Р Е Ш Е Н И Е № 658
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 67 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба,
подадена от Председателя на медицинска
комисия по чл. 98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив срещу експертно решение
№ 1994/209/15.11.2021 г. на специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и
ССЗ на НЕЛК-0081. В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправните норми. Иска се отмяна на решението по съображения, изложени
в жалбата. В СЗ жалбодателят не се представлява.
Ответникът не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата.
Заинтересованите страни не се представляват и не вземат
становище.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно между страните /видно от заявлението в
медицинското досие, така е посочено също в решението на ТЕЛК и в самата жалба
до съда на Председателя на медицинска
комисия по чл. 98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив/, че заинтересованата
страна Г.С. е поискала преосвидетелстване по ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 225 на МС от 12.07.2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата за
медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от
2017 г., с което е дадена възможност лицата, освидетелствани или
преосвидетелствани от ТЕЛК в периода до влизането в сила на постановлението и за които с това
постановление са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането /в
случая очевидно се има предвид срока на определения процент ТНР, тъй като
именно той е по-благоприятен за лицето/, да подадат заявление-декларация за
преосвидетелстване извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ДВ, бр. 34 от 2010 г.) в
двумесечен срок от влизането в сила на това постановление.
Видно от оспореното пред НЕЛК ЕР № 3167/113/01.09.2021 г.
на трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, същото е „въз основа на
подадена молба на лицето“, т.е. молбата от досието, за преосвидетелстване по
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 225 на МС от 12.07.2021 г. за изменение и допълнение на
Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на
Министерския съвет от 2017 г., като както се каза се има предвид именно срока
на определения процент ТНР, тъй като именно той е по-благоприятен за лицето. С
това решение на ТЕЛК е определен срок
пожизнен, като е коригиран и процентът на ТНР, съгласно Приложение № 1 към
чл.63, ал.1 от НМЕ.
С оспореното в настоящото производство експертно решение № 1994/209/15.11.2021 г.
на специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ на НЕЛК-0081 е
потвърдено ЕР на ТЕЛК „по срока на
определения %“, като в мотивите е допълнено,
че ТЕЛК не се е съобразила с чл.69а от НМЕ и неправилно се е произнесла и по
друго заболяване, което не е дефинитивно.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПРАВИЛНИКА за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи при обжалване на експертни
решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по
поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от
Закона за здравето. Неоснователно в този смисъл в жалбата до съда се твърди, че
решението на НЕЛК било незаконосъобразно, тъй като комисията не се била
произнесла по обжалвания краен % ТНР и дата на инвалидизиране. По тези
бланкетно заявени поводи НЕЛК е нямала основание да се произнесе, тъй като те
не са били предмет на разглеждане и в производството пред ТЕЛК, като в същото
време правилно е становището в мотивите на решението на НЕЛК, че неправилно
ТЕЛК се е произнесла и по друго заболяване, което не е дефинитивно, отделен
въпрос е, че в случая става дума за посочване в мотивите, а не за произнасяне /тъй
като в противен случай и ако лицето беше
поискало пълно преосвидетелстване, би била налице хипотезата на чл.69, ал.5, а
не тази на чл.69а от НМЕ, съответно произнасянето на ТЕЛК по отношение на срока
би било незаконосъобразно/.
Неоснователно е и оплакването, че не било спазено
изискването на § 8 от ПЗР на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 225 на МС от 12.07.2021 г. за
изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, приета с
Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г., тъй като срокът на
определения процент ТНР безспорно се включва към оценката на увреждането, а в
случая дава възможност на лицето да получи по-благоприятна оценка на своето
увреждане, а определянето на пожизнен срок безспорно е по-благоприятно за
лицето, като в този смисъл е без значение, че процентът е намален, още повече
че това е в съответствие с посоченото в приложение № 1, а и не е обжалвано от
лицето, което има правен интерес за това. Освен това предвид разпоредбата на § 8 от ПЗР на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 225 на МС от
12.07.2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската
експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. и
заявлението на лицето, че желае да бъде преосвидетелствано по това
постановление сочи недвусмислено, че същото е поискало преосвидетелстване по
смисъла на чл.69а във връзка с чл.69, ал.4 от НМЕ, тъй като единствено тези
разпоредба е по-благоприятна за лицето, при това в конкретния случай само по
отношение срока. На следващо място противно на
посоченото в жалбата, в решението на НЕЛК е посочена правна норма, на
основание на която е определен срок пожизнен, а и непосочването или погрешното
посочване на правни основания не е порок, който самостоятелно да доведе до
незаконосъобразност на акта, при положение, че са изложени фактическите основания за издаването му.
В допълнение на изложеното и във връзка определянето на
пожизнен срок следва да се отбележи, че съгласно чл.69, ал.4 от НМЕ „При
дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се
определя пожизнен срок на инвалидността.“, а съгласно чл.69а, ал.1 от НМЕ „Изключение
от случаите по чл. 69, ал. 5 се допуска при множествени увреждания, някои от
които не са дефинитивни, но лицето иска да бъде
освидетелствано/преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са
дефинитивни състояния. В тези случаи лицето може да представи към
заявлението-декларация по чл. 56, ал. 1 от правилника медицински документи,
съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, свързани
само с увреждания, които са дефинитивни състояния. В тези случаи се определя
пожизнен срок на инвалидност.“ Легална
дефиниция на „дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т.5 от ДР на
НМЕ, съгласно която „Дефинитивни състояния“ са състоянията, които не търпят
позитивна или негативна еволюция във времето.“ Тълкуването на цитираните норми
в тяхната взаимосвързаност сочи, че очевидно се имат предвид единствено
дефинитивните състояния, които не търпят позитивна еволюция във времето и именно за тях е
предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността /в този случай по
волята и по искане на лицето, което в противен случай не би подало искане за
преосвидетелстване/. Очевидна е също така волята и целта на законодателя да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, тъй като това периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето.
Поради това правилно и в съответствие с нормативната
уредба ТЕЛК е определила пожизнен срок за конкретното дефинитивно състояние,
така както е поискало лицето, в чиято полза е решението /страните дори не спорят, че състоянието е
такова, като в същото време не са необходими специални медицински знания, за да
се определи състоянието като дефинитивно/, като последното правилно е
потвърдено от НЕЛК, а при извършената служебна проверка на оспорения акт на
основанията по чл. 146 от АПК съдът не констатира основания за отмяна на
акта или за обявяването му за нищожен,
поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде
осъден НОИ – гр.София да заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 лв. за
осъществената юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на медицинска комисия по чл. 98,
ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив срещу експертно решение №
1994/209/15.11.2021 г. на специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ
на НЕЛК-0081.
ОСЪЖДА НОИ – гр.София да
заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: