Решение по дело №751/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			10.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16 февруари		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		751		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Н.И.А. с ЕГН:**********,***,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Бузлуджа”№7а,срещу наказателно постановление (НП) № 20-0348-000407 от 21.07.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Кюстендил, РУ Дупница,с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата  му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на закона при провеждането на административнонаказателното производство, свързано със паралелното съществуване на две производства по налагане на санкция на жалбоподателя.

Не е постъпило е становище от въззиваемата страна.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща преддставител.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.06.2020г., в 17.07 часа, жалбоподателят управлявал в гр.Дупница,на ул.”Самоковско шосе”срещу бензиностанция Лукойл движейки се в посока гр.Самоков,мотоциклет марка „Ямаха”,с № на рама JYADJ021000028067,като МПС не е регистрирано по надлежния ред.

 

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 244272, от 09.06.2020г., в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1,  от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили.

 

Въз основа на така съставният акт за установяване на административно нарушение,и било издадено и атакуваното наказателно постановление.

 

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н.Й.С. – актосъставител,както и от показанията на разпитания по делото свидетел-И.Л.М.. Съдът кредитира показанията им като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН серия GA № 244272, от 09.06.2020г., и останолите събрани по делото писмени доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право, като е отразил, че няма възражения чрез категоричното „не“.

Към момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия автомобил, т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, който в ал. 1, т. 6 изисква посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, включително и основанието за налагането на глобата.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която съдържа в себе си материалноправните норми, нарушението на които обуславя налагането на наказание, въвежда хипотезата за санкционирането на водач, при условие че управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Това именно е и основанието, което наказващият орган е приложил към нарушената норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за да наложи визираната в санкционната норма глоба. От друга страна посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за регистрация на МПС и ремаркета, за да бъдат допуснати до движение по пътна мрежа, т.е. е за управление на МПС, което не е регистрирано. Има ли такъв ред за регистриране и конкретното неизпълнение на това задължение с посочване на действието на управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред сочи съвсем друга норма – тази на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената от фактическа страна обстановка както в АУАН и НП, така и възприетата от съда при оценка на доказателствата се свежда до управление на МПС, което въобще не е регистрирано. Следователно няма как да бъде свързано с наказание за управление на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за това места (чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), тъй като такива табели не би трябвало изобщо да съществуват. Описанието на нарушението съвпада на хипотезата на нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно като е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (без да се има предвид, че не съществува предложение първо в закона) наказващият орган неправилно е приложил материалният закон, като в НП е посочил разпоредба, която не третира релевантния случай, вместо да квалифицира поведението на водача за неизпълнение на задълженията му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която е правилната според съда квалификация на случая, и да му наложи наказание именно въз основа на нея.

Намерила приложение в НП, нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП засяга правата на санкционираното лице, като въз основа на едни установени индивидуализиращи обстоятелства от фактическа страна, се налага наказание за други неустановени по делото, което създава неяснота за извършеното нарушение и законовото основание да се понесе отговорност за него. Именно затова може да се приеме, че нарушителят не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му от фактическа и правна страна. Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е по реда на същия член да се отстранява допуснато нарушение, свързано с ангажиране в НП на отговорност за нарушение различно от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна. Същевременно нарушението не може да бъде санирано и пред въззивната инстанция. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,

 

Р Е  Ш  И :

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000407 от 21.07.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Кюстендил, РУ Дупница,с което на Н.И.А. с ЕГН:**********,***,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Бузлуджа”№7а,на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата  му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

 

 

                                                                     Районен съдия: