№ 350
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503219 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 58/02.06.20 г., постановено по т.д. 154/18 г., Врачанският окръжен
съд, като е приел, че не е доказано от ответника ЗАД Армеец АД правоизключващото
възражение за липса на причинна връзка между катастрофа, станала на 09.04.18 г., и
смъртта на А. А. (починал поради мастна белодробна емболия) и правоограничаващото
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия пътник (пътувал
без обезопасителен колан), е присъдил на основание чл. 432 КЗ в полза на ищцата
Д.Ц.-майка на азгиналия, обезщетение за неимуществени вреди – страдания поради
смъртта на сина й, в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 03.08.18 г. и е
отхвърлил претенциите до заявените 200 000 лв. и съразмерните лихви.
В жалбата се твърди, че въпреки постановената присъда, не е установено, че
мастната емболия, причинила смъртта на А., е предизвикана от травмите, получени
при катастрофата. Неправилно е игнорирано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат поради необезопасено пътуване на пострадалия на задната
седалка на катастрофиралия автомобил. При определяне размера на обезщетението не е
взето предвид силно влошеното общо здравословно състояние на загиналия, неговата и
на ищцата възраст, както и обстоятелството, че не е доказано съвместното съжителство
на син и майка през последните 10 години.
По искане на ответника в производството пред САС е разпитан свидетел на
катастрофата.
С отговора си ищцата оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ответника - ЗК Лев Инс АД - не изразява становище.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне с оглед
императивните законови разпоредби и доводите за неправилност, съдържащи се във
1
въззивната жалба.
Въз основа твърденията на въззивника, в рамките на очертания предмет на
проверка, според доказателствата, приобщени към първоинстанционното и
въззивното производство, САС прави следните изводи:
Като доказателство е приложена присъда № 1/08.01.20 г., с която Ц. П. П. е
призната за виновна, че като е нарушила правилата за движение по пътищата, е
причинила смъртта на водача, пътника, седящ на предна задна седалка и този от
задната лява седалка (син на ищцата), а на други две лица са причинени средни
телесни повреди. Всички те са пътували в МПС, движещо се с разрешена скорост в
собствената лента за движение, между което и колата, управлявана от П., се състоял
челен удар.
На основание чл. 300 ГПК изводите на наказателния съд за деянието,
противоправността му и вредата от него са задължителни за гражданския съд. Това
означава, че по силата на приложената присъда е установена причинната връзка между
предприемането на необезопасена маневра по изпреварване от водача на
застрахованото МПС и настъпилата смърт на А. А..
Независимо от присъдата, с комплексна експертиза, осъществена от автоексперт
и съдебен медик (с. 411) се установява, че при получените от загиналия фрактури са се
отделили масти, достигнали до белите дробове и препятствали достъпа на въздух.
Изводът е несъмнен, че причина за смъртта на А. е белодробна мастна емболия,
която е усложнение от счупване на тазовите кости, вляво и счупване на ребра
вляво.
Като съпътстващи заболявания са установени хронична обструктивна
белодробна болест, емфизем и ателактезии, миокардна склероза, дифузна хипертрофия
на миоцитите, дифузен хроничен пиелонефрит при амилондоза, инсулинозависима
захарна болест.
Видно от показанията на разпитания чрез съдебна поръчка свидетел Л.М. (с. 67,
производство пред САС), катастрофата станала след предприето от пътуващ пред
управлявания от свидетеля лек автомобил друг такъв (чиято марка, модел и цвят
свидетелят не си спомня) след изпреварване на товарен автомобил, пътуващ в същата
посока. Свидетелят се притекъл на помощ на пътуващите в колата, движела се в
платното за насрещно движение, където имало три наглед безжизнени тела, в описана в
показанията поза. Свидетелят бил в шок и не помни дали пътувалите в колата са имали
поставени предпазни колани или не.
Анализ от вещите лице от комплексната експертиза утвърждава, че поради
високата кинетична енергия от сблъсъка и при поставен предпазен колан загиналият А.
А. би получил същите травми. Настоящият състав приема, че при сборна скорост 188.7
км/ч. ако пътникът на задната седалка би имал поставен предпазен колан, той би
получил т.н. коланна травма, изразяваща се в счупване на ребрата по протежение на
колана, с травмиране на вътрешните органи от гръдния кош и коремната кухина.
С оглед на горното са неоснователни възраженията както за липса на
причинност между травматичните увреждания и смъртта на А., така и възражението, че
той, пътувайки без обезопасителен пасажерски колан, е съпричинил вредоносния
резултат.
Относно степента на близост и страданията на родителя са без значение фактите
дали същият е живеел в общо домакинство с детето си, навършило пълнолетие и колко
продължително е било това съжителство. Няма доводи и доказателства, че
отношенията между майката и сина не са били добри. Установено е, че след развод
синът се е върнал в дома на майка си, с която живеел и преди катастрофата. На това
2
основание правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на разпитаната
свидетелка, заявила, че ищцата „се стопила“ от мъка след смъртта на сина си.
Неотносими към страданията на ищцата са общите заболявания на ищеца.
Житейски погледнато чувството на гняв от инцидента и безсилие пред смъртта
нарастват при съпоставка, че загиналият е продължавал да живее и да бъде активен,
въпреки заболяванията си, които са хронични и са в процес на лечение (байпас на
сърцето, инсулинозависим диабет и хемодиализа). Липсват доказателства, че
страданията на ищеца могат да го квалифицират като болен в терминален стадий,
който би починал от заболяванията си и ако не би бил участник в процесната
катастрофа.
Не са от значение и възрастите на родителя и детето (нарицателните отразяват
родствената връзка). При липса на доказана деменция, непозволяваща правилно
възприемане на действителността, възрастният родител страда в еднаква степен за
загубата на детето си, както по-младият такъв.
Тъй като въззивният състав прави извод за правилност на първоинстанционното
решение, на основание чл. 272 ГПК, САС се ползва от мотивите на
първоинстанционния акт.
Поради липса на доказателства за осъществено безплатно процесуално
представителство, не се дължи присъждане в полза на повереника на въззиваемата на
хонорар съобразно чл. 38 ЗА.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 58/02.06.20 г., постановено
по т.д. 154/18 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
Като трето лице – помагач на ответника в производството участва ЗК Лев Инс
АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3