Решение по дело №1179/2017 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 770 / 06.12.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шести ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1179 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, обективно съединен с иск за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, предявени от З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, адв. Веска З.а; против И.Д.И. с ЕГН ********** ***. Заявени са и претенции по реда на чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищците твърдят, че техният общ наследодател И. Д.И., починал на 13.06.2016 г., и ответникът били братя и наследници на Д.И. А, починал на 11.01.1989 г. В наследство от него останали следните недвижими имоти:

1. УПИ VII-65 с площ от 880 кв.м. в кв.7 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, одобрени със заповеди № 260/1967 г. и № 170/2008 г., при граници на имота: улица, УПИ VIII-66, УПИ IX-67 и УПИ VI-62, ведно с построените в него: жилищна сграда на 60 кв.м., второстепенна сграда на 36 кв.м. и навес с оградни стени на 20 кв.м.;

2. Имот № 255139 в землището на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ 0,321 дка, начин на трайно ползване: лозе, в местността „Требището", при граници: лозе на А. И. А. с № 255140, нива на общ. Минерални бани с № 255137, лозе на насл. на Я., Х., Я., Д. Я. с № 255136, лозе на насл. на К С Г с № 255124, нива на общ. Минерални бани с № 255123, полски път;

3. Имот № 113010 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ 2.501 дка, начин на трайно ползване: нива, в местността „Койноолу", при граници: нива на н-ци на Н И. Р № 113035, нива на Д П В с № 113014, нива на н-ци на И Г С с № 113015, нива на н-ци на А Ф Ц с № 113009, полски път, нива на н-ци на Я А Р с № 113011;

4. Имот № 174018 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ 4.997 дка, начин на трайно ползване: нива, в местността „Гереня" при граници: нива на К Б А с № 174020, полски път, нива на н-ци на К Н В с № 174017, нива на н-ци на И. М М с № 174004, нива на н-ци на А Г М с № 174003, нива на Х В Г с № 174019;

5. Имот № 759006 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ 4.000 дка начин на трайно ползване: нива в местността „Думуз дере", при граници: нива на н-ци на Д. В В с № 759007, нива на Н А К с № 759008, полски път, нива на М П И. с № 759001, нива на н-ци на Х Р Х; I

6. Имот № 013013 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 0.998 дка, начин на трайно ползване лозе, в местността „Арабаджи бозалък", при граници: лозе на н-ци на А Н Н с № 013014, лозе на А И. А с № 013012, полски път, лозе на н-ци на Д А Г с № 013016;

7. Имот № 021019 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 1.699 дка и начин на трайно ползване: лозе, в местността „Драчовица", при граници: лозе на Х В Г с № 021022, лозе на В П В с № 021021, лозе на А И. А с № 021020, лозе на н-ци на П Ж Т с № 021018, полски път;

8. Имот № 099030 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, с площ 1.701 дка и начин на трайно ползване: нива, в местността „Сюргелан", при граници: полски път 099023, полски път 000684, нива на н-ци на Г К А с № 099031, нива на н-ци на Н К Д.

9. Имот № 103023 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 4.814 дка и начин на трайно ползване: нива, в местността „Пърженака", при граници: № 103024 пасище на общ. Минерални бани, нива на н-ци на В Й С с № 103026, пасище с храсти на ДПФ с № 103029, полски път, нива на н-ци на Г А Н с № 103031, нива на н-ци на С В С с № 103034, нива на Л Х Л с № 103019, нива на н-ци на Д В Д с № 103020, пасище, нива на Н Г. Н с № 103022;

10. Имот № 137012 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 1.204 дка и начин на трайно ползване: нива, в местността „Могилата", при граници: полски път, нива на Г В Г с № 137013, нива на В С Й с № 137010, нива на „БГ Агропроект" ЕООД с № 137011;

11. Имот № 171028 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 1.000 дка и начин на трайно ползване: нива, в местността „Кавака", при граници: полски път, нива на н-ци на К В Г с № 171029, нива на н-ци на К Д. К с № 171034, нива на Л А К;

12. Имот № 173017 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 4.011 дка и начин на трайно ползване: нива, в местността „Гереня", при граници: нива на н-ци на И К Ч с № 173030, нива на община Минерални бани с № 173018, полски път, нива на А К С с № 173016;

13. Имот № 721001 в землището на с. Сусам, ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, с площ 0.402 дка и начин на трайно ползване нива в местността „Куртала", при граници: полски път, пустееща земя на община Минерални бани, нива на А И. А.

След смъртта на наследодателя им И. Д.И. и по повод деклариране на останалото от него наследство, на ищците станало известно, че ответникът и негов брат се е снабдил неправомерно с констативен нотариален акт № 92, т.IV, д.№ 411/17.02.2015 г. на СП Хасково и № 67, т.V, д.№ 531/26.02.2015 г. на СП Хасково, издадени от нотариус с № 079 Владилена Сиртова, за собственост на описаните имоти, придобити по давност и наследство в пълен размер, макар да притежавал само 1/2 /или 3/6/ идеална част от тях. Той бил владелец на своята идеална част от имотите, но държател на частта на наследодателя на ищците, поради което не е могъл да я придобие по давност. След смъртта на техния съпруг и баща, ответникът не допускал ищците до имотите, което определяло и правния им интерес от предявяване на иска по чл. 108 от ЗС.

Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общо 3/6 идеални части /по 1/6 ид.ч. за всеки от тях/ от процесните гореописани имоти; като приеме, че ответникът владее имотите до размера на тази ид.част без правно основание и го осъди, да им предаде владението върху тази част, като отмени горепосочените два констативни нотариални акта; както и да допусне делба на същите имоти при квоти: по 1/6 ид.част за всеки от ищците и 3/6 ид.части за ответника. Ищците претендират, да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Допълнително по тяхно искане, в предмета на съдебната делба се включиха и следните имоти:

14. Имот № 092020, представляващ нива от 8.598 дка, пета категория, в местността „Куру гьол“, землището на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково, при съседи: имоти №№ 092007, 092006, 092021, 000701 и 092019; и

15. Имот № 741005, представляващ нива от 1.803 дка, девета категория, в местността „Поповица“, землището на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково, при съседи: имоти №№ 741004, 741015, 059001, 000751 и 741006; като делбата се допусне по отношение и на тези имоти, при същите горепосочени квоти.

