Решение по дело №6600/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1612                                             10.07.2020 година                                    град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                 XVI-ти граждански състав

На петнадесети юни                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

 

при секретаря Марина Димова    

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 6600 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на “Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Д.Т.П.
и Р.Х.В., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Антоний Ангелов срещу П.Н.Ц., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 299.24 лева - главница, дължима по договор за кредит № **********, сключен на 28.07.2015г. между ответника и „4финанс“ ЕООД, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2019г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Ищецът твърди, че между “4финанс“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит от 28.07.2015г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като се излагат подробни доводи досежно начина на сключването на договора. Съгласно същия ответникът получил кредит в размер от 299.24 лева, който е отпуснат за период от 30 дни и следвало да бъде върнат до 27.08.2015г., като това задължение не било изпълнено и съобразно уговорките между страните останали дължими суми, от които в настоящото производство се търси само главницата. Твърди се, че претендираното парично задължение впоследствие е прехвърлено от кредитора на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., за който длъжникът е уведомен съобразно изискванията на закона. Моли се иска да се уважи.

             Правното основание на предявения иск е чл. 79, ал. 1 от Закона за във връзка с и чл. 99 и следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

              Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за

установено от фактическа и правна страна следното:

               С договор за кредит № **********, сключен на 28.07.2015г. кредитодателя „4финанс“ ЕООД с ЕИК ********* е предоставил на ответника-кредитополучател сумата от 300 лева, като е уговорено връщането й с договорна лихва, при нулев  лихвен процент и нулев годишен процент на разходите, като крайният падеж е тридесет дин след сключването на договора, т.е. на 27.08.2015г. Договорът съдържа общи и специални условия, които са неразделна част от него.  Сумата от 300 лева е наредена за плащане в полза на ответника чрез EasyPay на 28.07.2015г., като същият не оспорва, че сумата му е платена на тази дата. Липсват доказателства, а и твърдения ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума от 300 лева на падежа или след това.

            С договор за цесия от 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, като съгласно приложение № 1 към договора и това към ответника. Налице е и надлежно упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. За извършената цесия ответникът е изпратено уведомително писмо до ответника, но същият не е бил открит на посочения от него адрес.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            Съобразно уговорките са дължими търсените в настоящото производство суми, при все че не се установява изпълнение на поетите задължения от страна на ответника по договора за връщането на заетата сума от 300 лева. Представените книжа в съвкупност и разписката за извършеното плащане на сумата от 300 лева чрез Изипей в полза на ответника обосновават съществуването, а и валидността на соченото между ответника и „4финас“ облигационно правоотношение по сключения между тях договор за кредит от разстояние.

            Налице е и надлежно упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. За извършената цесия ответникът следва да се счита за надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея, което следва да се отчете с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. 

            Въз основа на гореизложеното, както и направено от ответника признание на иска и липсата на пречките по чл. 237, ал.3 от ГПК, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

            Направено е искане от ответника изпълнението на решението да бъде разсрочено, тъй като същият е финансово затруднен. Съдът, като съобрази, че процесуалният представител на ищеца не е възразил по така направеното искане,  намира същото за основателно. Ето защо, съдът намира, че изплащането на исковата сума за главница, в размер на 299.24 лева, следва да се разсрочи, съобразно разпоредбата на чл. 241, ал.1  от ГПК, за период от четири месеца, като се погасява, както следва: три равни месечни вноски, платими до десето число на текущия месец, след влизане на решението в сила, в размер на по 75 лева и една последна погасителна вноска, платима до десето число на четвъртия месец, от 74,24 лева.

            При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 150 лева, включваща заплатена за делото държавна такса в размер на 50 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

 

 

 

 

 

 

 

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА П.Н.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Д.Т.П.
и Р.Х.В., сумата от 299.24 лева /двеста деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ - главница, дължима съгласно договор за кредит № **********, сключен на 28.07.2015г. между „4финанс“ ЕООД с ЕИК ********* и П.Н.Ц., вземанията по който са цедирани  на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., сключен между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, съгласно приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата от 299.24 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски, като РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО за главницата от 299.24 лева /двеста деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, както следва: три равни месечни вноски, платими до десето число на текущия месец, след влизане на решението в сила, в размер на по 75 лева (седемдесет и пет лева) и една последна погасителна вноска, платима до десето число на четвъртия месец, от 74,24 лева (седемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки).

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. / не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД