№ 63
гр. Раднево, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100637 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535
ТЗ.
Производството е образувано по искова молба на „УМБАЛ Проф. Д-р
Стоян Киркович“ АД срещу В. Д. Г., с която се предявяват искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 535 ТЗ. Ищецът твърди,
че на 10.05.2021 г. с ИЗ № 8426/2021 г. ответникът е приет в Клиника по
инфекциозни болести за лечение от Ковид-19 по КП 104. Твърди, че на
17.05.2021 г. ответникът бил изписан след проведено лечение. Твърди, че към
момента на изписването ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни
права, поради което РЗОК-Стара Загора е отказала плащане по клиничната
пътека, която била в размер на 1200 лв. Твърди, че ответникът бил с
прекъснати здравноосигурителни права от 27.03.2011 г. до 18.05.2021 г.
Твърди, че НЗОК заплаща лечението само на здравно осигурените лица
съгласно националния рамков договор. Твърди, че ищецът е с прекъснати
здравно осигурителни права към датата на хоспитализацията и не ги е
възстановил към датата на дехоспитализацията, поради което плащане от
НЗОК не се осъществява. Твърди, че в този случай пациентът следва сам да
заплати стойността на лечението, като в тази връзка ответникът подписал и
запис на заповед от 10.05.2021 г. и с падеж 10.06.2021 г. Твърди, че поради
неплащане на сумата предявили вземането по реда на чл. 417 ГПК и била
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 458/2021 г. на РС-
Раднево, но ответникът подал възражение срещу заповедта, в което посочил,
че заплатил всичко. Твърди, че ответникът не е заплатил сумата на лечението
от 1200 лв., а единствено е заплатил сумата от 40,60 лв. потребителска такса
за времето на лечението. Поради това иска от съда да постанови решение, с
1
което да установи вземането му заповедта за изпълнение за сумата от 1200
лв., по запис на заповед от 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2021 г. до пълното й погасяване. Претендира
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника В. Д. Г., чрез
адв. Х., в който твърди, че оспорва иска, тъй като не дължи заплащане на
лечението. Твърди, че на 10.05.2021 г. му станало лошо и съпругата му
повикала линейка, която дошла и го откарала в спешна помощ, където
констатирали, че бил болен от Ковид-19. Твърди, че казал, че иска да се
лекува вкъщи, но му отвърнали, че това е невъзможно и задължително трябва
да бъде лекуван в болница. Твърди, че дошла специална линейка от
Инфекциозно отделение и го закарала там, където отново казал на
лекуващите лекари, че иска да се лекува вкъщи, но пак му казали, че нямало
как да се лекува вкъщи и му дали да подпише документи. Твърди, че не бил в
състояние да чете всичко, което подписва, но със сигурност му били казали,
че нищо нямало да плаща. Твърди, че подписал декларации за съгласие, в
които пишело, че всичко ще се плати от НЗОК. Твърди, че не е съгласен да
заплаща заради грешка на ищеца, тъй като те писмено го уведомили, че НЗОК
ще заплати лечението. Твърди, че не се е съгласявал да си заплаща лечението.
Твърди, че от самото начало ги уведомил, че не си е платил здравните
осигуровки и не може да си плати лечението. Твърди, че болницата е била
длъжна да изготви документи по ПМС № 17 от 2007 г., след като не е бил
здравно осигурен и са искали да го лекуват. Твърди, че било факт
подписаната запис на заповед, но в състоянието, в което бил, нямал спомен
какво подписва. Твърди, че вероятно от самото начало са го карали той да
плаща и затова са го накарали да подпише запис на заповед, което поведение
било неморално и незаконно. Твърди, че веднага след изписването взел заем
и заплатил осигуровките си, но тъй като бил под карантина, не можел да
напусне болницата и да ги заплати. Твърди, че договорката между НЗОК и
болницата не го обвързва и не може да го задължи да заплати лечението си.
Поради това иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски за производството.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи изводи:
По делото е приложено ч.гр.д. № 458/2021 г. по описа на РС-Раднево,
образувано по заявление по чл. 417 ГПК, от което е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 154/25.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1200 лв., представляваща вземане по
запис на заповед от 10.05.2021 г., с падеж 10.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 25.06.2021 г. до окончателното погасяване на дълга, както и
разноски в размер на 325 лв. По заповедното производство е постъпило
възражение от длъжника, което е подадено в срока по чл. 414 от ГПК, а искът
2
спрямо него е предявен в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК. Налице е
идентичност на страните в двете производства и предмета /по основание и
размер/, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото
при предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. В производството по установителния иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
С проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 19.10.2021 г.