В открито съдебно заседание двете ищци се явяват лично, а ищецът не се явява, като и тримата се представляват от пълномощник, който поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло. Навежда допълнителни доводи, че свидетелските показания по нотариалните дела сочели за евентуална делба на имотите след смъртта на родителите – наследодатели, а ответникът заемал позиция, че такава родителите му извършили приживе. Доброволна делба на процесните имоти не се установила по делото. Договор за аренда от 2016 г. за три ниви ответникът сключил като наследник на баща си, а с договора от 2008 г. той е дал под аренда нивата от 8,6 дка, която твърдял, че се паднала в дял на брат му. Ответникът допускал брат си до дома на родителите им. Според съдебната практика, ако единият от наследниците, който се е снабдил с нотариален акт по давност, не е показал поведение, че оспорва наследството на другите наследници и то категорично, този акт бил издаден без основание, както било в случая. Ищците искат, да им се присъдят направените по делото разноски, направени по иска по чл.108 от ЗС.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Счита предявените искове са допустими, но за неоснователни. Ответникът и ищците били наследници на общите им наследодатели Д.И. А, починал на 11.01.1989 г., и П В Аа, починала на 19.07.1993 г., като ответникът бил техен син, а ищците - преживяла съпруга и деца на починалия им син И Д.И., починал на 13.06.2016 г. Общите наследодатели Д.И. А и П В А притежавали следните имоти в с. Сусам, Хасковска област: УПИ VII-65, с площ от 880 кв.метра, в квартал 7, по плана на селото, ведно с построените в имота: жилищна сграда, застроена на 60 кв.м., второстепенна застроена на 36 кв.м. и навес с оградни стени застроен на 20 кв.м.; ниви, посочени в Решение № 19-1/ 30.04.1999 г. на ОСЗ-Минерални бани, Хасковска област, ЕКАТТЕ 48297, и в Решение № 19-2/ 26.08.1999 г. на ОСЗ-Минерални бани, Хасковска област, ЕКАТТЕ 48297. Приживе, общите наследодатели разделили нивите на три дяла: един дял за себе си като родители и по един за двамата братя и семействата им, като уточнили, че който остане да живее и се грижи за родителите си доживот, ще получи и техния дял от нивите, както и цялата къща и двора, в който са живели в с. Сусам, Хасковска област. За родителите останал да се грижи само ответникът и след като те починали, той останал единствен владелец на предадения му от тях приживе дял ниви, техния дял от нивите и фамилната къща с двора, която станала и досега била за него и семейството му единствен дом. Той заплащал всички дължими данъци и такси и той бил посочен за собственик на тези имоти. Наследодателят на ищците И. Д.И. напуснал дома на родителите си още през 1947 - 1948 г. и се установил да живее в гр.Хасково, където създал семейство. При гореспоменото разпределение на имотите, той получил от родителите си само един дял от нивите (в общ размер на 10.401 дка), съставляващ две ниви: имот № 092020, нива от 8.598 дка, пета категория в местността „Куру гьол" и имот № 741005, нива от 1.803 дка, девета категория, в местността „Поповица". В изпълнение волята на родителите си, след тяхната смърт, двамата братя упражнявали самостоятелна фактическа власт и считали за свои предадените им от родителите имоти - наследодателят на ищците владеел посочените две ниви и само тях той отдавал под наем/ аренда. Ответникът пък живеел със семейството си в къщата с двора, а нивите обработвал, като по-късно също ги е отдавал под наем/аренда - само нивите, които е считал за свои - всички, извън двете ниви на брат му. Двамата братя, един към друг, Н. не са имали никакви спорове за имотите. Всеки от тях възприемал установеното фактическо положение, което продължило повече от 20 години и в този смисъл наследодателят на ищците не се е противопоставил на брат си - ответникът, когато той упражнил правото си да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност и се снабдил с нотариалните актове за собственост по наследство и давност в пълен размер: на 17.02.2015 г. (за къщата с двора) и на 26.02.2015 г. (за нивите), като при прегледа на нотариалния акт се установявало, че са включени всички ниви, с изключение на двете посочени, които се считали за собственост само на брат му И. Д.И.. Тези две ниви не се споменавали от ищците, при което те явно се съгласявали с неформалната делба, но за разлика от наследодателя си, не се задоволявали с такъв малък дял. Налагал се извод, че ищците признавали наследодателя си за собственик на двете ниви, но отричали ответникът да е станал единствен собственик на останалите имоти, предмет на исковете, което било алогично и сочело на неоснователност на техните претенции. След като посочените в исковата молба имоти били придобити от ответника по наследство и по давност в пълен размер, то следвало, че липсва съсобственост, която да подлежи на съдебна делба. Така следвало да се отхвърли искът по чл.108 от ЗС, както и искът по чл.344 ал.1 ГПК. Ответникът претендира, да му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание той се явява лично и с пълномощник, като изцяло поддържа отговора си на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Страните по делото са пълният кръг от наследниците по закон на Д.И. ***, починал на 11.01.1989 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 26/02.03.2017 г., издадено от Община Минерални бани. Той е оставил за свои наследници - преживяла съпруга П В А, починала на 19.07.1993 г., и двама сина – ответникът и наследодателят на ищците – И. Д.И., починал на 13.06.2016 г., като ищцата И. е негова съпруга, а останалите ищци – техни деца. Обстоятелствата относно прекия наследодател на ищците, б.ж. на гр. Хасково, се установяват и от удостоверение за наследници изх. № 450/22.02.2017 г., издадено от Община Хасково.

Като писмено доказателство по делото се представи и прие решение № 19-2/ 26.08.1999 г. на ПК-Минерални бани. С него, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влелият в сила план за земеразделяне и протокол № 19/14.05.1997 г. за определяне категориите на земеделски земи по преписка № 19444/13.01.1992 г. от И.Д.И. - на наследниците на Д.И. А, е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Сусам, обл. Хасково, върху следните имоти:

- Лозе от 0.998 дка, пета категория, в местността „Арабаджи бозалък", имот № 013013 по плана за земеразделяне, при граници: лозе на н-ци на А Н Н с № 013014, лозе на А И. А с № 013012, полски път на ООФ с № 00705, лозе на н-ци на Д А Г с № 013016; за който имот по актуална скица № К02854 граничният имот с № 013016 е посочен като лозе на К Х К, а имот с № 000705 – на Община Минерални бани;

- Лозе от 1.699 дка, четвърта категория, в местността „Драчовица", имот № 021019 по плана за земеразделяне, при граници: лозе на Х В Г с № 021022, лозе на н-ци на П В Н с № 021021, лозе на А И. А с № 021020, лозе на н-ци на П Ж Т с № 021018, полски път на ООФ с № 000732; за който имот по актуална скица № К02855 граничният имот с № 021022 е посочен като лозе на Н К Х, този с № 021021 – като лозе на В П В, а този с № 000732 – на Община Минерални бани;

- Нива от 8.598 дка, пета категория, в местността „Куру гьол“, имот № 092020 по плана за земеразделяне, при граници: нива на н-ци на Й Г С с № 092007, нива на н-ци на С П М с № 092006, нива на н-ци на Н Ц П с № 092021, полски път на ООФ с № 000701 и нива на Х В Г с № 092019; за който имот по актуална скица № К02952 граничният имот с № 092019 е посочен като нива на В П П;

- Нива от 1.701 дка, четвърта категория, в местността „Сюргелан", имот № 099030 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на ООФ с № 099023, полски път на ООФ с № 000684, нива на н-ци на Г К А с № 099031, нива на н-ци на Н К Д с № 099029; с актуална скица № К02856, в която полските пътища са посочени на Община Минерални бани;

- Нива от 4.814 дка – 3.369 дка четвърта категория и 1.444 дка девета категория, в местността „Пърженака", имот № 103023 по плана за земеразделяне, при граници: пасище, мера на ООФ с № 103024, нива на н-ци на В Й С с № 103026, нива на ДПФ с № 103029, полски път на ООФ с № 103030, нива на н-ци на Г А Н с № 103031, нива на ООФ с № 103034, нива на Л Х Л с № 103019, нива на н-ци на Д В Д с № 103020, пасище, мера на ООФ с № 103021, нива на н-ци на Н П З с № 103022; за който имот по актуална скица № К02857 - 3,370 дка са посочени като четвърта категория; граничният имот с № 103034 е посочен като нива на н-ци на С В С, а този с № 103022 – като нива на Н Г. Н, пасищата, мери са посочени на Община Минерални бани, а на ДПФ – пасище с храсти;

- Нива от 1.204 дка, четвърта категория, в местността „Могилата", имот № 137012 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на ООФ с № 137014, нива на Г В Г с № 137013, нива на н-ци на С Й С с № 137010, нива на К А С с № 137011; за който имот по актуална скица № К02858 граничният имот с № 137010 е посочен като нива на В С Й, този с № 137011 – като нива на „БГ Агропроект“ ЕООД, а пътят – на Община Минерални бани;

- Нива от 1.000 дка, девета категория, в местността „Кавака", имот № 171028 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на ООФ с № 171024, нива на н-ци на К В Г с № 171029, нива на н-ци на К Д. К с № 171034, нива на н-ци на Л А К с № 171023; за който имот по актуална скица № К02859 граничният имот с № 171029 е посочен като нива на Н П Ж, а пътят – на Община Минерални бани;

- Нива от 4.011 дка, шеста категория, в местността „Гереня", имот № 173017 по плана за земеразделяне, при граници: нива на н-ци на И К Ч с № 173030, нива на ООФ с № 173018, полски път на ООФ с № 173025, полски път на ООФ с № 173027, нива на А К С с № 173016; с актуална скица № К02860, в която всички гранични имоти без първият и последният са посочени на Община Минерални бани;

- Нива от 0.402 дка, девета категория, в местността „Куртала", имот № 721001 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на ООФ с № 721009, пустееща земя на ООФ с № 721007, нива на А И. А с № 721002; за който имот по актуална скица № К02861 граничните имоти с № 721009 и № 721007 са посочени на Община Минерални бани;

- Нива от 1.803 дка, девета категория, в местността „Поповица“, имот № 741005 по плана за земеразделяне, при граници: нива на А И. А с № 741004, пасище, мера на кметство с.Сусам с № 741015, лозе на н-ци на П В Я с № 059001, полски път на ООФ с № 000751, нива на н-ци на Й А Р с № 741006; за който имот по актуална скица № К02697 граничният имот с № 741015 е посочен като пасище, мера на Община Минерални бани, както и пътят.

По делото се представи и второ решение № 19-2/26.08.1999 г. на ПК-Минерални бани, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 19/14.05.1997 г. за определяне категориите на земеделски земи по същата преписка, с което на наследниците на Д.И. А, е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Сусам, обл. Хасково, върху гореописаните имоти с номера 092020 и 741005.

По силата на решение № 19-1/30.04.1999 г. на ПК-Минерални бани, на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ и решение № 19/09.01.1993 г., по същата преписка, на наследниците на Д.И. А, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот в землището на с. Сусам, обл. Хасково, а именно:

- Лозе от 0.321 дка, пета категория, в местността „Требището", имот № 255139 по картата на землището, при граници: лозе на А И. А с № 255140, нива на Община Минерални бани с № 255137, лозе на насл. на Я., Х., Я., Д. Я. с № 255136, лозе на насл. на К С Г с № 255124, нива на Община Минерални бани с № 255123, полски път на Община Минерални бани с № 000260; с актуална скица № К02850.

За всички описани имоти в землището на с. Сусам с ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, по делото се представиха скици от 19.04.2017 г. и две от 30.08.2017 г. на ОСЗ-Минерални бани, последните относно имоти № 092020 и № 741005, цитирани по номера по-горе, както и удостоверения за данъчни оценки по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадени от Дирекция „Местни данъци“ при Община Минерални бани. В издадените на първата от посочените дати скици за собственик на имотите се сочи ответникът в настоящото производство, на основание констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност и наследство № 52 том I рег. № 1043 дело № 48/ 26.02.2015 г. на нотариус с № 079. Този нотариален акт, както и цялото нотариално дело по съставянето му, се представиха в настоящото производство. По силата му и на посочените основания, ответникът е признат за собственик на гореописаните имоти в землището на с. Сусам общ. Минерални бани, обл. Хасково, с номера – 013013, 021019, 099030, 103023, 137012, 171028, 173017, 721001, 255139. С нотариалния акт е признат за собственик още на следните имоти в същото землище:

- Нива от 2.501 дка, пета категория, в местността „Койноолу", имот № 113010, при граници: нива на н-ци на Н И. Р № 113035, нива на Д П В с № 113014, нива на н-ци на И Г С с № 113015, нива на н-ци на А Ф Ц с № 113009, полски път на Община Минерални бани с № 112028, нива на н-ци на Я А Р с № 113011; с актуална скица № К02851;

- Нива от 4.997 дка, шеста категория, в местността „Гереня", имот № 174018, при граници: нива на К Б А с № 174020, полски път на Община Минерални бани с № 174021, нива на н-ци на К Н В с № 174017, нива на н-ци на И. М М с № 174004, нива на н-ци на А Г М с № 174003, нива на Х В Г с № 174019; за който имот по актуална скица № К02852 граничният имот с № 174019 е посочен като нива на В П П;

- Нива от 4.000 дка, девета категория, в местността „Думуз дере", имот № 759006, при граници: нива на н-ци на Д. В В с № 759007, нива на Н А К с № 759008, полски път на Община Минерални бани с № 000801, нива на М П И. и др. с № 759001, нива на н-ци на Х Р Х с № 759005; с актуална скица № К02853.

За всички описани три имота в землището на с. Сусам с ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково, по делото се представиха скици от 19.04.2017 г., както и удостоверения за данъчни оценки по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадени от Дирекция „Местни данъци“ при Община Минерални бани. Относно тези три имота, по нотариалното дело е приложено решение № 19-2/26.08.1999 г. на ПК-Минерални бани, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 19/09.01.1993 г. за определяне категориите на земеделски земи по преписка № 19445/13.01.1992 г. от наследодателката на страните П. В. А. – на същата е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Сусам, обл. Хасково, върху тези имоти.

Като писмено доказателство по делото се представи и прие още един констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 37 том I рег.№ 853 дело № 34/17.02.2015 г. на нотариус с № 079, ведно с цялото нотариално дело. По силата му и на посочените основания, ответникът е признат за собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот VII-65 с площ от 880 кв.м. в кв.7 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Сусам, обл. Хасково, одобрени със заповеди № 260/1967 г. и № 170/2008 г., при граници на имота: улица, УПИ VIII-66, УПИ IX-67 и УПИ VI-62, ведно с построените в имота: жилищна сграда застроена на 60 кв.м., второстепенна сграда застроена на 36 кв.м. и навес с оградни стени застроен на 20 кв.м. Относно този имот по делото се представиха актуални удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено от Дирекция „Местни данъци“ при Община Минерални бани; и скица № 136/24.04.2017 г., издадена от Отдел ТРС при Община Минерални бани, с отбелязване, че регулацията е приложена, като този УПИ не е изключван от застроителния и регулационния план на селото от 1930 г.

