№ 15
гр. гр. Димитровград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101444 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Теленор България“ЕАД и ответника
П. **. К. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** на 05.10.2018г.,
с избрана абонаментна програма Тотал 10.99, със срок на действие 24 месеца. Посочва, че К.
не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 163,87 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.10.2018г. до
24.11.2018г. В следствие на това и на основание чл.11 от Договора, мобилния оператор
начислил неустойка в размер на 27,48 лева, чийто размер не надвишава три месечни
абонаментни такси, като същата била начислена във фактура №**********/25.01.2019г.
Ищецът твърди, че на 27.10.2018г. между страните бил сключен и Договор за мобилни
услуги с предпочетен №+** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет 15,99“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лева. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора в общ размер на 14,95 лева, представляващи неплатена
абонаментна такса за отчетен период от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. В следствие на
неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилния оператор начислил неустойка в
размер на 39,96 лева, чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси, като
същата била начислена във фактура №**********/25.01.2019г. На 27.10.2018г. и по повод
горепосочения договор, ищецът предоставил на абоната устройство марка „TABLET
PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“. В следствие на неизпълнение на договора за
мобилни услуги, К. дължал сумата от 193,99 лева, представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и заплатената при предоставената му преференциална цена и
начислена във фактура №**********/25.10.2019г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани във:
1
Фактура №**********/25.10.2018г. за отчетен период от 05.10.2018г. до 24.10.2018г.,
издадена за сумата от 54,04 лева за предпочетен номер +**, от която ищеца претендира
сумата от 46,92 лева, поради извършено частично плащане;
Фактура №**********/25.11.2018г. за отчетен период от 25.10.2018г. до 24.11.2018г.,
издадена за сумата от 131,90 лева, от която 116,95 лева- за предпочетен №+** и 14,95 лева за
предпочетен №+**;
Фактура №**********/25.01.2019г. за отчетен период от 25.12.2018г. до 24.10.2019г.
за сумата от 261,43 лева, от която 27,48 лева- неустойка за предпочете номер +**; 39,96 лева-
неустойка за предпочетен номер +3598991788352 и 193,99 лева- дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +**. За така посочените задължения ищецът подал в съда
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в РС-Стара Загора
било образувано ч.гр.д.№4761/2020г. по което била издадена заповед за изпълнение против
ответника за сумата от 440,25 лева-главница и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение в законоустановения срок, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на установителен иск против него. Иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на П. **. К., че дължи на „Теленор
България“ЕАД сумата от 440,25 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+** и
неплатен месечен абонамент, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор
за мобилни услуги с предпочетен №+**, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът П. **. К. не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на
21.12.2021г. съдебно заседание се явява лично, като заявява, че не дължи процесните суми, а
дори да ги дължи, нямало толкова бърз начин да ги заплати. Поддържа, че ще плати таблета,
но счита, че след като не е разговарял с никого не следва да плаща други задължения. Това
било порочна практика на ищеца да го тормози, твърдейки, че има да плаща такси за услуги,
които не бил ползвал. Бил безработен, нямал доходи и не счита, че процесните суми трябва
да се искат от него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
05.10.2018г. ответникът е станала абонат на ищцовото дружество, като му е бил предоставен
за ползване мобилен №+** за срок от 24 месеца с избрана абонаментна програма Тотал
10.99. Договорено е, че срока на договора изтича на 05.10.2020г. Изрично било договорено
между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди изтичане на срока, по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за
всяка Сим-карта, по отношение на която е налице прекратяване: а.неустойка в размер на
2
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в
брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
С Договор за мобилни услуги от 27.10.2018г., сключен между П. **. К. и ищеца, на
първия е предоставено ползването и на предпочетен номер +** за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Интернет 15,99“, със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99
лева. Срокът на този договор изтичал на 27.10.2020г. Освен предоставянето на мобилни
услуги, в Договора се посочва, че ищеца предоставя на ответника мобилен апарат „TABLET
PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“, срещу цена от 1 лева, при стандартна цена от
250,91 лева и отстъпка от нея 249,91 лева. В Договора отново, по идентичен начин с първия
договор за мобилни услуги, страните договорили отношенията си при прекратяването му по
вина или инициатива на потребителя.
На 25.10.2018г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от
05.10.2018г. до 24.10.2018г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за
плащане на предоставени мобилни услуги 3,90 лева, за месечни и еднократни такси- 47,28
лева, отстъпки 1,66 лева или общо дължима сума от 59,42 лева с ДДС. Задължението е
трябвало да бъде платено до 25.08.2018г.
Съгласно фактура №********** от 25.11.2018г., издадена от „Теленор
България“ЕАД, за отчетен период от 25.10.2018г. до 24.11.2018г., за мобилен №** и мобилен
№**, ответникът дължи плащане на предоставени мобилни услуги- 88,30 лева, месечни и
еднократни такси- 34,94 лева, като са му начислени компенсации от 13,32 лева, или общо
дължима сума с ДДС е в размер на 54,04 лева.
С фактура №********** от 25.01.2019г., за отчетен период от 25.12.2018г. до
24.01.2019г. ищецът начислил на ответника за плащане неустойки предсрочно прекратяване
на договори за услуги 261,43 лева и задължения от предходен период 178,82 лева в размер
на общо 440,25 лева.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си
по процесните фактури, на 01.10.2020г. в съда било депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на П. **. К.. Образувано било ч.гр.д.
№4761/2020г. по описа на РС-Стара Загора, по което на 18.11.2020г. съдът издал Заповед
№260713 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на П.
**. К. да заплати в полза на заявителя сумата 163,87 лева -незаплатени задължения за
3
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 05.10.2018г. до 24.11.2018г. по
Договор за мобилни услуги от 0510.2018г. с предпочетен номер +**, 27,48 лева неустойка,
14,95 лева- неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
25.10.2018г. до 24.11.2018г. по Договор за мобилни услуги от 27.10.2018г. с предпочетен
номер +**, с 39,96 лева неустойка, 193,99 лева, представляваща разлика между
предоставеното устройство „TABLET PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“ без
абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена, ведно със законна
лихва от 01.10.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 385 лева разноски по
делото. Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника, който в срока по чл.414 от
ГПК депозирал възражение, в което заявил, че не дължи нищо на заявителя. Получавал
минималната работна заплата от 680 лева, като тя не можело да му бъде отнета. Предвид
така постъпилото възражение от длъжника, за заявителя възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск против него за установяване на вземането си.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260713/18.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Стара Загора по ч.гр.д.№4761/2020г.
Безспорно установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника П.
**. К. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните
2бр.договора за мобилни услуги. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил
посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните 3бр.фактури, нито пък че
е получил предоставеното му мобилно устройство- „TABLET PRESTIGIO GRACE 31577 4G
dual Mint“, за което е заплатил преференциална цена от 1 лев. Безспорно е и
обстоятелството, че падежа на задълженията по тези фактури е настъпил преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Няма спор, че въпросното
мобилно устройство предоставени на ответника не е било върнато, нито заплатено на ищеца
по стандартната му цена.
Спорно по делото е правилно ли са начислени претендираните неустойки от страна
на мобилния оператор, дължи ли плащане за предоставени му мобилни услуги ответника и
какъв е техния размер, дължи ли допълнително плащане К. за предоставеното му от ищеца
срещу сумата от 1 лева мобилно устройство.
На първо място, съдът намира, че по процесните два договора за мобилни услуги за
ответника е възникнало задължение да заплаща ежемесечно на мобилния оператор
абонаментна такса, както и стойността на предоставените му и ползвани мобилни услуги.
От приетата като доказателство по делото фактура №**********/25.10.2018г. за отчетен
период от 05.10.2018г. до 24.10.2018г. се установява, че на ответника е била начислена за
плащане от страна на ищеца сумата от 54,04 лева за предпочетен №+**, от която 29,96 лева
без ДДС за разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги и 15,07 лева- такса
4
абонаментен план Тотал 10.99, като задължението по тази фактура с ДДС е в размер на общо
54,04 лева. От страна на ищеца се признава извършено от страна на абоната плащане по
фактурата в размер на 7,12 лева, поради което се претендира неплатена сума в размер на
46,92 лева. Ответникът не отрича, че не е заплатил въпросното задължение по фактурата,
като поддържа, че не дължи плащане на същото без да сочи доказателства в подкрепа на
това си твърдение.
Същевременно, на 25.11.2018г. ищецът е издал втора фактура - №**********, за
отчетен период от 25.10.2018г. до 24.11.2018г., като с нея начислил за плащане задължение
на ответника в размер на общо 131,90 лева с ДДС. В тази сума за мобилен №+** била
включена такса абонаментен план Тотал 10,99 в размер на 9,16 лева без ДДС, както и
предоставени мобилни услуги на стойност 88,30 лева без ДДС или общо 116,95 лева с ДДС.
За втория мобилен номер ползван от ответника -№**, била начислена такса за абонаментен
план Интернет 15,99 на стойност 12,46 лева без ДДС или 14,95 лева с ДДС. Задължението по
въпросната фактура също не е била платено от страна на ответника, като това обстоятелство
не се отрича от него, нито пък се сочи основание, поради което следва да се приеме, че той
не дължи плащането й.
С оглед изложеното, съдът счита ,че по делото е безспорно установено, че
ответникът К. не е заплатил задълженията си по горепосочените две фактури, поради което
той дължи на ищцовото дружество по тях сумата от общо 178,82 лева за предоставени му
мобилни услуги и месечни такси.
На следващо място, съгласно представения по делото Договор за мобилни услуги от
27.10.2018г., сключен между П. **. К. и ищеца, на първия е предоставен мобилен апарат
„TABLET PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“, срещу цена от 1 лева, при стандартна
цена от 250,91 лева и отстъпка от нея 249,91 лева. Срокът на този договор е бил до
27.10.2020г., като условието за закупуване на мобилното устройство на преференциална
цена от 1 лев е било ответника да изпълнява задълженията си по него за срок от 24 месеца.
По делото безспорно се установи, че П.К. е получил въпросното мобилно устройство срещу
преференциална цена от 1 лева, но не е изпълнил останалите си задължения по процесния
договор, като срока за изпълнение на същия е изтекъл на 27.10.2020г., т.е. преди да бъде
издадена Заповед №260713/18.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от РС-Стара Загора по ч.гр.д.№4761/2020г. Доколкото ответникът не е изпълнил
останалите си задължения по процесния договор до 27.10.2020г., то това е било основание
след тази дата той да се счита за прекратен, а ответника да заплати стандартната цена на
мобилния апарат, без за това да е необходимо нарочно изявление от страна на ищеца.
Предвид неизпълнението на задълженията на абоната през уговорения в договора 24
месечен срок, то К. следва да заплати на мобилния оператор действителната стойност на
полученото мобилно устройство или в случая разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок от договора. Видно от фактура №********** от 25.01.2019г., за отчетен
5
период от 25.12.2018г. до 24.01.2019г. ищецът е начислил на ответника за плащане
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги 261,43 лева, от които 27,48 лева-
неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от
05.10.2018г., 39,96 лева- неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен №+** от 27.10.2018г. и 193,99 лева, представляваща разликата между цената на
мобилен апарат „TABLET PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“ без абонамент и
заплатената при предоставената му преференциална цена.
От страна на ответника не се твърди, че след изтичане срока на договора, въпреки
неизпълнението на договорните задължения от негова страна, претендираната сума от
ищеца за мобилния апарат в размер на 193,99 лева е била платена. Поради това, съдът счита,
че по делото следва да се приеме за установено, че П.К. дължи на ищцовото дружество за
предоставения му на преференциална цена от 1 лев мобилен апарат горепосочената сума от
193,99 лева.
На последно място, за да бъде уважена исковата претенция за плащане на неустойки
за прекратяване на процесните два договора за мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че
е налице такава уговорка за заплащане на неустойка в двата договора, както и че те са били
прекратени по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано
осъществяването на последната предпоставка, от което следва извода, че не е възникнало в
полза на ищеца правото да начислява претендираните неустойки. От събраните
доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с
ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е
уведомила другата за това свое намерение. Тук следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде
споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за
валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която
предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при
неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая
по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие. Дори ищецът да е изпращал кратки текстови съобщения до ответника за
заплащане на дължимите месечни суми това не може да замести изричното изявление за
прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на
достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
6
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не установи в хода на
производството по делото, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва
основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати двата договора за мобилни услуги преди да изтече срокът им и не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка
по тях в размер на 27,48 лева по първия договор и 39,96 лева по втория договор. Ето защо,
съдът счита ,че предявения иск в тази му част и за горепосочените две суми,
представляващи неустойка за прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени с
ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответника П. **. К. дължи на ищеца „Теленор България“ЕАД по Договор за
мобилни услуги от 05.10.2018г. и Договор за мобилни услуги от 27.10.2018г. сумата от
372,81 лева главница, от която 178,82 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период от 05.10.2018г. до 24.11.2018г., и сумата от 193,99
лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство „TABLET
PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“ без абонамент и заплатената при предоставянето
му преференциална цена, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№260713/18.11.2020г. по ч.гр.д.№4761/2020г. по описа на РС-Стара Загора, като иска за
сумата от 67,44 лева, представляваща неустойка за прекратяване на горепосочените два
договора за мобилни услуги, следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявения иск, а именно в размер на 326,02 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№4761/2020г. по описа на РС-Стара Загора, в
размер на 326,02 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. **. К., с ЕГН **********, от
Димитровград, бул.“** **“ **, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представляван от ** ** ** и **, по Договор за мобилни услуги от
05.10.2018г. и Договор за мобилни услуги от 27.10.2018г. сумата от 372,81 лева /триста
седемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ главница, от която 178,82 лева,
7
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от
05.10.2018г. до 24.11.2018г., и сумата от 193,99 лева, представляваща разликата между
цената на предоставеното устройство „TABLET PRESTIGIO GRACE 31577 4G dual Mint“
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №260713/18.11.2020г. по ч.гр.д.№4761/2020г.
по описа на РС-Стара Загора, като иска за сумата от 67,44 лева /шестдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на
горепосочените два договора за мобилни услуги ОТХВЪРЛЯ, като НЕСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. **. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК **, сумата от 326,02 лева /триста двадесет и шест лева и две стотинки/,
деловодни разноски по настоящото дело, както и 326,02 лева /триста двадесет и шест лева и
две стотинки/ разноски по ч.гр.д.№4761/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8