното определение не е влязло в сила.
Представено е и Решение № IV-887 от 06.07.2020
г. по в.гр.д. №1020/2020г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение
жалбата на „ЕП Комерс“ ООД против действия на ЧСИ Трифон Димитров по изп. дело
№191/2014 г. , обективирани в протокол от 20.03.2020 г. за извършено
разпределение. Приложено е и решение №
150 от 15.07.2020 г. по гр.д. № 216/2015 г. по описа на БОС, с което е уважен
предявен от Трансвагон АД срещу същите ответници друг иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор от 11.11.2014 г. за учредяване на
особен залог върху търговското предприятие, сключен между „ЕП Комерс“ ООД от
една страна и ответниците Е. и Г. П.. И в това производство ищецът „Трнасвагон“
АД се легитимира като кредитор въз основа на същото вземане, посочено в
настоящата искова молба. Представените съдебни актове, доколкото подлежат на
обжалване и няма данни да са влезли в сила, не се ползват със задължителна сила
съобразно нормата на чл. 297 от ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.
Пред въззивната инстанция, въззивниците не ангажират доказателства в
подкрепа на твърденията си, че вземането на „Трансвагон“ АД, легитимиращо като
кредитор по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, включващо
главница, лихви и разноски, е погасено напълно, съответно, че изпълнителното
производство с предмет същото това вземане е приключило поради плащане.
Въз основа на горното, въззивният съд намира
следното:
Според разпоредбата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Алинея втора на цитираната правна норма визира презумпцията, че
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника,
знанието се предполага до доказване на противното.
С оглед горното за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД предмет на настоящия казус, е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор на ответника, атакуваната сделка да има увреждащ
кредитора ефект, т.е. да води до намаляване на имуществото на длъжника или да
затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца, както и ответника и
приобретателите да са знаели, че
увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна, като знанието за увреждането
се презумира в случаите когато ответника и третото лице са близки роднини или
между тях има фактическа близост, в това число представляват свързани лица по
смисъла на §
1 от ДР на ТЗ.
В разглеждания казус ищецът безспорно се
легитимира като кредитор на ответника "ЕП Комерс" ООД като вземането
му е съдебно установено с влязлото в сила и подлежащо на изпълнение
съдебно решение № 15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№
16/2018г., по описа на Апелативен съд – Бургас. Със същото както бе посочено, ответното дружество е осъдено да заплати на
„Трансвагон“ АД сумата от 2 385 274,59 лева- главница, сумата от
56 487,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за времето
от 29.03.2013г. до 21.06.2013г., законната лихва за забава върху главницата,
считано от 22.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
259 126 лева, представляваща всички съдебно – деловодни разноски,
направени от „Трансвагон“ АД за защитата му по делата в съответните съдебни инстанции.
По делото са представени множество доказателства, издадени по образуваното за
събиране на това вземане изп. дело №191/2014 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров,
от които се установява, че въпреки извършените погасявания, все още има
значителен остатък от задължението.
Макар погасявания да са извършени след датата на издаване на удостоверението за размера
на дълга с изх. №4082/13.08.19г., въззивниците не са ангажирали доказателства,
от които да се установява, че вземането на „Трансвагон“ АД към „ЕП Комерс“ ООД
е напълно погасено.
Наведените
от въззивниците възражения за липса на качеството кредитор на ищеца, съдът
намира за неоснователни и недоказани. Както вече съдът има повод да се
произнесе по повод отправеното от въззивниците искане за спиране на настоящото
производство до приключване на т.д. № 575/2019 г. по описа на БОС, размерът на
дълга е без значение за производството по Павловия иск. Производството по чл.135 от ЗЗД е зависимо от наличието на качеството
кредитор на ищеца, но не включва в предмета си установяване размера на
вземането му спрямо длъжника, в който смисъл е и постановеното Определение №135
от 20.02.2020г. по ч.т.д.№38/2020г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Погасяването на вземането на кредитора би могло да постави въпрос относно
наличието на правен интерес от воденето на Павловия иск, доколкото наличието на
такъв представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството. Но в случая от твърденията на страните следва извод, че
обстоятелството дали вземането е напълно погасено е спорно и към настоящия
момент. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че
изпълнителното дело, образувано за удовлетворяване вземането на ищеца все още е
висящо и по същото има дължим остатък. Производството по чл. 135 от ЗЗД не е
производство относно вземането, поради което в същото не могат да бъдат обсъждани
въведените от въззивниците твърдения за извършени погасявания в рамките на
изпълнителния процес. Ако същите считат, че вземането на „Трансвагон“ АД е
напълно погасено, то същите могат да искат прекратяване на изпълнителното дело,
като отказа на съдебния изпълнител подлежи на самостоятелно обжалване. Това е
пътят на защита и спрямо вси чки други
действия, които съдебния изпълнител извършва или отказва да извърши в рамките
на изпълнителния процес, и за които се съдържат оплаквания във въззивната
жалба. Съдът, сезиран с иска по чл. 135 от ЗЗД не е компетентен в настоящото
производство инцидентно да се произнесе по законосъобразността на действията на
съдебния изпълнител, доколкото за това има специално предвиден в закона ред.
Ето защо настоящия съдебен състав намира, че
първата от горецитираните предпоставки е налице.
Налице е и втората оспорена от въззивниците
предпоставка от състава на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, а именно
увреждането на кредитора, като последица от оспорената сделка. Според разпоредбата
на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят
от него, ако няма законни основания за предпочитане. В резултат, от което
всякога когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, същия
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, който по своя преценка
може да насочи изпълнение на вземането си срещу кое да е имущество на длъжника.
С процесната сделка длъжника е отчуждил собствените си недвижими имоти, с което
е увредил ищеца, като е осуетил възможността последния да се удовлетвори
предпочитателно за вземането си, чрез насочване на принудително изпълнение
върху тях. В този смисъл доводите на ответниците, че капитала на ответното
дружество е в размер на 3 000 000 лева, както и че е извършило
погасявания по вземането в размер на 3073341.21 лева, съдът намира за
ирелевантни за спора. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика в случая
е неприложима.
По отношение на знанието за увреждащия характер
на сделката, в разглежданият казус е приложима оборимата презумпция, предвидена
в чл.135,
ал.2 от ЗЗД и то се предполага до доказване на
противното. Според трайната и последователна съдебна практика, оборимата презумпция за знание на увреждането, установена
с чл.
135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица,
чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл.
135, ал. 2 ЗЗД , в който смисъл е решение № 163 от 27.07.2011 г. по
гр. д. № 672/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. В случая както бе посочено по делото е
установено, че управители и съдружници в дружеството –длъжник
„ЕП Комерс“ ООД са двете физически лица
– приобретатели по сделката, които същевременно са и съпрузи. Предвид наличието
на фактическия състав на горецитираната презумпция, която размества
доказателствената тежест, ответниците са страната, която следва да установи при
условията на пълно и главно доказване липса на знание за увреждане. Ответниците
не са провели такова доказване, като развитите от тях съображения относно уговорената престация като даване
вместо изпълнение не са годни да обосноват извод за опровергаване на
презумпцията по чл.135,
ал.2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията във
въззивната жалба, според които воденото на настоящото дело представлявало злоупотреба
с материални и процесуални права. Ищецът като кредитор на съдебно признато
парично вземане разполага със законоустановената възможност да предяви
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, за да обяви спрямо себе си относителната
недействителност на увреждаща го сделка, посредством която длъжника е намалил
имуществото, служещо за общо обезпечение на задълженията му. Предявяването на
иск е типична проява на правомерно поведение, насочено към защита на признати
от закона субективни права. В Решение №189/20.06.2014 г. по гр.д.
№5193/2013 на ВКС е прието, че злоупотреба с право е налице когато правото се
упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на
други лица или в противоречие с интересите на обществото. По принцип
отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна, като доказването на
деянието и неговата противоправност е в тежест на пострадалия. От това следва,
че ответниците не могат в настоящото производство да се бранят против
основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135 от ЗЗД, с
възражение, че същия е недобросъвестно упражнен от ищеца и воденето му
представлява злоупотреба с право. Липсват и твърдения за конкретно претърпени
от ответниците вреди от завеждането на иска. Изложените оплаквания, свързани с
провеждането на изпълнителното производство са ирелевантни за предмета на
настоящото дело. Ако ответниците считат, че взискателят е упражнил
недобросъвестно правата си в изпълнителния процес, то тези възражения следва да
се релевират пред съдебния изпълнител или в отделно производство, но не и в
настоящото дело.
В заключение настоящият въззивен състав приема,
че в случая по отношение на атакуваната сделка са налице всички предпоставки
по чл.135,
ал.1 от ЗЗД, респективно, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. Първоинстационният съд е изложил подробни и обосновани
фактически и правни изводи, към които настоящият съд препраща на основание чл.
272 от ГПК. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на въззиваемото дружество, следва
да се присъдят деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 129/2015 г. по описа на
Районен съд Средец.
ОСЪЖДА
Е.Т.П.,
ЕГН *********, с адрес: *** и Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара
„Вл.Павлов“, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез
пълномощника адв. Христина Тодорова и адв.Румяна Трифонова, сумата от 1500
лв. (хиляда и петстотин лева), разноски за адвокатско възнаграждение,
направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.