В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи по делото множество писмени доказателства. Преди всичко това са договори за наем на част от процесните земеделски земи, като следва:

- сключени между Д Г Т, като наемател, и ответника, като наемодател, а именно: от 01.10.2012 г., 28.07.2013 г., 15.07.2016 г. и 06.07.2017 г., всички за имотите с номера 174018, 103023 и 173017, като в третия от договорите е отразено, че ответникът е действал в качеството си на наследник на Д.И. А;

- сключени между К. Н. К., като наемател, и ответника, като наемодател, а именно: от 22.07.2016 г. и 06.07.2017 г., двата относно имот 171028, като във втория е отразено, че ответникът е действал в качеството си на наследник на Д.И. А;

- сключени между В П П, като наемател, и наследодателя на ищците, като наследник на Д.И. А, като наемодател, а именно: от 21.07.2008 г., за имотите с номера 092020 и 137012, в който първоначално е било вписано името на ответника, но впоследствие е зачертано; както и договори между нея и ответника, като наемодател, а именно: от 12.08.2009 г., 12.08.2010 г., 06.08.2011 г., 31.07.2012 г., 26.07.2013 г., 26.07.2014 г., 14.07.2015 г., 20.07.2016 г. и 20.07.2017 г., всички относно имот № 137012, като във всеки от договорите е посочено, че ответникът е действал в качеството си на наследник на Д.И. А, с изключение на последните два.

Ответникът представи още множество платежни документи, а именно: квитанции на името на наследодателя на ищците И. Д.И. за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за земя и сграда в с. Сусам, издадени в периода 17.03.1999 г. – 20.05.2008 г.; фактури за платена сметка за вода и канал по партида на името на ответника по парт. № 814/111, с. Сусам, издадени в периода 22.01.2007 г. - 18.03.2009 г.; както и фактури за платена сметка за консумирана ел.енергия по партида на наследодателя Д.И. ***, издадени в периода 31.05.2007г.–31.12.2007 г.

По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. А. П. и З. В. З., посочени от ищците; Л. К. А. и В П П, посочени от ответника. Св. П. живее в гр. Харманли и е бил приятел на бай И - наследодател на ищците и брат на ответника. И живеел в гр. Хасково, но бил от с. Сусам и двамата със свидетеля ходели няколко години да вземат рентата /олио и жито/ за земята от селото, която от около 14 години била в кооперацията. Той споделил, че имал от майка си и баща си към 14-15 дка земи в с. Сусам, както имал и брат му. Спорове за тези земи, И не е казвал да има с брат си, който живеел в с. Сусам, нито е коментирал отношенията им. В къщата в с. Сусам свидетелят не бил влизал, но се случвало да минават оттам, оставял И до къщата за определено време, като след това пак го качвал на колата и тръгвали. Освен нивите, бай И. имал и лозя и св. П. много пъти ходил на тях, преди приятелят му да се разболее, да помага в резитби, копане и бране, когато И. също работел. Лозята били в с. Сусам, на две различни места, като И. имал два реда и брат му също 1-2 реда. Свидетелят не знаел за спорове и относно лозята. Той не знаел и за уговорки между двамата братя относно имотите.

Св. З. е син на ищцата Д.. Той е ходил и е помагал на земите на дядо му И - почти всяка година, последно през 2014-2015 г. Ходел с дядо си най – вече, когато си е взимал рентата от с. Сусам, за да помага с товарене - вземали жито в чували, също и олио. Свидетелят е ходил и на едни лозя, които имали, да помага 2-3 пъти за бране – преди 3-4 години. Лозята били на едно огромно място и кой каквото си имал, си берял. Св. З. знае, че в къщата в с. Сусам живее братът на дядо му, ходил е като по – малък там и е влизал вътре, последно преди 3-4 години, когато ходили на лозята. Когато дядо му отивал в къщата, се е случвало сам да влиза, а когато бил сложен ключът отвътре, се е случвало да звъни, при което брат му отварял и те влизали. Преди да почине дядо му, св. З. не е чул и разбрал за спорове с брат му, двамата имали съвсем нормални отношения. Той не знае и за техни уговорки за имотите им, а дядо му разказвал, че всичко им било общо от техния баща и след време щели да са на тях тези земи - да се учел св. З. на тези неща, за да знае, кое как се прави. Не е имало случай, дядо му да му е казвал, че не иска да се занимава със земите, нито че е против те да са в кооперацията.

Св. А. живее в с. Сусам и познава оттам страните по делото, като те живеели през една къща от тях. Тя живеела там от 1979 г., когато и до смъртта си родителите на ответника живеели в тази къща. Тогава ответникът живеел в Хасково, но си идвал на село, а по-късно към 1985 – 1986 г. и окончателно се завърнал там. Свидетелката познавала и съпругата на ответника, която пазаряла в техния магазин в селото. Наскоро св. А. разбрала, че ответникът имал и брат. Други хора в тяхната къща, свидетелката не е виждала. Тя повече контактувала с майката на ответника, а с баща му по-малко. Майката й споделяла, че имат някакви ниви и си ги работят. По селата имало традиция, че този, който гледа родителите – на него се пада по- големият пай. Може би и те са се уговорили така, но св. А. не знаела точно. Ответникът работил и своя дял от земите и този на майка му, която казвала, че който остане да я гледа, на него ще са нещата. Когато ответникът и жена му дошли на село да живеят, родителите му били все още живи и били в едно домакинство, живеели заедно над 10 години. Св. А. не е виждала брата на ответника и не го знаела, като възможно било негови близки да са идвали, докато свидетелката е била на работа, но по принцип Н. не била виждала у тях от 1996 г. Ако И е идвал на село, можело да се допусне, че свидетелката, тъй като не го познавала - няма да знае, че това е той, но пак някой щял да каже, че това е братът на И..*** земеделска кооперация и всички ниви били в нея и арендаторите ги обработвали. Нивите на страните по делото били на различни места и св. Аа не знае, колко арендатора ги обработват, нито знае, как си делят рентата. Но в селото имало традиция, че който е в къщата, на него се пада делът на майката и бащата, ако не са ги разпределили приживе. Лозята на ответника били близо до тези на свидетелката, като той си работел неговите, а тези на ищците – не знаела, кой ги работи. Нямали разлика лозята на И. и лозята на И. Св. А. виждала на лозята ответника и повече с майка му си говорела там, докато работели, че който я гледа, на него щели да останат къщата и земите. Тя не знае обаче, как точно са били разпределени земите. С бащата на И. тя не била говорила, но предполагала, че и неговото мнение е било като на майка му.

Св. П. от 1997 г. е арендатор на земеделска земя в с. Сусам, по повод на което познавала и бай И. и бай И, като по отношение на техните земи, имали договори и им заплащала наем. През 1997-1998 г. ответникът отишъл за един негов имот от 1,200 дка в м. „Могилата“, за който сключили договор и на него изплащали рентата. Достатъчно било, при св. П. да отиде един от наследниците и рентата се давала на него, а те си я делели както искат. От техните имоти, от 1997 г. до 2007 г. тя била арендатор само на имота в м. „Могилата“, а през 2007 г. започнали да гледат местността „Куру гьол“ – 8,600 дка. Тогава пристигнали и двамата, като св. П сбъркала, написвайки ги на един договор, като с един наследодател. Когато се стигнело до рентата, тя смятала зърното в пари, те двамата били до нея и им давала парите да си ги делят, но те не искали така, а за 8,600 дка да взима И, а за 1,200 дка да взима И., т.к. така се били разбрали. През 2008 г. парите от рентата си ги разделяли И и И.. През 2009 г. по същия начин отишли двамата заедно и тогава се написали два различни договора – за едната нива на единия, за другата нива на другия, и оттам нататък нещата си вървели така - 1,200 дка нивата в м. „Могилата“ на И. и 8,600 дка нивата на И в м. „Куру гьол“. Други техни ниви св. П не била работила, но в селото имало и други арендатори. След като И починал, договорите се сключвали със съпругата му З., в т.ч. и за настоящата година.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно и субективно съединени искове:

Процесните недвижими имоти представляват 14 броя земеделски земи в землището на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково, а именно – имоти с номера 013013, 021019, 099030, 103023, 137012, 171028, 173017, 721001, 255139, 113010, 174018, 759006, 092020 и 741005; както и един УПИ в същото село, ведно с постройките в него, а именно - УПИ VII-65 с площ от 880 кв.м. в кв.7 по действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрени със заповеди № 260/1967 г. и № 170/2008 г., при граници на имота: улица, УПИ VIII-66, УПИ IX-67 и УПИ VI-62, ведно с построените в имота: жилищна сграда застроена на 60 кв.м., второстепенна сграда застроена на 36 кв.м. и навес с оградни стени застроен на 20 кв.м. Извън предмета на ревандикационния иск са два земеделски имота, които обаче са включени в предмета на иска за съдебна делба, а именно – имоти № 092020 и 741005. Основният спорен въпрос по делото е, дали след смъртта на родителите на ответника и на прекия наследодател на ищците, само ответникът е установил такова владение върху имотите, годно да го направи техен изключителен собственик – по наследство и изтекла в негова полза придобивна давност, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. След съвкупния анализ на събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, съдът достига до отрицателен отговор на този спорен въпрос.

Не се спори по делото, а и от събраните гласни доказателства се установи, че родителите на ответника и на прекия наследодател на ищците са живели в процесния УПИ, където е било тяхното семейно жилище. Там през 1985 – 1986 г. се установява да живее и ответникът със своята съпруга, което продължава и до момента /св. А./. Скоро след това, през 1989 г. умира бащата Д.И. А, а през 1993 г. и майката П В А.. Година преди смъртта на майката, през 1992 г., самата тя за нейните наследствени земи и ответникът за наследствените на баща му земи подават заявления за възстановяването им до ПК-Минерални бани. С решения на ПК-Минерални бани от 1999 г. са възстановени земеделски земи в землището на с. Сусам, както следва: на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на наследодателката на страните П. В. А. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне, върху имоти с номера - 113010, 174018 и 759006; на същото основание, на наследниците на Д.И. А е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне, върху имоти с номера - 013013, 021019, 099030, 103023, 137012, 171028, 173017, 721001, 092020 и 741005; а на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, на същите наследници – и правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот с номер 255139. Така реституцията на процесните земеделски земи е извършена след смъртта на родителите на ответника и на прекия наследодател на ищците, при което невъзможна е била подялбата на тези имоти приживе им. В тази връзка изцяло неоснователни са възраженията на ответника, че приживе общите наследодатели разделили нивите на три дяла: един дял за себе си като родители и по един за двамата си сина, като приживе предали на ответника и своя дял от нивите, както и от УПИ, т.к. той живеел при тях и останал да се грижи за тях. По делото не се представиха доказателства за извършена такава доброволна подялба, според законовите изисквания за това - чл.18 или 19 от ЗЗД, нито на земеделските земи, които както се посочи, все още не са им били възстановени; нито на УПИ. За намерения относно подялба на имуществото, приживе на наследодателите, сочи единствено св. А. – в селото им по традиция, на този, който гледа родителите си и живее с тях се падал по-големият дял; като и самата майка на ответника споделяла, че който остане да я гледа - на него ще останат къщата и земите. Свидетелка обаче не е от близкия роднински и приятелски кръг на страните по делото и самата тя казва, че не е наясно с точните уговорки между страните и конкретния начин на разпределение на имотите им, като за намеренията приживе на бащата на ответника и на прекия наследодател на ищците само предполага. От показанията й не се установява, кога именно е водила тези разговори с наследодателката на страните, респ. преди или след смъртта на нейния съпруг, имащо отношение към процесния УПИ. В този смисъл и предвид чл.22 ал.2 от СК /отм./, съдът приема за недоказано приживе на родителите на ответника и на прекия наследодател на ищците, те двамата да са имали съвместно единодушно решение, да се разпоредят в полза на ответника с общия им УПИ и постройките в него; а докато трае бракът, Н. от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на СИО /чл.22 ал.1 от СК - отм./. Имуществената им общност върху УПИ се е прекратила през 1989 г. със смъртта на съпруга при равни за тях дялове /чл.26 ал.1, вр. чл.27 от СК - отм./, като неговият дял е бил наследен поравно от преживялата го съпруга и от двамата му сина. По делото не се установи, след смъртта на съпруга си, наследодателката да е осъществила намерението си, да се разпореди със своя дял от УПИ в полза на ответника, според горецитираните законови изисквания за това. Ето защо дори и да е имала такова, но необлечено в предвидената от закона форма – решението й не е годно да породи целеното вещно действие /чл.24 ал.1 от ЗЗД/, респ. да легитимира ответника, като собственик на спорния УПИ и постройките в него /чл.77 от ЗС/. Предвид изложените съображения, съдът намира за изцяло неоснователно и недоказано първото от възраженията на ответника, че той се легитимирал като собственик на процесните имоти, въз основа на извършена приживе на родителите му доброволна подялба на същите. Като такова съдът преценя и второто му възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имотите, предмет на ревандикационния иск, чието начало било посочената доброволна делба.

Действително, не се спори, а и се доказа от еднопосочните по този въпрос гласни доказателства, че считано от 1985-1986 г. и до момента ответникът живее в процесния УПИ, от когато, а и от смъртта на родителите му, е изтекъл срок, далеч надвишаващ законоустановения 10-годишен срок за придобИето на недвижим имот по давност /чл.79 ал.1 от ЗС/. Този факт обаче сам по себе си, се обосновава възражението му, че той валидно е придобил правото на собственост по наследство и давностно владение, както върху УПИ така и върху спорните земеделски земи. Ответникът не проведе пълно и главно доказване на възражението си, че след смъртта на родителите си и по-конкретно след смъртта на майка си е установил и демонстрирал спрямо брат си такова владение върху имотите, годно да го направи техен изключителен собственик. Както се посочи, ответникът е останал да живее в УПИ, както и до тогава, като не се установява, да е променил намерението си да упражнява фактическа власт върху целия имот като върху свой. За установяване на такова обстоятелство ответникът ангажира писмени доказателства за заплащани от него данъци, такси и сметки за имота, които сами по себе си обаче не обосновават възражението му. Преди всичко, тези доказателства се отнасят до относително кратки периоди от време – за сметките за вода и канал за период от две години през 2007 – 2009 г., за сметките за ел.енергия за период от едва седем месеца през 2007 г., а за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за период от 9 години през 1999 – 2008 г. Плащането на сметки за вода и ел.енергия е несъотносимо към настоящия правен спор, доколкото страните не спорят, че именно ответникът живее в УПИ, при което именно в негова тежест следва да се тези сметки. Плащането от ответника на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за УПИ за период от 9 години, само по себе си не е достатъчен израз на намерението му да свои целия този имот. Нещо повече, прави впечатление, че квитанциите за заплащането им са издавани на името на наследодателя на ищците - И Д.И., а при изявено намерение от страна на ответника в гореизложения смисъл, логично е той да промени партидата на свое име. Същевременно, съдът приема, че приживе И Н. не е губил интереса си към процесните имоти. Установи се, че през 2015 г. той е заболял, когато брат му се е снабдил и с констативните си нотариални актове, а през следващата година е и починал. До тогава той активно се е интересувал от останалите му в наследство от родителите му имоти – посещавал е наследствената къща, от която имал собствен ключ, и брат му безпроблемно го е допускал в нея; отдавал е под наем земеделски имоти и редовно е получавал рента за тях; обработвал е част от останалите в наследство лозя. За последно това той е правил непосредствено преди да се разболее през 2014-2015 г., за което са му помагали, както приятелят му св. П., така и внукът му св. З.. На първия споделял, че имал от майка си и баща си към 14-15 дка земи в с. Сусам, както имал и брат му. На втория И казвал, че всичко им било общо от техния баща и след време щели да са на тях тези земи - да се учел внукът му и да знаел, кое как се прави; като не е имало случай, да е казвал, че не иска да се занимава със земите, нито че е против те да са в кооперацията. Изложеното по категоричен начин установява собственото отношение на наследодателя на ищците към процесните имоти и то до смъртта му през 2016 г., а именно – като към и негови собствени, останали на него и на брат му в наследство от техните родители. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на св. П. и св. З., които са еднопосочни и непротиворечиви, а така също и непосредствени, доколкото отразяват лично споделяното им от И, и в унисон с представените по делото множество договори за наем на земеделски земи и коментираните по-горе квитанции за платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Не такива на показанията на св. А., които от една страна са на човек, който не е от близкия роднински и приятелски кръг на страните по делото, а от друга страна, не се подкрепят от кредитирания от съда горепосочен доказателствен материал. Както се каза, свидетелката сочи за традиции в селото им по наследяването, но не и за конкретни уговорки и намерения на страните по делото и техните наследодатели. Същевременно, впечатленията й са най-вече за мнението на наследодателката от провеждани с нея разговори, респ. от преди смъртта й преди цели 24 години. Показанията й в частта, че Н. не е виждала наследодателя на ищците, да идва в селото им, респ. да се интересува от процесните имоти – съдът не кредитира. От една страна, те са изолирани от останалия доказателствен материал, на който съдът дава вяра; а от друга, самата свидетелка допуска, той да е идвал, но тя да не го е разпознавала, при положение че въобще не го е знаела. Не на последно място, и св. А. сочи, че не всички спорни имоти са владени от ответника, по начина по който той твърди - ответникът си работел неговите лозя, а лозята на ищците – не знаела, кой ги работи; като нямало разлика между лозята на И. и лозята на И. В този смисъл, с действията си на практика, ответникът е демонстрирал, че само част от лозята той владее като свои, което противоречи на позицията му в настоящия процес, че собствени на брат му останали само две ниви – имоти с номера 092020 и 741005, то не и лозя. В тази посока са и показанията на св. П, във връзка с представените по делото множество договори за наем на земеделски земи. Установи се, че ответникът, като наемодател, е сключил договори от 01.10.2012 г., 28.07.2013 г., 15.07.2016 г. и 06.07.2017 г., всички за имотите с номера 174018, 103023 и 173017, като в третия от договорите е отразено, че е действал в качеството си на наследник на Д.И. А; както и договори от 22.07.2016 г. и 06.07.2017 г., двата относно имот 171028, като във втория е отразено, че е действал в качеството си на наследник на Д.И. А; както и договори между св. П, като наемател, и наследодателя на ищците, като наследник на Д.И. А, като наемодател, а именно: от 21.07.2008 г., за имотите с номера 092020 и 137012, в който първоначално е било вписано името на ответника, но впоследствие е зачертано; както и договори между нея и ответника, като наемодател, а именно: от 12.08.2009 г., 12.08.2010 г., 06.08.2011 г., 31.07.2012 г., 26.07.2013 г., 26.07.2014 г., 14.07.2015 г., 20.07.2016 г. и 20.07.2017 г., всички относно имот № 137012, като във всеки от договорите е посочено, че ответникът е действал в качеството си на наследник на Д.И. А, с изключение на последните два. В обобщение се налага извод, че в съществен брой случаи, ответникът изрично е посочвал, че действа като наследник на баща си, в т.ч. и след като се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху земеделските земи. В този смисъл, той и до момента е със съзнанието, че имотите са негови и на наследниците на брат му, оставени им в наследство от общите наследодатели. С договора за наем приживе на наследодателя на ищците, той също се е легитимирал, като наследник на баща си за имотите с номера 092020 и 137012, което противоречи на позицията на ответника в настоящия процес, че собствени на брат му останали само две ниви – имоти с номера 092020 и 741005. Св. П посочи, че като арендатор от 1997 г. на земеделска земя в с. Сусам познавала и бай И. и бай И – по повод техните земи, т.е. общите им такива, а не индивидуални, като достатъчно било, да отиде един от наследниците и рентата се давала на него, а те си я делели както искат. От техните имоти, от 1997 г. до 2007 г. тя била арендатор само на имота в м. „Могилата“, а от 2007 г. и на имота в м. „Куру гьол“ от 8,600 дка. Тогава пристигнали и двамата, като за 8,600 дка рентата щял да взема И, а за 1,200 дка - И., т.к. така се били разбрали. През 2008 г. парите от рентата си ги разделяли И и И., през която година, както се посочи, договорът и за двата имота е сключен от И, като наследник на баща си. През 2009 г. по същия начин отишли двамата заедно и тогава се написали два различни договора – за едната нива на единия, за другата нива на другия, и оттам нататък нещата си вървели така - 1,200 дка нивата в м. „Могилата“ на И. и 8,600 дка нивата на И в м. „Куру гьол“. Дори и да се приеме, че след 2008 г., респ. след цитирания договор, сключен от наследодателя на ищците, и независимо, че ответникът е продължил да сключва договори за наем на същия имот, именно като наследник на баща си, а не като негов едноличен собственик - според устна уговорка между братята, всеки от тях е установил свое владение върху посочените два имота – от тогава до снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост върху имот № 137012, а и до датата на предявяване на иска, не е изтекъл 10-годишният срок за придобИето им по давност.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че ответникът не доказа по несъмнен начин, да е демонстрирал фактическата си власт върху ид.части приживе на брат си, а след смъртта му и на ищците, от процесните имоти с намерението да ги свои, и това му владение на техните ид.ч. за себе си да е било необезпокоявано от Н.. Тъкмо обратното, установи се, че както ищците и приживе техният пряк наследодател Н. не са губили интереса си към наследствените им имоти; така и ответникът през годините е бил с ясното съзнание, че УПИ и постройките в него приживе на родителите му е бил техен собствен в режим на СИО, а след смъртта им - е в съсобственост между него и приживе на брат му, а след смъртта му и на ищците; както и че процесните земеделски земи са били реституирани на него и на брат му, като наследници на родителите им, като след смъртта на последния, те са станали съсобствени между ищците и ответника. След смъртта на общите наследодатели, сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имот не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобИе по давност на ид.части на останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец само на собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху него по давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си, да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Такова намерение, да държи за себе си ид.части на ищците от процесните имоти – ответникът по изложените съображения, не доказа, изрично да е демонстрирал пред останалите сънаследници в продължение на законоустановения придобивен давностен срок. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно възражението на ответника, че е владял целите процесни имоти непрекъснато и необезпокоявано от Н. в продължение на 10 години, предвид на което да е станал техен едноличен собственик.

Както се посочи, със смъртта на общия наследодател Д.И. А, на основание чл.26 ал.1 пр.І от СК /отм./ е била прекратена имуществената общност между него и съпругата му по отношение на процесния УПИ и постройките в него, при което дяловете им са равни, на основание чл.27 от СК /отм./. Преживялата съпруга е станала изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. от същия е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците по закон – ищцата като преживяла съпруга /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и двамата им сина /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Така съпругата е придобила общо 4/6 ид.ч. от имота /1/2 + 1/6/, а всеки от синовете й по 1/6 от същия. След нейната смърт, синовете й поравно са придобили нейната част и всеки от тях е станал собственик на по още 4/12 ид.ч. към техните по 1/6 ид.ч., или всичко общо за всеки от двамата – по 6/12 ид.ч. или по ½ ид.ч. След смъртта на прекия наследодател на ищците, притежаваната от него ½ ид.ч. от имота е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците по закон – ищцата като преживяла съпруга /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и останалите двама ищци, като техни деца /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. В същия краен размер са и съсобственическите права на страните върху процесните земеделски земи - ½ ид.ч. за ответника и по 1/6 ид.ч. за всеки от тримата ищци. Както се посочи, процесните земеделски земи са били реституирани на ответника и на брат му, като наследници на родителите им, при което и по правилото на чл.5 ал.1 от ЗНасл. са ги наследили поравно при квоти от по ½ ид.ч. След смъртта на прекия наследодател на ищците, притежаваната от него ½ ид.ч. от земеделските земи е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците му по закон – ищцата като преживяла съпруга /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и останалите двама ищци, като техни деца /чл.5 ал.1 от ЗНасл./.

Предвид изложените съображения, предявеният ревандикационен иск следва да се уважи изцяло, доколкото по категоричен начин се установи кумулативното наличие на трите му предпоставки - ищците доказаха собственическите си права от по 1/6 ид.ч. върху процесните недвижими имоти, които ответникът владее изцяло, без наличието на правно основание за владението на ищцовите части от имотите. Ето защо, следва да се признае за установено по отношение на ответника, че всеки от тримата ищци е собственик на по 1/6 ид.ч. от имотите предмет на иска по чл.108 от ЗС, а именно: от УПИ VII-65 с площ от 880 кв.м. в кв.7 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Сусам, одобрени със заповеди № 260/1967 г. и № 170/2008 г., при граници на имота: улица, УПИ VIII-66, УПИ IX-67 и УПИ VI-62, ведно с построените в имота: жилищна сграда застроена на 60 кв.м., второстепенна сграда застроена на 36 кв.м. и навес с оградни стени застроен на 20 кв.м.; както и от имоти с номера 013013, 021019, 099030, 103023, 137012, 171028, 173017, 721001, 255139, 113010, 174018 и 759006; всички в землището на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково; като ответникът се осъди да им предаде владението съответно върху описаните части.

Претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК е акцесорна и следва съдбата на главния иск. На посоченото основание, следва да се отменят частично процесните два нотариални акта, а именно: констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 37 том I рег.№ 853 дело № 34/17.02.2015 г. на нотариус с № 079 - в частта му, в която е признато правото на собственост на ответника върху 1/2 ид.ч. /3 х 1/6 ид.ч./ от подробно описания УПИ и постройките в него; както и констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност и наследство № 52 том I рег. № 1043 дело № 48/26.02.2015 г. на нотариус с № 079 - в частта му, в която е признато правото на собственост на ответника върху 1/2 ид.ч. /3 х 1/6 ид.ч./ от подробно описаните 12 броя земеделски земи.

Като изцяло основателен и доказан следва да се уважи и искът за допускане на съдебна делба на гореописаните УПИ и постройките в него и 12 броя земеделски земи, както и на земеделски имоти с номера 092020 и 741005, в същото землище. По категоричен начин се установиха собственическите права на страните по делото, както и квотите, при които те съществуват, а именно – по 1/6 ид.ч. за всеки от тримата ищци и 1/2 ид.ч. за ответника. Поради гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан, при което следва да се уважи, като се допусне извършването на делбата при цитираните квоти. По безспорен начин е установено наличието на съсобственост между страните, както и това, че те са пълен кръг от лица, които следва да участвуват в делбата на процесните недвижими имоти. Не се установяват пречки за допустимостта на делбата от рода на несъвместимостта й с естеството и предназначението на вещта. И тъй като, част от съсобствениците искат прекратяване на съсобствеността върху общите вещи, то делба на същите следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.

Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски по ревандикационния иск, а именно – на ищците З.Т.И. и П.И.Д. сумата от общо 715 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение за този иск /л.43/; както и на тримата ищци - сумата от общо 1 950 лв., представляваща заплатена от тях държавна такса за този иск /л.52/.

Мотивиран така и на основание чл.108 от ЗС и чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И. с ЕГН ********** ***; че З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, адв. Веска З.; са собственици на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях от следните недвижими имоти:

1. Урегулиран поземлен имот VII-65 с площ от 880 кв.м. в кв.7 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково, одобрени със заповеди № 260/1967 г. и № 170/2008 г., при граници на имота: улица, УПИ VIII-66, УПИ IX-67 и УПИ VI-62, ведно с построените в имота: жилищна сграда застроена на 60 кв.м., второстепенна сграда застроена на 36 кв.м. и навес с оградни стени застроен на 20 кв.м.;

2. Лозе от 0.998 дка, пета категория, в местността „Арабаджи бозалък", имот № 013013 по плана за земеразделяне, при граници: лозе на н-ци на А Н Н с № 013014, лозе на А И. А с № 013012, полски път на Община Минерални бани с № 00705, лозе на К Х К с № 013016;

3. Лозе от 1.699 дка, четвърта категория, в местността „Драчовица", имот № 021019 по плана за земеразделяне, при граници: лозе на Н К Х с № 021022, лозе на В П В с № 021021, лозе на А И. А с № 021020, лозе на н-ци на П Ж Т с № 021018, полски път на Община Минерални бани с № 000732;

4. Нива от 1.701 дка, четвърта категория, в местността „Сюргелан", имот № 099030 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на Община Минерални бани с № 099023, полски път на Община Минерални бани с № 000684, нива на н-ци на Г К А с № 099031, нива на н-ци на Н К Д с № 099029;

5. Нива от 4.814 дка – 3.370 дка четвърта категория и 1.444 дка девета категория, в местността „Пърженака", имот № 103023 по плана за земеразделяне, при граници: пасище, мера на Община Минерални бани с № 103024, нива на н-ци на В Й С с № 103026, пасище с храсти на ДПФ с № 103029, полски път на Община Минерални бани с № 103030, нива на н-ци на Г А Н с № 103031, нива на н-ци на С В С с № 103034, нива на Л Х Л с № 103019, нива на н-ци на Д В Д с № 103020, пасище, мера на Община Минерални бани с № 103021, нива на Н Г. Н с № 103022;

6. Нива от 1.204 дка, четвърта категория, в местността „Могилата", имот № 137012 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на Община Минерални бани с № 137014, нива на Г В Г с № 137013, нива на В С Й с № 137010, нива на „БГ Агропроект“ ЕООД с № 137011;

7. Нива от 1.000 дка, девета категория, в местността „Кавака", имот № 171028 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на Община Минерални бани с № 171024, нива на Н П Ж с № 171029, нива на н-ци на К Д. К с № 171034, нива на н-ци на Л А К с № 171023;

8. Нива от 4.011 дка, шеста категория, в местността „Гереня", имот № 173017 по плана за земеразделяне, при граници: нива на н-ци на И К Ч с № 173030, нива на Община Минерални бани с № 173018, полски път на Община Минерални бани с № 173025, полски път на Община Минерални бани с № 173027, нива на А К С с № 173016;

9. Нива от 0.402 дка, девета категория, в местността „Куртала", имот № 721001 по плана за земеразделяне, при граници: полски път на Община Минерални бани с № 721009, пустееща земя на Община Минерални бани с № 721007, нива на А И. А с № 721002;

10. Лозе от 0.321 дка, пета категория, в местността „Требището", имот № 255139 по картата на землището, при граници: лозе на А И. А с № 255140, нива на Община Минерални бани с № 255137, лозе на насл. на Я., Х., Я., Д. Я. с № 255136, лозе на насл. на К С Г с № 255124, нива на Община Минерални бани с № 255123, полски път на Община Минерални бани с № 000260;

11. Нива от 2.501 дка, пета категория, в местността „Койноолу", имот № 113010, при граници: нива на н-ци на Н И. Р № 113035, нива на Д П В с № 113014, нива на н-ци на И Г С с № 113015, нива на н-ци на А Ф Ц с № 113009, полски път на Община Минерални бани с № 112028, нива на н-ци на Я А Р с № 113011;

12. Нива от 4.997 дка, шеста категория, в местността „Гереня", имот № 174018, при граници: нива на К Б А с № 174020, полски път на Община Минерални бани с № 174021, нива на н-ци на К Н В с № 174017, нива на н-ци на И. М М с № 174004, нива на н-ци на А Г М с № 174003, нива на В П П с № 174019;

13. Нива от 4.000 дка, девета категория, в местността „Думуз дере", имот № 759006, при граници: нива на н-ци на Д. В В с № 759007, нива на Н А К с № 759008, полски път на Община Минерални бани с № 000801, нива на М П И. и др. с № 759001, нива на н-ци на Х Р Х с № 759005;

всички описани земеделски имоти, находящи се в землището на с. Сусам с ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково; като ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН ********** - владението върху съответно описаните части от имотите.

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 37 том I рег.№ 853 дело № 34/17.02.2015 г. на нотариус с № 079 – В ЧАСТТА МУ, в която на И.Д.И. с ЕГН ********** е признато правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от подробно описания в акта УПИ и постройките в него.

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност и наследство № 52 том I рег. № 1043 дело № 48/26.02.2015 г. на нотариус с № 079 - В ЧАСТТА МУ, в която на И.Д.И. с ЕГН ********** е признато правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от подробно описаните в акта 12 броя земеделски земи.

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З.Т.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН ********** сумата от общо 715 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по ревандикационния иск.

ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН ********** сумата от общо 1 950 лв., представляваща заплатена от тях държавна такса по ревандикационния иск.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И.Д.И. с ЕГН **********, З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН ********** на следните техни съсобствени недвижими имоти, а именно:

14. Нива от 8.598 дка, пета категория, в местността „Куру гьол“, имот № 092020 по плана за земеразделяне, при граници: нива на н-ци на Й Г С с № 092007, нива на н-ци на С П М с № 092006, нива на н-ци на Н Ц П с № 092021, полски път на Община Минерални бани с № 000701 и нива на В П П с № 092019;

15. Нива от 1.803 дка, девета категория, в местността „Поповица“, имот № 741005 по плана за земеразделяне, при граници: нива на А И. А с № 741004, пасище, мера на Община Минерални бани с № 741015, лозе на н-ци на П В Я с № 059001, полски път на Община Минерални бани с № 000751, нива на н-ци на Й А Р с № 741006;

всички описани земеделски имоти, находящи се в землището на с. Сусам с ЕКАТТЕ 70250, общ. Минерални бани, обл. Хасково; при квоти: 1/2 ид.част за И.Д.И. с ЕГН ********** и по 1/6 ид.част за всеки от З.Т.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.Д. с ЕГН **********.

Назначава съдебно - техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице Драгомир Енев Колев, който след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите му проучвания, да даде заключение за поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна пазарна цена, при възнаграждение в размер на общо 480 лева, платими по сметка на ХРС, както следва – 240 лв. от И.Д.И. и по 80 лв. от всеки от З.Т.И., Д.И.И. и П.И.Д..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!

Секретар:Щ.М.

Номер на акта:	770
Дата:	6 декември 2017 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия:	Мария Ангелова Ангелова

Дело:	20175640101179
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 май 2017 г.

Решение по дело №1179/2017 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта