РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 14 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260038 от 04.12.2020 г., постановено по АНД № 184/2020 г., Троянският районен съд, трети състав, е отменил Наказателно постановление № 502898-F513346 от 31.03.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – В. Търново при ЦУ на НАП, с което е наложена на „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „*****, представлявано от управител Г.И.К., на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – административна санкция: “имуществена санкция” в размер на 3000 лв., за нарушение на чл. 7, ал. 1от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала ТД на НАП-Велико Търново, която чрез юрк. Д.И., е подала в законния срок касационна жалба против решението на ТРС. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на РС за незаконосъобразност на наказателното постановление, като намира същото за законосъобразно и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения при издаването му. В касационната жалба е допусната техническа грешка, като в касационната жалба се сочи, че РС е „изменил“ наказателното постановление /вместо „отменил“/, която не се отразява не редовността на касационната жалба. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление изцяло. Касаторът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Ответникът по касационната жалба „*****“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ул. „*****, представлявано от управителя Г.И.К., чрез адв. П.П. в писмен отговор и в съдебно заседание намира касационната жалба за нередовна, като ответникът погрешно сочи, че липсват касационни основания по чл. 209 от АПК, без да е отчетено, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационните основания са по чл. 348 от НПК, а не по чл. 209 от АПК. Излагат се аргументи по за неоснователност на касационната жалба. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на районния съд, като се споделят доводите на районния съд за отмяна на НП.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна, но по различни съображения.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК:
Районният съд е изложил мотиви, но същите съдържат вътрешно противоречие и са непълни във връзка с правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление.
Липсват мотиви на РС дали въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че правната квалификация на административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е приложена правилно. Районният съд не е съобразил обстоятелството, че съставът на административното нарушение се съдържа в самата административнонаказателна разпоредба, поради което е следвало да изложи мотиви дали санкционната разпоредба е по чл. 185, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС.
Отделно от това касационната инстанция не споделя формалните
мотиви за отмяна на наказателното постановление във вр.
с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно
същата разпоредба - Лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта. Районният съд е приел, че разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
препраща към разпоредбата на чл.3 от същата наредба, която към датата на извършване на нарушението е съдържала 16 алинеи. Районният съд е посочил, че: „АНО е следвало да конкретизира по силата на коя от тях жалбоподателят е нарушил задълженията си и е извършил твърдяното нарушение.“ Касационната инстанция не споделя формалните мотиви на РС за отмяна на НП на това основание, защото, както беше посочено по-горе, съставът на административното нарушение се съдържа в административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 1 или ал. 2 от ЗДДС, за чиято правна квалификация районният съд не е изложил никакви мотиви.
Допълнително касационната инстанция намира за формални и другите мотиви на РС за отмяна на наказателното постановление, изразяващи се в следното: „Освен това съдът счита, че в АУАН и в НП е следвало да бъде изписано пълното наименование на нарушения подзаконов нормативен акт - Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а не само Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да бъде защитено в пълен обем правото на защита на жалбоподателя, АНО е следвало да изпише пълния текст на посочената наредба, за да може същият да узнае какво нарушение е извършил .Касае се за нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.5 и чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, които са императивни. Многократно до настоящия момент съдът при разглеждане на дела за установени нарушения по посочената наредба е констатирал като процесуално нарушение неизписването на пълния текст от тази наредба и е отменял обжалвани НП и на това основание, което сочи на извода, че АНО упорито не се съобразява със съдебната практика.“
Цитираната от РС съдебна практика на самия РС не се споделя от касационната инстанция, като същата не е практика на Административен съд – Ловеч. Според касационната инстанция изписването на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ в АУАН и НП е напълно достатъчно и няма никакво съмнение коя конкретно е Наредбата, още повече, че става въпрос за подзаконов нормативен акт с достатъчна популярност сред всички търговци и потребители, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. и многократно изменяна.
Касационната инстанция намира, че мотивите на РС относно приложението на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН съдържат вътрешно противоречие.
От една страна РС е посочил, че: „съгласно разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели“. От друга страна няма спор, че АУАН е съставен въз основа на Протокол за извършена проверка от 30.09.2019 г. /на л.12-14 от делото на РС/, който е официален документ, а от трета страна районният съд е приел, че: „от показанията на разпитания актосъставител- свидетеля Д.Н.Д.се установява, че проверката е извършена от няколко лица, негови колеги, като те не са вписани като свидетели по акта. Като такива са вписани свидетелите Х.К.Д. и П.Г.П., които не са присъствали при извършване на нарушението. В случая не се сочи уважителна причина защо присъствалите лица не са вписани в него като свидетели. Целта на посочените разпоредби от ЗАНН е непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН с участието на лицата, посочени в чл.40 ал.1 от ЗАНН, като законодателят е счел, че по този начин в максимална степен се гарантира правото на защита на наказаното лице. Следователно, доколкото съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, е предвидено като изключение, което следва да се прилага само в изрично посочената законова хипотеза и тази хипотеза в случая не е налице, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото наказателно постановление.“
Както беше посочено по-горе, АУАН е съставен въз основа на Протокол за извършена проверка от 30.09.2019 г. /на л.12-14 от делото на РС/, който е официален документ, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, посочена от самия РС, касационната инстанция намира, че липсва соченото от РС процесуално нарушение, като отделно намира, че и това основание за отмяна на НП в мотивите на РС е формално.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление само на посочените по-горе формални основания, а от друга страна липсват мотиви относно правилното приложение на административнонаказатената разпоредба на чл. 185 от ЗДДС.
Поради това касационната инстанция приема, че РС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
Предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липса /непълнота/ на мотиви, следва решението на РС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на РС със задължителните указания, посочени по-горе.
Съгласно чл. 220 от АПК касационанта инстанция не е съд по фактите, поради което при липса на мотиви на решението на РС относно сочените по-горе съществени обстоятелства делото не може да бъде решено по същество от касационния съд.
С оглед изхода на делото касационната инстанция не следва да се произнася с настоящия съдебен акт по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260038 от 04.12.2020 г., постановено по АНД № 184 / 2020 г. на Троянския районен съд, трети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Троян
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: