№ 1059
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500542 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба №
262225/12.01.2021г. от държавен инспектор Гергана Ганчева - процесуален
представител на КПКОНПИ, срещу Решение № 261746 от 18.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 10 с-в, с което
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на
управление в гр. София, да заплати в полза на М. М. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, ул. „Георги Бенковски“ 28, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито
имущество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6000 лв., (шест хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на
образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито
имущество, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита, че съдът
неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, по отношение на наличието на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица
по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност,
при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по
съответния ред, съгласно изискването на чл. 2а от ЗОДОВ. Твърди, че в обжалваното
решение отсъстват доводи относно наличие на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия, а от доказателствата по делото се установява, че действията на Комисията във
всеки един момент са законосъобразни. Сочи, че същите са валидни и допустими, като са
проверени за втори път от друг по-висок по степен състав на съда, който е допуснал
обезпечителните мерки. Излага, че е неправилен и лишен от логика извода на съда, че
действията на комисията, представляващи Решение за образуване на производство по реда
на ЗОПДНПИ, в резултат на което са били запорирани всички сметки на ищцата за период
от няколко месеца, в който период не е бил предявен обезпечения иск, са довели до
нарушение на психо-емоционолното състояние на Д.. В тази връзка сочи, че по делото се е
1
установило, че производството срещу ищцата е било прекратено с Решение на Комисията №
001 от 14.01.2016 г. Следователно не се е стигнало до образуване на дело по отнемане, което
не е без значение за влиянието върху цялостната психична устойчивост на личността.
По отношение на присъдените неимуществени вреди, въззивникът сочи, че
неправилно в първоинстанционното решение е прието за безспорно установено, че в
резултат на действията на Комисията, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, както и
наличие на причинна връзка между образуваното производството, водено от страна на
Комисията, и твърдените неимуществени вреди. Намира, че е невъзможно безспорно да
бъдат установени настъпили неимуществени вреди, когато изводът за тяхното наличие е
противоречив и е базиран на констатацията на състава на съда, че няма как да се отдели
изцяло влиянието върху душевната и психоемоционалната сфера на ищцата, получена от
паралелните производства по ЗОПДНПИ u НПК. Сочи, че са неправилни изводите на съда,
че ищцата е останала без доходи през времето, в което производството срещу нея е било
висящо, че банките са отказвали да отпуснат кредити, че е изпаднала в депресия, станала
лабилна и потисната, доколкото същите почиват единствено не свидетелски показания,
които се явяват недостатъчни, предвид близките приятелски отношения на страната и
свидетелите и тяхната заинтересованост от изхода на делото.
В допълнение сочи, че в мотивите на обжалваното решение не става ясно по какъв
критерий първоинстанционният съд е приел, че за справедливото обезщетяване на
твърдените претърпени от ищцата вреди е необходима точно сумата от 20 000 лева, в
какъвто размер е и предявения иск. Сочи, че в мотивите на съда липсва подробна
аргументация как точно съдът е определил размера на обезщетението и какви точно факти и
обстоятелства е приел, че са от значение и кои не, както и най-вече дали всички
обстоятелства са взети предвид при определянето размера на обезщетението по
справедливост.
Относно присъдените имуществени вреди сочи, че решението на РС Варна е
неправилно, тъй като ищцата е имала процесуалната възможност да претендира разноски
още в обезпечителното производство, а това че я е пропуснала, не следва да се компенсира с
настоящия иск и решение по ЗОДОВ. Отделно от това сочи, че обезпечителното
производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност.
В допълнение към всичко изложено сочи, че ищцата не успяла да докаже причинно-
следствена връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността, търсена в
конкретния случай. Тя не е успяла да докаже в условията на пълно и главно доказване
настъпването на претърпени във връзка с проведеното от ответника производство по
ЗОПДНПИ (отм.) неимуществени вреди, а още по-малко причинно-следствена връзка между
вредите, водещи до отговорност.
По изложените съображения въззивникът моли за отмяна в цялост на постановеното
първоинстанционно решение, а в евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. М. Д., чрез процесуалния си представител
адвокат М.Р., оспорва жалбата. Сочи, че не е основателно възражението на въззивната
страна, че не са се установили незаконосъобразни действия или бездействия на комисията и
нейните служители, като това на първо място се установило от непредставената в цялост
преписка по производството, както и от събраните писмени и гласни доказателства. Твърди,
че се е доказало, че в законоустановения срок Комисията не е предявила искът, чието
обезпечение е поискала, като не е предявила такъв иск въобще. Сочи, че непредявяването на
иск и последвалото прекратяване на производството по специалния закон, дали повод за
допускане на обезпечението, водят до извода за незаконосъобразност на предприетите от
Комисията действия по образуване и водене на проверка.
2
Навежда, че след като производството по специалния закон е било прекратено, а иск
не е бил предявен срещу нея, то и наложените обезпечителни мерки са били
незаконосъобразни, т.е. незаконосъобразно цялото имущество е станало обект на запори и
възбрани.
Твърди, че прекратяване на наказателното производство на 24.07.2015г. е абсолютна
процесуална пречка за съществуването и упражняването на право на иск срещу нея, поради
което след прекратяването на производството по НПК, производството по ЗОПДНПИ (отм.)
също е подлежало на прекратяване. Въпреки това, Комисията не само не прекратила
производството, но и продължила същото до март месец на 2016г.
Въззиваемата сочи, че незаконосъобразното бездействие на комисия и нейните
служители се изразява и в това, че същите не взимали предвид всички представени от нея
доказателства в хода на производството, които сочили на липса на несъответствие между
нейните и тези на семейството доходи. В тази връзка сочи, че всички релевирани от нея
възражения и представени доказателства не били обсъдени изобщо, а исканията
мълчаливо отхвърлени. Сочи като нарушение и действията на Комисията, които нарушават
императивното изискване на чл. 37, ал. 4 от ЗОПДНПИ, изразяващи се в искане за налагане
на възбрана върху единственото ѝ жилище, което искане било уважено.
По отношение на твърденията в жалбата, че не са доказани настъпилите
неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между действията и вредите,
сочи, че по делото се е доказало, че е претърпяла значителни по тежест и интензитет
душевни болки и морални страдания. Пострадал е личният и професионалният живот,
сериозно се влошило здравословното състояние, а добрата репутация и доброто име
били накърнени. Вредите били причинени от действията на Комисията, изразяващи се в
изискване на информация от различни органи и институции за нейното имущество, като по
този начин станало широко достояние обстоятелството, че срещу нея се води проверка. От
всичко това пострадало и психическото здраве, като от допуснатата по делото КСППЕ се
установило, че страда от посттравматично стресово разстройство, за което е необходимо
провеждане на медикаментозно лечение и терапевтични сесии, като разстройството е в
резултат на водените срещу нея производство по НПК и ЗОПДНПИ.
Относно оплакванията свързани с имуществените вреди сочи, че присъдената сума от
6 000 лв. е била платена както за представителство в производството по ЗОПДПИ, така и в
производствата по допускане и обжалване на обезпеченията, като размерът е съобразен с
размерът на имуществото, което Комисията твърдяла, че е придобито незаконно. Сочи, че
разноските за представителството са могли да бъдат претендирани в производството по
защита срещу иска на Комисията, но доколкото такъв така и не е бил предявен, то същите се
претендират като вреди в настоящото производство.
Предвид всичко изложено, въззиваемата моли атакуваното съдебно решение да бъде
потвърдено изцяло, като претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба 262225/12.01.2021г. от държавен
инспектор Гергана Ганчева - процесуален представител на КПКОНПИ, срещу Решение
№ 261746 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, 10 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 542/2021 г. на ВОС за 28.04.2021 г. от
09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от депозирания отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4