РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300500360 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивната жалба от „******, чрез адв.
Е. Ц., против решение № 4161 от 09.12.2022 г., постановено по гр.дело №
1527/2022 г. на РС-Пловдив, ІV гр. състав, с което е признато за установено
по предявените субективно съединени искове на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М.
Ю. против „*************, че сключеният между наследодателя на ищците
М. Е. Ю., починал ********* г., и ответника „************ договор за
кредит № 1033559 от 23.06.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „************да заплати на П. Я.
Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю. сумата от 50 лева – разноски по делото за държавна
такса, и на адвокат М. В. М. от АК – *** сумата от 400 лева – разноски за
осъществената в полза на ищците правна защита и съдействие.
От жалбоподателя се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че изводът на съда, че ГПР
не съответства на действителните разходи по кредита, е неправилен.
Потребителят е можел да обезпечи кредита по различни начини и
кредитодателят не е бил длъжен и не е могъл да знае размера на
възнаграждението, за да включи сумата по договора за поръчителство в ГПР
по кредита. Същевременно той не е имал и такова право съгласно §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Считат, че клаузата за обезпечение не е
1
неравноправна, тъй като кредитополучателят е получил информация за
условията на договора и задължението за обезпечаване на кредита. Твърдят,
че не са се обогатили с преведените суми. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, а на страната да се
присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който са изложени подробни съображения, че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди, като на страната да се присъдят и разноски. Посочено е, че не е
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя и на какво се дължи
разликата между годишен лихвен процент и ГПР. Не е приложен погасителен
план в съответствие с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 22 във вр. с чл. 146, ал. 1 от
ЗПК, във вр. с чл. 143 от ЗПК, предявени от П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю.,
наследници на М. Е. Ю., срещу ***********, за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният между наследодателя на ищците
М. Е. Ю., починал *********** г., и ответника договор за кредит №1033559
от 23.06.2021 г. е недействителен, а в условията на евентуалност - за
прогласяване на неравноправността на клаузата на чл. 5 от договора.
Ищците твърдят, че между техния наследодател и ответника е
сключен договор за кредит №1033559 от 23.06.2021 г., по силата на който в
полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 400 лв., при договорна
2
лихва, която възлизала на 20,48 лв. В чл. 5 от договора било предвидено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от **********.
Договор за предоставяне на поръчителство е сключен на 24.06.2021 г., като
наследодателят на ищците дължал на дружеството – поръчител
възнаграждение в размер на 171,52 лв. Сочи се, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК,
като се развиват подробни съображения в исковата молба. Сочи се, че
възнаграждението за поръчител следвало да бъде включено в ГПР по
договора за кредит, тъй като клаузата, предвиждаща обезпечението,
представлявала предпоставка за получаване на финансирането. Твърди се, че
с невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителността на
договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищците
твърдят, че в договора било отразено само цифровото изражение на ГПР, без
да е посочено какви точно разходи включва той. Считат, че с клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение, е нарушена и разпоредбата на чл.
10а ЗПК. Обосновава се, че клаузата, уредена в чл. 5 от договора за кредит, е
неравноправна и нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се
развиват подробни съображения за това.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който иска
отхвърляне на предявените искове. Възразява, че осигуряването не
поръчителство от *********** не е било условие за сключване на договора за
кредит - кредитополучателят е имал възможност да осигури и поръчител –
физическо лице, избрано от него. Твърди, че оспорената клауза е
индивидуално договорена, тъй като потребителят сам е направил избор за
нея, подавайки електронна заявка за кредит, като електронната система му
осигурявала право на избор. Оспорва твърденията на ищеца за сочените
нарушения на ЗПК, като развива подробни съображения.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
Между наследодателя на ищците и ответника е сключен договор
за кредит №1033559 от 23.06.2021 г., по силата на който в полза на
кредитополучателя е предоставена сумата в размер от 400 лева, със срок на
погасяване от 45 дни, при посочен в договора ГПР от 49,93%. В чл. 5 от
договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *********.
Договор за предоставяне на поръчителство е сключен на
24.06.2021 г., като наследодателят на ищците се е задължал спрямо
дружеството – поръчител да заплати възнаграждение в размер на 171.52 лв.
По отношение на приетата от районния съд фактическа
обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които
във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
3
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Такива доводи не са наведени от
страните по делото.
Съдът е приел, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушена разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, потребителят следва да върне сума, която е
приблизително един и половина пъти по – голяма от предоставената му, а
срокът на кредита е 45 дни. Изложени са подробни съображения в тази
насока. Тъй като е уважен главния иск, не е разгледан евентуално предявения.
За да се произнесе по въведените във въззивното производство
доводи, въззивната инстанция взе предвид следното:
Дружеството - жалбоподател е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Въззиваемата страна е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3
и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
Преди разглеждане доводите на жалбоподателя, следва да се
отбележи, че съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на
неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното
начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената
практика на СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с
оглед неговия предмет и страни, се подчинява на специалната уредба в ЗПК,
както и ЗЗП, кредитополучателят е потребител по смисъла на закона, а
приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на
този вид договори, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11, като за
съответствието на договора с тях съдът дължи проверка, независимо дали има
конкретни оплаквания от страните.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни
разходи, регламентирани в чл.5 от договора. Според същия текст, заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на
дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от
края на работния ден, в който се сключва заемът. Такъв е сключен на
24.06.2021 г. и е приложен по делото. Според този договор потребителят
следва да заплати на гаранта сумата от 171.52 лв.
4
По смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР),
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Процесният договор за кредит (договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние) формално съдържа посочване на
ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването,
съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно
поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т.2 от
същата разпоредба е указано,че „обща сума, дължима от потребителя“, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно
от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19,ал.1 от ЗПК и §1,т.1 от ДР на
ЗПК, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР.
По делото се установява, че в съдържанието на процесния договор
за кредит не е отразен действителния прилаган ГПР, тъй като не е включено
възнаграждението на поръчителя, което е пряко свързано с кредита. При
заемна сума от 400 лв. и посочена обща сума за връщане 420.48 лв., не е
отразена и сумата за гаранция от 171.52 лв. Или за ползването на
предоставената му сума от 400 лв. за срок от 45 дни кредитополучателя
следва да върне обща дължима сума от 592 лв. Тази сума многократно
надвишава посочения ГПР от 49.93%.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че е нарушена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент
на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна ставка,
съгласно изискванията на ЗПК. Нарушени са норми на закона, уреждащи
съдържанието на ГПР и начина на изчисляване на неговия размер.
5
Посоченият размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния.
Липсата на част от задължителните реквизити по т.10 води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази разпоредба е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити - така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния
ГПР, което представлява невярна и следователно подвеждаща информация
относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива
2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Изложените съображения не се опровергават от доводите в
жалбата. Соченото, че наследодателят на ищците е избрал поръчителя си, е
ирелевантен. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната
информация, на същия е предоставена единствено възможността да избира
кой да бъде поръчителят - избрано от кредитополучателя лице или
**********, но при всички случаи условие за сключване на договора е било
предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се
одобрява чрез одобряване на заема. След като същият е избрал възмездното
поръчителство от **********, като този поръчител е бил изрично посочен и в
договора, то жалбоподателят е следвало да включи възнаграждението за това
поръчителство в ГПР, което обаче не било сторено.
Не се споделя довода, че правоотношение между наследодателят
на въззиваемата страна и поръчителя е възникнало в последствие и
въззивникът не е бил наясно с разходите по него, тъй като, видно от
преддоговорната информация, за сключването на договора се е изисквало
обезпечение под формата на поръчителство, което е посочено в договора и
одобрено с одобряване на кредита и възнаграждението за същото е
получавано от ответното дружество.
Доводите за спазването на законовите изисквания от
„**********“ ЕООД при получаване на суми въз основа на договорно
основание са общо заявени и неопровергават извода за нарушения на чл.11 от
ЗПК при сключване на договора за потребителски кредит. Процесът на
кандидатстване на потребителите за предоставяне на кредит е без правно
6
значение, а доводът, че няма скрит за потребителя разход, се опроверга,
доколкото се установи, че такъв се явява разходът на потребителя за
поръчителството.
Отделно от изложеното, е налице и на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит не съдържа
погасителен план, доколкото не са посочени датите на плащане на
погасителните вноски по кредита и крайната му дата за издължаване.
Въз основа на гореизложеното се прие, че договорът за
потребителки кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради
нарушение на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. Като е
достигнал до същия краен резултат, състава на районния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди, а жалбата
е неоснователна.
По отношение на разноските: такива са поискани от двете страни,
но, с оглед изхода на делото, не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя, а само на въззиваемата страна. По делото обаче не се
установи въззиваемите да са направили разноски.
Направено е искане от адв. М. М. за заплащане на възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска защита, като следва да му се присъди
такова в размер на 400 лв. за въззивната инстанция.
Неоснователно е искането на пълномощника за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. или по 400 лв. за всеки от
въззиваемите. По въпросът няма постановена задължителна съдебна
практика, като не се възприема цитираната от пълномощника. Според този
състав при определяне на размера на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото
на чл.2, ал.5 НМРАВ, като в хипотезата на обективно съединени искове,
предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на
субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено
съобразно спецификите на конкретния случай. Когато една обща искова
претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане
за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща
парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от
ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един
и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от
ответниците (определение №77/24.02.2022 г. по ч.т.д. №1692/2021 г. на ВКС, I
т.о.). Ако се приеме различен подход спрямо ищците, това би поставило
страните в неравностойно положение – в зависимост от това, дали са ищци
или ответници. В настоящия случай всеки от ищците е наследник на
починалия кредитополучател, като основанието на исковете е едно. Ето защо
искането за определяне на възнаграждения за три иска е неоснователно.
7
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4161/ 09.12.2022 г., постановено по
гражданско дело №1527/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІV граждански
състав.
ОСЪЖДА „************, да заплати на адвокат М. В. М., вписан
в АК – ***********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. за осъщественото
процесуално представителство във въззивното производство на П. Я. Ю., И.
М. Ю. и Я. М. Ю..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8