№ 1054
гр. Варна, 04.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20243100100215 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците С. З. С., С. Г. Я. и Г. С. Я., чрез законен представител С. Г. Я.,
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Г. Ш., редовно
упълномощен и приет от съда от днес /пълномощни на лист 7, 8 и 9 от делото/.
Ответникът ДЕТСКА ГРАДИНА № 12 „ЯН БИБИЯН“, редовно
призован, се представлява от адв. Р. Е., редовно упълномощен и приет от съда
от днес /пълномощно на лист 76 от делото/.
Вещото лице Г. К., редовно призована, се явява.
Вещото лице д-р Д. Д., редовно призован, се явява.
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
1
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. Ш.: Поддържам исковата молба. Моля да се приемат
представените доказателства.
АДВ. Е.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на искова
молба. Моля да се приемат представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становището си във връзка с така изготвения проекто -доклад.
АДВ. Ш.: Запознат съм с проекто – доклада. На втора страница от
същия е записано, че бащата е бил уведомен незабавно за инцидента.
Твърдим, че не е толкова незабавно, моля „незабавно“ да се изключи от
проекто- доклада. С изключение на това уточнение не възразявам докладът да
се приеме по делото.
АДВ. Е.: Запознат съм с проекто – доклада. Не възразявам да се приеме
по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и направените в
днешно съдебно заседание уточнения, намира че следва да ОБЯВИ ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД, приложен към Определение №
1996/21.05.2024г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекто – доклада, обективиран в
Определение № 1996/21.05.2024г.
2
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно: Удостоверение за
раждане № 1000/05.12.2017г., Община Варна район „Приморски"; Фиш от
Спешна медицинска помощ; Епикриза от ИЗ № 19674 от МБАЛ „Света
Марина" ЕАД Варна; Епикриза от ИЗ № 40027 от МБАЛ „Света Марина"
ЕАД Варна; Служебна бележка per. № 161/06/11.2023г. от ДГ „Ян Бибиян"' гр.
Варна; Болнични листи №№ Е20231501446/18.05.2023г.;
Е20230372229/25.05.2023г.; Е2023180541/19.06.2023г.;
20231839727/17.07.2023г.;допълнително споразумение за изменение на
трудовата правоотношение на С. З. С. ЕГН **********; Етичен кодекс на ДГ
„Ян Бибиян" гр. Варна; Фактура№ **********/16.05.2023г. от МБАЛ „Света
Марина" ЕАД Варна; Извлечение от движенията по разплащателната сметка
на С. Г. Я. ЕГН ********** за периода 01.05.2023г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно:
Застрахователна полица за групова застраховка „Злополука на учащи" №
0105Е002628 от 05.10.2022 г., валидна до 06.10.2023 г.; Трудов договор №
484/10.03.2023 г. на Ст.Д.Ст.; Длъжностна характеристика на Ст.Д.Ст.;
Обяснения от мед. сестра Нина ДЕ.а ведно с придружител но писмо per. №
ОМД24000442ВН_003ВН от Община Варна, Дирекция Здравеопазване;
Заповед № 853/13.09.2023 г. на Директора на ДГ „Ян Бибиян"; Заповед №
488/02.03.2023 г. на Директора на ДГ „Ян Бибиян"; Заповед № 555/07.04.2023
г. на Директора на ДГ „Ян Бибиян"; Заповед № 121/16.11.2020 г. на Директора
на ДГ „Ян Бибиян"; Седмично разпределение на основните форми по
възрастови групи за учебната 2022/2023 г. ,Заповед № 5/15.09.2022г. на
Директора на ДГ „Ян Бибиян"; Заповед № 4/15.09.2022 г. на Директора на
ДГ„Ян Бибиян"; Заповед № 45/30.09.2022 г. на Директора на ДГ „Ян Бибиян",
Заповед № 963/13.09.2022 г. на Директора на ДГ „Ян Бибиян", Държавни
образователни изисквания от I-IV група по Математика; Държавни
образователни изисквания от I-IV група по Физическа култура; Трудов
договор № 337/08.01.2024 г. на Г.Ив.В.; Извадка от Програмна система на ДГ
№ 12 - стр. 1,2,3,4,5, 6, 123, 124, 125, 126, 127, 128; График на дейността на
помощник-възпитател; Общи правила за предпазване от подхлъзвания,
3
спъвания и падания на едно ниво; Правилник за осигуряване на безопасни
условия на възпитание, обучение и труд; Правилник за вътрешния трудов ред
на ДГ № 12 „Ян Бибиян" за учебната 2022-2023 г.; Правилник за дейността на
детската градина на ДГ № 12 „Ян Бибиян"; Документи, удостоверяващи
образование и квалификация на Ст.Ст.; Електронна извадка за помощник -
възпитател.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба вх. № 16090/24.06.2024г., депозирана от
ищците, чрез процесуалния им представител адв. Ш., с която същият уточнява
противоправното поведение, като се позовава на конкретните материални
норми. Твърди, че са нарушени от ответника, чрез неговия представляващ
нормите на чл. 219, ал.2, т.2 ЗПУО.
АДВ. Ш.: Поддържам молбата си от 24.06.2024г.
АДВ. Е.: Оспорвам становището, изложено в молбата на ищеца. Ще
взема отношение по същество на спора.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото Молба вх. № 16090/24.06.2024г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба вх. № 15565/18.06.2024г., депозирана от
ищците, чрез процесуалния им представител адв. Ш., в която същият
обективира изявление, че е пропуснал да представи към исковата молба
епикризи във връзка с лечението, поради което и представя доказателства:
Епикриза от ИЗ № 19674 от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна и Епикриза от
ИЗ № 40027 от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна.
АДВ. Е.: Да се приемат представените с молбата доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените с молбата на процесуалния
представител на ищците писмени доказателства следва да бъдат приобщени
към материалите по делото, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото Молба вх. № 15565/18.06.2024г.,
депозирана от ищците чрез процесуалния им представител адв. Ш., ведно с
приложените към нея писмени доказателства: Епикриза от ИЗ № 19674 от
МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна и Епикриза от ИЗ № 40027 от МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД Варна.
КОНСТАТИРА, че е отложено произнасяне по искането на ответника за
изискване от трето, неучастващо в спора лице ЗАД „Армеец“ на
застрахователна преписка, като същевременно на ответника са дадени
указания по чл.145, ал.2 ГПК да уточни възражението си във връзка с това, за
да се твърди, че под тази застрахователна преписка е изплатено някакво
застрахователно обезщетение.
АДВ Е.: Да, твърдим, че застрахователят по „Застраховка на учащи“ е
изплатил обезщетение по щета, образувана досежно детето Г. С. Я.. Въз
основа на тези ни твърдения е искането ни да се задължи третото,
неучастващо по делото лице, да представи застрахователната преписка, като
считам, че изплатеното обезщетение при уважаване на иска, следва да бъде
съобразено.
АДВ. Ш.: Доколкото зная от бащата на детето, става въпрос за сума от
около 100 лева. Считам, че ако уважите искането на ответника, това ще доведе
до ненужно отлагане на производството по делото, но предоставям за
преценка на съда.
СЪДЪТ, с оглед направеното уточнение от процесуалния представител
на ответника във връзка с наведените възражения за изплатено обезщетение за
вреди по щета, образувана във връзка с договор за застраховка с трето,
неучастващо по делото лице ЗАД „Армеец“, намира че доказателственото
искане на ответника следва да бъде уважено, като следва да бъде изискано от
трето, неучастващо по делото лице посочената застрахователна преписка.
5
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от ЗАД „Армеец“ да представи в 1- седмичен срок от
получаване на съобщението застрахователна преписка по Застрахователна
полица за групова застраховка „Злополука на учащи“.
УКАЗВА, на основание чл. 192, ал.2 ГПК, на ответника в 1- седмичен
срок от днес, да представи писмена молба за третото по делото лице, в която
да индивидуализира застрахователната преписка, с препис за третото лице.
След депозиране на молбата, същата да се изпрати на ЗАД „Армеец“ за
предоставяне на изисканата застрахователна преписка.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Заключение вх.№ 15916/27.06.2024г. на вещото
лице д-р Д. Д. по допуснатата съдебномедицинска експертиза, констатира, че
същото е постъпило в рамките на законоустановения срок по смисъла на чл.
199 от ГПК.
АДВ. Ш.: Не възразявам да се изслуша вещото лице в днешно съдебно
заседание.
АДВ. Е.: Не възразявам да се изслуша вещото лице в днешно съдебно
заседание.
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в
срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице, като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
Вещото лице Д. А. Д.- 56г., българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Поддържам писменото заключение.
Разяснявам, че под констатирания в заключението ми извод „походка-
6
самостоятелна“ следва да се разбира, че не ползва помощни средства.
Функцията на крайника е възстановена без дефицит. Движи се самостоятелно,
без ползване на помощни средства, няма ограничения в движенията на
крайника.
Използвани са титаниеви разтегливи пирони. Те са необходими присъщи
медицински изделия, свързани с оперативното лечение. Поставят се и след
това се премахват, но зависи от решението на ортопеда, който го е оперирал,
след какъв период от време ще бъдат отстранени. В случая са отстранени. Те
са така наречените разтегливи, тъй като детето е в растеж, за да не сраснат
костните фрагменти така, че кракът да остане по- къс.
На въпроси на адв. Ш.:
Пълната анестезия е медицинска манипулация, извършва се с цел
извършване на оперативно лечение. Не може да се приеме, че е състояние,
временно опасно за живота. Може, единствено ако се извърши по спешност,
без да се знае дали лицето има примерно алергии към някои медикаменти, а
следоперативното лечение е извършено след тестуване за медикаменти, които
участват в упойката за медикаменти, които ще се използват за лечението. Ето
защо не мога да приема, че това е временно опасно за живота.
Поставянето на анестезия при деца се приема много по- лесно отколкото
при възрастни, защото се извършва с по- слаби медикаменти, за по- кратък
период от време, докато при възрастни, особени при такива с деменция и с
Алцхаймер, има странични явления след анестезията- такива, каквито при
деца не се наблюдават.
АДВ. Ш.: Нямам въпроси към вещото лице Д..
АДВ. Е.: Нямам въпроси към вещото лице Д..
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на
съдебномедицинската експертиза адекватно отговаря на поставените на
вещото лице задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено
като писмено доказателство по делото.
Ето защо,
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Д. Д. по
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на
първоначално определения депозит в размер на 350 лева. /Издаде се 1бр. РКО/
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че е назначена съдебно- счетоводна
експертиза и е представено заключение от вещо лице Г. К. на 20.06.2024г., в
срока по чл.199 ГПК.
АДВ. Ш.: Не възразявам да се изслуша вещото лице Г. К..
АДВ. Е.: Нямам възражения да се изслуша вещото лице К..
На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в
срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице Г. Д. К., като и напомня отговорността пред закона за даване на невярно
́
или заинтересувано заключение.
Вещото лице Г. Д. К. - 62г., българин, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Обещава, че ще даде
заключението си без всякакво пристрастие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. К.: Поддържам изцяло подаденото от мен писмено
заключение.
Разликата е в размер на 1456,09 лева. Толкова би получила вповече, ако
не беше ползвала посочения болничен.
АДВ. Ш.: Нямам въпроси към вещото лице К..
8
АДВ. Е.: Нямам въпроси към вещото лице К..
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседание експертно заключение на вещото лице Г. К. по
допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на
първоначално определения депозит в размер на 300 лева. /Издаде се 1бр.
РКО/.
ДОКЛАДВА, че с приетата молба от 24.06.2024г. ищецът е релевирал
искане за изменение на предявения иск по размер, който вместо първоначално
предявеният иск от 1250 лева, да се счита предявен в окончателен размер 1456
лева.
АДВ. Ш.: Поддържам искането си.
АДВ. Е.: Допустимо е искането.
СЪДЪТ намира искането за изменение на предявения иск по размер за
допустимо, следва да бъде уважено, поради което и следва да бъде допуснато
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ чрез УВЕЛИЧЕНИЕ по размер на
9
предявения иск от С. Златинова С. ЕГН ********** от гр. Варна ул.“Тодор
Димов“ № 35 срещу ответника Детска градина „Ян Бибиян“- гр. Варна, за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
разлика между заплатено на ищцата обезщетение от НОИ за процесния
период 11.05.2023г. до 13.08.2023г. и с трудовото и възнаграждение, като
́
вместо първоначално предявения размер от 1250 лева същият да се счита
предявен в размер на 1456 лева, на основание чл.214, ал.1 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника и съобразно указанията да
обоснове фактите, които ще установява с допуснатите му двама свидетели.
АДВ. Е.: Водим свидетеля Ст.Ст., чрез показанията на която ще
установим, че същата е извършвала надзор над децата, както и че детето Г. е
вдигнало друго дете, вследствие на което е настъпил инцидентът. Другият ни
свидетел е помощник- възпитателят Н. ****, чрез чиито показания ще
доказваме, че г-жа Стоева е осъществяла надзор над децата по време на
инцидента, както и за оборване на факти, за които са допуснати свидетели на
ищцовата страна.
АДВ. Ш.: Нашите свидетели ще доказват само претърпените болки и
страдания.
СЪДЪТ, предвид предоставената на страните възможност да ангажират
гласни доказателства- по двама свидетели на двете страни,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелите Ал. З.
С. и Г. Ст. Я., водени от ищците и свидетелите Ст.Д.Ст. и Н. Х. Н. от ответната
страна.
В залата влиза свидетелят Ал. З. С..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ал. З. С. и сне
самоличността и: 30г., българин, български гражданин, неосъждана, без дела
́
със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
10
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ал. З. С.:
С. С. ми е сестра, детето Г. ми е племенник.
На свидетелката беше разяснено от съда, че може да се откаже от
свидетелстване по реда на чл.166, ал.2 ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря
истината.
Всичко, което зная, е по информация от сестра ми. На 11.05. сестра ми С.
С. ми звъни около пет- шест часа следобяд, че детето е претърпяло инцидент в
градината около 14:00 часа. Звъннали са им, че детето е претърпяло инцидент
и че съответно, че трябва веднага да отидат на място. Тръгвайки двамата
родители към градината, още на място, преди да пристигнат, в далечината го
чуват, че детето вика, че се е случило нещо по- сериозно. След инцидента,
понеже на място детето пищи и вика, е заведено в болница.
За първи път видях детето след инцидента след изписването му от
болницата „Света Марина“. На около 15-ти го видях.
Веднага след изписването му от болницата отидохме да го видим.
Състоянието му беше такова, че не се чувстваше добре от болки в областта на
крачето. Не можеше да върви самостоятелно първо поради болката, второ
поради страха, трето от това, че от около две- три седмици са му забранили да
стъпва на крачето. Не можеше самостоятелно нито да стъпва, нито да
извършва физиологичните си нужди. След изписването на детето от
болничното заведение майката излезе в отпуск и постоянно обгрижваше
детето. Доста често ходихме да го виждаме- понякога веднъж, понякога два
пъти седмично ходихме на свиждане. Детето беше в доста силен шок и стрес
от цялата ситуация, която е преживяло в градината, те бяха изписани на
лицето му и второ, в болницата то е вдигнало температура, притесненията
следоперативните. То сподели, че се притеснява, сподели, че го боли, че не
може да излиза, че трябва да стои вкъщи, няма право да излиза, страх го е да
стъпва на крачето си. То си спомняше болките, които е претърпяло в
11
градината след самото счупване. Провеждахме и видеоразговори с детето.
По- тежкото състояние беше около месец, месец и половина след
изписването от болницата. След месец и половина имаше подобрение в
неговото състояние. Подобрението се състоеше в това, че започнаха да слагат
детето да ходи до тоалетна, защото преди това с уринатор и с подлога се
налагаше да се изхожда. След това започна да се престрашава да скача на едно
краче и да се опитва да се подпира на крачето. След месец и половина- два
започнаха да го извеждат навън да седне на някоя пейка на площадката. Това
му подобрено състояние продължи до операцията, която следваше да се
направи, за да се махнат поставените пирони. Това е повторен шок и стрес за
детето, знаейки вече веднъж през какво е преминало, след като е била първата
операция.
Операцията по премахването на пироните беше в края на септември.
Видяхме детето след изписването му от болнично заведение. Беше вдигнало
температура, притеснено беше, отново имаше болки и страх. Този път малко
по- бързо, около 2-3 седмици след втората операция имаше някакви
оплаквания, докато се престраши да стъпва на крачето си. Две- три седмици
след втората операция се подобри в някаква степен състоянието му, но
истината е, че до ден- днешен детето си има оплаквания, болки, има
притеснения от дечица, от игра, от това да не настъпи някакъв проблем при
някаква физическа активност конкретно.
Може би след втората седмица, след третата седмица след втората
операция детето придоби някаква увереност, започна да стъпва на крачето си,
доколкото по- малко го болеше. Към момента детето има видими дефицити,
които се изразяват в деформация на мускула ли, не зная точно. По- скоро в
горната част на операцията, където е било самото счупване има едно като
деформация. Има по- специфично движение в областта на крака, каквото не
съм наблюдавала преди инцидента. Детето чисто физически си беше здраво,
абсолютно нормално.
На въпроси на адв. Ш.:
Доста често се налагаше да се сменят превръзки- веднъж или два пъти
седмично. За смяна на превръзките детето се водеше в болничното заведение.
Баща му го водеше. Първият месец по време на водене на детето за сваляне и
подмяна на превръзките следоперативно, то се оплакваше от болки в областта
12
на крака по време на транспортиране до болничното заведение. Не съм
виждала детето по време на транспортиране да плаче, но зная това от сестра
ми и от мъжа и.
́
На въпроси на адв. Е.
След първата операция детето ми сподели за болките, които изпитва. То
е петгодишно дете, голямо дете, абсолютно адекватно обясняваше за болките,
които изпитва. Оплакваше се от болки, които доста често и дълго продължиха.
Отделно от оперативното лечение не са посещавали лекар, доколкото го
забелязахме и обсъдихме на по- късен етап.
АДВ. Ш.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свидетеля.
В залата влиза свидетелят Г. Ст. Я..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Г. Ст. Я. и сне
самоличността му: *** български гражданин, неосъждана, без дела със
страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Г. Ст. Я.
Баща съм на ищеца С. Я..
На свидетеля беше разяснено от съда, че може да се откаже от
свидетелстване по реда на чл.166, ал.2 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Я.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря
истината.
Зная за инцидента с моето внуче. То беше един шок и за мен, и за цялото
ни семейство. Синът ми ми се обади на 11.05. към 18:00 часа и ми разказа
какво се е случило. От него разбрах, че в детската градина децата съвместно
са се повдигали- ту едното, ту другото и накрая нашето дете Г. като вдига
другото пада назад, удря си главата, другото пада върху него и му счупва
краченцето. Моят син е уведомен от медицинската сестра към 15:40 часа.
Синът ми отива към 16:00 часа и вижда детето да седи на едно столче да
пищи. След като синът ми е видял, че работата е сериозна, накарал
13
медицинската сестра да повика линейка, дошли и са го натоварили със
столчето в линейката и са го закарали в болница „Света Марина“. Наложило
се е да му срежат дрешките, за да го гипсират. Докато го гипсират синът ми го
е държал, за да свърши работата си лекарят. На следващия ден след инцидента
отидох в болничното заведение. Видях жалка картина, детето лежеше по гръб,
гипсирано под коляното до кръста, неподвижно, не се е хранило, с висока
температура, майката също плаче. Жалка картина.
След около три дни се наложи проф. Райков е съобщил на сина ми, че
трябва да направят операция. Извърши се операцията на 15-ти и се е наложило
да поставят два пирона, които стрували около 1440 лева. Тези медицински
изделия са били заплатени от сина ми, тъй като не са били поемани от
здравната каса.
След операцията детето беше изписано. Не съм присъствал на
изписването. На следващия ден го видях вкъщи. Състоянието му беше също
плачевно, тъй като детето след операцията беше в шок и вкъщи се наложи на
всеки три дни да бъде транспортирано за смяна на превръзка в болница „Света
Марина“. Преди това и вкъщи беше на подлога и на уринатор. Това беше
около месец след изписване от оперативното лечение- на подлога и на
уринатор, тъй като нямаше възможност по никакъв начин да го заведат до
тоалетна. То просто беше в шок, постоянно плачеше, не се хранеше. Отделно,
преди това то имаше някакъв гърч като малко и за сина ми и снаха ми беше
голямо притеснение. След инцидента не е получавало гърч, но беше важно
дали ще може да му се сложи упойка при операцията.
След месец и половина, като отмина този интервал, имаше подобрения у
детето. То започна леко да пристъпва на болното краче и с поддръжка от
родителите си започна леко да стъпва. Но, измина периода от около 3 месеца и
се наложи да се махат пироните, които му бяха поставени, и отново трябваше
с пълна упойка да се махат тези пирони, които бяха поставени. Отново по
същия начин се процедираше- съмнения дали това дете ще издържи на втора
упойка, просто беше голям шок за родителите. След втората операция детето
беше също в шок, то не смееше отново да стъпва на крачето си, не можеше да
се обслужва само до тоалетната. Според мен някъде след около петнадесет
́
дни започна да пристъпва плахо и с помощ от родителите си започна
постепенно да се освобождава от този стрес и от тези болки. Видимо
14
подобрение имаше може би след около месец, когато започна да пристъпва
спокойно и да се движи.
Сега, когато детето играе на площадка, вечер когато се прибере, даже и
не може да стои дълго време на площадката, се оплаква от болка. По мое
виждане има около 5 см разрез, който е бил нужен да се поставят тези
импланти и като се движи виждам подуване в областта на разреза, където е
била операцията.
На въпроси на адв. Ш.:
В началото детето беше на уринатор и подлога. Месец и половина
родителите му го вдигаха на ръце, за да почистят подлогата и уринатора. След
това го носеха плахо до тоалетната да го поставят. Беше го страх и ходеше с
придружител.
АДВ. Ш.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свидетеля
В залата влиза свидетелят Ст.Д.Ст..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ст.Д.Ст. и сне
самоличността и: *** български гражданин, неосъждана, без родство и дела
́
със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ст.Д.Ст.
Обещавам да говоря истината.
Работя в Детска градина № 12 „Ян Бибиян“ от 2021г. Преди това също
съм работила там, започнала съм кариерата си в тази градина, но имах период,
в който съм работила на друго място. Отново се върнах през 2021г. Аз съм
учителят в групата, в която беше Г. към момента на инцидента 11.05.2023г. Бях
на смяна. Това се случи в следобедните часове.
Имах планирана педагогическа ситуация, така се нарича нашата
обучителна единица, разбирайте в класовете предмет. В случая наричаме
педагогическа ситуация, така е терминът, математика. Тя беше организирана
15
и предварително подготвена от мен. Включваше няколко видове дейности-
статична прединтерактивна дъска, при която децата стоят на столчета. В по-
късен етап бях подготвила и индивидуални листи за работа. Тези две статични
дейности обикновено включва раздвижване на децата. Осъществи се това
раздвижване. Децата първоначално бяха статично, изведох ги в по- широката
част на стаята, където провеждаме тези игри. Първата част беше да
образуваме фигури и редици с децата. Осъществихме тази първа игра.
Втората част на играта се наричаше „морето се вълнува“. За целта помолих
децата да застанат в кръг, включително и аз. В случая ми беше нужен един
воал, който да имитира морето. Уточнихме с децата, че сме построени в кръг,
пред нас е правоъгълния воал. Тогава ги помолих да издигнем воала и да го
свалим, имитирахме леки и силни вълни. Тази игра предизвика интерес у
децата. Предложих им втори вариант, на който обаче имах идея върху воала да
сложим балон, който ще имитира лодка в морето. Дадох указания всеки да
остане на мястото си, докато подготвим втория етап от играта. Децата чакаха с
интерес втория етап на играта, нямаше нищо смущаващо. Аз бях уверена, че
децата са спокойни и имат интерес. Аз се обърнах, за да взема балона, който
стои в шкаф в същата стая. Направих няколко крачки и в този момент чух вик
и плач. Веднага отидох при децата, които плачеха, това бяха децата Г. и К.. Г.
лежеше на земята. Механизмът, начина по който е станало това, самото
взаимодействие между тези две деца не успях да видя. Всичко е станало много
бързо и изключително изненадващо, защото преди това нямаше
взаимодействие между тези две деца. По- късно разбрах от обясненията на К.,
че Г. се опитал да го повдигне, въпреки волята на К., и двамата са паднали
едновременно, като Г. е бил отдолу.
Помещението е общо, с квадратура от около 40- 50 кв.м. Бяхме с децата
в него. Шкафът, в който беше балонът, се намираше на пет метра от мястото,
където бяха децата. Аз се запътих, но не стигнах. Бях уверена, че няма
опасност за децата. Един учител има изграден инстинкт за опасности и просто
най- изненадващо за мен беше, че в тази тиха, овладяна ситуация изобщо е
възможно да се случи това. Отдалечих се от групата с воала, едва ли съм
направила две до четири крачки. Следях ситуацията с децата дори вървейки,
през рамо.
На въпроси на адв. Е.:
16
Когато се обърнах Г. беше на земята, а К., другото дете, се изправяше в
този момент, плачейки. Помощник- възпитателят в този момент изпълняваше
функциите си в кухненското помещение, отделно съседно помещение,
приготвяше следобедната закуска. Помощник- възпитателят има и други
функции- почистване на посудата вследствие следобедна закуска, тя не стои
постоянно при мен, а само когато си е изпълнила задълженията и ми помага.
След инцидента първо се опитах да успокоя детето. Беше ми важно да се
уверя, че не си е наранил главата. Попитах го дали си е наранил главата,
проверих за отоци, кръв, всичко си беше наред. Детето твърдеше, че го боли
крака. Опитах се да го успокоя, да пробва да стане и да стъпи на крачето. Не
предполагах, че е възможно травмата да е толкова сериозна. Детето плачеше
силно, тогава незабавно го взех на ръце и го заведох в кабинета на
медицинската сестра за оказване на първа медицинска помощ. С
медицинската сестра се опитахме да го успокоим отново, тя го разпита къде
точно го боли. Помоли го да си свали панталончето, с което беше облечено за
ранички. Тя самата не предполагаше, че е възможна толкова сериозна травма.
Тя предполагаше, че е само навехнато крачето, след това, обаче видяхме, че не
можем да го успокоим. То не пожела да легне на кушетката и тогава взехме
решение да се обадим на родителите, около 16:00 часа. В рамките на половин
час родителите дойдоха.
След като родителите дойдоха, аз отново поверих децата на помощник-
възпитателя и отидох да обясня как се е случил инцидента. Разказах им това,
което Ви разказах и на Вас. Когато родителите видяха, че не могат да успокоят
детето, повикаха спешна медицинска помощ. Много държах да се осведомя за
състоянието на детето, като отново твърдя, че родителите също не очакваха да
има счупване, смятаха да заведат детето вкъщи и да му сложат компрес.
Детето се върна на градина през месец октомври 2023г., в началото на
следващата учебна година. Детето е отново в моята група. Детето за щастие е
активно, взаимодейства с други деца, даже с по- голямо желание идва, тъй
като е имало някакъв период на усамотение, докато се е възстановявало. Играе
с другите деца, активен е. Не съм забелязала действия да си пази краката.
Детето идва с желание на детска градина, заради другите деца. Смея да твърдя
и че идва и заради мен, има топла връзка с мен, има ми доверие и няма
причини да не иска да идва. Даже напротив, случвало се е да не иска да си
17
тръгне от градината. За мен беше важно да се уверя какво е сега състоянието
му. Внимаваме много за него, наблюдаваме го. Понякога, когато му помагам
да си съблича пижамата на обяд, забелязвам белега и го питам дали го боли в
областта на крачето. То ми отвръща, че не го боли.
На въпроси на адв. Ш.:
Инцидентът се случи след следобедната закуска, която е в 15:30 часа,
защото след това следва педагогическата ситуацията по математика, за която
Ви разказах.
АДВ. Ш.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свидетеля.
В залата влиза свидетелят Н. Х. ****.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Н. Х. **** и сне
самоличността и: *** български гражданин, неосъждана, без родство и дела
́
със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. Х. ****
Обещавам да говоря истината.
Работя в ДГ № 12 „Ян Бибиян“ от 2017г. и към настоящия момент. Не
съм пряк свидетел на инцидента. Аз съм помощник-възпитател, това е
свързано с хигиената и храненето на децата. Следобедната закуска приключва
около 15:30 часа. Сервирам, изнасям посудата и започвам миенето на посудата
в съседно помещение. Една срещу друга е вратата, един коридор дели двете
помещения на групата и на офиса. Бях в помещението, където изнасям
посудата, включвам миялната, зареждам я и т.н. Тъй като си приключих
изцяло задълженията до края на работния ден, влязох в стаята на групата, там
се преобличаме, и тогава разбрах от госпожата, предходния свидетел, че се е
случило инцидент с Г.. Каза ми, че Г. е паднал, че се е наранил и че плаче.
Сподели, че се е опитал да вдигне друго дете или е вдигнал друго дете и така
18
и двамата се озовават на земята. При тръгването ми от работа Г. беше в
медицинския кабинет, вратите са отново една до друга, в близост. Вратата
беше отворена, чух го да плаче, беше разстроен и родителите му вече бяха при
него. Това беше около 16:30 часа.
На въпроси на адв. Е.:
Когато си изпълнявах задълженията по почистване, учителят беше при
децата в групата, подготвяше ги за предстоящия учебен процес. Имаме
интерактивна дъска, която използваше за примери. Децата сядаха във формата
на дъгичка пред дъската. Не съм виждала госпожата след това да напуска
помещението, в което се намират децата. Когато влязох тя ме помоли да
остана в групата, за да провери състоянието на Г..
Г. се върна на градина в нашата група. Доколкото си спомням
инцидентът беше пролетта, а Г. се върна в началото на новата учебна година-
края на септември, началото на октомври, в същата група и до края на май
тази година си беше в нашата група. Г. е супер активен, супер емоционален,
общува с децата, забавлява се. При нас е около 10 часа на ден, след това се е
случвало да не иска да си тръгва от градина, което е показателно, че му е
приятно. Не ми е споделял да има някакъв страх от другите деца. Не ми е
направило впечатление да си пази крака от другите деца. Не ми е споделял за
оплаквания за болки в крака. Не съм забелязала, че има промени в походката.
На въпроси на адв. Ш.:
Малко коридорче дели двете помещения, в които се намира госпожата с
децата и санитарното помещение. Всичко се случва при затворени врати,
защото посудата ми е метална, за да не се чува това тракане, да не пречи на
учебния процес, двете врати са затворени.
Последно видях, че столчетата се нареждаха пред дъската. Инцидентът
става в три и половина, четири без двадесет. Аз отсервирам, освобождавам
помещението от съдове, масичките от покривките, в този момент те се
подготвят за учебния процес. Писък не съм чувала.
АДВ. Е.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Ш.: Нямам други въпроси към свидетеля.
19
АДВ. Ш.: Нямам други искания по доказателствата в днешно съдебно
заседание. Поддържам искането си за задължаване на третото неучастващо в
спора лице ЗАД „Армеец“ да представи застрахователната полица.
АДВ. Е.: Нямам други искания по доказателствата в днешно съдебно
заседание.
С оглед необходимост от представяне на писмени доказателства от
трето, неучастващо в спора лице, а именно ЗАД „Армеец“ съдът намира, че
производството по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 26.09.2024г. от 10:00 часа, за когато страните са
уведомени в съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
12:06 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
20