и обявен за окончателен с протоколно определение от 18.11.2021 г., на основание
чл. 140 във вр. чл. 146 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 10.05.2021 г. с ИЗ № 8426/2021 г. ответникът
е приет в Клиника по инфекциозни болести за лечение от Ковид-19 по КП 104
и на 17.05.2021 г. ответникът бил изписан след проведено лечение;
ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права от 27.03.2011 г. до
18.05.2021 г.; на 10.05.2021 г. при постъпване в болницата ответникът е
подписал множество документи, декларации, в това число и запис на заповед
от 10.05.2021 г. за сумата от 1200 лв., с падеж 10.06.2021 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като за основателността на иска ищецът следва да
докаже наличието на изискуемо вземане в размер на 1200 лв. спрямо
ответника по процесния запис на заповед от 10.05.2021 г., настъпването на
падежа за плащане на сумата по записа на заповед; наличие на обезпечено с
процесната запис на заповед от 10.05.2021 г. каузално правоотношение между
ищеца и ответника за лечение по клинична пътека 104 от Ковид-19 и
проведено лечение в периода от 10.05.2021 г. до 17.05.2021 г. на стойност
1200 лв.
От приетата като писмено доказателство запис на заповед от 10.05.2021
г. /в оригинал на л.6 от заповедното производство/ се установява, че същата
притежава необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен и
валиден от външна страна менителничен ефект.
По отношение на всичко изложено до тук няма спор между страните, не
са въведени възражения и оспорвания от тяхна страна по отношение на
валидността на менителничния ефект.
Спорът е концентриран върху наведеното от страните каузално
правоотношение, по повод на което да е бил издаден процесният заповед на
заповед.
Съгласно т.17 на вече цитираното ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
3
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. При
въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. Няма спор между страните, че записа на заповед е издаден във
връзка с осъществено лечение на ответника по клинична пътека 104 за Ковид-
19 в Клиника по инфекциозни болести към ищцовата болница в периода от
10.05.2021 г. до 17.05.2021 г. на стойност 1200 лв., за каквато сума е подписан
и процесния запис на заповед. Поради това съдът намира, че е налице
установена връзка между процесния запис на заповед с конкретно каузално
правоотношение.
Спорът между страните е относно вземането по каузалното
правоотношение, като ищецът следва да докаже наличието на вземането по
каузалното правоотношение, а ответникът насрещните си възражения за
недължимост на задължението му по същото каузално правоотношение.
По делото са приети писмени доказателства, като такова е справка за
здравноосигурителните права на ответника, изпратено от РЗОК-Стара Загора
до ищцовата болницата /л.11/, от което е видно, че ответникът в периода от
01.03.2010 г. до 18.05.2021 г. включително е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, като от 19.05.2021 г. е с възстановени
здравноосигурителни права.
От писмените доказателства /медицинска документация от проведеното
лечение на л.14-л.53/ се установява още, че ответникът е приет в Спешна
медицинска помощ сутринта на 10.05.2021 г. в 8,00 часа /виж фиша на л.46/,
докаран с линейка, а при направен бърз антигенен тест е отчело положителен
резултат за Ковид-19 и е измерена температура от 38 градуса, като е
поставена като водеща диагноза Ковид-19. Поради това е насочен за
стационарно лечение в Клиниката за инфекциозни болести към ищцовата
болница /виж направлението на л.35/, където е постъпил на 10.05.2021 г. в
11,15 часа по спешност /виж документа история на заболяването на л.14/,
където му е поставена и окончателната диагноза Ковид-19. Видно от
направлението за хоспитализация на л. 35 на ответника е била направена
рентгенография на бял дроб, ведно с всички други лабораторни изследвания
/приети са множество медицински документи за лабораторни изследвания на
различни показатели/, като рентгенографията на бял дроб /виж протокола от
изследването на л.39/, извършена на 10.05.2021 г. в 9,30 часа е показала, че е
налице „подчертан интерстициален белодробен рисунък двустранно“, което е
едно от водещите обстоятелства /вече обществено известно/ за наличие на
заболяване от Ковид-19 и налагащо често хоспитализиране на заболялото
лице, за да се избегне летален изход. Няма как да се пропусне в случая да се
посочи и подчертае общодостъпната и известна статистика, обявена на
интернет страницата за Ковид-19, за наличието на множество смъртни случаи
4
от Ковид-19 в периода от октомври до декември 2021 г., с която статистика
Република България стана негативно известна и в европейската статистика за
Ковид-19, наложила множество рестрикции на граждани на страната при
пътуване и приетите вътрешни мерки с редица заповеди на Министъра на
здравеопазването. Също така косвените доказателства, че сутринта на
10.05.2021 г. на ответника му прилошало, съпругата му викнала линейка,
множеството подписани от ответника документи за съгласие за лечение и
други документи, които същият твърди, че е подписал, но „не бил в състояние
да чете всичко“ /така ответникът признава обстоятелството, че
здравословното му състояние не е било добро/, навеждат на единствен и
логичен извод, че ответникът се е съгласил да бъде лекуван в ищцовата
болница от констатираното заболяване от Ковид-19.
Действително, от всички медицински документи е видно, че ответникът
е бил уведомен, че лечението срещу Ковид-19 се осъществява по клинична
пътека 104 и се заплаща от НЗОК, но за тази цел той следва да бъде с
непрекъснати здравноосигурителни права. Съдът намира, че на ответника е
било разяснено, че следва да заплати здравноосигурителните си вноски, за да
му бъдат възстановени здравноосигурителните права и да бъде заплатена
клиничната пътека от НЗОК, като в противен случай той ще следва да заплати
стойността на лечението. До този извод съдът стигна от наличните
доказателства по делото. Най-напред ответникът е подписал запис на заповед
от 10.05.2021 г., деня на постъпването в клиниката, когато е констатирано, че
е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Обичайната практика на
лечебните заведения в такива случаи е да се подсигурят срещу неотговорно
поведение на лекувания пациент, който обещава пред лечебното заведение да
заплати осигуровките си, но реално не осъществява това и съответно на
лечебното заведение бива отказано изплащане на сумата по клиничната
пътека от НЗОК, както е именно в настоящия случай /виж писмото отказ на
л.10/. Също ще се отбележи, че здравноосигурените лица, хоспитализирани в
болници и лекувани по клинични пътеки, не подписват запис на заповед при
постъпване на лечение, тъй като такава не е нужна. Ответникът в отговора
посочва, че бил под карантина, взел заем да плати осигуровките си, но не
могъл да стори това по-рано. Видно от писмото за здравноосигурителните
права на ответника, същият е платил осигуровките си на 18.05.2021 г. и от
тази дата са му възстановени здравноосигурителните права. Този факт
потвърждава горния извод на съда, че ответникът е бил наясно, че следва да
плати здравните си осигуровки, за да бъде платена услугата по лечение от
клинична пътека от НЗОК. Същият обаче не е сторил това в необходимия
срок, до 17.05.2021 г., което е условие за изплащане на сумата по клиничната
пътека, поради което е последвал отказ от страна на РЗОК да заплати сумата
за лечението на ответника. Съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника, че бил под карантина и не могъл да заплати по-рано здравните си
осигуровки. По делото е видно, че същият има съпруга, която е позвънила на
спешна помощ, която е лице за контакт в медицинската документация, тъй че
5
е имало и други хора, на които ответникът е могъл да възложи заплащането на
здравните му осигуровки в срок до 17.05.2021 г. Отделно от това е видно, че
ответникът е изписан от клиниката на 17.05.2021 г. в 12,00 часа, тоест до края
на работния ден е имал възможността да заплати здравните си осигуровки, но
отново не е сторил това. В този смисъл съдът намира, че проявеното
безотговорно поведение на ответника, с оглед дадената му от лечебното
заведение възможност да бъде заплатено лечението по клинична пътека от
НЗОК, а не лично от ответника, не следва да се тълкува като виновно
поведение на ищцовата болница, а само и единствено като виновно
неизпълнение на поет ангажимент от ответника, за което същият следва да
понесе съответната гражданска отговорност, а именно да заплати стойността
на получената здравна услуга по лечение. И тук ще се отбележи, в разрез с
посоченото в отговора, че поведението на служителите на болницата въобще
не е „неморално“. Напротив, болницата е дала възможност на ответника, а той
е избрал това си поведение да не заплати здравните си осигуровки в срок до
17.05.2021 г., като тук въобще темата за морал няма място. И както посочва
процесуалният пълномощник на ищеца, видно от представеното
удостоверение от ЧСИ Гергана Илчева /л.74/ ответникът е имал достатъчно
средства, работил е на трудово правоотношение, за него не е било трудност
да заплати своевременно здравните си осигуровки, което е зависило изцяло и
само от неговото поведение.
Във връзка с посоченото удостоверение на ЧСИ Гергана Илчева и
данните за наличие на трудов доход на ответника от трудово
правоотношение, наличието на парични средства по банковите му сметки в
„Банка ДСК“ АД, водят на невъзможност болничното лечебно заведение да
иска заплащане на лечението по реда на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за
определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за
диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица,
които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравноосигурителния процес, чийто чл. 1 посочва, че ПМС е
приложи за български граждани, които нямат доход и/или лично имущество,
което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. На
второ място, изключващо приложението на ПМС, е и косвеното
доказателство, че ответникът все пак има доход, с който е заплатил здравните
си осигуровки на 18.05.2021 г., и въпреки това е имал и други парични
средства, които са били запорирани от ЧСИ Гергана Илчева по
изпълнителното производството, тоест ответникът не може да се ползва от
посоченото в отговора ПМС, а възражението му в тая насока е неоснователно.
Генерално, няма как да се приеме за правилно поведението на гражданин на
републиката, който не желае да внася здравни осигуровки, но пък желае да
ползва здравни услуги чрез заплащане от бюджета на НЗОК, формиран чрез
внасяни от гражданите здравни осигуровки. В Република България, както е
във всички страни от ЕС, социалната здравна система е изоставена вече от
почти над 20 години, като ползването на здравни услуги без заплащане се
6
осъществява от граждани, които са заплатили своите здравни осигуровки.
Съответно не заплатилите здравни осигуровки граждани следва да заплатят
изцяло с лични средства предоставеното им лечение от доболнична и
болнична здравна помощ.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че ищцовата болница е
предоставила на ответника нужното и в съответното качество болнично
лечение в периода от 10.05.2021 г. до 17.05.2021 г. включително за лечение
срещу Ковид-19, чиято стойност е в размер на 1200 лв. Няма никакви
доказателства по делото ответникът да е изразил несъгласие за лечение в
болницата, каквито възражения са наведени в отговора на исковата молба.
Напротив, всички налични доказателства сочат на обратното, че ответникът е
бил във влошено здравословно състояние, налагало се е спешното му
хоспитализиране и съответно е лекуван по негово желание и с негово
съгласие. Затова и съдът намира, че ответникът дължи на ищеца стойността
на лечението в размер на 1200 лв., след като не е осъществил нужното
отговорно поведение да заплати здравните си осигуровки в нужния за това
срок.
Като краен извод, съдът намира, че ответникът по свое виновно
поведение, е задължен по предметния запис на заповед, обезпечаващ
задължението му да заплати стойността на проведеното му лечение от
ищцовата болницата, чиято стойност е 1200 лв., поради което искът се явява
изцяло основателен и ще следва да се уважи, ведно с последиците от това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските за исковото и заповедното производство, които възлизат в размер на
750 лв. (база: 25 лв. ДТ в заповедното производство, 25 лв. ДТ в исковото
производство, 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение за заповедното
производство /договор за правна защита от 23.06.2021 г. на л.8 от заповедното
производство/ и 400 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение за исковото
производство /договор за правна защита от 30.08.2021 г. на л.6/).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. *****, дължи на „УМБАЛ Проф.
д-р Стоян Киркович“, гр. Стара Загора, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 2, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535 ТЗ сумата от 1200 лв. (хиляда и
двеста лева), главница по запис на заповед от 10.05.2021 г., с падеж 10.06.2021
г., ведно със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателното погасяване на
дълга, за която сума са издадени разпореждане № 158 от 25.06.2021 г. и
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
7
417 ГПК № 154 от 25.06.2021 г. по ч.гр.д. № 458/2021 г. по описа на РС-
Раднево.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. *****, да заплати на „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович“, гр.
Стара Загора, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
750 лв. (седемстотин и петдесет лева) – разноски за заповедното и исковото
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8