Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. П., 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
533 по описа за 2018 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация: по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът П.Х.П. ***,
със съдебен адрес:***, адв. Д.Д.М.
от ВАК, твърди в исковата си молба, че от краткото им съжителство с ответницата
имали едно родено дете – И.. След раждането на детето ищецът ежемесечно помагал
финансово на ответницата за отглеждането му.
Твърди, че
през 2009 г. ответницата настоявала той да й заплати еднократно дължимата
издръжка на И., като го уверявала, че сумата от 20300 лв. била необходима, за
да закупи и обзаведе жилище на името на детето и че ако той й платял тази сума,
тя нямала да има други претенции към него за издръжка на детето. Твърди, че се
съгласил на това, поради което и на 16.12.2009 г. с ответницата се явили пред
нотариус, където той й предоставил сумата от 20 300 лв., а тя му подписала
разписка и се договорили, че тази сума се равнява на 145 месечни вноски по 140
лв. всяка за периода м. септември 2009 г. – м. септември 2021 г.
Твърди, че на
18.12.2009 г. ответницата закупила апартамент на детето в гр. П., на стойност
15 000 лв.
През 2013 г. ответницата предявила иск срещу ищеца по
чл. 127, ал. 2 от СК, ведно с иск за издръжка на детето и по гр.д. № 520/2013
г. ответникът бил осъден да заплаща издръжка на детето в размер на по 80.00 лв.
месечно. Ответницата го била уверила, че
„формално“ й било необходимо такова решение на съда и тя в действителност
нямало да има претенции към него.
През 2015 г.
ответницата предявила иск за изменение на издръжка и с решение от 29.07.2015 г.
по гр.д. № 215/2015 г. по описа на ПпРС размерът на дължимата издръжка бил
изменен от 80 лв. на 140 лв.
Впоследствие
по молба на ответницата, депозирана пред ЧСИ Загорова било образувано изп.д. № 20167690400081 и започнало принудително събиране
на постановената с горепосочените съдебни решения издръжка, считано от м.
декември 2013 г. до настъпване на причини, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката.
Счита, че
въпреки, че ясно изразила волята си в нотариално заверената разписка, с
действията си ответницата показвала, че счита, че от м. декември 2013 г. ищецът
не е заплатил издръжка за детето, в резултат на което същият понастоящем
повторно заплащал месечна издръжка в размер на по 140.00 лв. месечно.
С оглед
изложеното, счита, че ответницата се е обогатила със сумата 13 300 лв.,
представляваща 95 месечни вноски от по 140 лв., получена от нея като издръжка
на детето И. за периода м. 12.2013 г. – м. 09.2021г. и следвало да му ги върне.
Претендира
ответницата да бъде осъдена да му заплати горепосочената сума, с която се била
обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В
съдебно заседание за ищеца се явява пълномощник: адв.
Д.М. от ВАС и поддържа предявения иск.
В едномесечен
срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата С.И.А. ***. В
отговора същата изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
Счита, че липсва пасивна процесуална легитимация на
ответника, тъй като тя била получила през 2009 г. определена парична сума от ищеца
за издръжка на тяхната дъщеря. Твърди, че лично тя не се е облагодетелствала с
нищо от дадената сума, поради което и не следва да бъде ответник по делото.
Счита, че не е спорно, че със сумата от 20 300 лв., за която тя подписала
разписка, са закупили жилище на дъщеря им.
Отделно от
това, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва иска и
по същество. Счита, че предоставянето от ищеца на посочената сума, с която е
закупено жилището на детето, не го освобождава от задължението му да заплаща
месечна издръжка на дъщеря си, тъй като това задължение е периодично, ежемесечно и е парично. Твърди,
че с дадената сума от 20300 лв. ищецът е увеличил имуществото на дъщеря си, а
не това на нейната майка и ответник в процеса. Освен това счита, че издръжката
се определя от нуждите на детето и от възможностите на родителите, поради
което било неприемливо да се заплаща
предварително.
Предвид
изложеното претендира отхвърляне на предявения иск. Претендира и присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание поддържа изложеното в отговора лично и с пълномощник: адв. М.П. ***.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по
делото, а и от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане
№640/10.12.2002 г., съставен в гр. Т., е видно, че страните са родители
на детето И.П.П., ЕГН **********, родена на *** г.
Няма спор, че
страните са живели заедно кратко време, като след раздялата им и понастоящем
детето И. живее заедно с майка си – ответницата С.И.А., на която с Решение №
231/12.11.2013 г. по гр.д. № 520/2013 г. по описа на Районен съд – П. (заверено
копие приложено по делото) е предоставено и упражняването на родителските
права. Със същото решение ищецът в настоящия процес, като баща на детето, е
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лв. месечно, считано
от 11.11.2013 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
По делото е
признат за безспорно установен фактът, че на 16.12.2009 г. ищецът е предоставил на ответницата, като майка на
детето И., сумата 20 300 лв., равняваща се на 145 месечни вноски от по
140.00 лв. за периода м. септември 2009 г. – м. септември 2021 г., като
издръжка на И.. Този факт е установен и от приложеното заверено копие на
разписка с нотариална заверка на подписа на С.И.Д., рег. № 7432/16.12.2009 г.
на нотариус Е.Д., рег. № 495 на Нотариалната камара, с район на действие:
Районен съд – П..
Не се оспорва още
фактът, а и от приложеното заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписан с акт № 178, т.
ХХІІ, д. № 4255/2009, вх. рег. № 7827/18.12.2009 г. на Служба по вписванията –
гр. П. се установява, че на 18.12.2009 г. ответницата, действаща като майка и
законен представител на И. П. П., е закупила на детето жилище – апартамент в
гр. П ***, за сумата 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева 00 ст.). Не се
оспорва и че тази сума е по-голямата част от сумата 20 300 лв. по
горепосочената разписка.
Няма спор по делото,
а и от приложеното по делото заверено копие на Решение № 163/29.07.2015 г. по
гр.д. № 215/2015 г. по описа на ПпРС е видно, че със същото е изменен размерът
на месечната издръжка, която П.Х.П. е осъден с Решение № 231/12.11.2013 г. по гр.д.
№ 520/2013 г. по описа на ПпРС, да заплаща на детето си И. П. П. чрез нейната
майка и законен представител С.И.А., като
издръжката е увеличена от 80.00 лв. на 140.00 лв. месечно, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини,
обуславящи изменението или прекратяването й. Посоченото решение е влязло в
законна сила.
Няма спор още,
а и от приложеното заверено копие на запорно
съобщение от ЧСИ А. З., рег. № 769, с
район на действие Окръжен съд – Т. до „Темпо Транс“ ЕООД – гр. В., изх. №
5435/23.06.2016 г. е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2013
г., издаден от Районен съд – П. на основание
решение по гр.д. № 520/2013 г. и изпълнителен лист от 26.08.2015 г.,
издаден от Районен съд – П. въз основа на съдебно решение по гр.д. № 215/2015
г. при ЧСИ А. З. е образувано изпълнително дело № 20167690400081 за издръжка
срещу П.Х.П.. Работодателят на длъжника по изпълнителното дело е уведомен за
наложения запор върху трудовото му възнаграждение.
От приложеното
заверено копие на удостоверение, изх.
70/25.01.2017 г., издадено от „Темпо Транс“ ЕООД – гр. В. е видно, че за
периода 05.01.2016г. – 31.08.2016 г. горепосоченото дружество е направило
преводи по банковата сметка на ЧСИ А. З. по изп.д.
20167690400081, както следва: 230.00 лв., преведена с вальор
15.07.2016 г. и 230.00 лв., преведена с вальор
16.08.2016 г.
По делото са
приети и приложени като писмени доказателства още 19 бр. заверени копия на
преводни нареждания, извършени от ищеца по настоящото дело по изпълнително дело
№ 20167690400081, с обща стойност на
плащанията по нарежданията: 2560.00 лв.
От
показанията на св. К.С.И. *** – майка на ответницата, изразила желание да
свидетелства и св. Р.С.Г. от с. П., без родство със страните, се установява, че
на същите им е известно, че ищецът в настоящия процес е предоставил сумата
20 300.00 лв. срещу разписка. Според св. И., със сумата 15 000.00 лв.
е заплатено жилището на детето, а останалата част от дадената сума – в размер
5300.00 лв. е използвана за издръжка на
детето от 2009 г. до 2013 г. Св. Г. заяви, че ответницата й е споделяла, че
освен сумата по разписката, не е получавала други пари от ищеца за детето.
Съдът отчете факта, че св. И. е от кръга на лицата по чл. 172 от ГПК, но кредитира показанията и на двете
разпитани по делото свидетелки, тъй като същите са непротиворечиви, както
помежду си, така и с останалия събран доказателствен
материал по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация по чл. 59 от ЗЗД.
Искът е
предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от
предявяването му, поради което е допустим. Разгледан по същество, съдът го
приема за неоснователен по следните съображения:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липса
на правно основание за обогатяването и липса на друга правна възможност за
защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването
без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл.
59 от ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на
действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия
на трето лице или на юридически събития. Между посочените елементи от
фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да
съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на
обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради
което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
В тежест на ищеца в иска по чл. 59 от ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването.
С доклада по делото в тежест на ищеца е разпределено да докаже,
че е
заплатил на ответницата претендираната с исковата
молба сума от 13 300 лв. като издръжка на ненавършилото пълнолетие дете И.
за периода м. декември 2013 г. – м. септември 2021 г., че за същия период й е
заплатил издръжка и по изп.д. № 20167690400081, че с претендираната сума ответницата се е обогатила без
основание за сметка на ищеца, до размера на неговото обедняване.
Настоящият състав на съда намира, че НЕ са реализирани всички
елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване и в конкретния
случай ищецът не успя да докаже претенцията си.
Съдът приема за доказано по категоричен начин в настоящия
процес, че заплащайки сумата 20 300.00 лв. на ответницата, като майка на
детето И. и считайки, че чрез заплащането на тази сума същият погасява
задължение за издръжка на детето си за период от няколко години – от м.
септември 2009 г. до м. септември 2021 г., ищецът е обеднял с посочената сума,
тъй като има ефективно намаляване на имуществото му. Съдът приема обаче, че в
конкретния случай обедняването на ищеца е единственият доказан елемент от
фактическия състав на неоснователното обогатяване.
По делото няма никакви събрани доказателства ответницата в ЛИЧНО
качество да е получила нещо или да си е спестила сигурни и дължими от нея
разходи, за да може да се приеме, че ТЯ се е обогатила с посочената сума.
Тъй като по делото няма спор, че със сумата 15 000.00 лв.,
представляваща по-голямата част от сумата 20 300.00 лв. по горепосочената
разписка, е закупен апартамент на името на ДЕТЕТО на страните – И., а
останалата част от сумата над посочения размер до 20 300.00 лв. е изразходвана
отново за нуждите на детето (установено от показанията на разпитаните по делото
свидетели), съдът приема, че ако някой
се е обогатил, то това не е ответницата,
а детето И.. Отделен е въпросът, че обогатяването на детето съвсем не е
без основание. Бащата много добре е знаел, че с посочената сума ще бъде закупен
апартамент на детето, а дори и към него момент да не е знаел това, впоследствие
се е уверил в осъществяването на този факт. Придобиването от детето на
апартамент действително увеличава неговото имущество, но не го лишава от право
на текуща издръжка.
Дори и инициирайки образуването на изпълнителното дело за
издръжка през 2013 г. и получавайки текущата издръжка на детето, ответницата
отново не е действала в лично качество, а в качеството си на майка и законен
представител.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че ответницата С.И.А.
не е материалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск, което обуславя извод за неговата неоснователност и
недоказаност.
Предвид изложените от съда съображения за
липса на всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване
по предявения срещу ответницата иск, настоящият състав на съда счита, че няма
нужда да обсъжда останалите нейни възражения за изтекла погасителна давност.
По разноските:
И двете страни са направили искания за присъждане на разноски.
Съобразно представения списък с разноски и доказателствата за
тяхното извършване, съдът приема, че ищецът е направил разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 1450.00 лв.
Съобразно представения списък с разноски и доказателствата за
действителното им извършване, съдът приема, че ответницата е направила разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 700.00 лв.
При този
изход на делото на ищеца не му се дължат разноски, а на ответницата й се дължат
такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което и ищецът следва да й
заплати сумата 700.00 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от П.Х.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против С.И.А., ЕГН
**********,***, ИСК с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 13 300.00 лв. (тринадесет хиляди и триста лева
00 ст.), представляваща 95 месечни вноски от по 140.00 лв., получени от ответницата като издръжка на детето И.П.П. за
периода м. декември 2013 г. – м. септември 2021 г., с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 14.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН **********,***, СУМАТА 700.00 лв.
(седемстотин лева 00 ст.) – разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Т..
СЪДИЯ: