Р Е Ш Е Н И Е
№ 243/02.06.2020 г.
Административен
съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май ,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Петя Видова и с участието на прокурора Галя Александрова………като
разгледа......докладваното от съдията БОЙЧЕВА....КАНД№144/2020г. по описа на
Административен съд-Монтана.........взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение от 06.12.2019г.,постановено по АНД№238/2019г.,
Районен съд-гр.Берковица е потвърдил наказателно постановление №17-0243-000419/25.04.2017г.на
началник РУ-Берковица към ОД на МВР- Монтана , с което на И.Н.Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30лв., на основание чл.
чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП,за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от касатора И.Й. ,с искане да бъде отменено решението на БРС ,като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание ,не се явява и не взема становище.
Ответникът по касацията- началник
РУ-Берковица към ОД на МВР- Монтана,чрез юрк.Димитрова иска да се потвърди
обжалваното решение ,като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за
установяване на административно нарушение №244363/03.04.2017г.и наказателно
постановление №17-0243-000419/25.04.2017г.
за това ,че на 03.04.2017г. около 13,27ч. в с.Б***
на ул „П*** “с посока на движение от гр.Монтана към гр.С*** ,като водач на
л.а.“Фолксваген голф“с рег.№С*** предприема маневра изпреварване на предно
движещо се МПС, като нарушава пътната маркировка „непрекъсната линия“ ,с което
е нарушил чл.6,т.1 ЗДвП ,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 30лв. на основание чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП.Тази фактическа обстановка е установена по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на съда е правилно и законосъобразно.Съгласно разпоредбата на чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП Наказва се с глоба 30 лв. водач, който:при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.Безспорно е установено по делото, че нарушителя е предприел неправилна маневра –изпреварил е предно движещо се МПС ,като е пресякъл пътната маркировка „непрекъсната линия“ ,при което фактът на нарушение е установен.Това се потвърждава от събраните пред въззивна инстанция писмени доказателства.Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер,при което съдът не би могъл да го измени.При доказано нарушение ,нарушител и субективен елемент на нарушението-вината, решението, като законосъобразно постановено ,следва да се потвърди.Изводите на съда кореспондират на представените по делото доказателства и в този смисъл не се наблюдават касационни основания за неговата отмяна.Възраженията на касатора ,че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от съда ,респективно от административно-наказващия орган при издаване на акта и наказателното постановление ,не се споделят от настоящата касационна инстанция ,при което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Основното касационно основание в касационната
жалба ,изразяващо се в нередовно призоваване на нарушителя пред въззивната
инстанция ,не се споделя от настоящата касационна инстанция ,доколкото
въззивния съд е в правомощието си да приеме призоваването за редовно на
основание чл.61,ал.2,изр.1 от ЗАНН , и да даде
ход на делото ,и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на
посочения от него адрес,независимо по какви причини. Съдебното
заседание пред районния съд е проведено на 26.11.2019 г. от 9. 30 часа, като
жалбоподателя е призован за предходно заседание на 15.10.2019г. с призовка, приложена на л. 17 от делото на
районния съд, на адреса, посочен в жалбата. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че при посещението на адреса на 04.10.2019 г. касатора не е намерен и по данни на съседи се намира в
санаториум. Касаторът не е оборил доказателствената сила на съдържащото се по
делото съобщение, удостоверяващо факта, че не е намерен на адреса,което
обстоятелство не е процесуална пречка за разглеждането на делото по арг. от чл. 61, ал. 2, изр. 1-во от ЗАНН. Призовката
е върната в съда на 15.10.2019г. ,в 11,30ч. след заседанието,насрочено за
15.10.2019г. в 9,30ч. ,за което делото е отложено за 26.11.2019г.и при
условията на чл.61,ал.2,изр.1от ЗАНН е разгледано и взето за решаване. Цитираната
разпоредба не обвързва съда със задължението да потърси касатора на посочения
от него адрес определен брой пъти. Достатъчно е удостоверяването по надлежния
ред на невъзможността лицето да бъде намерено на адреса. Следователно, по начин
на процедиране в посоченото съдебно заседание съдът е приложил правилно
процесуалния закон и не е извършил релевираното от касатора нарушение на
процесуалните правила. Няма основание и за приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед
високата обществена опасност на засегнатите обществени отношения,свързани с
живота и здравето на участниците в пътното движение.Водим от гореизложеното
административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от
06.12.2019г.,постановено по АНД №238/2019г.по описа на Районен
съд-гр.Берковица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.