РЕШЕНИЕ

 

 

Номер37/10.1.2020г.            Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На седми януари                                                 Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №5679 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „С.К.Т." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, ЗПЗ, офис сграда "Гранит", представлявано от управителя М.Я.М.Б., депозирана чрез адв. Н.Н.С. ***, против Наказателно постановление № 03-011148/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  200 /двеста/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.415в ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

    В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се, че при издаването и връчването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото Наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:

    На първо място, административнонаказващия орган не изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.

    На второ място, административнонаказващия орган не спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не посочил датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Липсвала индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не били посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението.

     Сочи се, че след приключване на проверката и преди издаване на АУАН дружеството  изплатило изцяло на лицето П.М.Д. дължимото трудово възнаграждение за м.03.2019 г. Затова се счита, че в конкретния случай не е извършено соченото нарушение на разпоредбата на 128, т. 2 във вр. с чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

     В условията на евентуалност се моли за изменение на обжалваното НП, като се намали размерът на административно наказание имуществена санкция до  предвидения в чл. 415в от КТ минимум от 100.00лв., като се изтъква, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника или служителя.

     В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в нея основания. Изтъква липса на компетентност на актосъставителя. Поддържа и алтернативното искане за изменение на НП , в посока на намаляване на наложената санкция.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       През месец март 2019г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. Д.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „С.К.Т." ЕООД, ЕИК *********, като посетили офиса на дружеството в гр. Варна, ЗПЗ, офис сграда „Гранит". Повод за проверката бил получен сигнал от работници на това дружество за неизплатени трудови възнаграждения. По време на проверката в офиса на дружеството присъствал неговият управител, на когото инспекторите от Д“ИТ“-Варна обяснили, че следва да се изпатят трудовите възнаграждения на работниците и служителите. От дружеството била изискана и необходимата документация по спазване на трудовото законодателство.

       В началото на месец април 2019 г. изисканата документация била представена в Д „ИТ“-Варна. След запознаване със същата св.Д. установила, че не са изплатени трудовите възнаграждения на работниците за месеците февруари и март 2019г. , в това число и за работника П.М.Д.. След проверка на документите в това число и разчетно- платежна ведомост за месец март 2019г., предоставени от  дружеството, св. Д. констатирала, че на лицето П.М.Д., работеща на длъжност „офис мениджър“ е било начислено, но не е било изплатено в уговорения срок в трудовия договор договореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2019г., възлизащо на сумата от 1595, 73 лв.  Поради това св.Д. поставила краен срок за изплащане на възнагражденията до 19.04.2019г. На 19.04.2019г.  дружеството представило в Д“ИТ“-Варна доказателства /платежо нареждане/ за изплатено на 19.04.2019г.  в пълен размер  трудово възнаграждение за месец февруари и март 2019г. за работника Д..

     На 19.04.2019 г.  св. Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното и начисленото в платежната ведомост за м. март 2019г. трудово възнаграждение за отработеното време от работника Р.Д. за месец март 2019г. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която е следвало да се изплати дължимото възнаграждение, съобразно определената периодичност за плащане  на трудовото възнаграждение с ТД №00002/30.10.2018.– 11.04.2019г.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражение.

       На 02.05.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 200 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, трудов договор; информационна карта, разплащателна ведомост, платежно нареждане, пълномощно, протокол, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

    Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Д.Д..

   Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от ИД директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от  „ИТ“. АУАН също е съставен от компетентен орган- св.Д. *** на длъжност началник отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“. Видно от чл.21 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", общодостъпен за всички на адресhttp://www.gli.government.bg/upload/docs/201804/Ustro__stven_pravilnik_na_IA_GIT___29.03.2018_g..pdf, правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности. Следователно като ръководител на административно звено, а именно - началник отдел „Безопасност на труда и контролната дейност“, св.Д. има правомощия на инспектор и като такава може да съставя АУАН. Поради което и възражението за липса на компетентност не се споделя от настоящия съд.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното и начислено в платежна ведомост за м. март 2019 г. трудово възнаграждение за отработеното време на П.М.Д., ЕГН **********, изпълняваща длъжността „офис мениджър" в „С.К.Т." ЕООД, ***, ЗПЗ, офис сграда „Гранит", съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудово възнаграждение с трудов договор № 00002/30.10.2018 г..

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Ето защо и изложените в жалбата упреци към съдържанието на НП не се споделят от настоящия съд.

    От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

    Съгласно цитираните разпоредби  в НП - чл.128, т.2 и чл.128, т.1 от КТ, както  и съгласно  чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение. В конкретният случай, видно от представения Трудов договор № 00002/30.10.2018г. и по точно т.4 от същия – работодател е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, на начисляване на заплатата т.е. следващ месеца през който е положен трудът. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното и начислено трудово възнаграждение на лицето.  Съдът намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до 10-то число на месеца, следващ месеца, през е начислена и съответно през който е положен трудът , то видно от календара за 2019г., този ден е бил в сряда, тоест задължението е следвало да се изпълни най-късно до  10.04.2019г. . Така че правилно е определена и датата на нарушението-11.04.2019., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззвното дружество  вече се е намирало в нарушение.

    Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е начислено, но не е изплатено, както и от преводно нареждане приложено от възз. дружество по АНП, от което е видно, че трудовото възнаграждение за Д. за м.март е изплатено на 19.04.2019г., заедно със възнаграждението за м. февруари 2019г.. Горните обстоятелства дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото /представената разплащателна ведомост/ е видно, че са отработени 20 дни от работника за м. март 2019г., като възнаграждението за тях е начислено в размер на 1595.73 лв, което обаче не е изплатено.

   От всички доказателства по делото е видно, че въззивното дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2019г. в установения срок до 10.04.2019г.

   Фактът на последващо плащане на дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като правомерно поведение на дружеството, което да доведе до отпадане на административно- наказателната му отговорност.

   Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.128, т.1 от КТ.    Правилно е била ангажирана отговорността на „С.К.Т." ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

     Съдът намира, че правилно АНО е приложил и санкционната норма. Съгласно чл. 415в ал. 1 КТ маловажни са онези нарушения на императивно разписани задължения по КТ, които са отстранени веднага след установяването им по реда, предвиден в кодекса, и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая, видно от фактическата обстановка установена по делото, въззивната инстанция изгражда изводите си за приложението на материалния закон съобразно факта че, трудовото възнаграждение на Д. е заплатено впоследствие от работодателя в пълен размер. Съдът отчете, че не е налице и ограничението на чл. 415в, ал. 2 КТ, съдът намира, че правилно АНО е определил санкционната норма на чл. 415в, ал.1 КТ. Нормата гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1. нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2. от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Въззивната инстанция събра гласни  и писмени доказателства, от които  може да се почерпят данни, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му, доколкото конкретни данни кога точно е изплатено от страна на възз. дружество трудовото възнаграждение бяха установени с категоричност. Няма данни за работника да са произтекли вреди от закъснялото изпълнение на пълното задължението. Закъснението е само с 9 дни. Поради това и съдът намира, че се касае за незабавно отстраняване на нарушението след извършване на проверката, което води и до наличие на предпоставките залегнали в нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ.  

     За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1910362/19.04.2019г. и от показаният на св.Д., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 415в, ал.1от КТ минимум- 100 /сто/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение, би  постигнала целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.

 

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-011148/02.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което „С.К.Т." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, ЗПЗ, офис сграда "Гранит", представлявано от управителя М.Я.М.Б. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  200 /двеста/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.415в ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 200 /двеста/ лева  на 100 /сто/ лева. 

 

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                      

 

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: