Решение по дело №364/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                           №260012                   

               гр. Пловдив, 24.09.2020 г.

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесетата година, в следния състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ                  

                                                         ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                                         

                                                                          ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Албена Кузманова, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 364 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. К.Е., защитник на подсъдимия П.И.И., срещу присъдата № 46/22.06.20 г. по н.о.х.д. № 448/20 г. по описа на ОС-Пловдив, с която е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал. 1, б. „б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК и при условията на чл. чл. 54 вр. чл. 58а, ал.1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години. На основание чл. 343г НК е наложено и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от пет години. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, и относно разноските.

В жалбата, която не е просрочена, се твърди неправилно приложение на материалния закон, изразено в отказа да бъде приложена привилегированата разпоредба на чл. 343а, ал.1, б. „г“ НК. Жалбоподателят настоява за преквалифициране на престъплението по посочената норма предвид твърдяна ефективна помощ, оказана на пострадалите след деянието. Възразява и относно осъщественото санкциониране, като поддържа становище, че е явно несправедливо. В тази връзка се формулира искане за следното изменение на присъдата: (1) приложение на споменатия по-леко наказуем състав; (2) намаляване сроковете на двете кумулативни наказания, а също на изпитателния срок, за който по реда на чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

При пренията подсъдимият и неговият защитник потвърдиха своето недоволство от присъдата в посочените аспекти, като обогатиха и конкретизираха изложената в жалбата аргументация.

Представителите на държавното и частното обвинение потвърдиха виждането си за правилност на присъдата. Изложиха конкретни контрааргументи срещу обосновката на искането за преквалифициране по чл. 343а НК. Формулираха и възражения по отношение искането за смекчаване на санкционирането, като обърнаха внимание на установените по делото отегчаващи обстоятелства.  

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, намери, че жалбата е основателна.

*

            Първоинстанционното съдебно производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27-та НПК – в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

      Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство доказателствени материали (подробно посочени в мотивите на присъдата, включително с отбелязване на мястото, където се намират по делото) подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:

       Подсъдимият П.И.И. е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин. Живее в гр. П.. Не е женен. Има средно образование и работи като младши инструктор във В. РСПБЗН – П.. Не е осъждан. Единният му граждански номер е **********.

      Работа в МВР подс. И. започнал през 2012 г. като стажант. През 2016г. бил назначен на длъжността „водач на специализиран автомобил първа степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към В. РСПБЗН - П.

      Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС за категории „В, С, D, Тк, М“. Бил награждаван през 2014 г. и 2016 г. с писмени похвали. До момента не е наказван и срещу него не са образувани дисциплинарни производства. В неговата длъжностна характеристика е установено задължение да „управлява безопасно и работи със субструктурата на всички пожарни и спасителни автомобили на оперативно дежурство, да не управлява служебни автомобили, които са технически неизправни, застрашават живота и здравето на ползващите ги и на останалите участници в движението“, както и задължение да „спазва правилата за движение по пътищата и управлява автомобила със съобразена с пътните условия скорост и дистанция“. По съответния ред му бил зачислен пожарен автомобил „*“ с № *.

На 17.08.2018г. във В. РСПБЗН – П. имало дежурна смяна, началник на която бил св. В.Г., а член на екипа –  подс. И.. В 15,47 часа бил получен сигнал за горящи сухи треви на ул. “П.“ № * в гр. К.. Към произшествието по преценка на св. Г.  тръгнал подс. И. и колегите му И.П.(починалия) и св. В.А.. Подсъдимият седнал зад волана на зачисления му пожарен автомобил, споменат по-горе. До него седял И.П., а на задната седалка – св. В.А.. Никой от тях не бил поставил предпазен колан, въпреки че няма вътрешен нормативен документ, който да позволява това. Специализираният пожарен автомобил бил оборудван с резервоар с вместимост 3000 литра (вода) и при потеглянето бил пълен с 2940 литра.

Подсъдимият управлявал автомобила с включени светлинни и звукови сигнали. Когато наближил село Б., завалял силен дъжд. Централната улица на това село била като река, по пътя се образувала кал и падали клони. По време на движението на автомобила  от  село Б. към гр. К. (към 16.00 часа) дъждът бил все така силен, а по пътното платно течала вода. Тримата пожарникари обсъждали дали се налага да „гасят“ горящи треви в проливния дъжд.

Нямало ограничителни знаци относно скоростта и подсъдимият поддържал около 73 км/ч.

Преди гр. К., на км. 6+500 на път *, се оформя десен завой. В конкретните пътно-климатични условия критичната за преодоляването му скорост била около 62 км./ч. Подс. И. не съобразил това и навлязъл в завоя със 73 км./ч. Стигнало се до неминуема загуба на контрол върху управлението. Под въздействието на центробежни сили превозното средство се насочило към лявата граница на пътя и я напуснало. Отправило се към воден канал (дере). Последвал удар в предната му част, която „се забила“ в дерето – по дължина на около 12.5-13.5 метра южно началото на разположеното там мостче (представляващо ориентир № 2 от протокола за оглед на местопроизшествие), а по широчина на около 3,5 - 4,0 метра източно от същия ориентир.

В кабината на автомобила И.П.получил шийна травма, разкъсване на гръдни прешлени, контузия на гръбначния мозък и възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове (дишане и сърдечна дейност), вследствие на което починал.

Возещият се отзад св. А получил пет броя средни телесни повреди: контузия на бял дроб; наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина (наложило поставяне на аспирация); наличие на въздух в средностението, довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота; счупване на 5-6 десни ребра по мишничната линия и на 7-11 десни ребра по мишничната и лопатъчната линия, довели до трайно затруднение движението на снагата, както и открито счупване на долната челюст.

Подсъдимият също получил средни телесни повреди, изразяващи се в дислокация на дясна раменна става и счупване на костите на лявата подбедрица. Той бил затиснат от смачканите части на превозното средство, но успял да се добере до радиостанцията. Активирал я и се обадил в дежурната част на РСПБЗН – П.. Съобщил за произшествието и поискал помощ. Незабавно били изпратени всички дежурни екипи.

На мястото на катастрофата пристигнали екипи на Спешна помощ, на РСПБЗН – П. и ДСОГ, която извършила оглед на местопроизшествието.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена тройна авто-техническа експертиза. Според изложените констатации произшествието настъпило на участък от пътя в зона на завой, при движение през деня  и валеж на дъжд; на платно за движение с асфалтова настилка, която по време на ПТП-то била мокра, с негативна неравност с дълбочина до 2см. и наклон 0.03 м. на 1 м.

В този пътен участък няма ограничителни пътни знаци и пътна маркировка. Така че скоростта на движение на пожарния автомобил преди настъпване на ПТП-то от около 73 км/ч. не била превишена.

Според вещите лица техническата причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие се състои в това, че при преминаване през десния завой на пътя водачът на специализирания пожарен автомобил „И.“ - П.И. е загубил управление над автомобила, при което е напуснал пътното платно. Експертите са изследвали и оборудването на автомобила с цел изясняване на евентуална връзка с посочената техническа причина. Установили са, че превозното средство е снабдено с вълноломни прегради в резервоара (пълен почти догоре), така че не следва да е била образувана голяма вълна при движението по пътя. С други думи, носеното количество вода не следва да е оказало влияние за изменение в траекторията на движение по начин, че да доведе до процесното ПТП.

Крайният извод е, че подс. И. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако беше съобразил скоростта с пътно-климатичната обстановка и траекторията на движение на специализирания автомобил, така че да не загуби управление над него.

В  заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на трупа на И. И. П. (№ 226/2018 г. – вж.  л.8-11 от том 2 ДП) са описани следните травми: разкъсване на диска между седми шиен и първи гръдни прешлен с контузия на гръбначния мозък в областта, разкъсване на диска между седми и осми гръден прешлен, счупване на ребра двустранно, кръвонасядане на меките тъкани около местата на счупване, кръвонясядане по кожата на дясно слепоочие и кръвонясядане на меките черепни покривки в същата област, охлузване на гърба на носа, драскотини по кожата на дясна длан, остър кръвен застой на вътрешните органи.

Аргументиран е извод, че смъртта е настъпила в резултат на шийна травма с разкъсване на междупрешленния диск на ниво седми шиен - осми гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове – на дишане и сърдечна дейност.

Заключено е, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и е възможно по време и начин да са получени при настъпилото пътно транспортно произшествие на 17.08.2018г. – в купето на пожарен автомобил.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни (№ 347/2018 г. – вж. л. 17- 21 том 2  ДП), на св. В.А. са били причинени: политравма, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, наличие на кръв и въздух в дясната гръдна половина, наличие на въздух в средностението, активна аспирация от дясната гръдна половина, счупване на 5-6 десни ребра по мишнична линия, счупване на 7-11 десни ребра по мишнична линия и лопатъчна линия, открито счупване на долна челюст в ляво, счупване на напречния израстък вляво на втори поясен прешлен.

Вещото лице е посочило, че контузията на белия дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наличието на кръв и въздух в дясната гръдна половина, наложило активна аспирация от дясната гръдна половина е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, само по себе си. Счупването на 5-6 десни ребра по мишнична линия и счупването на 7-11 десни ребра по мишнична линия и лопатъчна линия е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Откритото счупване на долната челюст вляво е довело до счупване на челюст. Политрамата, контузията на гръдния кош, счупване на напречния израстък вляво на втори поясен прешлен са довели, поотделно и в съвкупност, до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Заключено е, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет – от удар или притискане със или върху такъв, като е възможно да възникнат при ПТП-то, по-конкретно в купето на товарен автомобил, който напуска пътното платно и пада в канавка.

Според изготвената в хода на досъдебното производство съдебно химична експертиза в кръвта на подс. П.И. не е установено наличие на етилов алкохол (вж. л.19 от том 1 ДП).

Съдът от първата инстанция е обявил, че кредитира цитираните експертни заключения, доколкото са изготвени компетентно и с необходимите професионални знания и опит в изследваната материя.

**

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани на досъдебните доказателствени материали, между които не се забелязват съществени разминавания, напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.

Не се констатира и игнориране или преиначаване съдържанието на доказателствени източници, нито използване на информация, която не е събрана по съответния ред.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

           Възприетите фактически констатации водят до извода, че при управление на инкриминирания автомобил подсъдимият е допуснал едно от инкриминираните нарушения, а именно това по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от специалния закон, като не е съобразил скоростта на управляваното специализирано МПС с всички затруднения и препятствия, които са могли да възникнат в инкриминирания отрязък от пътя. По-конкретно, при избора на скорост той е подценил усложнените пътно-климатични условия, наличието на три тона вода в резервоара и траекторията на пътя, образуващ завой. Налице е необходимата причинна връзка между неизпълнението на коментираното задължение на водача и резултата, доколкото напускането на пътното платно в зоната на завоя е станало вследствие на превишаването (с над 10 км./ч.) на критичната при конкретната пътно-климатична обстановка скорост за преодоляване на този завой.

Не е допуснато другото инкриминирано нарушение – по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в липса на контрол върху управляваното МПС. Въведеното чрез тази разпоредба изискване е за максимална концентрация върху движението на управляваното ПС. В случая водачът действително е загубил контрол върху управлението на пожарния автомобил, но въпросната загуба не се е явила успоредна причина за резултата, а вторичен ефект от коментираното по-горе нарушение относно скоростта. Впрочем няма пътна ситуация, в която двете нарушения да се явяват едновременно осъществени; наличието на едното изключва другото. Такъв е и настоящият случай – ако беше избрал съобразена с горните фактори скорост, водачът на пожарната кола не би се поставил в невъзможност за вземане на завоя. И обратното: загубата на контрол е настъпила единствено заради предприетото управление с несъобразена скорост.

Установените по делото фактически констатации не очертават и някаква внезапна и непредвидима опасност, преодоляването на която да е изисквало визираните в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП мерки. Впрочем ПОС дори не е изложил мотиви за решението си да осъди подсъдимия включително за нарушение на посочената норма.

Ето защо присъдата следва да се измени, като се отмени в частта относно осъждането във връзка с чл. 20, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.

Към съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения по чл. 5 ЗДвП и по чл. 3 от ППЗДвП ПАС няма какво да добави.

Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо  заключението, че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. И. не е имал представа за настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че заради поддържаната скорост, несъобразена с обективните затруднения в пътната обстановка, няма да може да предотврати напускането на пътното платно в зоната на предстоящия завой. Възражението на адв. Д., че деецът е проявил евентуален умисъл, не отчита факта, че той не е предвиждал конкретния резултат. Отделен е въпросът, че възражение от подобен вид не е процесуално допустимо да бъде излагано.

Първоинстанционният съд не е открил вярната квалификация. Коректното наказателноправно квалифициране на престъплението е по чл. 343а, ал. 1, б.“г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.“б“,пр.1 вр. ал.1,б.“б“, пр.2 и б.“в“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК^[1]. В тази връзка ПАС сподели виждането на защитата, че след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на всички увредени пътници. Сторил е това по единствения физически възможен му в онзи момент начин – бидейки затиснат от деформираните части на превозното средство, не е можел да достигне до другите пътници, за да им се притече на помощ непосредствено (не е можел изобщо да помръдне и да помогне дори на себе си). Могъл е обаче да се добере до радиостанцията (най-близко разположения в обхвата на ръцете му уред за призоваване на помощ). И я е използвал за сигнализиране на началник-смяната във В. РС ПБЗН – П. св. В.Г.. По принцип въпросният начин на действие е с максимална ефективност, доколкото всяко обаждане се получава в ефир (и достига до всички противопожарни екипи), т.е. дава възможност за сигурна и бърза реакция. Точно такава реакция е била предизвикана и на практика – сигнализираният началник незабавно призовал Бърза помощ, а към мястото на катастрофата незабавно тръгнали дежурните смени и спасителни автомобили на РД ПБЗН. Когато пристигнали, се оказало, че за изваждането на пътниците от кабината трябва да се построи спасителна линия в дерето, а сетне да се използва инвентар за рязане на врати и седалки, с какъвто всички противопожарни екипи разполагат за изпълнение на своите рутинни задължения. След предварително укрепване на автомобила, устройване на проход през предната дясна част на кабината и употреба на хидравлични цилиндри (за разтягане) и на режещи инструменти вече починалият П. и все още живите И. и А били евакуирани и предадени на изчакващия (повече от час) екип на БП.

Така че не може да се възприеме за основателно възражението на частното обвинение, че претендираният привилегирован състав не е трябвало да бъде прилаган, тъй като не е реализирано обаждане на телефона за спешни повиквания – 112. В принципен план подобни възражения са основателни в ситуации, при които деецът е имал възможност да повика по-бърза и ефективна помощ и виновно не е сторил това. Действително единният номер за спешни повиквания 112 е предназначен да се използва при необходимост от получаване на помощ в спешни случаи, като подаването на сигнал е действие, насочено към пристигане на екип от Спешна медицинска помощ. Без всякакво съмнение обаче по-разумното решение в инкриминираната ситуация е било повикване на противопожарни екипи, защото именно те са разполагали с необходимия инструментариум за изваждането на пострадалите от кабината, а без това предхождащо действие оказването на медицинска помощ (на място и в болнично заведение) е било невъзможно. Особено показателен в този смисъл е фактът, че св. П., озовал се на мястото на катастрофата преди идването на екипите, също е решил да се обади не на Бърза помощ, а в ОД ПБЗН. Иначе казано, бързото пристигане на Бърза помощ не е било приоритетно в онзи момент и това се е съзнавало и от случайните минувачи – когато и да пристигне медицинският екип, той е трябвало да изчака приключването на споменатите спасителни мероприятия. Отделен въпрос е, че повикването на медицинска помощ е било извършено в причинна връзка с обаждането от страна на подсъдимия (минути по-късно) – сигнализираният от него началник на  В. РС ПБЗН  П. незабавно е призовал Бърза помощ, както по-горе беше отбелязано.

Не е основателно и възражението на адв. М., че пътникът на предната седалка е починал на място, т.е. помощта не е била „необходима“. По делото не е установено (и не би могло), че смъртта е предшествала сигнала за помощ, подаден от водача незабавно след сблъсъка. Но не това е същественото. По-важното е, че повикването на помощ от страна на подс. И. удовлетворява изискването за оказване на помощ на пострадалите, които са живи, в какъвто смисъл е задължителното разяснение в Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ. По делото няма и спор, че повиканата помощ е била животоспасяваща за пътника на задната седалка.

Не е основателно споделеното от първата инстанция становище на обвинението, че телефонирането (на когото и да е) не може да се окачестви като помощ, достатъчна за възползване от намалената наказателна отговорност по чл. 343а НК (а трябва да има и положена от дееца лична физическа активност). Коментираният по-леко наказуем състав е поощрителна норма, предназначена за стимулиране към оказване на помощ, която да е годна да спаси живот. Точно такъв е настоящият случай – св. А реално е спасен, и то точно от служители в призованата по телефона служба. Впрочем практиката на ВКС на РБ отдавна се е ориентирала към принципното положение, че всяко действие и всяка инициатива за спасяване на живота на пострадалия се обхваща от съдържанието на понятието „необходима помощ“, щом като чрез извършването им обективно се подпомага оцелелият. Има и решения, в които конкретно се третира въпросът за обаждането на телефон (за спешни повиквания). Например с Р. 151/04.10.2017 г. по н.д. № 372/17 г. по описа на ВКС на РБ атакуваният съдебен акт е изменен, като е извършено преквалифициране по чл. 343а НК въз основа на факти, аналогични с фактите по настоящото дело.

                                                                       ***

Извършеното преквалифициране на деянието води до определяне на по-леки наказания – в санкционната рамка, очертана в привилегирования състав на буква „г“ на чл. 343а НК. За да извърши избор в тази рамка съдът в настоящия състав съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, боравейки с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Обвинителите са прави, че допуснато нарушение на правило за движение по пътищата е особено укоримо, доколкото негов автор е шофьор на специализирано превозно средство, т.е. лице, което включително според своята длъжностна характеристика е задължено да осигури безопасно управление на служебно повереното му МПС. Освен това факторите, с които И. е следвало да съобрази поддържаната скорост, респ. чието влияние той е пренебрегнал, са много на брой – пътното платно не само е било мокро, но и е било обилно обливано от дъждовна вода (дори са се образували своеобразни реки по асфалта); резервоарът на пожарната кола е бил пълен с почти три тона вода; траекторията на пътя не е била праволинейна, а е предстоял десен завой, критичната скорост за преодоляване на който е била с десет км./ч. по-ниска от избраната. Следва да се допълни, че е нямало и причина водачът на пожарната кола да бърза толкова много при положение че заради проливния дъжд опасността от разпространение на пожара в гр. К. не е била актуална. На тези обстоятелства противостоят обстоятелства с обратен знак. Като обстоятелство от втората категория беше отчетен фактът, че подсъдимият е допуснал едно-единствено причинно свързано с резултата нарушение по специалния закон. По-нататък беше съобразено, че наказанието е едно и също независимо дали е настъпила смърт на едно или на повече от едно лице (арг. от текста на чл. 343а, б. „г“, тълкуван  във връзка с препращащата норма на ал. 4 на чл. 343 НК) – следователно фактът, че в последна сметка пътникът А не е починал, трябва да се отчете като отделно обстоятелство със смекчаваща способност. Друго обстоятелство, което следва да се отрази на наказанието в намаляваща насока – това е фактът, че починалият и телесно увреденият са били колеги на дееца, т.е. причинените им травми представляват своеобразно допълнително наказание за него; пък и той самият е получил нелеки увреждания на тялото. Смекчаващо обстоятелство със субективен характер представлява демонстрираната от дееца ангажираност с резултата от деянието. Подс. И. показва, че съзнава, че е наранил и ощетил емоционално и физически телесно увредения и близките на починалия, като изцяло е съпричастен с тяхната болка и страдание и съпреживява тяхното състояние, при това не формално и демонстративно, а искрено и дълбоко. Иначе казано, той е склонен и готов да поеме отговорност за действията си, което бездруго означава че процесът по неговото поправяне и превъзпитание е вече в ход. Друго субективно смекчаващо обстоятелство – това е по-ниската степен на непредпазлива вина (небрежност). 

Като отегчаващо обстоятелство, свързано с личността на дееца, следва да се отчетат допуснатите от него в миналото други нарушения на правила за движение по пътищата, които го характеризират като недисциплиниран шофьор. Като смекчаващи обстоятелства, свързани с неговата личност, следва да се съобразят отличната му трудова характеристика, липсата на извършвани в миналото други общественоопасни деяния, както и общественополезната му жизнена стратегия, които факти дават благоприятна прогноза за бъдещото му поведение в обществото.

ПАС прецени сумарното смекчаващо-отегчаващо влияние на изброените обстоятелства и прие, че обстоятелствата със смекчаващ капацитет превалират, но отегчаващите не са маловажни и не дават възможност за силно приближаване към минимума. Като подходяща се очертава следната кумулативна санкция: лишаване от свобода за срок около средата между минимума и средата на предвидения, а именно три години и шест месеца, и лишаване от право на управление на МПС за срок, надвишаващ този на лишаването от свобода, а именно четири години. Според съдебната преценка в своята съвкупност посочените две наказания отразяват действителната степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което са справедливи и годни да постигнат целите по чл. 36 НК.

След задължителното редуциране по предписания в чл. 58а, ал. 1 НК алгоритъм на изтърпяване подлежат две години и четири месеца лишаване от свобода.

            Няма законова пречка за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с оглед на чистото съдебно минало на И. и срока на редуцираното наказание лишаване от свобода. За разлика от първия съд настоящата инстанция прие, че максималният изпитателен срок от пет години не е подходящ. Няма факт, свързан с миналото на дееца или с извършеното деяние, който да сочи, че неговото поправяне изисква толкова дълъг срок на изпитание. Като отново съпостави смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, ПАС прие, че е справедливо въпросният срок да е в средния законоустановен срок от четири години.

            Правилно е произнасянето на първия съд и по въпроса за разноските, както и относно веществените доказателства.

            С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските, направени от частната обвинителка Д.И., а именно 1200 лева, изплатени за възнаграждение на явилия се във въззивното с.з. неин повереник адв. М.. Не се възприема възражението на адв. Е., че представеното пълномощно не е валидно доказателство за направените разноски: в този документ изрично е вписано, че сумата е платена в брой, като в с.з. самата клиентка декларира, че го е подписала на отразената (и поправена с бял маркер) дата – 31.08.2020 г. Дали разискваният документ е годен да служи за данъчна цели – това е факт, който съдът не изследва.  

            При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда настоящата инстанция не намери основания за отмяна или други основания за изменение.

            По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т.1 НПК Пловдивският апелативен съд

                                          

           Р               Е             Ш               И     :

 

            ИЗМЕНЯ присъдата № 46/22.06.2020 г. по н.о.х.д. № 448/20 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като

1. ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние като престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.“б“,пр.1 вр. ал.1,б.“б“, пр.2 и б.“в“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП;

2. ПРИЗНАВА подсъдимия П.И.И. за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинение във връзка с чл. 20, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП;

3. НАМАЛЯВА:

- срока на наказанието лишаване от свобода – от три години на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

- срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС – от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ;

- изпитателния срок по чл. 66 НК – от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част. 

            На осн. чл. 189, ал. 3, пр. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.И.И. със снета самоличност да заплати на частната обвинителка Д.А.И. направените от нея пред настоящата инстанция разноски от 1200 (хиляда и двеста) лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: